Решение № 189 от 14.7.2023 г. на Районен съд - Момчилград по дело № 12/2023 г.

Предявен е иск от С. М. Ш., с ЕГН: ••••••••••, адрес: с.Б., ул.Комсомолска 14, общ.Кирково, обл.Кърджали против К. И. Х., с ЕГН: ••••••••••, адрес: с.С.............. общ.Момчилград, обл.Кърджали с правно основание: чл.422 от ГПК, във вр. с чл.375 от ТЗ във вр. с чл.481 от ТЗ; цена на иска: 9500 лева. ведно с дължимата лихва върху присъдената сума. В исковата си молба ищеца твърди, че н а 31.12.2021 г. ответника К. Х., като издател на запис на заповед е издал запис на заповед на поемателя С. М......, с ЕГН ••••••••••, като същия се е задължил да заплати на Поемателя и настоящ ищец сума в размер на 9500 лева. Процесният запис на заповед бил с падеж на 20.09.2022 г. Тъй като след настъпване на падежа дължимата сума по процесния запис на заповед от 31.12.2021 г. не била платена на С. М......, с ЕГН ••••••••••, чрез упълномощен адвокат било подадено до РС- Момчилград заявление по чл.417 от ГПК на основание представен в оригинал на документ, предвиден в чл.417, т.10 от ГПК. Въз основа на подаденото заявление било образувано ч.гр.д. №............... г. по описа на РС- Момчилград. По ч. гр. дело №............... г. на 26.10.2022 г. били издадени заповед за изпълнение №168 и изпълнителен лист № 141 за суми, както следва: 9500 лева - неизплатена главница по запис на заповед, издадена от длъжника на 31.12.2021 г, с падеж 20.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, 190 лева - платена държавна такса, както и 350 лева адвокатско възнаграждение. На основание изпълнителен лист № 141/26.10.2022 г. и заповед на изпълнение, издадени по ч.гр. дело №............... г. по описа на РС- Момчилград, било образувано изпълнително дело № 20228120401163, по описа на ЧСИ-Кърджали Р.С. След връчването на книжата на длъжника, същия упражнил правата си, подавайки възражение срещу издадените изпълнителен лист и заповед на изпълнение. За подаденото възражение ищцата била редовно уведомена на 19.12.2022 г., като със съобщението й било указано в едномесечен срок, считано от датата на получаване на същото, че има право да предявя иск за установяване на вземането срещу К. И. Х., с ЕГН: ••••••••••. за които са издадени цитираните заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди, че е налице валидно възникнало, съществуващо и падежирало задължение на К. И. Х., с ЕГН: •••••••••• към С. М......, с ЕГН ••••••••••, произхождащо от издаден на 31.12.2021 г Запис на заповед с падеж настъпил на 20.09.2022 г., в размер както следва: 9500 лева - неизплатена главница по запис на заповед, издадена от длъжника на 31.12.2021 г, с падеж 20.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, 190 лева - платена държавна такса, както и 350 лева адвокатско възнаграждение. Развиват се правни съображения подкрепящи искането. Твърди, че в процесния случай представения запис на заповед, издаден на 31.12.2021 г.. съдържа всички реквизити, т.е. редовен е от външна страна и е годен да породи задължение за плащане на посочената в него сума. Записът на заповед е основание на кредитора да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист на основание чл.418. ал.1, във вр. с чл.417, т.10 от ГПК. Така правомерно по реда на заповедното производство е поискано и са издадени горецитираните заповед на изпълнение и изпълнителен лист. Твърди, че са налице предвидените в закона реквизити на запис на заповед, без които той би бил недействителен - чл.535 и чл.536 от ТЗ; Падежът на вземането е настъпил на 20.09.2022 г.; Заявлението по чл.417 от ТПК е подадено от лицето поемател, чрез надлежно упълномощен адвокат; Издаването на изпълнителен лист е поискано срещу лицето, издател на запис на заповед. Моли след доказване основателността и размера на претенциите на С. М......, с ЕГН ••••••••••, срещу длъжника К. И. Х., с ЕГН: ••••••••••, произтичащи от Запис на заповед, издаден на 31.12.2021 г., падежирал на 20.09.2022 г. да се постанови решение, с което да се признае за установено, че на основание горецитираните запис на заповед, изпълнителен лист и заповед на изпълнение, длъжника К. И. Х., с ЕГН: •••••••••• дължи на С. М......, с ЕГН •••••••••• заплащане на следните суми: 9500 лева - неизплатена главница по запис на заповед, издадена от длъжника на 31.12.2021 год. с падеж 20.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, 190 лева - платена държавна такса, както и 350 лева адвокатско възнаграждение. Моли ответника да бъде осъден на заплащане и на всички направени в хода на производството разходи за деловодни разноски, такси и др., както и за възнаграждение за процесуално представителство и правна помощ. В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник адв.В. Я., който моли съдът да уважи иска, така както е предявен по съображения изложени в исковата молба и допълнителните, които излага в писмена защита. Претендира за разноски по делото само по това пълномощно. Ответника К. И. Х. в едномесечния срок от получаване на преписа от исковата молба чрез пълномощник адвокат от Адвокатска кантора „Д. и партньори“ е изпратил писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Излагат подробни съображения в тази насока. В съдебно заседание за ответника се представлява от адв.И. Б., който моли да се отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан по съображения изложени в отговора на исковата молба. Допълнително представя и писмена защита в тази насока. Моли за разноски по делото. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от Запис на заповед, издаден на 31.12.2021 г., К. Х., като издател е издал запис на заповед на поемателя С. Ш. със задължение да заплати сумата в размер на 9500 лв., като процесната записна заповед е с падеж 20.09.2022 год. Ищцата е иницирала плащане на сумата със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на 26.10.2022 год. Като свидетели по делото са разпитани К.Б., Н............. и И.Х, съдът кредитира показанията на тези свидетели, напълно. В показанията на същите се говори за това, че ответникът е имал трудови правоотношения в Германия, които поради неплащане редовно на трудовото възнаграждение са били прекратени. Последните двама свидетели уточняват, че е следвало във времето сумите неполучени от ответника да бъдат заплатени и да бъдат уредени трудовите възнаграждения останали за плащане към ответника. Последните двама свидетели сочат, че при подписване на записа на заповед, който е бил подписан в комплекс „Маказа“, ответникът е останал със съзнанието, че подписва документ за прекратяване на работата, която е извършвал и за уреждане на трудовите му възнаграждения. При това положение съдът намира, че искът е основателен и доказан. В случая се касае за запис на заповед издадена от ответника с поемател ищцата. Запис на заповед е с конкретна сума и с конкретен падеж. За да бъде уважен същият в хода на съдебното производство следва да се докажат три обстоятелства: ответникът като издател да е поел валидно задължение за заплащане в полза на ищеца на сумата по запис на заповед; второ: падежът на вземането да е настъпил и трето: ответникът да не е изпълнил поетото задължение. В случая са налице и трите условия, които обуславят задължение на ответника да заплати сумата по запис на заповед. Без значение са свидетелските показания за това, че този ответникът при подписване на запис на заповед е бил със съзнанието, че подписва документи, с които урежда евентуално наличието на свои вземания от ищцата. Запис на заповед е на български език, което обуславя извода, че този ответник е бил наясно какво подписва и какво задължение поема. С издаването на запис на заповед от 21.12.2021 год. ответника валидно се е задължил да заплати сумата в размер от 9500 лв. с падеж от 20.09.2022 год. Така издадена запис на заповед без предявяване обуславя задължението на ответника спрямо ищеца да изпълни посоченото в същата, съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 год. на ВКС. При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по същото, както тези в заповедното производство в общ размер на 540 лв., от които 190 лв. представляваща платена държавна такса и 350 лв., адвокатско възнаграждение, така и тези по исковото в общ размер на 1390 лв., представляващи 190 лв. платена д.т. и 1200 лв. адвокатско възнаграждение по адвокатско пълномощно на адв.В. Я.. Водим от гореизложеното, съдът