Решение № 519 от 12.2.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 556/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.с чл.38 ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на “О. А. инвест“ ЕООД против Заповед № ДС-3Д-92 от 17.06.2024 г. на Областния управител на Област Стара Загора в частта й по отношение отчуждаване за държавни нужди на поземлен имот - 5/6 идеални части от 533134.93.5, находящ се в землището на [населено място], общ.Гълъбово, в местността „Панков Бюлюк”, с начин на трайно ползване „Нива”, с площ 9, 960 дка при определено парично обезщетение в размер на 5728 лева. В жалбата се твърди незаконосъобразност на административния акт в посочената му част по съображения за издаването му в несъответствие и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изразено е несъгласие с с размера на обезщетението. Излагат се и съображения, че паричното обезщетение е определено в занижен размер и не е равностойно. Искането към съда е да измени Заповед № ДС-ЗД-92 от 17.06.2024 г., като се увеличи размерът на определеното обезщетение. В хода на устните състезания пълномощникът на жалбоподателя излага твърдения за завземане на имота от представители на енергийното предприятие и нанасяне на вреди и се иска и тяхното обезщетяване. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Ответник по оспорването - Областен управител на област Стара Загора, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - „Мини Марица-изток” ЕАД [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва жалбата. Обосновава, че с оспорения акт е определен справедлив размер на паричното обезщетение и се следва отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна: „Омега Агро инвест“ ЕООД, жалбоподател по това дело, се легитимира като собственик на 5/6 идеални части от нива с № 533134.93.5, находящ се в землището на [населено място], общ.Гълъбово, в местността „Панков Бюлюк”, по картата на възстановената собственост /нотариален акт за покупко-продажба № 3 от 21.12.2016г на нотариус А. Р. с район на действие [населено място] и [нотариален акт] от 21.12.2016 година на същия нотариус - л.09-10, скица от 17.12.2018 година. Със заповед № РД-02-15-118 от 22.11.2016 г. на МРРБ /л.96-97/, обнародвана в ДВ бр.97/06.12.2016 г., е одобрен специализиран подробен устройствен план за развитие рудник „Трояново-1”, който предвижда развитие на добивната дейност на предприятието върху части от землищата на [населено място], [населено място], [населено място], с обхват включително [имот номер], землище [населено място]. Планът е представен на л. 99 и сл., регистър на л.116, графика -л.182/. Предвижданията на плана спрямо обхванатите имоти, нанесени с лилав цвят, вкл. [ПИ], в м. „Панков Бюлюк”, са за отреждането им в зона „Пди”—производствена за добив на полезни изкопаеми. Планът е влязъл в сила, удостоверено с писмо изх.№АУ-14-7 от 03.01.2017 г. на МРРБ /л.95/. „Мини Марица-изток” ЕАД като предприятие, в полза на което е предоставена концесия за добив на полезни изкопаеми, е отправило предложение до Министъра на енергетиката за предприемане на отчуждително производство спрямо имоти в обхвата на находището поради невъзможност за постигане съгласие за изкупуването им. Сред тези имоти е и процесният имот /предложение на л.85 и следващи/. По отношение на тези имоти с писмо изх.Е-26-М-14 -320 от 02.11.2023 г. Министърът на енергетиката отправя предложение до министрите на финансите и съответно на регионалното развитие и благоустройството за предприемане на отчуждителна процедура по подробно изложени мотиви /л.90 и сл./. Искането с приложената финансова обосновка е приложено в хода на производството заедно с актуални скици, характеристики на отчуждаемите имоти, становище за актуалност на оценката, документи, удостоверяващи изпълнение изискванията на ЗЕ. За нуждите на отчуждителното производство е възложена, съответно изпълнена оценка за определяне на равностойното парично обезщетение /л.52 и сл./. Оценката е изпълнена от лицензиран оценител инж. М. Д. при „Сървей груп“ ООД, на основание възлагателно писмо от 01.12.2022 г. Съгласно изготвената оценка от лицензиран оценител стойността на паричното обезщетение, което се предлага по отношение на [имот номер] — нива в местността „Панков Бюлюк”, V категория, с площ 9, 960 дка, в размер на 5728 лв. /л.63/. Със съвместна заповед № РД-02-14-2723 от 20.05.2024 г. и Заповед №ЗМФ-664 от 20.05.2024 г., съответно на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на финансите на основание чл.63б от Закона за енергетиката /ЗЕ/, §1 т.24 от ДР на ЗЕ, във вр.с чл.34 ал.4 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, е одобрено отчуждаването на конкретно посочени имоти - частна собственост, и попадащи в границите на концесионен обект „Рудник „Трояново-1” - от находище на полезни изкопаеми. Инициирането на отчуждителната процедура е обосновано с наличието на влязъл в сила специализиран подробен устройствен план, нуждата от продължаване на дейностите на рудника съобразно съгласуваните проекти за обезпечаване изпълнението на производствената програма на дружеството, като по този начин бъде задоволена и държавната нужда от добив на енергийни ресурси по смисъла на §1 т.24 от ДР на ЗЕ. Изтъкнато е непостигането на съгласие между дружеството концесионер и собствениците на визираните като предмет на отчуждаване имоти. С писмо изх.№90-05-1736 /30.05.2024 г. /л.39/ заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството е изпратил преписката до Областния управител на област Стара Загора. Областният управител на област Стара Загора е изготвил обявление за отчуждителното производство. Със Заповед № ДС-3Д-92 от 17.06.2024 г. на Областния управител на Област Стара Загора /л.24-25/ се нарежда отчуждаване на поземлени имоти - частна собственост, за държавна нужда, с обща площ 72 507 дка, намиращи се в землището на [населено място], общ.Гълъбово, обл.Стара Загора, попадащи в концесионната площ на концесионен обект – „Рудник „Трояново-3”, който съставлява част от находище на подземни богатства - твърди горива, лигнитни въглища „Източномаришки басейн”, изброени в табличен вид, вкл. поземлен [имот номер]- -нива, находяща се в землището на [населено място], общ.Гълъбово, местност „Панков Бюлюк”, с площ 9, 960 дка и е определено в полза на собствениците на този имот парично обезщетение в размер на 5728 лв. Стойността на паричното обезщетение се сочи определен въз основа на оценки, изготвени от лицензиран оценител. Сочи се в мотивите към заповедта, че „Мини Марица – изток ”ЕАД [населено място] е енергийно предприятие концесионер, което осъществява добив на твърди горива – въглища, от находище „Източномаришки въглищен басейн”, разположен на териториите на общините Раднево и Гълъбово. Добивните дейности се извършват в рудник „Трояново -1“, „Трояново-север“ и рудник „Трояново-3“, част от находището. Нуждата от отчуждаване на описаните имоти се свързва с това, че попадат в обхвата на одобрения специализиран подробен устройствен план за развитието на предприятието „Мини Марица Изток”, рудник „Трояново-3” и с наличие на необходимост от осигуряване дейността на дружеството. Изтъкнато е, че средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване, са осигурени от „Мини Марица - изток” ЕАД Раднево. От правна страна актът се основава на чл.34а, ал.2 и чл.34в, ал.1 от ЗДС, чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и чл.63б от Закона за енергетиката, съвместната заповед № РД-02-14-723 от 20.05.2024г и №ЗМФ-664 от 20.05.2024г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на финансите. В заповедта е посочено още, че средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване, са осигурени от „Мини Марица-изток” ЕАД [населено място] и че сумата, необходима за изплащане на обезщетения, ще бъде внесена по сметка, конкретно посочена в У. Б., филиал Стара Загора, съответно кога ще започне изплащането им. Оспорената заповед е съобщена на “О. А. инвест“ ЕООД на 19.06.2024г. По делото са приложени документите, съдържащи се в образуваната преписка, документи за собственост и скици, кореспонденция и др. За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати, назначени и изготвени две съдебно-оценителски експертизи - първоначална и повторна. В отговор на въпроса за размера на равностойното парично обезщетение за имота, предмет на процесната заповед в оспорената й част, експертът сочи, че справедливото парично обезщетение за поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Гълъбово, с начин на трайно ползване – нива с площ - 9, 961 дка, пета категория, на земята при неполивни условия, в местността „П. БЮЛЮК“ е определено съгласно чл. 76 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Стойността на справедливото парично обезщетение за поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Гълъбово, с начин на трайно ползване - нива, с площ - 9, 961 дка., пета категория на земята при неполивни условия, в местността „П. БЮЛЮК“, е 5728 лв. /пет хиляди седемстотин двадесет и осем лева/ При повторната експертиза вещото лице е установило при проверката на място в Служба по вписванията гр Гълъбово, на пет тома за 2022 г. за покупко-продажби на ниви в землище с Обручище е издирила две сделки, отговарящи на изискванията на ЗДС. Според заключението средна цена за 1 дка е 346 лв. Тази цена от 346лв./дка е по-ниска от определената по Наредбата по чл 36. ал 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - определена в предната експертиза от инж. П.. Освен това, макар да изглежда реална, цената в тези сделки е близка до данъчната оценка, видно от приложение № 2, където стойноста на сделката е 500 лв., а данъчна оценка е 455, 10 лв. При проверката на място в Служба по вписванията [населено място] вещото лице е издирило сделки за покупко-продажба на ниви в землището на [населено място] – [нот. акт], том II, дело 247/22г вписан в СВ с акт № 150/14.07.2022 г. - Приложение № 3 към заключението. Сделката е между физически лица, като купувач е Д. Л. Л. с адрес в гр София. Справка в Български фирмен каталог [интернет адрес] показвала, че горното лице със същото име е едноличен собственик на „ВАЛЕЙТ" ЕООД с предмет на дейност изграждане на фотоволтаични централи, каквито наистина се изграждат в този район. Ако се приеме, че тази сделка може да се приравни към сделките, посочени в Приложения №1 и № 2, т. е. м/у физически лица и търговец /каквато според експерта е реално/, то средната пазарна цена за 1 дка възлиза на 707лв./м2, следователно равностойното парично обезщетение при принудително отчуждаване за задоволяване на държавни нужди, на поземлен имот с [идентификатор], обл. Стара Загора, община Гълъбово, с Обручище, местност П. бюлюк, земеделска територия, категория 5-та, НТП нива, площ 9960м2 /стар № 093005/ би било 9, 960дка х 707лв/кв. м - общо 7042 лв. При вариант две на заключението е посочила, че ако се приеме, че горепосочените аналози не отговарят на изискванията на цитирания закон или няма сделки с търсените показатели в едно и също землище, то равностойното парично случая в близост до землището на [населено място] са землищата на другите села в община Гълъбово. Сделки за ниви в тези села, отговарящи на горепосочените изисквания, са представени в табличен вид. Размерът на равностойното парично обезщетение въз основа на данни за ПИ от землищата на други съседни села в община Гълъбово е 1403 лв./дка. В този случай равностойното парично обезщетение при принудително отчуждаване за задоволяване на държавни нужди на поземлен имот с [идентификатор], обл. Ст. Загора, община Гълъбово, с Обручище, местност П. бюлюк, земеделска територия, категория 5-та, НТП нива, площ 9960м2 /стар № 093005/ е 13974 лв. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: Жалбата на „Омега Агро инвест“ ЕООД против Заповед № ДС-3Д-92 от 17.06.2024 г., издадена от Областен управител на Област Стара Загора, с искане за за изменението й, е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения срок по чл.38, ал.2 от Закона за държавната собственост, от лице с правен интерес. Разгледана по същество, се явява основателна по отношение исканото изменение на оспорения акт. Заповед № ДС-3Д-92 от 17.06.2024 г. на Областния управител на Старозагорска област изхожда от материално и териториално компетентен орган. Според разпоредбата на чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, а според ал.2 извън случаите по ал.1 отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В случая се касае за отчуждаване на имот, частна собственост /[ПИ]/ с оглед удовлетворяване на държавни нужди от добив на енергийни ресурси, т.е. извън тези по изграждането на национални обекти и по предложение на двамата ресорни министри. С оглед на изложеното и предвид местонахождението на имота - в област Стара Загора, компетентен да постанови заповед за отчуждаването му, съответно на чл.34а, ал.2 от ЗДС, вр.с чл.63б, ал.1 от ЗЕ, е Областният управител на област Стара Загора. Заповедта, предмет на оспорване, е в надлежна писмена форма и е подробно мотивирана. Същата отговаря на изискванията на чл.34в, ал.1 от ЗДС да съдържа посочване на държавната нужда, за която се отчуждава имотът, видът, местонахождението, размерът, цената /размера на обезщетението/, собствениците и търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението, съответно и кога ще започне изплащането му. При издаването на Заповед № ДС-ЗД-92 от 17.06.2024 г. на Областния управител не се установиха нарушения на административнопроизводствените правила с характер на съществени. Производството е било инициирано по мотивирано предложение на заинтересованото ведомство изх. Е-26-М-14 -320 от 02.11.2023 г. г.на Министъра на енергетиката до Министъра на финансите и Министъра на регионалното развитие и благоустройството/, в хипотеза и на основание чл.63б ал.1 и ал.3 от Закона за енергетиката. Искането съдържа информацията по чл.63б ал.2 от ЗЕ, а именно че имотите, в т.ч. и [имот номер], са включени в границите на концесионната площ на находището на подземни богатства и са необходими за дейностите на енергийното предприятие „Мини Марица изток” ЕАД, съгласно утвърден и влязъл в сила специализиран подробен устройствен план. Изтъкната е и невъзможността, въпреки направените опити за постигане съгласие, за изкупуване на изброените имоти. Министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството, след като са разгледали и преценили искането за отчуждаване, са го одобрили, като съответно министърът на финансите се е произнесъл положително относно неговата финансова обезпеченост, а министърът на регионалното развитие и благоустройството - относно наличието на основание за отчуждаване. Съответно на чл.34а, ал.2 от ЗДС, към който ред нормата на чл.63б, ал.3 от ЗЕ препраща, изготвена е за отчуждаването съвместна заповед № РД-02-14-2723 от 20.05.2024 г. и Заповед № ЗМФ-664 от 20.05.2024 г., на двамата министри /на регионалното развитие и благоустройството и на финансите/. с характер на предложение до Областния управител по смисъла на чл.34а, ал.2 от ЗДС. Предложението за отчуждаване е комплектовано с документите, изброени като необходими по ал.4 на чл.34а ЗДС: копие на влезлия в сила ПУП, характеристики, вид, местонахождение на имотите, данни за собствениците и документите им за собственост, оценка на имотите, извършена от оценител и с актуалност към 21.12.2016 г., финансова обосновка. Областна администрация Стара Загора, съответно на чл.34а, ал.3 ЗДС е изготвила обявление за отчуждителната процедура, като жалбоподателите не възразяват, че не са уведомени за отчуждителното производство. С оглед на изложеното съдът намира, че при издаването на Заповед № ДС-3Д-92/17.06.2024 г. не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяната й на това основание. При извършената преценка за съответствие на обжалваната заповед с материалния закон съдът съобрази следното: Обективираното в заповедта волеизявление за отчуждаване за държавни нужди засяга поземлен имот-частна собственост /кад.№53134.93.5, [населено място]/. Правото на собственост е конституционно гарантирано /чл.17 ал.3 от Конституцията на Република България/, като в ал.5 е регламентирано и принципното положение, при което е допустимо принудителното отчуждаване на собственост - „Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение”. Посочената конституционна регламентация е възпроизведена в чл. 32, ал. 1 от ЗДС, според която норма имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Според чл.33 ал.2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която да не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. От анализа на горните разпоредби следва, че материалноправните предпоставки, които следва да са налице кумулативно за предприемане на отчуждаване на частни имоти за държавни нужди, са следните: наличие на държавна нужда, невъзможност от удовлетворяването й по друг начин и определяне на равностойно обезщетение. Сочената от органа държавна нужда се свързва със специалната хипотеза на чл.63б, ал.1 от ЗЕ, според която в случаите на добив на енергийни ресурси за задоволяване на държавна нужда, когато не е постигнато споразумение със собствениците или титулярите на други вещни права върху недвижим имот или част от такъв, енергийното предприятие - концесионер има право да поиска от министъра на енергетиката предприемането на действия по принудително отчуждаване на имота по реда на Закона за държавната собственост. Доказателство за наличие на такава нужда би съставлявал влязъл в сила подробен устройствен план, предвижданията на който да отреждат имота за добив на енергийни ресурси, наред с което добивът следва да е за държавни нужди по смисъла на §1 т.24б от ДР на ЗЕ. В оспорената заповед е мотивирана необходимостта от отчуждаването на описаните имоти, вкл. процесния, с нуждата от осигуряване дейността на енергийното предприятие по добив на енергийни ресурси за държавни нужди съгласно влезлия в сила ПУП и с невъзможността минно-технологичния процес на откриване и добиване на въглища да заобиколи или прескочи обхванатите от предвижданията на плана парцели. В случая наличие на държавна нужда в смисъла, визиран в чл.33, ал.2 от ЗДС, чл.63б от ЗЕ, във връзка с §1 т.24б от ДР на ЗЕ, се доказа по делото, съответно на материалния закон и изложените към акта мотиви. Съгласно §1, т.24б от ДР на ЗЕ „добив на енергийни ресурси за задоволяване на държавна нужда” е добивът на енергийни ресурси за промишлено производство на електрическа и/или топлинна енергия, осъществяван в рамките на концесионната площ от енергийно предприятие концесионер въз основа на предоставена концесия, когато количеството на добитите от концесионера енергийни ресурси е в обем не по-малък от 50 на сто от добиваните на територията на страната годишни количества от този вид ресурси. „Мини Марица - изток” ЕАД [населено място] е титуляр на концесия за добив на лигнитни въглища от находището на „Източномаришкия въглищен басейн” /Решение №655/2005г на Министерски съвет л.203 и сл./. Добивните дейности се извършват и в Р. Т. - 3, част от находището, и чието разширяване е предвидено да обхване и части от землището на [населено място], общ.Гълъбово със специализирания подробен устройствен план, одобрен със заповед № РД-02-15-118 от 22.11.2016 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Доказано е по делото и не е опровергано от жалбоподателите, че планът е влязъл в сила. Предвижданията на плана сочат на необходимост от промяна предназначението на обхванатите от него територии: от територии за земеделски нужди в такива за добив на полезни изкопаеми, като тези предвиждания се отнасят и за [ПИ], землище [населено място], включен в плана. Следователно, налице е държавна нужда от добив на енергийни ресурси за държавни нужди по смисъла на §1 т.24б от ДР на ЗЕ и чл.33 ал.2 от ЗДС. Релевантно в хипотезата на чл.63б от ЗЕ е непостигането на съгласие между енергийното предприятие и собствениците и в случая тази предпоставка се доказа по делото. В оспорената Заповед № ДС-ЗД-92 от 17.06.2024 г. е определено парично обезщетение, видът и стойността на което е спорен по делото. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е равностойността на определеното с оспорената заповед парично обезщетение за отчуждаемия имот. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС - В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени поне две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за земеделски земи. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС - По смисъла на този закон "равностойно парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Съгласно § 1а, т. 1а от ДР на ЗДС - По смисъла на този закон "Равностойно имотно обезщетение" е това обезщетение, при което на собственика на отчуждавания имот се предоставя в собственост имот частна държавна собственост, представляващ земеделска земя от държавния поземлен фонд или горска територия, в която горите са с еднакъв произход и функции с отчуждаваните, в същото или съседно землище, чиято стойност, определена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите, е равна или надвишава с до 20 на сто стойността на отчуждавания имот. Съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС - "Пазарни цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС - "Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Съгласно чл. 17, ал. 5 от Конституция - Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно член 1 "Защита на собствеността" от ДОПЪЛНИТЕЛЕН протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г. - Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията - Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗНА - Нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Така действащата цялостна нормативна уредба има за цел, в случаите на принудително отчуждаване на собственост, собственикът на отчуждения имот да бъде възмезден, като предварително му се изплати равностойно обезщетение – чл. 5 от Конституцията на РБьлгария, чл. 32, ал. 1 от ЗДС. Това равностойно обезщетение е пазарната цена за имота, която този собственик би получил при свободното договаряне на пазара на недвижимите имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда и която пазарна цена гарантира и защитава неговите пазарни интереси. Самите текстове на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ЗДС въвеждат противоречиви материалноправни предпоставки на предвиденото в първата алинея на тази норма от закона изискване, че отчуждаване на имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. От една страна, законът предвижда, че равностойното парично обезщетение следва да се определя въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, а от друга, обратно на това изискване, въвежда такива допълнителни условия, с които на практика не се постига това първостепенно условие, респ. цел за определяне пазарната цена на отчуждения имот. Същевременно § 1а от ДР на ЗДС дава легални дефиниции за понятията "пазарни цени", "равностойно парично обезщетение" и "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания", които на практика не обуславят предвидената в чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от същия този закон основна предпоставка и цел за равностойно обезщетяване. Това безспорно е така, предвид необосновано голямата амплитуда в стойността на процесния имот спрямо стойността на други поземлени имоти в близост до него, но в съседни землища, за които в Службата по вписванията има вписани сделки. Оцененият имот е с по-ниска стойност и от стойността на друг имот, продаден в същото землище на физическо лице. С оглед на противоречивата правна уредба в ЗДС този състав на съда счита, че това противоречие следва да бъде преодоляно с разпоредби както от по-висок ранг, в случая Конституцията на Република Бьлгария и ратифицираните международни договори, последните действащи, валидни, относими като част и с предимство пред вътрешното право на страната, когато им противоречат – чл. 5, ал. 4 от Конституцията, така и с оглед на преследваните от ЗДС цели и императивни условия. В случая от вариант 2 от повторната експертиза на вещото лице се установяват пазарни аналози, от които може да бъде изведена пазарната цена за имота, което съдът кредитира като дадено обективно и меродавно, съответно на останалите по делото доказателства. От сключените/договорени и вписани сделки се извежда пазарна цена за съответния имот в размер на 1403 лева/дка при пазарни аналози. В съответствие с направените по-горе правни изводи е Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ, постановено по делото К. и други срещу България, по жалба № 66581/2012 г. и № 25054/2015 г., която практика е задължителна по аргумент от чл. 46 от КЗПЧОС. В решението изрично се казва, че размерът на обезщетението следва да е изчислен въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/, като в случая това е датата на оспорения административен акт – 06.01.2023 г., което е в съответствие с целите на закона за получаване на равностойно обезщетение от собственика на земята / чл. 17, ал. 5 от КРБ /. В същото решение на ЕСПЧ се казва, че размерът на обезщетението следва да бъде в съответствие със стойността на отчужденото имущество, за да отговаря на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС. Постоянна е практиката на ЕСПЧ, според която, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност на имота, не е налице съразмерност, за която цел държавите имат отговорността и задължението да въведат такава законодателна рамка, която да осигури пълно осъществяване и защита на тези права. С оглед на това определеното обезщетение от 575лв./дка) не удовлетворява принципа на съразмерност, не е разумно и не е свързано със стойността на земята. В тази връзка този състав следва да отбележи, че от 2022 г. до настоящия момент, пазарните цени на имотите, включително земеделските такива, растат и това е общоизвестно и съответно проверимо, като дадените от вещото лице цени са за период повече от половин година преди постановяване на акта, с който се отчуждава имота. С оглед на всичко изложено този състав на съда счита, че даденият втори вариант, при който от като пазарните аналози се приемат имоти в други близки землища обуславя едно равностойно парично обезщетение, която стойност е в размер на 1403 лева/дка, която цена се явява обективна, меродавна и релевантна на установения пазар на земеделските земи за този период от време. Предвид отчуждената площ от 9, 960 дка паричното обезщетение възлиза на 13 974 лева, , като обезщетението за притежаваните 5/6 идеални части на имота за жалбоподателя е закръглено 11 645 лева. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че обезщетяването на собствениците на имоти с пълната пазарна стойност за отчуждения им имот на практика защитава правата на държавата повече отколкото оставянето в сила на акт, с който е определена стойност, която би била основание за завеждане на редица дела и заплащане на значителни обезщетения, тъй като вземането на имущество без плащане на сума, разумно свързана с неговата стойност, обикновено представлява непропорционална намеса в основните права на отделния индивид - & 62 и & 63 на цитираното на ЕСПЧ Решение. С получаването на адекватно обезщетение, каквото собственикът би получил при свободно договаряне, се изпълнява и изискването на & 62 от цитираното Решение на ЕСПЧ, да бъде постигнат "справедлив баланс" между изискванията на общите интереси на общността и основните права на отделния индивид в случаите на намеса в правото на мирно ползване на техните притежания. Предвид изложеното оспорената Заповед № ДС-3Д-92 от 17.06.2024г. на Областния управител на област Стара Загора е издадена от компетентен орган и в необходимата форма, при законоустановеното съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й, но се явява в противоречие с материалния закон в частта относно размера на следващото се в полза на собственика на 5/6 идеални части от [ПИ], в землището на [населено място], обезщетение, като определеното в размер на 4774, 33/ лв. за 5/6 идеални части от имота се явява незаконосъобразно и се следва изменението му в посока увеличение и определяне в размер на 11 645 лв. С оглед изхода на спора основателно е и искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в общ размер на 998 лв., от които: 50 лв. - внесена държавна такса, 100 лв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт и 848 лв. платено възнаграждение за вещи лица, които следва да им бъдат заплатени от Областна администрация Стара Загора. Водим от тези мотиви и на основание чл.38, ал.8 от ЗДС, съдът