Решение № 59 от 29.2.2024 г. на Районен съд - Дупница по дело № 1325/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 28 от 21.11.2023 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр. Kюстендил, с което на основание чл. 53, вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 417, ал. 2, от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, на „АНЖЕЛО 2019“ ЕООД, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Трети гвардейски полк“ № 91, с ЕИК 205534210, представлявано от управителя Анжело Момчилов е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000, 00 лева, за нарушение на чл. 132, ал.1, т. 3 от ЗВД. Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва в срок. В жалбата се изтъква, че НП е незаконосъобразно, тъй като е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и постановено след неправилно приложение на материалния закон. Иска се НП да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. С.. Същият поддържа жалбата, ведно с направените искания и възражения. Процесуалният представител пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски. Представя писмена защита. Въззиваемата страна е редовно уведомена и се представлява в съдебно заседание от редовно упълномощен процесуален представител – юрк. Д.. В пледоарията си по същество същата моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното: На 23.10.2023 г. в 09: 26 часа, във връзка с подаден сигнал за ПТП предизвикано от еднокопитно животно /кон/, на път III-623 км. 1+500 м., преди с. Големо Село, общ. Бобов дол, със съответните GPS координати била извършена проверка на място от служителите на ОДБХ Кюстендил – свидетелите Д.ов и д-р Б.. Проверката е извършена в присъствието на полицейските служители, вкл. св. П. – служител на РУ-Бобов дол. По време на проверката било установено, че конят причинил ПТП е загинал, нямало данни за транспортиране или придвижване на отглежданото животно на тази дата и място, като същото не е било придружавано обективно на място при установяването му от представител на собственика или гледач. На място и посредством техническо средство ел. четец е била снета от служителите на ОДБХ-Кюстендил информацията от поставен електронен идентификатор /чип/ с № 100134000016914 на животното. Установено било след справка в ИИС на БАБХ „Вет ИС“, че животното е собственост на дружеството- жалбоподател „АНЖЕЛО 2019“ ЕООД, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Трети гвардейски полк“ № 91, с ЕИК 205534210, представлявано от управителя Анжело Момчилов и се отглежда в животновъден обект с № 2651- 0085, находящ се в с. Дяково, общ. Дупница, който е собственост на дружеството. За проверката бил съставен констативен протокол, в който били отразени установените обстоятелства. На място не се явил при проверката представител на дружеството, въпреки уведомяването на неговия управител по телефона. Животното не е снето от собственика му в ИИС на БАБХ „Вет ИС“ и до настоящия момент, въпреки неговата смърт. По-късно с оглед констатациите при проверката и допълнително извършените справки от служителите на ОДБХ-Кюстендил и след покана до законния представител на дружеството-жалбоподател свидетелят д-р Б., в присъствието на св. Б. и друг ветеринарен лекар д-р Бачев съставил в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател АУАН, който бил подписан от посочените лица и връчен на управителя срещу подпис без възражения. Въз основа на този АУАН било издадено по-късно и обжалваното НП № 28 от 21.11.2023 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр. Kюстендил, с което на основание чл. 53, вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 417, ал. 2, от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, на „АНЖЕЛО 2019“ ЕООД, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Трети гвардейски полк“ № 91, с ЕИК 205534210, представлявано от управителя Анжело Момчилов е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000, 00 лева, за нарушение на чл. 132, ал.1, т. 3 от ЗВД. По доказателствата: Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели – изцяло от изложеното от свидетелите Б. и Б. – служители на ОДБХ-Кюстендил, както и от споделеното от свидетеля П. – служител на РУ-Бобов дол. Наред с това съдът изгражда изводите си за фактите и въз основа на събраните по делото, вкл. служебно изисканите множество писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствената съвкупност, чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Съдът приема изцяло с доверие показанията на посочените свидетели, които са служители на ОДБХ-Кюстендил и полицейски служител присъствал на място при проверката, доколкото същите са осъществили законосъобразно и последователно своите служебни задължения, казаното от тях не се оспорва или опровергава от информацията съдържаща се в приетите писмени доказателства. Липсват някакви драстични или сериозни противоречия относно съставомерните обстоятелства, като показанията на всеки от тези свидетели са достатъчно логични, последователни и ясни. Няма данни за каквато и да е преднамереност или предубеденост на тези свидетели спрямо дружеството-жалбоподател или неговия законен представител. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна служебна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, в законовите срокове предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и при строго спазване на установения за това ред. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП, лично на законния представител на жалбоподателя. Налице е пълно, точно и ясно описание на нарушението относно всичките му съставомерни факти и елементи от обективна страна. Посочен е коректно авторът на същото в лицето на дружеството, като собственик на животновъдния обект и съответното еднокопитно животно. В тази насока неоснователни са възраженията за налична неяснота в АУАН и НП при описание на нарушението, както и за неправилно приложение на материалния закон с оглед квалификацията на деянието като нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВД. Този законов текст има следното съдържание: чл. 132, ал. 1 ЗВД„ Собствениците съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни: “ т. 3 „спазват ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните предвидени в българското законодателство и в законодателството на Европейския съюз“. Тази използвана от АНО като нарушена материалноправна законова норма е безспорно коректно, ясно и точно пояснена от цитираните и в АУАН и в НП други две норми на чл. 139, ал. 1, т. 3а от ЗВД и на чл. 150, ал. 1, т. 3 от ЗВД, които гласят: чл. 139, ал. 1 ЗВД „Забранява се: т. 3а) пускането на животни извън животновъдния обект без придружител (собственик или гледач), освен когато животните се намират в оградени пасища“ и чл. 150, ал.1 ЗВД: „Собствениците и гледачите на животни, както и управителите на животновъдни обекти са длъжни да: “ т. 3 „предприемат всички мерки за предотвратяване на бягството на животните.“ Именно този текст - чл. 132, ал. 1 ЗВД в съвкупност и с цитираните от актосъставителя и от АНО други две норми на ЗВД дава пълно, ясно и точно описание на нарушението във вида и формата на изпълнителното му деяние, допуснато от процесуално легитимираното като носител на задълженията дружество, което обективно е било към онзи момент собственик на процесното животно предизвикало ПТП, тъй като животното се е намирало без придружител на пътното платно след бягство от животновъдния обект или мястото където се е намирало на паша, доколкото по делото от справките от АНО чрез системата Вет ИС безспорно се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител, че в този ден, място и час не е осъществявано законосъобразно съгласно разпоредбите на ЗВД транспортиране или придвижване на това животно на територията на с. Големо село и на значително разстояние от животновъдния обект стопанисван от дружеството, в който е отглеждан преди това конят. Само с такова пълно и изчерпателно цитиране на нормите посочени по-горе могат да се обхванат изначално и още при образуване на административнонаказателното производство от актосъставителя всички възможни хипотези на чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВД и да се прецизира конкретната от тях със съответните поясняващи съдържанието и текстове, а именно цитираните по горе две норми, които водят неминуемо до извода, че именно собственикът на животното обективно не е спазил ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на процесното еднокопитно животно с посочен идентификатор. Не е спазил именно предвидените в българското законодателство две норми на чл. 139, ал. 1, т. 3а от ЗВД и на чл. 150, ал. 1, т. 3 от ЗВД. Така се отграничава ясно и недвусмислено нарушението като вид и характеристики от евентуалното неспазване на други възможни норми за отглеждане на животни, които да са предвидени в законодателството на Европейския съюз, както гласи новелата на чл. 132, ал.1, т. 3 от ЗВД. Ако тази норма не съставляваше годно правило за поведение, под което да се субсумира като квалификация което и да е административно нарушение същата не би присъствала като нарушена материалноправна норма често и в практиката на касационната съдебна инстанция, а там този текст се цитира многократно - Решение № 208 от 12.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 174 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 120 от 27.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 316 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 67 от 18.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 306 / 2018 г. на Административен съд - Кюстендил. Съдът не намира, че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя. Защитата се упражнява по изложените факти в АУАН и НП, а те са еднопосочни, ясни и недвусмислени относно основните белези на нарушението, вкл. и относно изпълнителното деянията на същото реализирано чрез бездействие. Относно липсата на съществени процесуални нарушения и тяхната преценка виж допълнително и Решение № 245 от 07.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 208 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил. Категорично не е налице и нарушение на чл. 18 от ЗАНН, доколкото безспорно нарушението, за което е образувано настоящото административнонаказателно производство е само едно и то е за бездействие - неспазване от собственика на предвидените в българското законодателство ветеринарномедицинските изисквания по отглеждане на процесното еднокопитно животно, доколкото с това животно изобщо не е установен представител на собственика или гледач на животното и няма изобщо заявени от собственика или издадени от ОДБХ документи за негово транспортиране или придвижване в този ден и час. Установените с разпоредбата на чл. 132, ал.1, т. 3 от ЗВД задължения за правния субект, „АНЖЕЛО 2019“ ЕООД, който е регистриран като собственик на животното не е било изпълнено от обективна страна. Дали е налице пускане без придружител или алтернативно бягство на животното от животновъдния обект е без конкретно правно значение, доколкото и двете от обективна страна обосновават наличие на нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВД. Доколкото субект на нарушението е юридическо лице деянието не следва да се обсъжда изобщо от субективна страна. Съобразно текста на чл. 417, ал. 2 от ЗВД, за нарушения от този вид законодателят е предвидил когато нарушението по чл. 132, ал.1, т. 3 от ЗВД е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, както е в случая, да се налага имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 10 000 лв. Наложената санкция е определена в минимален размер от 1000, 00 лева и не подлежи на изменение, респ. редукция от съдебния състав. Липсват каквито и да е предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не е с по-ниска, а напротив е с много висока степен на обществена опасност за нарушение от този вид. В тази насока следва да се има предвид, че от събраните доказателства и справки от РУ-Бобов дол се касае не за първи и единствен, а за няколко случая на ПТП с животни отглеждани от това дружество в същия ЖО, който се намира в друго населено място. С оглед изложените подробни съображения, съдът приема доводите изложени от жалбоподателя за неоснователни, както и че следва да потвърди изцяло обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът