Решение № 10216 от 25.11.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1694/2024 г.

Производството е по чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на З. Й. И., [ЕГН], с адрес: гр. •••, против Заповед № Л- 3344/10.07.2024 г. на Г. Д. на ГД „ИН“- София, с която на З. И., на длъжност •••, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.Служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение, в срока на наложеното му наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, издадена е в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

Възраженията на жалбоподателя се свеждат до нарушение на процедурата, предвидена в чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, като се твърди, че органът е длъжен да изслуша държавния служител и при невъзможност за устни обяснения, да поиска писмени такива.

На следващо място се поддържа, че от текста на заповедта не става ясно за колко нарушения е наказан жалбоподателя, както и се сочи, че наказващият орган не е съобразил разпоредбите на чл. 197, ал.3, т.2 от ЗМВР.

Счита се също, че задълженията му по раздел III от длъжностната му характеристика, са описани общо и абстрактно, поради което се твърди, че спрямо него не биха могли да се изведат конкретни задължения.

Иска се отмяна на оспорения акт и се претендират разноски по делото.

Ответникът – на – Изпълнение на наказанията, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Ч., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли и да потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 19.07.2024 г., а жалбата против нея е подадена чрез административния орган в Административен съд – Пловдив на 25.07.2024г., следователно оспорването, като направено в законовоустановения срок, от адресат на обжалваната заповед и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Няма спор между страните, че жалбоподателят З. И. заема длъжност - ••• в Затвора в гр. Пловдив, II-ра категория.

Във връзка с подадена жалба с вх. № Ж-1084/15.12.2023 г. от лишени от свобода от затвора гр. Пловдив срещу инспектор Н. Г. е извършена проверка на място в Затвора - гр. Пловдив на цялостната професионална дейност на Г.. Резултатите от проверката са обективирани в доклад с peг. № 537/15.01.2024 г. В хода на извършената проверка е установено, съответно отразено в доклада от 15.01.2024г., че по отношение на Н. Г. са констатирани следните обстоятелства:

1. Недостатъчна екипност, прозрачност и откритост в работата, което създава предпоставки за погрешно тълкуване и интерпретиране на нейните действия и интеракции с осъдените и задържани лица;

2. При иницииране на консултативни процеси на лишени от свобода не се спазват основанията за насочване на случая към психолог и провеждане на консултации съгласно чл. 162 буква „г“ от ППЗИНЗС и „Методическо ръководство за психологическо оценяване на лишените от свобода“ и „Процедури за психологическо оценяване и консултиране на лишените от свобода“, утвърдени от ••• на ГДИН със заповед № Л- 4184/25.09.2018 г.;

3. Не са изготвени диференцирани заключения на всички лица, които имат наложено наказание над 10 години лишаване от свобода в съответствие с Методическите указания за дейността на психолозите в местата за лишаване от свобода;

4. Налице са пропуски по отношение своевременното прилагане и прикачване на всяко изготвено психологическо заключение /експресно, диференцирано или експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние/ към профила на лишения от свобода, както в електронната платформа за психологическо изследвате на лишените от свобода, така и към електронната платформа ИСИН, съгласно Методическите указания за дейността на психолозите: в местата за лишаване от свобода;

5. Не са спазени стриктно изискванията, посочени в Методическите указания за дейността на психолозите в местата за лишаване от свобода по отношение изготвянето на планове за интервенции. В тях не са предвидени определен брой сесии, които психологът трябва да реализира, а това прави неясна продължителността и рамката в консултативния процес;

6. Налице е неизпълнение на т. 2 от окръжно писмо с peг. № 8410/2019г. на ••• на ГДИН: . която гласи „Инспекторите психолози, съвместно с медицински специалист да изготвят поименни списъци за всички осъдени и задържана лица с диагностицирана суицидна готовност или в риск от самонараняване, които да актуализират своевременно и да запознават инспекторите /социална дейност и възпитателна работа/ и надзорно-охранителния състав.

С оглед на това е указано от страна на инспектор Н. Г. да се предприемат следните мерки:

1. При иницииране на консултиране на лишени от свобода да се спазват основанията за насочване на случая към психолог и провеждане на консултации съгласно чл. 162 буква „г“|от ППЗИНЗС и „Методическо ръководство за психологическо оценяване на лишените от свобода“ и „Процедури за психологическо оценяване и консултиране на лишените от свобода“, утвърдени от главен директор на ГДИН със заповед № Л- 4184/25.09.2018 г.;

2. Всяко изготвено психологическо заключение /експресно, диференцирано или експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние/ да бъде прикачено към профила на лишения от свобода, както в електронната платформа за психологическо изследване на лишените от свобода, така и към електронната платформа ИСИЕ, съгласно Методическите указания за дейността на психолозите в местата, за лишаване от свобода;

3. Да се проведат психодиагностични изследвания и се изготвят диференцирани психологически заключения с прогнози и препоръки за пенитенциарно третиране на всички лишени от свобода с присъди над 10 години и осъдени на „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без право на замяна“;

4. При консултиране на лишени от свобода, да се спазват „Методическо ръководство за психологическо оценяване на лишените от свобода“ и „Процедури за психологическо оценяване и консултиране на лишените от свобода“, утвърдени от главен директор на ГДИН със заповед № Л-4184 от 25.09.2018г. като се изготвят и съхраняват всички необходими документи, отчитащи консултативния процес;

5. В началото и края на консултативния процес, регламентиран чрез заложените в плана за интервенции брой сесии, да се провежда психодиагностика с утвърдения от ГДИН и инструментариум, чрез което да се гарантира проследяване на състоянието на лицето и да се оцени напредъка и ефекта от реализираните интервенции;

6. При изготвяне на планове за интервенции, стриктно да се спазват изискванията за определяне на брой сесии, които ще се реализират от психолога, като плановете бъдат утвърждавани от началника на затвора в съответствие с методическите указания;

7. Да се коригират пропуските, в изпълнение на окръжни писма с peг. № 8410/2019 г. и peг. № 8075/25.07.2023 г. на ••• на ГДИН;

8. В рамките на един месец инспектор Г. да финализира консултативния процес с лишените от свобода, визирани в жалбата, и предаде случаите на другия инспектор (психолог), за да се създадат условия за обективност на психологическата работа и се предостави друга перспектива на осъдените лица. В този времеви диапазон, предвид изградения доверителен контакт с лишените от свобода, да се работи активно по посока подготовка на лицата за прехвърлянето им към инспектор П.;

9. В своята работа да се придържа към границите на своята сертифицирана компетентност;

10. В процеса на консултиране стриктно да се придържа към Професионалните стандарти на психолозите от ГДИН, като се обърне внимание по-специално на т. 21 от тях;

11. Проследяването в дълбочина и спецификата на психодинамичните процеси при дългосрочна консултативна работа не може да бъде обект на супервизия от сектор ПЛ. Поради това, с цел намаляване на потенциалните рискове и негативни ефекти за участниците в процеса, е необходимо продължителността на консултативния процес по дадена заявка да не надвишава 6 месеца;

12. С цел повишаване отчетността, в края на дългосрочен консултативен процес, да се изготви доклад за работата по случая до сектор ПЛ за запознаване;

13. При работа по случай с осъдено или задържано лице, периодично да подава информация към ИСДВР на групата, в която е настанено, за резултатите от извършваните психологически интервенции, с цел подобряване на екипността, колаборацията и повишаване ефективността от мултидисциплинарната работа с осъдените и задържаните лица;

14. Да се осъществява регулярна интервизия между двамата психолози, с цел супервизиране на проблемни случаи и повишаване на екипната култура, насърчаване на колаборация и унифициране на професионалната практика.

Във връзка с така констатираните обстоятелства е указано, че е препоръчително Началникът на затвора ••• З. И. да предприеме следните действия:

1. Да осигури присъствието на представител на инспекторите (психолози) на регулярните седмични оперативки с останалите направления на дейност, което по своята същност ще внесе яснота в другите направления за служебната ангажираност на психолозите и ще направи работата им по-прозрачна. От своя страна, по време на тези организационни форуми, психолозите ще имат възможността да представят и инициират мероприятия, предполагащи включеност и участие на служители от останалите направления, допринасяйки за ефективността, качеството и осигуряването на мултидисциплинарен подход и включеност при работата с осъдените и персонала;

2. Приоритетите на ръководството на затвора да се свеждат до знанието на психолозите, за да могат те да изготвят своите месечни план-графици в съответствие с тях;

3. Да се въведе ротационен принцип при работа с лишени от свобода с дългосрочни присъди между двамата психолози, за да се гарантира по-голяма обективност и с оглед използване уникалния ресурс на всеки един от тях. По този начин ще се осигури коректив и създадат условия за обективност на психологическата работа;

4. Провеждането на специализирани групови програми от психолозите да се извършва съвместно с ИСДВР, в съответствие с чл. 157 от ЗИНЗС;

5. Ако предприетите мерки по т. 8 от препоръките към инспектор Г., предизвикат негативен ефект, като повишат риска от суицид или самонараняване, то следва началникът на затвора да създаде необходимата организация служителите от НОС, инспекторите социална дейност и възпитателна работа и другите ангажирани с третирането на лишените от свобода служители да предприемат действия по превенция на суицида, следвайки предписанията в Методическо ръководство за превенция на риска от суициди и самоувреждания при лишените от свобода с per. №1782/13.02.2013 г.;

6. Да се замени заключващият механизъм на вратата на инспектор Г. като се унифицира в съответствие с всички останали работни кабинети, с цел намаляване на рисковете при потенциални инциденти и за да се избегнат основания за писане на последващи жалби.

Даденият срок за изпълнение на препоръките е 3 месеца.

Докладът с препоръки е изпратен на З. И. с писмо с изх.№ 1059 от 24.01.2024г.

Във връзка с постъпил доклад от Н. Г. на 19.04.2024 г., с писмо с рег. №5585 от 29.04.2024 г. е изискано от З. И. да предостави информация относно предприетите мерки и действия по отношение на изпълнението на дадените от комисията препоръки за осъществения от него контрол за отстраняване на нередовностите в указания в доклада тримесечен срок.(л.117).

Няма спор, че от З. И. е постъпила докладна записка с рег. № 2281 от 07.02.2024 г., в която е предоставена информация по препоръка по т. 6 от Доклада от 15.01.2024 г., като е посочено, че е отстранен заключващия механизъм на вратата на кабинета на инспектор Г.. Видно от данните по преписката на основание заповед №Л-1183 от 14.03.2024г. на Г. Д. на ГДИН е извършена комплексна проверка за периода 18.03.2024 г. – 21.03.2024г. на дейността на затвора в гр. Пловдив, включително на ареста и затворническите общежития към него. Резултатите от проверката са обективирани в доклад с рег. № 4417 от 03.04.2024 г., в който доклад са посочени и препоръките за отстраняване на установените пропуски.

В хода на комплексната проверка е установено наличие на Заповед № Л-2030 от 17.08.2023 г. на Началника на Затвора, за която е прието, че не кореспондира с Методическите указания за дейността на психолозите в местата за лишаване от свобода, утвърдени от ••• на ГДИН със заповед № Л-4184/25.09.2018 г.(л.94). В т. 1 от Заповедта е посочено следното: , , ...в установеното работно време за администрацията, ... при съмнения за адекватност в поведението или друго проблемно психично състояние на лишен от свобода, обвиняем или подсъдим от корпуса на Затвора гр. Пловдив, служителите от НОС задължително да уведомят и да потърсят съдействие от инспектор - психолог...“. Констатирано е, че посоченото изискване в заповедта на началника на затвора в гр. Пловдив не съответства на описаната „Процедура при консултиране на лишен от свобода по заявка“, която е част от Методическите указания за дейността на психолозите в МЛС, утвърдени със заповед № Л-4184/25.09.2018 г. Съгласно тази процедура „При всяко искане/предложение за консултиране е необходимо водещият случая ИСДВР да направи писмена заявка по образец до психолога. Заявката се съгласува с НС СДВР или началник сектор затворническо общежитие, който насочва случая към психолог“. „3. Основание за насочване на случая към психолог и провеждане на консултация и психологическо изследване има при системно наблюдавано проблемно поведение“. Съображенията за тези указания са, че инспекторът СДВР, отговарящ за съответната група, в която е настанен лишения от свобода, спрямо когото има данни за провеждане на психологическо консултиране, най-добре е запознат със статуса и поведението на лишения от свобода и би могъл да даде най-адекватна оценка на неговите потребности.

С докладна записка peг. № 5770/09.05.2024 г. е констатирано, че във връзка с поставените препоръки в доклада с peг. № 537/15.01.2024 г. в сектор „Психологическа лаборатория“ не е постъпила информация относно предприетите мерки по следните препоръки, отправени към началника на затвора в гр. Пловдив:

• т. 3. „Да се въведе ротационен принцип при работа с лишени от свобода с дългосрочни присъди между двамата психолози, за да се гарантира по-голяма обективност и с оглед използване уникалния ресурс на всеки един от тях. По този начин ще се осигури коректив и създадат условия за обективност на психологическата работа“;

• т. 4. „Провеждането на специализирани групови програми от психолозите да се извършва съвместно с ИСДВР, в съответствие с чл. 157 от ЗИНЗС“;

• т. 5. „Ако предприетите мерки по т. 8 от препоръките към инспектор Г., предизвикат негативен ефект, като повишат риска от суицид или самонараняване, то следва началникът на затвора да създаде необходимата организация служителите от НОС, инспекторите социална дейност и възпитателна работа и другите ангажирани с третирането на лишените от свобода служители да предприемат действия по превенция на суицида, следвайки предписанията в Методическо ръководство за превенция на риска от суициди и самоувреждания при лишените от свобода с peг. №1782/13.02.2013 г.“ Във връзка с изясняване на предварителна информация, отразена в докладна записка от комисар Ю. Ш. - •••peг. № 5770/09.05.2024 г. по описа на ГДИН, съдържаща данни за допуснати нарушения - неизпълнение на служебни задължения от инспектор Н. Г. - инспектор /психолог/ IV-та степен в затвора гр. Пловдив, изразяващи се в неизпълнение в цялост на препоръки, дадени с доклад с peг. № 537/15.01.2024 г. по описа на ГДИН, на основание чл. 205, ал. 2 от Закона за МВР, във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 1 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, е издадена Заповед № Л-2081 от 16.05.2024 г. от Г. директор на ГДИН, за извършване на проверка за изясняване на постъпилите предварителни данни, отразени в докладна записка от комисар Ю. Ш. - •••per. № 5770/09.05.2024 г. по описа на ГДИН, касаещи допуснати дисциплинарни нарушения –неупражняване на контрол над подчинени от страна на ••• З. И., който в качеството си на Началник на затвора гр. Пловдив, в периода 24.01.2024г. - 24.04.2024 не е организирал и контролирал в достатъчна степен работата на инспектор Н. Г. - инспектор /психолог/ IV-та степен в затвора гр. Пловдив, по изпълнение на дадените препоръки в доклад с рег. № 537 от 15.01.2024 г. по описа на ГДИН, като проверката е възложена на поименно посочена комисия.

Заповедта, ведно с материалите по преписката са връчени на З. И. на 29.05.2024г., като му е указана възможността за даване на обяснения и предоставяне на допълнителни доказателства С писмо с peг. № 6552/29.05.2024 г. по описа на ГДИН, подписано от председателя на комисията, назначена със № Л-2081 от 16.05.2024 г., от ••• З. И. е поискана следната информация.: Да предостави сведение или отговор за предприети мерки относно т. 1 и т. 2 от препоръките, описани в доклад с peг. № 537/15.01.2024 г.; да удостовери въвеждането на ротационен принцип между двамата инспектори (психолози) при работа с лишени от свобода с дългосрочни присъди (заповед, график и пр.) - т. 3 от препоръките в доклад с per. № 537/15.01.2024 г.; да удостовери регламентирането на изискването за провеждане на специализирани програми за групова работа, водени съвместно от инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ и инспектор (психолог) - т. 4 от препоръките в доклад с per. № 537/15.01.2024г.; да удостовери създаването на организация за предприемане на действия по превенция на суицида, следвайки предписанията в Методическо ръководство за превенция на риска от суициди и самоувреждания при лишените от свобода peг. № 1782/13.02.2013 г. (т. 5 от препоръките в доклад с peг. № 537/15.01.2024 г. Постъпил е писмен отговор с вх. № 8954 от 31.05.2024 г. от ••• З. И., в който е описано, че в изпълнение на препоръките по т.1 и т.2 от Доклада, И. е инструктирал съответните служители да спазват стриктно изискванията и начина за насочване и провеждане на консултации с психолог съгласно чл. 162, б. „г“ от ППЗИНЗС и Методическото ръководство за психологическо оценяване на лишените от свобода и „Процедури за психологическо оценяване и консултиране на лишените от свобода. Описано е, че във връзка с т.1 от Доклада от 15.01.2024 г. е изискал от съответните служители, чрез съответните НС‘ да изградят екипи за работа с лишените от свобода по изискванията, да има екипност и прозрачност, като съответните служители да докладват на секторните началници, извършеното от съответните екипи работа.

Описано е, че по отношение на препоръките по т.2 е направил „съответните постъпки, като има изготвен график, но поради натовареността на инспекторите психолози, се забавя въвеждането му.

По отношение на препоръките по т.3 е посочено, че е дал инструкции на съответните началник сектори и психолози, да се изготвят графици за провеждане на специализирана групова работа от ИСДВР, съвместно с инспектор психолог към съответната група.

Описано е, че по т.4 от доклада от 15.01.2024 г. е създадена организация за предприемане действия по превенция на суицида, съгласно предписанията и Методическото ръководство за превенция на риска от суиииди и самоувреждания при лишените от свобода. Създадена е необходимата организация служителите от НОС, инспекторите социална дейност и възпитателна работа и другите ангажирани с третирането на лишените от свобода, да предприемат действия по превенция на суицида, спазвайки съответната нормативна база. Разпоредил е, ежеседмично да се предоставят списъци на постовите за наблюдения на съответните лишени от свобода, склонни към суицидни самонаранявания.

Посочено в писмения отговор от 31.05.2024 г. е също, че поради извършване на ремонтни дейности, е възможно пропускане на срок.

За извършена дисциплинарна проверка, разпоредена със заповед № Л-2081/16.05.2024 г. на ••• на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за изясняване на постъпили данни са допуснати дисциплинарни нарушения от ••• З. И. - началник на затвора в гр. Пловдив, от назначената комисия е изготвена писмена справка, в която е изложена гореописаната фактическата обстановка и е прието за установено, че ••• И. е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност.

Описано в справката на комисията е, че за периода от 24.01.2024 г. до 29.05.2024 г., след извършени проверки, обективирани в доклад с per. № 537/15.01.2024 г., доклад с peг. № 4417/03.04.2024 г. и докладна записка per. № 5770/09.05.2024 г. по описа на ГДИН ••• З. И., не е изпълнил основни служебни задължения, вменени му с чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС Началникът на затвора: т.3 Организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за работата на служителите“ и раздел III „Основна цел на длъжността “Организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за цялостната дейност на затвора“ от длъжностна характеристика за длъжността “Началник на затвор II-I категория“, с която служителят е запознат на 03.11.2021г.

Прието е, че според длъжностната характеристика за длъжността “Инспектор VII-IV степен психолог в затвор“, началникът на затвора е и пряк ръководител на психолога. ••• И. не е упражнил контрол над •••Н. Г. относно изпълнение на дадените в доклад per. № 537/15.01.2024 г. препоръки в срок и това е довело до непълно, неточно и непрозрачно изпълнение на служебните й задължения, вменени й с длъжностната характеристика. По този начин служителят е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР- "неизпълнение на служебни задължения", изразяващо се в неупражняване на контрол над подчинени (чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР), за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от 6 месеца до 1 година.

Комисията е взела предвид формата на вината - небрежност (не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат - непълно, неточно и непрозрачно изпълнение на служебните задължения от •••Н. Г., вменени й с длъжностната характеристика, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди), цялостното поведение на служителя и предлага на ••• И. да бъде наложено наказание, което да е съразмерно на тежестта на нарушението.

Предвид гореизложеното, въз основа на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства и взимайки предвид обстоятелството, че служителят до настоящия момент е награждаван и наказван, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 6, от ЗМВР, Комисията е предложила на ••• З. И. да се наложи дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

Справката е изпратена на ••• на ГДИН, като върху нея е поставена резолюция „Запознат“, подпис и дата 21.06.2024г.

Екземпляр от писмената справката е връчен на З. И. на 17.06.2024г.

На основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР на 28.06.2024 г. в 16.55 часа на ••• З. И. е връчена покана peг. № 7901/26.06.2024 г. по описа на ГДИН за представяне на писмени обяснения. Служителят не е депозирал писмени обяснения, за което са съставени протокол рег.№ 4028/ 03.07.2024г. по описа на Затвора гр. Пловдив и протокол рег.№ 8452/10.07.2024г. по описа на ГДИН.

С оспорената в настоящото производство Заповед № Л- 3344/10.07.2024 г. на Главен Директор на ГД „ИН“- София., на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 204, т. 3 ЗМВР, неупражняване на контрол над подчинени, на ••• З. Й. И. - ••• е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като е предупреден служителя, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложена забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години.

Наказващият орган е възприел изцяло изложената в справката на комисията фактическа обстановка, като е приел, че с оглед извършеното нарушение на служебната дисциплина, установено от проверка назначена със заповед № Л-2081/16.05.2024 г., след оценка на събраните доказателства, предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината (небрежност (не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат - непълно, неточно и непрозрачно изпълнение на служебните задължения от •••Н. Г., вменени й с длъжностната характеристика, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди) и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, служителят З. И. е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР- "неизпълнение на служебни задължения", изразяващо се в неупражняване на контрол над подчинени -чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР.

Административната преписка, освен цитираните по-горе документи, съдържа: Заповед №Л-3345 от 10.07.2024г.; писмена справка с рег.№7324 от 12.06.2024г.; длъжностни характеристики; Заповед № Л-2190 от 23.05.2024 г.; отговор от Н. Г.-инспектор-психолог с рег. №3036 от 31.05.2024 г.; кадрови справки; доклад от Н. Г. с рег. №2253 от 19.04.2024г; докладна записка с рег.№1183 от 29.12.2023г. от Н. Г.; становища относно справка за подадени оплаквания от ЛОС; декларации; Информация за условията и реда за вътрешно подаване на сигнали; Методически указания за дейността на психолозите в местата за лишаване от свобода; план относно извършване на проверка от психологическата дейност в затвора, включително в ареста и затворническите общежития към него и ОСИН гр. Пловдив; Професионални стандарти на психолозите от ГД „ИН“; Методически указания за психологическата дейност, извършвана с обвиняеми и подсъдими лица, настанени в местата за лишаване от свобода; жалба с вх. № 1084 от 19.12.2023 г.; Методическо ръководство за превенция на риска от суициди и самоувреждания при лишените от свобода.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: копие на получена заповед № Л-3344/10.07.2024г., с дата и час на получаване; писмо до З. И. с вх. № 6211/19.07.2024г. за изпратена заповед за наложено наказание; писмо до З. И. с рег.№9200 Екз.№1, по вх.№12382/25.07.2024г.; заповед № ЧР-05-57 от 17.02.2021г. на Заместник-министъра на правосъдието и Класификатор на длъжностите за държавни служители в ГД „ИН“ и териториалните й служби по чл. 19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС и §79 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – главен директор на ГДИН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 9 ЗИНЗС главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“ награждава и наказва служителите в главната дирекция и в териториалните/служби. Нормата на чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС пък предвижда, че за държавните служители по ал. 1, т. 1 (държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража) се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл. 195 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР е предвидено, че установяването на дисциплинарното нарушение се осъществява в момента, в който материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/04.07.2002 г. по адм. д. № ТР – 3/2001 г. на ВАС, което не е загубило значението си. В конкретния случай писмената справка е постъпила при наказващия орган на 21.06.2024 г., а заповедта е издадена на 10.07.2024г., или в казания законов срок.

Наказанието е наложено след като дисциплинарното производство е образувано със съответна заповед, назначен е състав на дисциплинарно разследващия орган, който е провел дисциплинарното производство с участието на служителя, изготвени са обобщена справка. Изпълнени са изискванията на чл. 205, ал. 3 и чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като жалбоподателят е имал достатъчно възможност да защити правата и интересите си. В настоящия случай служителят е запознат с всички актове по дисциплинарната процедура – заповед за извършване на дисциплинарна проверка, писмена справка за резултатите от проверката и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Предоставена му е възможност да даде обяснения и възражения с покана изх. № 7901 от 26.06.2024г.. Поканата е редовно получена, като жалбоподателят не се е възползвал от възможността да представи писмени обяснения в указания в поканата 3-дневен срок.

В този смисъл е неоснователно възражението в жалбата, че е нарушено правото на защита на И., тъй като ДНО не му е предоставил възможност да го изслуша, преди да му изпрати покана за представяне на писмени обяснения.

Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР предвижда, че "Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения". Видно от цитираната норма, законодателят е използвал съюзът "или", а именно ДНО е длъжен или непосредствено и устно да изслуша служителя или да му предостави възможност и да приеме писмените му обяснения, като и с двата приети начина се гарантира правото на защита на държавния служител. В случая това право не е нарушено, тъй като на жалбоподателя е предоставена възможност да представи своите писмени обяснения, което той е не е сторил. ( В този смисъл Решение № 11340 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5967/2024 г.).

Допуснато е обаче съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.

Настоящият състав счита, че заповедта е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която "дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта", както и в противоречие с материалноправната норма на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, посочена като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание.

С обжалваната заповед е наложено наказание на жалбоподателя за това, че същият не е изпълнил служебните си задължения вменени му с чл. 15, ал.2, т.3 от ЗИНЗС- Началникът на затвора организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за работата на служителите …“ и раздел III от Длъжностната характеристика (ДХ)- Основна цел на длъжността „Началник на затвор“-“Организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за цялостната дейност на затвора“ Както от страна на ДНО, така и от ДРО в обобщената справка, включително и в поканата за даване на ПО, неправилно е посочена законовата разпоредба на чл.15, ал.2, т.3 от ЗИНЗС, каквато разпоредба в закона всъщност не съществува, като текста на посочената разпоредба е чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съгласно която Началникът на Затвора контролира и отговаря на работата на служителите.

Това обстоятелство от една страна, пряко нарушава правата на дисциплинарно наказаното лице, т. к. е налице пълно разминаване на факти и правна квалификация. От друга страна, противоречието в съдържанието на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание и завършващия дисциплинарното производство акт - обобщена справка на ДРО, ограничава защитата на служителя, който има право да разбере в какво дисциплинарно провинение е уличен.

На следващо място, съдът констатира, че в заповедта липсва посочване на конкретни контролни действия, които е следвало да извърши жалбоподателят и съответно е нарушил, за да е налице посочената хипотеза на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР.

Като началник на затвора Пловдив жалбоподателят е създал организация на дейността. Констатациите, залегнали в доклада от 15.01.2024 г., са свързани предимно с нарушения, установени при проверка на Н. Г., отразени в писмената справката от 12.06.2024 г. В тази справка се съдържа и информация за извършената проверка в Затвора Пловдив и констатиран пропуски в дейността на, като не може да се приеме, че жалбоподателят е отговорен за всички констатирани пропуски.

Конкретните фактически действия, извършени от служители на Затвора на Пловдив, следва да бъдат вменени като нарушение на тези служители, но не и на техния ръководител.

Видно от наличната по делото с оглед констатираните обстоятелства при проверката, за която е съставен Доклада от 15.01.2024 г., е издадена Заповед № Л-3345 от 10.07.2024 г. с която на Н. Г., с оглед е наложено дисциплинарно наказания “Порицание“ за срок от една година, като същата е предупредена, че при извършване на друго дисциплинарно наказание в срока на наложеното наказание ще й бъде наложено по-тежко наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“. При служебна справка се установи, че заповедта е обжалвана пред Административен съд Пловдив и е налице влязло в сила решение, с което оспорената от Г. заповед е отменена.

На следващо място, съдът не приема от изложената фактическа обстановка, че началникът на Затвора, Пловдив не е осъществил контрол спрямо подчинени, независимо от правната квалификация, обсъдена по-горе. Посочените в заповедта фактически основания, обобщени като "неупражняване на контрол над подчинени“ не могат да послужат като достатъчно ясно и конкретно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Отделно от това изрично е посочено, че с цел оптимизиране на работата на психолозите е „препоръчително“ да се изпълнят дадените указания.

Съгласно чл.194 ал.4 от ЗМВР, дисциплинарната отговорност е лична и всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно и в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при които фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя.

В случая, в обстоятелствената част на заповедта се твърди, че И. не е изпълнил служебните си задължения, а именно: да осъществи контрол върху работата на подчинените му служители. Когато се ангажира дисциплинарна отговорност за неупражнен контрол от пряк началник над подчинени служители, наказващият орган дължи да посочи ясно и конкретно какви са били правомерните действия, с които може да бъде упражнен дължимият контрол. Неупражняването на контрол предполага бездействие, когато служителят дължи активни действия. Когато на държавния служител се вменява определено бездействие, дисциплинарно-наказващият орган задължително следва да изложи мотиви в какво се изразява дължимото действие, в изпълнение на каква правно регламентирана дейност е дължимо действието и дали от обективна страна представлява неупражняване на контрол над подчинени и по какъв начин.

Следва да се има предвид още, че дисциплинарнонаказващият орган не сочи защо приема, че е налице неосъществяване на контрол над подчинени от страна на жалбоподателя, нито над кои конкретни служители.

Налице е и допуснато от ДНО съществено нарушение на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като не е изпълнил задължението си да оцени всички събрани доказателства - не е обсъдено кадровото досие на лицето, т. е. цялостната негова дейност в Затвора Пловдив, липсват мотиви и относно последиците от деянието, както и неизпълнение от ДНО задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба.

ДНО е посочил единствено, че формата на вина е небрежност (не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат - непълно, неточно и непрозрачно изпълнение на служебните задължения от •••Н. Г., вменени й с длъжностната характеристика, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди).Както беше посочено по-горе спрямо Н. Г. е издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, видно от която на същата е наложено наказание именно поради установено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения.

По отношение на неизпълнение на конкретно посочените препоръки, следва да се посочи следното:

Препоръката по т. 6 от Доклада от 15.01.2024 г., касаеща замяна на заключващият механизъм на вратата на Д., е изпълнена, както е посочено в заповедта, за което И. е представил докладна записка от 07.02.2024г.

По отношение на посоченото в т. 5 от Доклада от 15.01.2024 г. („Ако предприетите мерки по т. 8 от препоръките към инспектор Г., предизвикат негативен ефект, като повишат риска от суицид или самонараняване, то следва началникът на затвора да създаде необходимата организация служителите от НОС, инспекторите социална дейност и възпитателна работа и другите ангажирани с третирането на лишените от свобода служители да предприемат действия по превенция на суицида, следвайки предписанията в Методическо ръководство за превенция на риска от суициди и самоувреждания при лишените от свобода с peг. №1782/13.02.2013 г.“), не би могло да се приеме, че не е изпълнена, поради непредставени доказателства за това, както е прието от дисциплинарната комисия и ДНО, доколкото няма данни препоръките към инспектор Г. да са предизвикали негативен ефект, като повишат риска от суицид или самонараняване.

На следващо място, следва да се посочи, че в оспорената заповед, ДНО приема за неопровержимо установеното от дисциплинарната комисия, но не излага аргументи защо приема, че е налице неизпълнение на задълженията по отношение на неизпълнение на препоръки за осъществяване на дейности, свързани с организацията на работата по отношение на служителите в Затвора, както и неупражнен контрол над инспектор Н. Г., а от друга страна в заповедта при налагане на наказанието се приема, че е налице само нарушение на служебната дисциплина, поради неупражнен контрол над •••Н. Г. относно изпълнение на дадените в доклада от 15.01.2024 г. препоръки и в този смисъл се излагат мотиви, че е налице настъпване на противоправен резултат поради неупражнен контрол само по отношение на изпълнение на задълженията на •••Г.. Следва да се посочи също, че освен нарушение на чл. 15, ал. 2, т.3 от ЗИНЗС, като нарушена разпоредба от ДРО и ДНО е посочено раздел III Длъжностната характеристика на З. И., в който раздел е посочена основната цел на длъжността, а именно, че Началникът на Затвора….Организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за цялостната дейност на затвора. Няма обаче посочени нарушени конкретни задължения, същевременно преките задължения са изброени в раздел V от Длъжностната характеристика. В този смисъл са основателни и възраженията на жалбоподателя, че формулировката в Раздел III е обща и абстрактна и не могат да се изведат конкретни задължения. Действително от тази обща и абстрактна формулировка не могат да се изведат конкретни задължения на наказания служител.

Текстът на Раздел III от длъжностната характеристика, на който се позовава дисциплинарно наказващият орган, е общ и бланкетен. От съдържанието му не може да се изведе конкретно правило за поведение, нарушаването на което да се вмени като небрежност за неизпълнение на задълженията на дисциплинарно наказаното лице във връзка с неупражнен от него контрол над подчинените му служители. Нормата е неотносима към допуснатото от И. нарушение, от което следва извод, че ДНО не е изяснил какви са били конкретните му задължения в случая, за да може да се установи дали е налице неизпълнение на служебни задължения и в какво се изразява то, извън общата констатация за "неупражнен контрол". Не са изложени конкретни факти, установени по време и място на извършване, които да описват в какво се състои липсата на контрол.

Факти и обстоятелства, пряко установяващи неупражнен контрол над подчинени, не са изложени в справката, в предложението за налагане на наказание, както и в самата заповед. Последната е издадена при липса на яснота относно вменените на служителя задължения, което е довело и до необоснованост на наложеното му наказание.

Дисциплинарно наказващият орган има задължение да събере всички относими за случая доказателства - както обвинителни, така и защитни. Събраните доказателства следва да бъдат анализирани в цялост, като се посочат конкретните съображения, водещи до извод, че едно или друго твърдение е необосновано. Дисциплинарно наказващият орган не е обвързан със становището на комисията, а следва съгласно чл.206 ал.4 от ЗМВР самостоятелно, в рамките на правомощията си, да оцени всички събрани в хода на производството доказателства, преди да постанови акта си.

С оглед гореизложеното съдът намира, че наложеното дисциплинарно наказание не е съобразено със събраните доказателства, тежестта на нарушението, посочените в справката обективни обстоятелства за периода на извършване на нарушението, както и данните от кадровата справка / чл.206 ал.2 от ЗМВР /, поради което заповедта се явява немотивирана.

Съгласно постановление № 4/1976 г. на Пленума на ВС и ТР № 4/22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. ОСС на ВАС административният акт или отказът да бъде издаден такъв акт трябва да бъде мотивиран, включително и когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, което изискване в случая не е спазено. Недопустимо е да се твърди нарушение на определени норми без точно конкретизиране на задълженията по тях. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика, дадена с решение № 6587 от 16.05.2014 г. по адм. д. № 16239 от 2013 г. по описа на ВАС, V отделение, решение № 1823 от 10.02.2014 г. по адм. д. № 3554 от 2013 г. по описа на ВАС, V отделение.

По тези съображения, Заповед № Л- 3344/10.07.2024 г. на Главен Директор на ГД „ИН“-София следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски.

Възражението за прекомерност на ответника е основателно.

Според представените доказателства и списък на разноските, заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 800лв., а според чл.8, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следващото се е в размер на 750лв. Делото не се отличава с по-голяма фактическа и правна сложност от други дела от същия вид, поради което и няма основание за определяне на по-висок размер на възнаграждение за един адвокат. Затова и разноските следва да се редуцират до 750лв. и 10лв. заплатена държавна такса.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, първи състав,