Решение № 359 от 29.11.2022 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 293/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от И. Ч., съдружник в „ЕФЕ - 11“ ООД, ЕИК 201520365, чрез адв. Г. П., срещу решение № 6/10.03.2022г., постановено по т.д. № 33/2021год. по описа на ОС - Разград, с което е отхвърлен предявеният от И. Ч. иск с правно основание чл. 155, т. 1 от ТЗ, за прекратяване на "ЕФЕ - 11" ООД, ЕИК 201520365, седалище и адрес на управление: Област: Разград, Община: Л., с. М., п.к. 7285, ул. Н. Й. В. № 2, с управител Ю. Г. И., ЕГН ••••••••••. Въззивникът релевира оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Намира събраните по делото доказателства за необсъдени в цялост, а част от тях за игнорирани. Съдът не е обсъдил представената покана за свикване на ИОС на съдружниците, от м.декември 2019год., която е останала без отговор и ОСС не се е състояло. Представените откази на ДЛР към АВп-ТР за одобрение на ГФО за няколко поредни години поради блокиране на ОСС на дружеството, писмо-справка от ОД-МВР Разград показващо присъствие на съдружника ищец на всички свиквани ОС на дружеството, които така не заседават на определеното време и място: нотариален констативен протокол за присъствие на ищеца-съдружник на заседание на ОСС, което не се е състояло, поради отсъствие на другите двама съдружници-доказателсва, сочещи нефункциониране на върховния орган на дружеството. Не е взето в предвид обстоятелството, относно изключването на ищеца като съдружник, което разгледаано в съвкупност с другите доказателства, води до извод, че продължителен период от време управителят на дружестовто се домогва да да игнорира участието на ищеца, да го изключи от дружеството, да обсеби дейността му и реализираните приходи, действайки като пълномощник на третия съдружник. Съдът погрешно е формирал извода, че липсват доказателства, че преустановяването на дейността се дължи на влошени членствени отношения, въпреки показанията на двете трети лица и на свидетелските показания. Същите сочат, че проблемите между ищеца и останалите съдружници водят до блокирането работата на дружеството. Съдът не е коментирал и обстоятелството, че поради невъзможност да се свика и заседава валидно Общо събрание, има няколко поредни отказа за приемане на ГФО поради нередовно свикване и провеждане на ОС по вина на всички съдружници заради влошените им отношения. Съдът не е обсъдил и признанията на страните, третите лица и свидетелите, че търговска дейност не е осъществявана от ответното дружество. Друга причина налагаща прекратяване на дружестовто е систематичното накърняване на интересите на дружеството, чрез неспазване на счетоводното законодателство-чл.38 ал.1 т.1 ЗСч, както и трайната липса на средства у дружеството, то не може да погасява своите задължения към трети лица. Сочи, че е налице системно накърняване на интересите на юридическото лице чрез неспазване на счетоводното законодателство, както и трайна липса на средства водеща до невъзможност погасяването на задълженията на дружеството към трети лица. Излага твърдения, че изхождайки от интересите на „ЕФЕ - 11“ ООД, следва да се приеме за безпредметно по-нататъшното му съществуване. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че в случая влошените отношения между съдружниците не препятстват дейността на дружеството като инвокира доводи в тази насока. Счита, че преди предявяване на иска са изчерпани всички други правни способи във връзка с продължаване съществуването на юридическото лице. Моли се за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. С.Д.- пълномощник на третото лице – помагач Ю. Г. И., с който оспорва основателноста на въззивната жалба. Твърди, че дружеството е в добро финансово състояние и няма тенденция към натрупване на задължения. Счита, че не е налице накърняване на интересите на юридическото лице. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, не са депозирани отговори на въззивната жалба от ответника „ЕФЕ - 11“ ООД и от третото лице - помагач на страната на ответника - З. М.. Настоящият съдебен състав, намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. В о. с. з. процесуален представител на въззивника поддържа въззивната жалба. Иска да бъде отменено решението на ОС –Разград и да бъде уважен предявения иск. В подкрепа на изразеното становище са представени и писмени бележки. Третото лице – помагач Ю. Г. И., чрез адв. С.Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Третото лице-помагач З. М. не се явява и не е изразил становище по жалбата. За да се произнесе, съдът съобрази следното: Производството е образувано по искова молба подадена от И. Ч., роден на 30.01.1950 в Й., Турция, турски гражданин, в качеството му на съдружник е предявил иск срещу "ЕФЕ - 11" ООД, ЕИК 201520365, седалище и адрес на управление: Област: Разград, Община: Л., с. М., п.к. 7285, ул. Н. Й. В. № 2, с управител Ю. Г. И., ЕГН ••••••••••, с правно основание чл. 155, т.1 ТЗ за прекратяване на дружеството. Излага, че през 2011год. участвал в учредяваането на ответното дружество, в което притежава 840 лв. от капитала на дружеството, като дяловете на ищеца съставляват повече от 1/5 от капитала на ответното дружество, който е в общ размер от 2 000лв. Твърди, че през 2012год. във връзка с необходимост от внасяне на допълнителни парични вноски, отношенията между съдружниците са се вслошили, вследствие на което е прекъсната всякаква връзка между съдружниците. Ищецът излага, че до сега не е получавал част от печалбата, въпреки вложените от него средства за закупуване на имоти от дружеството. Твърди, че от 2011год. съдружниците не са се събирали, не са провеждали и ОС на дружеството. Счита, че за да съществува едно дружество, е необходимо да има избрани и нормално функциониращи органи и най-вече функциониращо ОСС. Излага, че е бил направен опит за неговото изключване от дружеството-завършил неуспешно с отказ ва ДЛР към ТРРЮЛНЦ. Твърди също, че дружеството не извършва и никога не е извършвало търговска дейност. Твърди, че са налице силно влошени отношения между съдружниците и липса на доверие, като те не са в състояние да формират необходимото мнозинствио в ОСС по нито един от важните въпроси за дейността му. За това счита, че дейността на дружеството е блокирана и то не може да продължи в бъдеще да функционира нормално. Твърди, че ищецът фактически е напълно изключен от управлението на дружеството, нарушени са членствените му права като не му се дава никаква информация за хода на дружествените работи, няма достъп до дружествената документация. Относно основанието, касаещо важните причини, налагащи прекратяването на дружеството, по чл.155 ал.1 ТЗ, са наличието на продължителен период от време, през който дружеството не реализира дейност, както и влошените до нетърпимост отношения между съдружниците и следващата се невъзможност за извършване на обща дейност по см. на чл.63 ал.1 ТЗ. Предвид изложеното, се моли съда да прекрати ответното дрвужество, на осн. чл. 155, т.1 ТЗ, поради наличие на важни причини - влошени отношения между съдружниците довели до невъзможност за нормално функциониране на дружеството, както и липсата на търговска дейност за продължителен период. В срока по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЕФЕ - 11 ООД, чрез пълномощника му адвокат Н. В. С. от АК – Разград, с който оспорва иска като неоснователен. Излага подробни съобжения, че не са налице важни причини за прекратяването на ответното дружество. Признава се факта, че между ищеца и другите двама съдружници отношенията са силно влошени. Признава, че са правени са опити ищецът да бъде изключен като съдружник от дружеството, но последвал отказ от АВ за вписване на решението на ОС, поради допуснати нарушения на поцедурата, каквито са и твърденията на ищеца. Твърди, че влошените отношения между съдружниците не са довели до преустановяване или затрудняване на търговската му дейност, нито на дейността на органите му на управление. Поради икономическите условия в страната дружеството не развива активна стопанска дейност, но при наличието на имушество, дружеството трябва да продължи да съществува, за да може в бъдеще отново да развива дейността си. В момента недвижимите имоти на дружеството се отдавали под наем. По искане на ответника, по делото на осн. чл. 219 ГПК са привлечени като трети лица помагачи на страната на ответника - другите двама съдружници - З. М. и Ю. Г. И.. Същите, чрез пълномощника си адвокат Н. Х. от АК - Разград, депозират отговор на исковата молба, с който по същество се присъединяват към отговора подаден от ответното дружество. Сочат, че след като ищецът не е доволен от участието си в дружеството, то следва да се възполза от правото си по чл. 125, ал.2 ТЗ и прекрати участието си в дружеството с писмено преедизвестие, а не да предявява настоящия иск. Акцентират, че желаят дружеството да продължи да съществува и да развива търговска дейността. Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното: Предявен е иск по чл.155 т.1 от ТЗ от съдружник, притежаващ повече от 1/5 от капитала на дружеството за прекратяване на „ЕФЕ-11“ ООД поради важни причини. „ЕФЕ-11“ ООД е вписано в търговския регистър през 2011г., с трима съдружника: въззивника И. Ч. с размер на дялово участие 840лв.: Ю. Г. И. с дялово участие 320лв. и З. Масъроглу с дялово участие 840 лв. в капитала на дружеството. Дружеството се управлява и представлява от управителя Ю. Г. И.. След вписването на дружеството в търговския регистър, няма вписани промени в обстоятелствата или обявени актове. Представени са доказателства за постановени Откази на Агенцията по вписванията за обявяване на ГФО на ЕФЕ-11 за 2011год., за 2014год.и за 2016год. /стр.441-446/. Постановените откази са поради нередовно провеждане на ОСС за приемане на ГФО-поради липса на доказателства за отправена надлежна покана до съдружника И. Ч.. За останалите години не са представени доказателства за провеждане на ОСС за приемане на ГФО и съответно за постановен отказ. Представени са покани за свикване на ОСС от страна на управителя И. до съдружника Ч.. Представена е също покана от ищеца от м.декември 2019год. /стр.547/ и е до управителя Ю. И. за свикване на ИОС с посочен дневен ред. Същата е получена от управителя И., но ОСС не е насрочено. Самият управител при разпита му като трето лице-помагач в о.с.з. на 16.02.22год. /стр.558/ заявява, че от 2011год. до 2018год. е пращал писма- покани за участие в ОСС за приемане на ГФО, до съдружника Ч. в Р, Турция, които се разписвали от сина му, а в агенцията не ги признавали за редовно връчени. Твърди също, че от 2011год. със съдружника Ч. са се видели за кратко-за 20мин. през лятото на 2018год. Уговорили си среща по-късно през деня, която не се е състояла. Представена е нотариална покана от Ю. Идризов като управител на „Ефе 11“ООД до съдружника И. Ч., съдържаща предупреждение за изключване, както и насрочване на ОСС на дружеството за 1.10.2018год. на адреса на управление, с дневен ред-вземане на решенвие за изключване на съдружника и за разпределение на неговите дружествени дялове. Представен е КП от 01.10.2018год., според който на посочената дата съдружникът Ч. се е явил на заседание на ОСС, но другите двама съдружници не са се яввили. Посочените в КП свидетели Юри А. и С. Н., са разпитани в с.з., като действително установяват присъствието на ищеца Ч. на посочената дата, като установяват също, , че другите съдружници не са присъствали на мястото за провеждане на ОСС. След анализ на доказателствата и доводите на страните съдът намира следното: Съгласно чл. 155, т. 1 ТЗ, когато важни причини налагат това, съдружници, притежаващи поне 1/5 от дяловете от капитала на дружество с ограничена отговорност, могат да поискат неговото прекратяване по съдебен ред. Безспорно е, а и се установява от вписването в търговския регистър по партидата на ответното дружество, че ищецът има легитимация да поиска прекратяването - притежава дялове с номинална стойност 840 лв. от вписания капитал в размер от 2 000 лв., което е повече от 1/5 /притежава 42% от капитала/. Спорен е въпросът налице ли са важни причини, които да налагат прекратяване на дружеството. Преценката за наличието на "важни причини" за прекратяване на дружеството се извършва според въведените от ищеца основания и приетите за установени факти и обстоятелства по спора и при съобразяване с възприетите в практиката на ВКС критерии при прилагането и тълкуването на нормата на чл. 155, ал. 1 ТЗ. Няма възражение по делото, че „ЕФЕ “ ООД до 2018год. на е извършвало търговска дейност, а след това отдава собствените си имоти под наем.