Решение № 552 от 2.12.2024 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1270/2024 г.

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № Р-005941 от 14.06.2024 година на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 45 от Закона за потребителския кредит на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в •••, ЕИК •••••••••, представлявано от И.Р.Г. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 29 ал. 4 във вр. ал. 1 от Закона за потребителския кредит. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован не се представлява в съдебно заседание. В жалбата си депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН становище, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно нарушението е описано като такова по чл. 29 ал. 6 ЗПК и едновременно с това съдържа цифрово описание на нарушение по чл. 29 ал. 4 във вр. ал. 1 от същия закон, както и че актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието само на един свидетел, в разрез с разпоредбата на чл. 37 ЗАНН. Ето защо жалбоподателят счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон и следва да бъде отменено. Ако съдът не приеме тези доводи, моли да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 960 лева. ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован не се представлява. В писмено становище счита, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, издадено е в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло. Изложени са съображения, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 и едновременно с това се възразява срещу размера на адвокатското претендираното адвокатско възнаграждение. СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното: ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. ІІ от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложената по делото заверено копие от Заповед № 430 от 17.05.2019 година на Председателя на Комисия за защита на потребителите; копие от решение на КЗП е, че Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Комисията за защита на потребителите е овластен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗЗП. На 27.02.2024 г. П.Г.Т. закупил от „Адапт БГ“ ООД в магазин в гр. Плевен, бул. „Русе“ № 2 медицинска апаратура на стойност 2 870.00 лв., за което била издадена фактура № 8010000407/27.02.24г. За придобиване на стоката на същата дата, 27.02.2024 г. Т. сключил с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД Договор за стоков кредит № 6062417/27.02.24г. На 05.03.24г. П. Т. подал писмено заявление /молба/ до „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, приета в с вх. № 1586/06.03.2024 г., в законоустановения 14-дневен срок с искане за отказ от договора за стоков кредит. На 06.03.24г. същият получил отговор, че молбата му била получена и предадена към служители от отговорното звено. Молбата била изпратена на ел. поща на кредитора: CallCentre@UniCreditGroup.bg и отговора до жалбоподателя бил изпратен от същия адрес. На 11.03.24г. П. Т. направил отново запитване до същия адрес към кредитора дали има становище по искането му за отказ от стоков кредит, тъй като му предстои първа вноска. На същата дата Т. получил отговор, че „От съображения за сигурност не се допуска предоставяне на информация за карти, транзакции, сметки, салда, кредити, задължения и т.н. по е-мейл. Справка може да се направи с обаждане на денонощна телефонна линия 02 9337 212, след като отговори на определени контролни въпроси“. До 14.03.24г. П. Т. не получил адекватен отговор и информация по подадената молба за отказ от договора и внесъл първата вноска в размер на 127 лева, за да не изпадне в просрочие. На 19.03.2024 година Т. подал и заявление за пълно предсрочно погасяване /ППП/ № 1399154/19.03.24г на Договора за стоков кредит, сключен на 05.03.2024 година. На 19.03.2024 година Т. погасил кредита в срока по чл.29, ал.4 от ЗПК и внесъл общо сумата от 3 301, 14 лв. На 25.03.2024 година П.Г.Т. депозирал в Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите и по конкретно в град Русе, жалба вх. № Р-03-473/25.03.2024 г. Същият уведомил относно подадено в законоустановения 14-дневен срок заявление за отказ от сключен с него Договор за стоков кредит № 6062417/27.02.2024 г„ който кредиторът не е прекратил и се е наложило потребителят да заплати първа вноска на 14.03.24г. в размер на 127, 00 лв., и да подаде заявление за пълно предсрочно погасяване /ППП/ № 1399154/19.03.24г. и да заплати такса за ППП в размер на 1%. Във връзка с горната жалба била извършена проверка. С Констативен протокол № К- 2739071/12.04.24г. от търговеца били изискани документи във връзка с подадената от Т. жалба, включително сключения договор за кредит № 6062417/27.02.2024 г. с потребителя, становище по жалбата и други документи. Въз основа на преценката на тези документи, на 25.05.2024 година в офис на Комисия за защита на потребителите с адрес: гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, ул. "Д.Константинов" 27, ет.4, офис, била финализирана започнатата проверка. В присъствието на пълномощник на жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 29 ал. 4 във вр. ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Пълномощникът подписал акта без възражения. Такива били депозирани впоследствие. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в •••, ЕИК •••••••••, представлявано от И.Р.Г. с административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 29 ал. 4 във вр. ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства: наказателно постановление № Р-005941 от 14.06.2024 година на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите; заверено копие от плик, с който е входирана жалбата - 2 листа; придружително писмо с входящ № Р-03-804 от 14.06.2024 година и обратна разписка за получаването му - 1 лист; заверени копия от пълномощни - 11 листа; заверено копие от писмо с изходящ № Р-03- 473 от 30.04.2024 година и обратна разписка за получаването му - 1 лист; заверено копие от писмо с изходящ № Р-03-473 от 24.04.2024 година и обратна разписка за получаването му - 1 лист; заверено копие от писмо с входящ № Р- 03-473 от 15.05.2024 година - 1 лист; заверено копие от писмо с входящ № Р- 03-473 от 19.04.2024 година и приложенията към него - 63 листа; заверено копие от Констативен протокол № К-2739071 от 12.04.2024 година и приложенията към него - 4 листа; заверено копие от Констативен протокол № К-2739070 от 12.04.2024 година и приложенията към него - 4 листа; заверено копие от жалба с входящ № Р-03-473 от 25.03.2024 година и приложенията към нея - 24 листа; заверено копие от визитки - 1 лист; заверено копие от касов бон - 1 лист; заверено копие от платежно нареждане - 1 лист; Заповед № 358ЛС от 22.04.2015 година на Председателя на Комисия за защита на потребителите; Заповед № 402 от 04.06.2024 година на Председателя на Комисия за защита на потребителите; наказателно постановление № Р-005941 от 14.06.2024 година на Директор на Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите; становище от Директор на Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите № Р-03-804 от 14.06.2024 година; писмени възражения от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с входящ № Р-03-804 от 27.05.2024 година; доклад от С. Н. Н. - главен инспектор в КЗП - РД за Областите Русе, Ловеч, Плевен, Габрово и Велико Търново; акт за установяване на административно нарушение № 005941 от 21.05.2024 година на главен инспектор в Област Плевен към КЗП; заверено копие от известие за доставяне от „БулПост“ от 26.07.2024 година. В подкрепа на възприетите от съда и описани по горе фактически обстоятелства са и събраните гласни такива посредством разпита на свидетелите С. Н. Н. и И. Б., разпитани непосредствено в съдебно заседание. При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато държавните органи искат да ангажират административно наказателна отговорност на конкретен субект, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени. Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила, визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от инспектор при КЗП Плевен в рамките на неговата материална и териториална компетентност, съставянето на акта е извършено след нарочно отправена покана, която била сведена до знанието на жалбоподателя, същият е изпратил нарочно упълномощено лице, актът е връчен по надлежния ред. Наказателното постановление е издадено и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ал. 1 от Закона за потребителския кредит потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит, или датата, на която потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 11 и 12 от ЗПК - в случаите, когато тази дата е след датата по сключване на договора. Правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит се смята за упражнено при условие, че потребителят изпрати уведомление до кредитора преди изтичане на крайния срок посочен по – горе. Уведомлението по ал. 2 трябва да бъде направено на хартиен или друг траен носител, до който кредиторът има достъп, по начин, който може да бъде доказан съгласно действащото законодателство. Според разпоредбата на чл. 29 ал. 4 от ЗПК когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент. Представените по делото писмени доказателства установяват по категоричен начин, че потребителят П. Т. е изпълнил изискванията на чл. 29 ал. 1 от ЗПК и е уведомил по електронен път кредитора за желанието си да се откаже от договора за стоков кредит, сключен на 05.02.2024 година. Такова заявление е било изпратено от потребителя Т. в срока по чл. 29 ал. 1 от ЗПК 05.03.2024 година, по електронен път, на електронен адрес на кредитора, а именно CallCentre@UniCreditGroup.bg, бил е приет от търговеца с вх.номер: 1586/06.03.2024 година. От същият адрес бил изпратен и отговор до потребителя П. Т.. Безспорно по делото е и че въпреки активната деятелност на потребителя в отношенията си с търговеца, на същият не бил даден категоричен отговор за това дали заявлението му е разгледано и какво е становището на другата страна по сключения договор за стоков кредит, нито му е била предоставена информация за дължимата сума при упражняване право на отказ от договора. Ето защо, на 19.03.2024 година потребителят Т. попълни заявление за пълно предсрочно погасяване № 1399154, в което е начислена такса за ППП 1% и дължимата сума е в размер на 3 301, 14 лв. На същата дата е погасил кредита предсрочно, за което е приложено платежно нареждане. Съдът приема изцяло като правилни и законосъобразни изводите на наказващият орган за осъществен състав на административно нарушение по чл. 29 ал. 4 във вр. ал. 1 от ЗПК. Сумата, която потребителят П. Т. е следвало е следвало да заплати 05.03.24г. при манифестираното от него по категоричен начин желание за отказ от договора и то по реда, предвиден в разпоредбата на чл. 29 ал. 1 ЗПК, е възлизала на 2 898.68лв. Въпреки това, кредиторът е изискал и събрал от потребителя обезщетение — такса в размер на 1% за предсрочно погасяване на кредита 32, 59 лв., както и сумата за допълнителна услуга застраховка „Защита Макс“ в размер на 454, 61 лв. и недължима лихва в размер на 42, 23 лв., вместо да изиска главницата и дължимата лихва за периода от датата на усвояване на средствата по кредита до датата на връщане на главницата, а именно – 2 898.68 лв. Съдът прие, че е осъществен изцяло състава на описаното и в акта и наказателното постановление нарушение по чл. 29 ал. 4 във вр. ал. 1 от Закона за потребителския кредит. СЪДЪТ намери, че атакуваното наказателно постановление, с което е санкциониран жалбоподателя е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО. Същото е издадено от компетентен по материя, място и степен орган в съответствие както с материалният, така и с процесуалният закон. Спазени всички изисквания на закона по установяването на нарушението, съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление в рамките на законоустановените срокове. Наложеното на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД административно наказание е правилно определено като вид и размер, предвиден в разпоредбата на чл. 45 от Закона за потребителския кредит и то към предвидения минимален размер при отчитане конкретната тежест на извършеното нарушение и обстоятелствата около извършването му. Съдът счита, че нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай. Същото се отличава с типична обществената опасност, търговецът стопанисва обекти на територията на цялата страна, т.е. обхвата на засягане на обществените отношения, е изключително широк, като същевременно, проверката е инициирана по жалба на потребител. Неоснователно се твърди, че в случая не са възникнали и не са доказани вреди касае се за формално по своя характер административно нарушение, т.е. липсата на вреди, така или иначе не съставлява аргумент в подкрепа на извод за „маловажност“ на случая. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло. При този изход на делото и на основание чл. 63 Д ал. 3 ЗАНН във вр.чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл.27 е от Наредбата за изплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Комисия за защита на потребителите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ