Решение № 535 от 21.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 163/2022 г.

Производството е образувано по искова молба на Р. Р., гражданин на Кралство Нидерландия, гр.••••••• АН, ул. „•••••••, роден на ••••••• година чрез адв.Д. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „•••••••, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.95, ал.1 ЗАПСП и чл. 86, ал.1 ЗЗД, срещу „Д.. БГ“ АД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Княз •••••••4, представлявано от В.В., за заплащане на сумата от 9078, 37 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи в размер на 6363 лева/по 909 лева за всяка снимка/ и загуби 400 лева/ и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева- частично предявен иск от пълния му размер от 1000 лева/, причинени на ищеца поради използване от ответника, без съгласие на носителя на авторското право, на 7 броя авторски фотографии чрез сайта https: //impressio.dir.bg на посочените в исковата молба линкове, в периода 05.10.2018 година-05.01.2022 година, както и законна лихва за забава върху обезщетението за пропуснати ползи – 6363 лева за периода 16.03.2019 година до 05.01.2022 година в размер на 1815, 37 лева. Ищецът твърди, че е професионален фотограф от Нидерландия, специализирал градска фотография-заснемане на изоставени сгради и забравени места, като публикувал творбите си на сайта https: //romanrobroek.nl където има и блог, в който автора разказва повече не само за своите снимки, а и за местата на които са направени. Ищецът твърди, че е създал процесните фотографии в периода 2012-2017 година при посещение на различни места във Франция, като те са разгласени на 08.10.2017 година в блога му под заглавието „Заснемане на красотата от изоставеното във Франция“ на посочения в исковата молба линк, където ищецът недвусмислено е обозначен като автор в публикацията. Ищецът поддържа, че ответникът е собственик на сайта dir.bg. Излага, че с помощта на специализиран софтуер установил на 24.08.2021 година, че ответникът използва в търговската си дейност, без лиценз и разрешение, 7 негови снимки на сайта https: //impressio.dir.bg, разположени на конкретни линкове, които посочва. Нарушението било първоначално заснето на 24.08.2021 година и повторно на 01.05.2022 година, а впоследствие чрез интернет архиватора ищецът установил, че фотографиите са използвани от ответника на 16.03.2019 година, 24.08.2019 година, 30.09.2020 година, 04.03.2021 година, 09.05.2021 година, 17.06.2021 година. Ищецът твърди, че на 24.08.2021 година поканил ответника да разрешат спора по доброволен ред. Ответникът не е проявил инициатива да се свърже с автора и да поиска съгласие за използване на снимките. Сочи, че снимките са използвани без прекъсване в периода 16.03.2019 година и 05.01.2022 година. Излага твърдения, че с действията си ответникът е нарушил правата на ищеца по чл.18, ал.1 вр. с ал.2, т.1-3 и т.6 и чл.19 ЗАПСП, като в резултат на горепосочените действия ищецът е понесъл имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи-възнаграждението, което би получил за използването на снимките в размер на 909 лева за всяка една или общо 6363 лева и загуби- ползването на адвокатски услуги в размер на 400 лева за защита на интересите си и неимуществени вреди в размер на 1000 лева, от които претендира частично 500 лева за причинени психически болки, страдание, дискомфорт, както и раздразнение и стрес от постоянната кражба на труда му и липсата на признание. Сочи, че от момента на извършване на нарушението – 16.03.2019 година до 05.01.2022 година ответникът не е обезщетил ищеца за причинените вреди – пропуснати ползи от използване на фотографиите, поради което му дължи лихва за забава в размер на 1815, 37 лева. Претендира общо сумата от 9078, 37 лева, както и направените по делото разноски. Ответникът „Д.. БГ“ АД чрез адв.В. В. подава отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Не оспорва, че е собственик на сайта https: //impressio.dir.bg, който твърди да е некомерсиален, а представя актуални събития и тенденции в областта на изкуството и културата, авторски текстове, атрактивни снимки, многообразие от вълнуващи и вдъхновяващи теми. Не оспорва, че на сайта е публикувана статия със заглавие „Мистичната красота на изоставени сгради във Франция“ и подзаглавие „31-годишен холандец Р. Р. снима забравени от Бога места, наситени с невероятен колорит“. Сочи, че един от редакторите е попаднал на руски уебсайт, който представя фотографии на ищеца и тъй като бил впечатлен от снимките му и превел статията от руски език на български език и тя била публикувана на процесния сайт на ответника, като поддържа че в публикацията Р. Р. ясно и недвусмислено е обозначен като автор на снимките, а цялата статия представлява обзор и представяне на този фотограф, като в допълнение редакторът издирил и уебсайта на г-н Р. и статията съдържа връзка (активен линк) към него. Излага твърдения, че статията не е комерсиална, а е публикувана на уебсайт, посветен на изкуството и културата и има за цел единствено да представи автора като творец на българската публика. Сочи, че ищецът не е поискал статията да бъде премахната, а ответникът бил заявил, че е готов да го направи при заявено желание от ищеца. Твърди, че са налице основанията по чл.24, точка 7 ЗАПСП за свободно използване. Оспорва твърденията, че ищецът е бил принуден да направи разноски за първоначално адвокатска помощ в опит да намери извънсъдебно разрешение на спора, както и твърдението за понесени от ищеца неимуществени вреди. Оспорва претенцията на ищеца за пропуснати ползи по основание и размер, както и размера на претендираната лихва за забава. Претендира разноски. С уточнителна молба (л.225) ответникът сочи, че не дължи лицензионна сума за използваните фотографии, достъпни в сайта Getty Images, тъй като е имал сключен договор за абонамент и срещу заплащане на месечна такса е имал право да възпроизвежда в неограничен обем кадри от колекциите на Getty Images. По реда на чл. 95е ЗАПСП ответникът предоставя информация, съгласно която Dir.bg е портал, отправна точка за достъп до всеки един от уеб сайтовете на ответното дружество. Сочи, че сайтът impressio.dir.bg, не препраща към изброените от ищеца сайтове на л.245 по делото. Излага, че общият брой посещения на сайта impressio.dir.bg за периода 05.10.2018 година – 12.10.2022 година е 7 048 941, при средно месечно посещение на сайта от 146 853 реални потребители. През 2018 година средно месечно реалните потребители в impressio.dir.bg са 109 565, а през 2021 година са 178 419. За периода 05.10.2018 година – 12.10.2022 година общия брой уникални показвания на страницата, на която е публикувана процесната статия са 3872. По делото е приета съдебо-оценителна експертиза /СОцЕ/. Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят и от представените по делото писмени доказателства (л.149, л.157), се установява, че ищецът Р. Р. е професионален фотограф, който публикува фотографиите си на своя уеб сайт, с адрес https: //romanrobroek.nl. Страните не спорят, че ищецът е автор на процесните седем фотографии (л.82 гръб- л.85 гръб и л. л.157 гръб), които представляват снимки на различни изоставени места във Франция. По делото е безспорно (л.266 гръб), че процесните седем броя авторски фотографии на ищеца са публикувани на уебсайта, собственост на ответника -https: //impressio.dir.bg. и са се намирали на този сайт през периода от 05.10.2018 година –25.01.2022 година /датата на ИМ /, както и към 12.10.2022 година. Страните не спорят, че снимките са поместени на сайта на ответника в категория „Фотография“ като част от съдържанието на статия „Мистичната красота на изоставените сгради във Франция“ и подзаглавие „31-годишният холандец Р. Р. снима забравени от Бога места, наситени с невероятен колорит.“, без разрешение от ищеца. Безспорно е още, че фотографиите на ищеца се ползват и на други места в интернет от други лица и че в процесната статия фотографът Р. Р. недвусмислено и ясно е обозначен като автор на процесните фотографии, както и че процесната публикация съдържа линк към интернет сайта на ищеца, посочен в исковата молба. Установява се, че с покана за доброволно изпълнение и напомнителни писма (л.176-л.180), изпратени от ищеца до ответника по електронна поща на 24.08.2021 година, ответното дружество е поканено да уреди извънсъдебно и доброволно възникналия между страните спор за нарушение на авторските права на фотографа Р. Р., започнало на 05.10.2018 година. Ответникът е уведомен, че при доброволно заплащане на сумата от 6363 лева, представляваща компенсация за пропуснати ползи от нарушението на авторските му права върху процесните фотографии и сумата от 840 лева, представляваща разноски за адвокат и нотариални такси за обезпечаване на доказателства, фотографът Р. ще се откаже от претенцията за неимуществени вреди от 1 000 лева. От представения по делото отговор на ответника досежно поканата за доброволно изпълнение (л.182-183) се установява, че ответникът отказва да плати, поради неоснователност на претенцията. От приетите като доказателства по делото ценова листа и общи условия за ползване на услугите на Dir.bg. (л.159 -166 гръб) се установява, че ответникът предоставя на управляваните от него сайтове пространство за реклама срещу заплащане. Съгласно чл.1 от ОУ интернет сайтовете на Dir.bg. предоставят пространство за рекламни карета, обяви, достъп до публични интернет точки, електронна и мобилна търговия, директна публикация на рекламни форми. От приетите като доказателства по делото извлечения от уебсайта на ответника https: //impressio.dir.bg./л.167 и сл./, които доказателства не са оспорени от ответника, се установява, че рекламни банери присъстват отдясно на публикуваната на сайта на ответника статия, част от която са процесните седем фотографии. За установяване размера на дължимото обезщетение за пропуснати ползи от използване на авторските му фотографии без разрешение и лиценз, ищецът представя стандартни общи условия за използването на снимки в различните медийни сфери ведно с таблица (л.184 и сл.), наричани “MFM – Mittelstandsgemeinschaft Foto-Marketing”, срещу които немските фотографи предоставят ползването на своите произведения, фактура, издадена от ищеца на трето за делото лице, по споразумение по случая Фотоклейм (л.189 гръб), както и цени за предоставяне на лиценз за право на ползване, съгласно сайта Getty Images /л.141 и сл./. За установяване размера на претърпените загуби за извършените разходи за извънсъдебно уреждане на спора по делото, от ищецът е представен и приет като доказателство договор за правна защита и съдействие от 11.01.2022 година, сключен между ищеца и адвокатско дружество „Г. и Г.“, гр. София (л.190-191), за откриване на нарушителя, квалификация на нарушението, обезпечаване на доказателства, преговори, представителство и уреждане на авторските права на клиента при договорено възнаграждение в размер от 400 лева, заплатено към датата на сключване на договора, който има характер и на разписка за посочената сума. От предоставената от ответника информация по реда на чл. 95е ЗАПСП, се установява, че Dir.bg е портал, отправна точка за достъп до всеки един от уеб сайтовете на ответното дружество. Общият брой посещения на сайта impressio.dir.bg за периода 05.10.2018 година – 12.10.2022 година е 7 048 941, при средно месечно посещение на сайта от 146 853 реални потребители. През 2018 година средно месечно реалните потребители в impressio.dir.bg са 109 565, а през 2021 година са 178 419. За периода 05.10.2018 година – 12.10.2022 година общия брой уникални показвания на страницата, на която е публикувана процесната статия са 3872. По делото е изслушано и прието, неоспорено от страните заключение на съдебно-оценителна експертиза на вещото лице В.ин П., което съдът се кредитират като обективно, безпристрастно и компетентно дадено. Вещото лице дава заключение, че средно пазарното възнаграждение в Република България за публикуването на 7 фотографии с характеристиките на процесните, като е взето предвид времето на публикуването им, стилистиката на статията и начина на използването на фотографиите- чрез поставянето им в информационна статия в уебсайт, чиито публикации са изключително в областта на културата, е 480 лева на снимка, общо за 7 снимки 3360 лева. Вещото лице дава отговор на поставените от ищеца въпроси относно средните пазарни цени на дребно за предоставяне на лиценз за право на ползване на процесните фотографии в Германия и Европа, съгласно представена MFM таблица, а именно 465 евро на снимка или 909 лева или общо 6363 лева. Съгласно извадка от калкулатора на световния дистрибутор на фотографии Getty Imagesе видно че сходна с процесните снимки, използвана в размер Medium се оценява на 335 евро или 665, 37 лева, или за седем снимки 4 587, 59 лева. При така установеното съдът взе предвид следното от правна страна: Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.95, ал.1 ЗАПСП и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Разпоредбата на чл.95 ЗАПСП предвижда право на защита на носителя на авторското право или сродно на него право срещу лицето, което го е нарушило, като нарушителят дължи обезщетение в справедлив размер определен от съда. В случая, в съответствие с разпоредбата на чл.13, ал.1 КМЧП Българският съд е компетентен да разгледа иска за нерегламентирано ползване на процесните седем фотографии, след като закрилата на авторските права се търси на територията на Република България. Правоотношението по нерегламентирано ползване на процесните седем фотографии и възникването на правото на обезщетяване на вредите от това се е развило на територията на Република България и по аргумент от чл.71, ал.1 от КМЧП, следва да се приложи българското право. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.7 ЗАПСП фотографски произведения са сред обектите на закрила от закона. По делото е безспорно установеното, че ищецът е автор на процесните седем фотография на различни изоставени места във Франция, като не се спори, че тези фотографии са годен обект на авторското право. За уважаване на искът по чл. 95, ал.1 ЗАПСП, следва кумулативно да са налице следните предпоставки: да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл.3 ЗАПСП, ищецът да е носител на авторското право на обекта на закрила, да е налице нарушение на авторското право на ищеца, извършено от страна на ответника, причинени на ищеца в резултат на нарушението вреди, които да са в пряка причинна връзка с него. По делото се доказа, че процесните седем фотографии са годен обект на авторското право, същите са използвани от ответника в процесния период 05.10.2018 година - 05.01.2022 година и към датата на ИМ, като част от публикувана на сайта му https: //impressio.dir.bg статия „Мистичната красота на изоставените сгради във Франция“ и подзаглавие „31-годишният холандец Р. Р. снима забравени от Бога места, наситени с невероятен колорит.“ Ответникът не е ангажирал доказателства, че използването на процесните фотографии е станало със съгласието и разрешението на ищеца, поради което следва да се приеме, че е налице нарушение на авторските права на ищеца по чл. 18, ал. 2, т. 1 и § 2, т. 3 ЗАПСП – възпроизвеждане на произведението и по чл. 18, ал. 2, т. 6 ЗАПСП – публично показване на произведение, създадено по фотографски начин, последното от които е релевантно само, когато е извършено по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица /по арг. на чл. 18, ал. 3 ЗАПСП/. Публикуването на фотографията в уебсайта на ответника покрива тези форми на използване, тъй като безспорно представлява публично показване на седемте фотографии на неограничен кръг лица, а предвид електронния вид на публикуването, несъмнено е извършено и възпроизвеждане, доколкото произведенията са запаметени под цифрова форма на електронен носител /сървъра на процесния уебсайт/. Възпроизвеждането на снимките в сайта на автора представлява част от съдържанието на авторското му право да разпространи произведенията си сред неограничен кръг лица, които могат да ги възприемат и да ги ползват за лична цел по смисъла на чл.25, ал.1, т.2 от ЗАПСП, но това не дава право на тези лица те на свой ред да ги разпространяват. Ето защо, съдът намира, че през процесния период ответникът е публикувал и държал без разрешение процесните седем фотографии на своя уебсайт, които са показани на множество лица, без съгласие на автора. При правомерното използване на фотографиите му, ищецът -автор има право да получи възнаграждение за това. Изложеното обосновава извод за противоправност на поведението на ответника, което е лишило ищеца от възможността да получи възнаграждение и да увеличи своето имущество, в резултат на което последният е понесъл имуществена вреда, изразяваща се в пропуснати ползи. По делото не се твърди и не се установява ответникът да е реализирал печалба от публикуването на процесните фотографии на уебсайта му https: //impressio.dir.bg. Неоснователно е възражението на ответника, че е налице изключението по чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗАПСП за използване на фотографиите без съгласие на техния автор, доколкото фотографиите са ползвани от ответника само с информационна цел. Съдът счита, че използването на фотографиите от ответника посредством уебсайта му https: //impressio.dir.bg. не може да се определи като лишено от търговска цел, тъй като последното произтича от възможността на лицето, което осъществява ползването да генерира приход, включително непряко чрез реклама. Дейността, която ответникът извършва безспорно е търговска и всяка информация, свързана с тази дейност не попада в хипотезата на чл. 24, ал.1, т.7 ЗАПСП. Неоснователно е и възражението на ответника, че е налице изключението по чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗАПСП за използване на фотографиите без съгласие на техния автор, доколкото фотографиите са публикувани от самия ищец в уебсайта му, т.е. направени са достъпни за неограничен кръг лица в интернет пространството (л.199), като всички седем фотографии са достъпни и в различни интернет сайтове. Макар по делото да е прието за безспорно и ненуджаещо се от доказване (л.266) обстоятелството, че процесните седем авторски фотографии на ищеца се ползват и на други места в интернет от други лица, то това обстоятелство не може да дерогира установената от закона защита на авторските права върху тези фотографии. Закрилата на публичното разгласяване обхваща публикуването на уебсайт на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка, забраняваща нейното изтегляне от интернет, и с разрешението на притежателя на авторското право (така Решение по дело С-161/17 на СЕС, разрешението по което касае некомерсиална цел, и на още по-голямо основание съдът намира за приложимо в случая при използването на фотографията в търговската дейност на ответника). Следователно, налице е нарушение на авторското право на ищеца Р. Р. по чл.95 ЗАПСП досежно процесните седем фотографии, извършено от страна на ответника в процесния период. Отговорността по чл.95, ал.1 ЗАПСП представлява особен вид деликтна отговорност, която има обективен характер /така Решение № 139/28.01.2016 г. по т.д. № 1711/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О./. Следователно ответникът в качеството на нарушител на авторското право дължи на ищеца обезщетение за понесените от него вреди, които са в пряка връзка с процесното нарушение. След като отговорността е деликтна, то субсидиарно, доколкото в ЗАПСП не е предвидено друго, се прилагат общите правила на ЗЗД, включително и нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, че вината се предполага. Ответната страна не е ангажирала доказателства, които да оборват тази презумпция. По така изложените съображения, следва да се приеме, че искът е доказан по своето основание, а относно размера на претендираното обезщетение, настоящият съдебен състав намира следното: Размерът на обезщетението по чл.95 ЗАПСП зависи от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характерът на нарушението на ЗАПСП, степента на увреждане на съответния интелектуален продукт, степента на вината, последиците от това нарушение и други обстоятелства, като не може да надхвърля претендирания с исковата молба размер. Определеното от съда обезщетение за нарушаване на авторското право следва да обезщетява автора с оглед степента на нарушението и вредите съгласно чл. 95, ал. 3 ЗАПСП. От друга страна, определеното от съда справедливо обезщетение следва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, т.е. има превантивна функция по чл. 95, ал.4 ЗАПСП. Доколкото обект на закрила по ЗАПСП могат да бъдат различни произведения на литературата, изкуството, публицистиката и т.н., диапазона на обезщетенията законодателят е дал в чл. 95а, ал.1, т.1 ЗАПСП в много широки граници от 500 лева до 100 000 лева, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер. При изчисляване на обезщетението по чл. 95 ЗАПСП съдът следва да съобрази конкретиката на делото и размера на вредите, които ищецът е индивидуализирал в исковата молба. Ищецът претендира обезщетяване на имуществени вреди за пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение в размер на 6363 лева. Вследствие на неправомерното използване на фотографията, ищецът е понесъл имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено възнаграждение, каквото би получил при възмездно отстъпване на правото върху статията за използването му в интернет сайта на ответника с договор по чл. 36 ЗАПСП. Съдържанието на самото обезщетение е определено в чл.95, ал.2 ЗАПСП и включва всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. За извършеното нарушение, за което ответникът отговоря, тъй като не оспорва да e собственик на уебсайта, на който са публикувани и държани фотографиите без разрешение на автора -ищец, се дължи обезщетение, като се касае за един иск, а отделните претърпени вреди /имуществени и неимуществени/ са от значение за определяне на размера на обезщетението /така Решение № 106/11.07.2012 г. по т.д. № 769/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О./. Доказването от ищеца на имуществените вреди се осъществява, като се установи какви са реално претърпените загуби от ищеца и какви ползи същият е пропуснал в резултат на нарушението. Доказването на неимуществени вреди се осъществява чрез свидетелски показания и експертизи, като размерът им се определя от съда по справедливост. При определяне на размера на обезщетението за пропуснати ползи следва да се съобрази пазарната цена, която ищецът би получил за лицензионно ползване на фотографиите в държавата по местоизвършване на нарушението, в случая Република България. След като дружеството, извършило нарушението има седалище в Република България и осъществява дейността си на тази територия, то при определяне на възнаграждение за лицензионно ползване следва да бъдат съобразени пазарните условия и цена на сходни произведения в България. Претендираните от ищеца надбавки, обосновани и изчислени на основаната на тарифата по MFM таблица са неприложими в процесния случай, тъй като тарифата не е задължителна и служи на членовете на Федералната асоциация на немските професионални фотографи като ориентир за размера на възнаграждението при договаряне с германски клиенти за отстъпване права за ползване на фотографски изображения на територията на Германия, а ищецът е нидерландец, като по делото не се твърди и не се установява последният да осъществява творческата си дейност в Германия, на следващо място. Неотносима е и представената по делото фактура /л.189/ за уреждане на авторски права на ищеца с италиански субект по друг случай, без яснота за вида на фотографията и какво урежда споразумението. По делото не биха могли да бъдат ползвани цените на световния дистрибутор на фотографии „Getty Images”, тъй като тези цени не са приложими на пазара в страната, нито се твърди или установява в практиката си на професионален фотограф ищецът принципно да предлага произведенията си при такива цени. По делото са събрани доказателства /приетата СОцЕ/ за пазарният размер на възнаграждението в Република България за публикуването на процесните седем фотографии за процесния период, в размер от 480 лева на снимка, общо за седемте фотографии 3360 лева. Именно в този размер следва да бъде определеното от съда обезщетение за пропуснати ползи. Претенцията на ищеца за пропуснати ползи –неполучено лицензионно възнаграждение над сумата от 3360 лева до пълния предявен размер от 6363 лева се явява неоснователна и недоказана. Ищецът претендира и обезщетение за претърпени загуби от направени разноски за адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ. За уважаване на тази претенция в тежест на ищеца е да докаже, че действително е направил разходите в претендирания размер, както и наличието на причинна връзка между загубата и деликта. От представения договор от 11.01.2022 година за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адвокатско дружество „Г. и Г.“ е видно, че ищецът е извършил разход в размер на 400 лв. за наемане на дружеството за оказване на правна помощ във връзка със засечено нарушение на авторски права на ищеца чрез посочени URL адреси, сред които и този на ответника, с цел откриване на нарушителя, правна квалификация на нарушението и обезпечаване на доказателства, преговори, представителство и подготовка за сключване на споразумение за доброволно уреждане на спора във връзка с увреждане на авторски права на ищеца. Предприемането на действия за доброволно уреждане на спора от носителя на авторското право посредством ангажирането на българска адвокатска защита е нормална и закономерна постъпка, предвид обстоятелството, че ищецът е нидерландски гражданин и е естествено да не познава българското законодателство /така Решение № 631/21.10.2021г. на САС по в.т.д.№559/2021г., ТК, 15 с-в; Решение № 130/09.03.2021г. на САС по в.т.д.№48/2021г., ТК, 11 с-в/. В случая обаче, ищецът не твърди и не доказа, след датата на сключения с адвокатско дружество „Г. и Г.“ договор /11.01.2022 година/ да са извършени възложените по този договор дейности. В допълнение, по твърдения на самия ищец в ИМ /л.4/ на 24.08.2021 година, т.е. четири месеца преди договора с адвокатското дружество, ищецът установява нарушение на авторските му права от ответника и още на същия ден до ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение. Предвид гореизложената хронология на събитията, съдът намира, че е правно неоправдано и лишено от логика извършването на разход, за дейности, който вече за били предприети и дали резултат – нарушителят на авторското право е установен, същият е поканен да уреди спора извънсъдебно и доброволно и пр.В действителност само 14 дни след сключване на договора, по отношение на който се претендират разходите – загуба, е заведена ИМ по настоящото дело и по делото е представен отделен договор за правна защита и съдействие за завеждане на иска от 20.01.2022 година /л.307 и сл./. Според настоящия съдебен състав ищецът не доказа твърдените извънсъдебни разходи да са в пряка причинна връзка с поведението на ответника. Установи се, че тези разходи са резултат от избор на самия ищец на неефективни средства за защита, поради което и няма основание за извършването на такива разходи да се ангажира отговорността на ответника, дори и при установяване на останалите елементи на нарушението. Поради това съдът намира, че в тази част искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Ищецът претендира и обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, раздразнение и стрес от постоянната кражба на труда му и липсата на всякакво признание, в размер на 500 лева като искът е предявен частично от пълния му размер от 1000 лева. Съдът намира претендираното обезщетение за неимуществени вреди от ищеца за недоказано и неоснователно. По делото не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на изложените твърдения. Няма спор, че въпреки липсата на съгласие от страна на автора, неговото име е ясно обозначено при използване на фотографиите, както и че процесната публикация със снимките съдържа линк към интернет сайта на ищеца, посочен в исковата молба, поради което посочените неимуществени вреди от ищеца и техния обем в конкретната хипотеза не са доказани. Така в статията, публикувана на сайта на ответника се сочи, че 31 годишния холандец Р. Р. в своята кариера е бил на повече от петстотин изоставени от хората места по света и представя пред публика серия от снимки на изоставени сгради във Франция, както и че е работил над този проект 5 години, като се цитира и авторът, който разказва как е заснел фотографиите, респ. не е засегнато основно неимуществено право на автора-трудът на автора е признат и споделен с читателската аудитория, но не е поискано разрешение за това. По отношение на претенциите за лихва: Като обусловена от главната, частично основателна се явява и акцесорната претенции за заплащане на мораторна лихва за забава върху обезщетението за имуществени /пропуснати ползи- неполучено лицензионно възнаграждение от използване на фотографиите/ в периода 16.03.2019 година – 05.01.2022 година. Съдът на основание чл.162 ГПК служебно определя чрез www.calculator.bg законната лихва за забава в размер на 958.53 лева, изчислена върху сумата от 3360 лева /обезщетението за пропуснати ползи/ за горепосочения период. Претенцията над сумата от 958.53 лева за обезщетение за забава за периода 16.03.2019 г.-05.01.2022 година е неоснователна и недоказана. По разноските: При този изход на делото разноските за производство следва да бъдат присъдени на страните, съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете, с оглед представените по делото списъци по чл.80 ГПК, които за ищеца са в размер на 1114, 85 лева /л.306/ и за ответника в размер на 589, 68 лева /л.258/. Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд