Решение № 103 от 18.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2360/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК. Образувано е по жалба на „ВВВ Т.” ООД срещу отказ № 20231213155617/14.12.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър прекратяване на членството правоотношение на съдружника В.В.В. поради изключването му, промяна в правно-организационната форма, промяна в управлението на дружеството – вписване на нов управител - В.Ц.М., както и да обяви нов учредителен акт. В жалбата се излагат доводи, че длъжностното лице по регистрацията е излязло извън обхвата на своята преценка обсъждайки целесъобразността на взетото решение, за неизпълнение на което е взето последващото решение за изключване на съдружник. Твърди, че са налице законовите предпоставките за вписване и обявяване на заявените обстоятелства. Претендира разноски. В отговора на жалба, подаден от Агенция по вписванията, се поддържат съображенията посочени в отказа. Изложени са съображения, че липсват доказателства за наличие на реална нужда от вземане на решение за допълнителни парични вноски, което е материално-правна предпоставка за вземане на решение по чл. 134, ал.1 ТЗ, а не въпрос на неговата целесъобразност. Посочено е, че наличието на такава нужда е от значение и за определяне на срока за внасяне на допълнителните парични вноски. Поддържа се, че липсват доказателства за начина на гласуване и формиране на мнозинство, както и доказателства за внасяне на капитала от оставащия съдружник. Претендира разноски. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Предмет на регистърното производство е вписване по партида на „ВВВ Т.” ООД следните промени: заличаване на участието на В.В.В.; промяна в правноорганизационната форма от ООД в ЕООД, обявяване на нов учредителен акт, заличаване на В.В.В., като управител на дружеството и вписване на В.Ц.М. като управител. Отказът е мотивиран с това, че решението по чл. 134 ТЗ за извършване на допълнителни парични вноски е незаконосъобразно, тъй като не е взето при реална нужда от извършването им, а проформа, с цел заобикаляне на закона, вероятно на разпоредбата на чл. 129 ТЗ. Като аргумент за това е посочено, че на датата на вземане на решението за допълнителна парична вноска е вписано решението за приемане на В.Ц.М. като съдружник. Посочено е също така, че между датата на получаване на предупреждението за изключване и решението за това не е изтекъл едномесечният срок по чл. 126, ал.1 ТЗ. Изложени са мотиви, че липсват и доказателства за внасяне на определената парична вноска от „поемащия“ съдружник. От представените към процесното заявление документи се установява, че на 13.12.2023 г. е проведено общо събрание на съдружниците в „ВВВ Т.” ООД, на което са присъствали и двамата съдружници в дружеството – В.В.В. и В.В.В.. В протокола за провеждане на събранието е посочено, че на проведено на 02.11.2023 г. общо събрание на съдружниците в дружеството е взето решение за извършване на допълнителни парични вноски, като е определен едномесечен срок за извършването им, като същата не е извършена нито в срок, нито в дадения с предупреждението допълнителен срок от съдружника В.В.В., поради което е взето решение за изключването му като съдружник. По т. 3 е направено едновременно увеличение и намаление на капитала на дружеството, като същото се преобразува в ЕООД, като капитала на дружеството в размер на 100 лева е разпределен на 100 дяла по 1, 00 лева, внесени от съдружника В.Ц.М.. По т. 4 е взето решение за избор на В.Ц.М. като управител на дружеството, като В.В.В. е освободен като такъв. Представено е и решение от 02.11.2023 г., взето единодушни от двамата съдружници, за извършване на допълнителни парични вноски в размер на по 100, 00 лева, които да бъдат извършени в срок до 04.12.2023 г. Установява се от представеното предупреждение, че на 05.12.2023 г. на В.В.В. е връчено предупреждение за изключването му като съдружник ако до края на работния ден на 12.12.2023 г. не изпълни решение от 02.11.2023 г. да направи гласуваната допълнителна парична вноска. Към заявлението са представени и необходимите декларация и образец от подписа по чл. 141, ал.8 и чл.142 ТЗ, както и нотариално заверен спесимен от подписа на новоизбрания управител. При тези факти жалбата се явява основателна. Съгласно чл. 21, т. 5 ЗТР при преценка на предпоставките за вписване в регистъра длъжностното лице съобразява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи. Когато заявеното за вписване обстоятелство произтича от решение на общото събрание, длъжностното лице следва да установи, че от формална страна са изпълнени законовите изисквания за свикване и провеждане на събранието (кворум, мнозинство), както и особените изисквания за взимане на съответното решение, ако такива са налице (специален кворум/мнозинство, спазване на процедура по изключване и т.н.). Не подлежи на контрол в регистърното производство материалната законосъобразност на решенията на Общото събрание, стига да е спазена от външна страна процедурата по свикването и вземане на решенията по въпроси, които са от компетентността на този орган. В настоящия случай са представени писмени доказателства за формалното осъществяване на предпоставките за изключване на съдружника – отправяне на предупреждение и вземане на решение от общото събрание за изключването, при участието на всички съдружници, като изключвания съдружник не е взел участие при гласуването и решението е взето от другия съдружник, т.е. с абсолютно мнозинство. Решението е взето в предвидената в устава форма, при изрично предвидено изключване на формата на протокола по чл. 137, ал.4 ТЗ. Следва да се посочи, че срокът на предупреждението не следва да е съобразен с правилото на чл. 126, ал.1 ТЗ относно срока за внасяне на капитала, който срок важи единствено за внасяне на капитала, но не и по отношение на извършването на допълнителни парични вноски, имащи характер на заемни средства и по аргумент от чл. 134, ал.3 ТЗ не са част от капитала на дружеството. Длъжностното лице е излязло извън пределите на дължимата от него формална проверка. То е извършило преценка за материална законосъобразност на решението на общото събрание за извършване на допълнителни парични вноски от съдружниците, взето на 02.11.2023 г., което обстоятелство не може да бъде преценено от него в регистърното производство. Размерът на дяловете на отделния съдружник в капитала не са сред обстоятелствата, подлежащи на вписване, поради което обсъждането на въпроса относно довнасянето на вноската от капитала на изключения съдружник е без значение относно заявените за вписване обстоятелства. Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъдат вписани обстоятелствата във връзка с изключване на съдружника В.В.В. и поемане на дела му от съдружника В.Ц.М. и продължаване дейността на дружеството като еднолично, както и да бъде обявяван новият учредителен акт. Налице са и формалните предпоставки за вписване на обстоятелствата относно промяната на управлението, както и промяната на организационната форма в ЕООД. В постановения отказ липсват мотиви по отношение на заявеното обстоятелство свързано с промяна в управлението. По отношение на това обстоятелства са налице предпоставките за вписване – налице е решение, взето с абсолютно мнозинство, предвид незабавното действие на решението за изключване, представените са и предвидените в закона документи – декларация за съгласие и липса на пречки по чл. 142 ТЗ, декларация по чл. 141, т.8 ТЗ и спесимен от подписа. Предвид изложеното обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен като на Агенция по вписванията бъдат дадени указания за вписване на заявените със заявление вх. № 20231213155617/13.12.2023 г. обстоятелства. Производството по вписване на обстоятелства/обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ е охранително по своя характер, предвид на което същото на основание чл. 530 ГПК се урежда от правилата на глава Четиридесет и девета ГПК, доколкото в специален закон не е предвидено друго. С нормата на чл. 541 ГПК е дадена специална уредба по отношение на разноските в охранителните производства, като е предвидено сторените от молителя разноски да остават за негова сметка. Именно към тези специални разпоредби на ГПК следва да се приеме, че препраща нормата на чл. 25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. В този смисъл е и определение № 31от 01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, определение № 60384/28.10.2021 г. по ч.т.д. № 1303/2021 г. на Т.К, II т.о. на ВКС и др. Така мотивиран, съдът