Решение № 673 от 6.3.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 795/2024 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба от И. А. А., чрез адв. Е. Т. против ГД „Борба с организираната престъпност“ при МВР и ГД „Национална полиция“ при МВР, с искане за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение в размер на 15 000 лева за неимуществените вреди, причинени от незаконосъобразните действия на служители от посочените главни дирекции, ведно със законната лихва от датата на увреждането – от 23.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждането на разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение. Твърдят се незаконосъобразни действия от гледна точка на ответника ГДБОП като липса на необходимото планиране с цел осигуряване идентификацията на лицето и автомобила, спрямо което се е провеждало СПО /специализирана полицейска операция/, липса на извършена такава по законов ред за безспорна точна идентификация на автомобила, който е следвало да бъде установен и спрян и на лицето, обект на СПО, нарушения при планиране на СПО, а от гледна точка на служителите на ГДНП – използване на прекомерна физическа сила и полицейско насилие в нарушение на сочени разпоредби при провеждане на операцията и фактическо задържане на ищеца и пътуващото с него лице, в противоречие с изискванията на ЗМВР /посочено е, че действията са в нарушение на чл.70, чл.71, чл.72, чл.81, чл.85 и чл.86 ЗМВР/ и чл.6, чл.6 а, чл.7 от Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР, както и нарушение на нормите на чл.81, ал.1 и ал.2 от и чл. 82 от ЗМВР, при извършването на обиск и претърсване на автомобила. Ищецът твърди, че тези незаконосъобразни действия са довели до настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в описани в исковата молба телесни увреждания- кръвонасядания, травма по главата, причинили му болки и страдания и стрес от прекомерна упражнена сила и отрицателни душевни изживявания, изразяващи се в накърняване на достойнството му с оглед на унизително отношение и с оглед обстоятелството, че задържането му е станало достояние на широк кръг от хора и е било отразено в местни и централни медии, както и в емоционални травми – в резултат на действията на служителите на ответниците, станал затворен в себе си си, получил стресови изживявания, избягвал контакти с лица от своето обкръжение, от преживяното му останал траен неприятен спомен, като останал обиден от унизителното отношение и от липсата на каквото и да е извинение от страна на лицата, ръководещи операцията, след като е станало ясно, че не той е лицето, което е следвало да бъде задържано и спрямо което е упражнена физически принуда по вид и размери надхвърлящи целта. В исковата молба ищецът твърди, че на 23.07.2020 г., Х. Д. Б., баща на Д. Х. Б., приятел на ищеца, закупил л.а. „Шевролет", модел „Камаро", с рег.№ [рег. номер], която Д. Б. регистрирал в КАТ на негово име. След регистрирането на автомобила, с Д. Б. решили да се разходят с колата из гр. Русе. Б. управлявал автомобила, а ищецът се возел на предната дясна седалка. Около 15: 00 часа, на 23.07.2020 г., движейки се в гр. Русе, по [улица]централна градска зона, непосредствено преди кръстовището с [улица], до сладкарница „Ружана“, пред автомобила им внезапно спрял друг тъмен автомобил, [Марка], който им препречил пътя, като по този начин са били принудени да спрат. В същия момент зад тях спрял и тъмен на цвят микробус. От двете страни на автомобила са дошли по няколко въоръжени мъже, с черни униформи и жилетки и с маски на лицето. Ищецът твърди, че двама от тези мъже са го изкарали от автомобила и го „проснали“ веднага на земята, където е останал около 10 минути. След като го повалили на земята му били поставени белезници на ръцете зад гърба. Видял е, че още няколко маскирани мъже са изкарали от колата и спътника му, Д. Б., когото по същия начин „проснали“ на земята. Ищецът твърди, че единият от мъжете стъпил с обувката си на главата му, а друг го ритал по ребрата, от лявата му страна, като трети маскиран мъж го ритал по краката и заповядвал да не мърда и да гледа в земята. Четвърти маскиран мъж го държал на прицел с оръжието си. Твърди, че е разбрал от маскираните, че са полицейски служители. След това са дошли двама цивилни мъже, полицаи, един от които, след като са разпоредили на ищеца да ги погледне и след като са му видели лицето, е казал, че това не са хората, които търсят, след което му свалили белезниците, разпоредили му да седне на тротоара, до колата и да гледа в земята. Ищецът твърди, че след като бил изправен на крака, полицаите са обискирали него и спътника му, проверили са и автомобила, след което ги освободили, без те да получат извинение от страна на полицаите за случилото се и без да се съставят каквито и да е документи. След като били освободени отишъл в УМБАЛ "К."- Русе, където бил прегледан, бил му издаден амбулаторен лист и бил освидетелстван от съдебен лекар. Твърди, че от незаконните действия на полицейските служители получил множество телесни увреждания: болки в дясна слепоочна и тилната област на окосмената част на главата, кръвонасядания в коремно-хълбочната област, болки в лява гръдна половина, болки по задната повърхност на ляво бедро. Издадено му било СМУ № 9115/2020 г. за лека телесна повреда, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Във връзка с гореизложеното, ищецът е подал жалба в РП - Русе, където била образувана пр.пр. № 4541/2020 г. /ДП № СлО-23/2021 г.- РОП/, за престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.З вр.чл.130 ал.2 от НК, за това, че на 23.07.2020 г., в гр. Русе, полицейски орган от състава на ГД „Национална полиция“ - МВР, по повод изпълнение на службата си, му е причинил лека телесна повреда, както и такава на Д. Х. Б., от гр. Русе. Посочва, че в хода на разследването участвалите в тази „операция“ полицейски служители са били установени поименно, но до повдигане на обвинения срещу тях не се стигнало, тъй като според наблюдаващия прокурор не можело с категоричност да се установи кой полицейски служител какви неправомерни действия е извършил спрямо него и спътника му. След неколкократно спиране на наказателното производство и отмяната на тези прокурорски актове от съда се оказало, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност и наказателното производство по горепосоченото ДП било прекратено. В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа предявената искова молба и развива съображения за нейната основателност по отношение на двамата ответника. Ответникът - Главна дирекция /ГД/ "Борба с организираната престъпност" - София, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, юрисконсулт Е. Д. и юрисконсулт Черешаров. В депозиран по делото писмен отговор вх. № 5150/15.11.2024 г. по описа на АС – Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Д. Б., заявява, че оспорва изцяло по основание и размер подадената от ищеца искова молба с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена исковата молба, като недопустима, неоснователна и недоказана, алтернативно се иска намаляване на претендираното от ищеца обезщетение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за един юрист. В случай, че се отсъди решение в полза на ищеца, оспорва претендирания адвокатски хонорар и моли същият да бъде намален/определен съобразно нормативно установеното, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. В съдебно заседание на 10.12.2024 г., процесуалният представител на ответника поддържа отговора. Заявява, че нямат заповед за задържане/ т.е такава не е издавана като адм.акт/ и, че СПО е по инициатива на РОП и сектор БОП Русе, но е станало със заповед на гл. секретар. Самата специализирана акция е станала чрез двете дирекции. Посочва, че план рег. № [рег. номер]-001-04/6477/22.07.2020 г. е предаден в Държавен архив, като се установява съдържанието на документа, приложен по адм.д.794/24г. на АС-Русе по идентична искова молба от Д. Б. за получени от него увреждания при същата СПО. В с.з. от 18.02.2025г. прави признание за грешка в обекта на СПО и претендира намаляване на исканото обезщетение, поради негова прекомерност. Изразява становище, че получените увреждания реално са причинени от другия ответник, като при плануването на СПО е имало информация, че издирваното за задържане лице /различно от ищеца/ може да притежава оръжие и е разрешено използването на средства за принуда. Сочи, че СПО е била планувана, одобрена от гл.секретар на МВР, създадена е организация, проведен е инструктаж, разпределени са задачи. Признава за недобрата подготовка относно предварителна информация за твърдяния управляван л.а. Камаро, без уточнени регистрационни номера, довело до грешка в обекта на СПО. Ответникът - Главна дирекция /ГД/ "Национална полиция" - София, редовно уведомен, не се представлява. В писмена защита вх. № 5037/08.11.2024 г. и вх. № 5573/10.12.2024 г. по описа на АС – Русе, изразява становище, че искът е недоказан, тъй като липсвали доказателства като съдебномедицински и съдебнопсихиатрични експертизи, които да установят, че е налице връзка между специализираната полицейска операция и действията на служители на ГДНП и претендираните от ищеца увреждания. Иска се предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен, необоснован и недоказан. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - Русе, участващ в производството в качеството на контролираща страна съгласно чл.10, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.16, ал.1, т.2 от АПК, дава заключение за основателност на иска, но счита претендирания размер на обезщетение за завишен. Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: По делото са приети представените с исковата молба писмени доказателства: заверени копия на съдебномедицинско освидетелстване № 9115/2020 г. на отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „К.“ АД гр.Русе, свидетелство за регистрация на МПС с рег.№ [рег. номер], I част, постановление на РРП от 17.11.2023 г. за спиране на досъдебното производство, постановление на РРП от 10.01.2024 г. за прекратяване на досъдебното производство. По делото е изискан заверен препис от материалите по пр.пр. № 4541/2020 г. по описа на РРП (досъдебно производство № СлО-23/2021 г. по описа на ОСлО при РОП), както и прилагане на определенията на РРС по повод на издадените от РРП постановления. Към писмо с вх. № 5000/06.11.2024 г. по описа на АС - Русе, Районна прокуратура - Русе е представила заверени копия от материалите по досъдебно наказателно производство – прокурорска преписка 4541/2020 г. по описа на РП – Русе /ДП № СлО-23/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе/. В папка 2 от приложенията по делото – заверено копие на ДП № СлО-23/2021 – РОП/ ДП №5/2021 ОСлО/ пр. пр. 4541/2020 РРП, на л. 63 – л. 64 е приложена Заповед (с номер, който не се вижда ясно) на главния секретар на МВР, гл. комисар И. И., с която е разпоредено ГДБОП, ГДНП и ОДМВР – Русе да участва със служители и необходимата техника и съвместна дейност при провеждане на СПО. В т. 6 и т. 6.1 от заповедта е посочено, служителите да имат готовност за проверка на МПС и ППС, без да е посочена съответната идентификация за установяване на лица, съпричастни към извършена престъпна дейност по ДП 2253/2019 г. по описа на СО НА ОП – Русе. В папка 1 от приложенията по делото – заверено копие на ДП № СлО-23/2021 – РОП/ ДП №5/2021 ОСлО/ пр. пр. 4541/2020 РРП, на л. 61 – л. 62 е приложена Заповед рег. № 3286з-2561/22.07.2020 г. на директора на ГДНП към МВР, с която е наредено участие на служители на сектор „Реагиране и проникване“ в ГД „Национална полиция“ за оказване на съдействие на Отдел 03 при ГДБОП по ДП 2253/2019 г. на окръжна прокуратура за осъществяване на задържане на лица, извършители на престъпления, както и други престъпления от общ характер на територията на гр. Русе и страната, съгласно план рег. № 202204-001-04/3-6477/22.07.2020 г. В т. 2 са определени служителите, които да вземат участие, при изпълнение на задачата, поставена със заповедта. В т. 4 е посочено, при изпълнение на задачата по т. 1, определените по т. 2 служители да използват: въоръжение, средства за самозащита и средства за прикритие на самоличността зачислени по щат на служителите от сектора съобразно преценката на ръководителя. За ръководител на служителите от сектор „Реагиране и проникване“ е определен гл. инспектор И. С.. Данните по пр.пр. № 4541/2020 г. по описа на РРП (досъдебно производство № СлО-23/2021 г. по описа на ОСлО при РОП) сочат, че досъдебно наказателно производство - преписка № 4541/2020г. по описа на РП - Русе (ДП № Сл0-23/2021г. по описа на ОП - Русе; ДП № 5/2021г. по описа на ОСлО в ОП - Русе) е било образувано, за това че на 23.07.2020 г. в гр.Русе, полицейски орган от състава на ГДНП-МВР, при и по повод изпълнение на службата си, причинил на Д. Х. Б. от гр. Русе, лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание - престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.З вр. чл.130, ал.2 от НК, както и за това че на 23.07.2020 г. в гр.Русе, полицейски орган от състава на ГДНП-МВР, по повод изпълнение на службата си, причинил на И. А. А. от гр. Русе лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание - престъпление по чл.131 ал.1 т.2 пр.З вр. чл.130 ал.2 от НК. По време на разследването са били извършени необходимите и възможни следствени действия - проведени са разпити на установените свидетели включително и на пострадалите от престъплението лица, изискани и приобщени са писмени справки и документи от ГДНП - МВР, от Дирекция „Вътрешна сигурност", изготвени са съответните съдебномедицински експертизи, както и техническа експертиза, възложени и проведени са оперативно издирвателни действия от органите на ДВС-МВР по установяване извършителите на престъплението, с оглед което се провежда наказателното производство. От материалите по досъдебното производство и най-вече събраните сведения и обяснения при проверката от Вътрешна сигурност /папка 1 и 2/ и тези приложени по делото се установява по безспорен начин следната фактическа обстановка: С постановления на прокурор от ОП-Русе по дос.нак.производство № 2253/2019г. по описа на РОП водено за престъпления вкл. и по чл.253 ал.1 и л.2 НК на основание чл.218 ал.2 НПК е поискано съдействие от органите на МВР- ГДБОП и ГДНП София за провеждане на СПО за извършването на ОИМ на територията на гр.Русе. На 23.07.2020 г., във връзка с план с рег.№ [рег. номер]-001-04/3- 6477/22.07.2020 г. по описа на ГДБОП, утвърден от Главния секретар на МВР и със заповед с per. № 3286з-2561/22.07.2020 г. на Директора на ГДНП, били проведени оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално следствени действия по пр.пр. № 2253/2019 г. по описа на ОП - гр. Русе. В изпълнение на планираните действия, служители от сектор „Реагиране и проникване" при ГДНП, оказали съдействие на служители от ГДБОП при провеждане на специализирана полицейска операция (СПО) на територията на гр. Русе, с цел установяване и задържане на лица, извършители на престъпления по чл.321 от НК на територията на страната. На 23.07.2020 г. в 11: 00 часа, на лицата, които участвали в планираната операция, бил проведен инструктаж, след което служителите били разпределени по групи на различни места в гр. Русе. Една от задачите на полицейските служители била задържането на лицето М. П. А. и В. Н. и провеждане на последващи процесуално-следствени действия с негово участие. За М. А. /визуално приличащ на ищеца по къса подстрижка, ръст и тегло/ в хода на СПО за задържането му и според плана, била дадена информация, че управлява лек автомобил марка „ Шевролет", модел „Камаро“, черен на цвят, с русенска неустановена регистрация, като било уточнено, че друг такъв автомобил в града няма. Видно обаче от изискана и представена справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе до 23.07.2020 г. е установено, че са регистрирани 9 бр. ПС, отговарящи на посочените показатели - марка: „Шевролет", модел: „Камаро", основен цвят: черен. Седем броя от тях с регистрационни номера: [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер] и [рег. номер] са регистрирани в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Русе преди 23.07.2020 г., а 2 (два) бр. с per. номера [рег. номер] и [рег. номер] след 23.07.2020 г. Към писмото са приложени съответните справки. Около 13: 00 часа на 23.07.2020 г., стартирала планираната полицейска операция. В една от групите полицейски служители - четвърта, били включени С. С. и А. Г. - служители в сектор БОП - Русе, заедно с И. С. - ръководител на групата от ГДНП - „Реагиране и проникване", в състава на която били П. А., П. Н., К. Г., К. К., Д. Д., М. Т., Б. А., Р. Й. и Д. С., съгласно приложени заповеди. Същите били облечени с черни униформи с отличителни знаци на МВР, като на главите си имали поставени средства за прикритие на самоличността - черни маски/качулки, непозволяващи да се виждат лицата им. На същите била подадена информация, че лицето В. Н. се намира в офис на „Терра Кредит Русе", находящ се на [улица] гр. Русе. Впоследствие, служителите от групата за тактически операции при ГДНП изпълнили една от поставените им задачи, като се придвижили до посоченото място, където задържали лицето В. Н.. Малко след това С. С. получил информация от Началника на СБОП - Русе, Разград - П. Б., че лицето М. А. е преминал покрай други техни колеги, по [улица]в гр.Русе, с черния на цвят автомобил [Марка], модел „Камаро", без посочен регистрационен номер, като имало голяма вероятност същия да се насочи към офиса на „Терра Кредит Русе" на [улица]. П. Б. разпоредил на С., ако този автомобил премине покрай тях, да бъде проверен и ако се установи, че се управлява от лицето М. А., същият да бъде задържан. След получената информация и по следващото нареждане, полицейските сили организирали контролно пропускателен пункт (КПП) на кръстовището на [улица]и [улица]. Безспорно е установено, че малко по-рано същия ден, св.Д. Б. регистрирал на името на своя баща лек автомобил [Марка], модел „Камаро" с per. № [рег. номер], цвят тъмно сив металик. В следобедните часове, същият се срещнал с И. А. и двамата решили да се разходят с автомобила в централната част на гр.Русе. Около 15: 15 часа, Б. и А. се движили с посочения автомобил по [улица], където били забелязани от сформирания полицейски екип от 4-та група, с който били и служителите в сектор БОП - Русе – С. С. и А. Г.. С. визуално оприличил возещия се на пасажерското място в автомобила с лицето М. А., който трябвало да бъде задържан, поради което било дадено разпореждане автомобила да бъде спрян за проверка и лицата в него да бъдат задържани. Служителите от групата за „Реагиране и проникване" при ГДНП спрели автомобила за проверка, след което данните от досъд.производство служителите при този ответник са „ заходили“ към водача - св. Б., като му разпоредили да изгаси двигателя на автомобила и да излезе извън него, същият бил принудително изведен от автомобила с помощта на прилагане на специална полицейска техника през прозореца на шофьорската врата, след което бил поставен на земята с лице към нея и на ръцете му били поставени помощни средства — белезници. По същото време от другата страна на автомобила, където бил ищеца- И. А. други опоменати служители при ответника ГД НП / посочени поименно като установени в постановлението на РП-Русе/ му разпоредили да излезе извън автомобила и спрямо него също била приложена специална полицейска техника и принудително извеждане от автомобила. Ищецът А. бил поставен на земята по очи, като на ръцете му били поставени белезници. Според заявеното от ищ.А. еднозначно както пред съда, така и при проверката/ папка 1 и 2/, един от полицаите го затиснал с коляно или крак по врата, а други двама полицаи го ритали с крака в областта на краката и ребрата в резултат на което получил наранявания по време на задържането, а срещу него бил насочен и пистолет, след като вече бил „проснат на земята с белезници“ и едва след това били поискани документи за самоличност. Действията на полицейските служители по време на операцията по спиране на автомобила, в който били св. Б.и ищ. А. и последвалото им задържане били наблюдавани от св. Д. М., който по същото време се намирал на балкона в жилището си на [улица]. След като св. Б. и ищ. А. били реално „обезвредени“, „проснати на земята“, с поставени белезници, т.е фактически задържани от полицейските екипи, последвали удари в тялото на ищеца, след което той и св. Б. били предадени на служителите на ГДБОП - С. и негови колеги, които проверили тяхната самоличност и установили, че сред тях не бил издирваният М. А., поради което двамата след известно време били освободени. Безспорно е, че спрямо ищ. А. / както и св.Б. / не били изготвени съответни заповеди за задържане по реда на ЗМВР. Също така не били изготвени протоколи за личния им обиск, както и протокол за обиск на автомобила им, въпреки че такива били извършени от полицейски служители. Т.е не се касае за хипотеза на адм.актове, а за фактически действия. Ищ. А. и св.Б. напуснали мястото на инцидента, след което посетили Спешно приемно отделение при УМБАЛ „К." АД - гр.Русе, тъй като в резултат на принудителното им извеждане от автомобила и последвалото им задържане от полицейските служители и двамата били получили телесни увреждания. На следващия ден Б. и А. били освидетелствани и от съдебен лекар, след което двамата депозирали жалби в Районна прокуратура - Русе във връзка с инцидента. По случая била възложена предварителна проверка, която била извършена от полицейски служител в Дирекция „Вътрешна сигурност" при МВР. В хода на същата било установено, че на 23.07.2020 г., обекта на специализираната полицейска операция М. А. по-късно е бил задържан, а пред домашния му адрес бил открит и „управлявания“ от него лек автомобил [Марка], модел „Камаро", с per. № [рег. номер]. От материалите по проверката на Дирекция „ Вътрешна сигурност“ / папка 1 и 2/доклад, заповед на л.63 на гл. секретар на МВР № 3286з-2561 от 22.07.2020г. за участие на служители на ГДБОП и ГДНП в СПО касаещо проверка на МПС за установяване на лица съпричастни към престъпна дейност по ДП 2253/19г, използването на физическа сила, помощни средства и оръжие в строго съответствие по чл.85, 86 и 87 ЗМВР и Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР, и възлагането на изпълнението на заповедта на директор ГДБОП, от докладна записка, изготвена от И. С. - началник на сектор „Реагиране и проникване" до директора на ГДНП, от обясненията на П. Б., от писмени сведения от участващите в СОП, от постановленията на прокурора при РОП, се установяват участниците в операцията, разпределението на задачите и отговорното лице- директор ГДБОП. Обясненията на всички полицейски служители за липса на прекомерна упражнена принуда, защото били използвани само физическа сила, изразяваща се в ключ на раменна и лакетна става с цел безболезнено поставяне на помощни средства – белезници, и принудително извеждане от автомобила поради оказана съпротива не намират никаква опора в обективните находки по СМО и СМЕ, както и гласните доказателства. Все пак досъдебното производство е приключило с постановление № 4541/2020 г. от 17.11.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Русе за прекратяване, но само поради изтичане на давностни срокове, като е прието, че обективно по време на проведената на 23.07.2020 г. специализирана полицейска операция на територията на гр.Русе и по конкретно по време на задържането на Д. Б. и И. А. от полицейските служители от сектор „Реагиране и проникване" при ГДНП, последните действително са получили телесни увреждания, подробно описани в експертните заключения на изготвените по отношение на тях съдебномедицински експертизи, които по своя характер представляват „лека телесна повреда" по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, а именно причиняване на болка и страдание. За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищеца са допуснати до разпит трима свидетели, дали показания в съдебно заседание на 10.12.2024 г. Свидетелят Д. А. М. - станал свидетел на задържането на лицата, пътуващи в лек автомобил „Шевролет Камаро“, заявява, че през лятото на 2020 г. на [улица] гр. Русе, видял един бус спрял от лявата страна на улицата. След което се появил л.а. „Шевролет Камаро“, тъмен на цвят, едно БМВ му препречил пътя, от буса са излезли полицаи с маски. Обгърнали К., започнали да викат: „Полиция, излез!“. Създали са паника, притеснение, ищеца го извадили от дясната пасажерска врата, шофьорът на Камарото го извадили през прозореца на колата. Действали са мигновено и грубо. Свидетелят твърди, че полицаите са „проснали“ двете лица на земята, които от своя страна не са оказвали никаква съпротива, нямало е и шанс да го направят, сложили им белезници, притиснати били към асфалтовата настилка и им упражнили някаква сила. По думи на свидетеля: „да са тръгнали докато са долу да ги ритат, да ги пребиват, един вид с цел побой, такова нещо не е имало Но имаше едно, две, три удара, натискания, за да му стане ясно на задържания“. Чак когато започнали да предполагат, че те не са лицата, които търсят, полицаите са задали въпроса къде са им личните документи. След като се разбрало, че те не са лицата, които е трябвало да бъдат задържани и ги освободили. Всичко това продължило около 10 минути. Свидетелят заявява, че никой не е спирал Камарото със стоп палка. Преди да ги извадят двете лица от Камарото, никой не им искал лични карти за проверка. Твърди, че нито е чул заплахи, нито е видял съпротива от страна на пострадалите. Свидетелят Д. Х. Б., заявява, че през 2020 г. баща му закупил л.а. „Шевролет Камаро“, която той регистрирал на 23.07.2020 г. около 11.30 ч. Заедно с ищеца решили да направят една обиколка с автомобила, като тръгнали по [улица], когато срещу тях спрял БМВ и като се обърнали видели три лица с маски и св.Б. бил изкаран през прозореца на колата. Твърди, че бил долу на земята, един бил стъпил на глезените му, един на кръста, а друг бил стъпил на врата му. След това изкарали иищеца. Свидетелят твърди, че бил „проснат“ на дясната страна на лицето и през отсека между автомобила и асфалта виждал ищеца и той „проснат“ на земята, около него също е имало полицаи с маски. Не е имало съпротива от тяхна страна. Докато са били на земята са им били сложени белезници, като полицаите са продължили с натиска по глезените. Свидетелят заявява, че със сигурност видял как с кубинки са ритали ищеца. Твърди, че е имало двама цивилни полицаи, които са звъннали на някакъв телефон и са казали „пратете ми снимки на заподозрените“ и някъде след 2-3 минути, след като са погледнали лицето му са казали „това не са те“. След това свидетелят заявява, че след като са им били поискани личните карти, по отношение на него и А., както и на автомобила е бил извършен обиск. Полицаите с пистолет в ръка са го накарали да отвори багажника на автомобила. След като били освободени, тръгнали за УМБАЛ „К.“ в Спешното отделение, той и А. са имали синини по китките, ребрата и бедрата. Свидетелката Я. Х. Б., заявява, че живее на съпружески начала с ищеца, живяла е с него и през 2020 г. За станалото е разбрала от баща си, който й е казал, че Д. и И. са били в болницата, след което тя веднага е отишла при тях. Заявява, че И. е имал зачервявания в областта на стомаха, гръдния кош. Два три дни след случката му се появил „отпечатък“ от кубинка с номер 45-47 в областта на гръдния кош. Започнал да бълнува докато спи, не можел да заспива, не искал да ходи никъде, не искал да се вижда с никого, било го е страх да се качва в кола, изпитвал болки. Съдът дава вяра на гласните доказателства и независимо от семейните връзки описаните увреждания съответстват на обективно установеното при СМО и СМЕ и публикациите от интернет страниците на местни и регионални медии – [интернет адрес], [интернет адрес], [интернет адрес] и [интернет адрес], във всяко едно от които е налице препратка (URL) за местонахождението на съответните публикации в интернет (л. 58 - л. 62 от делото). В хода на съдебното производство е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се изяснява, че в резултат на инцидента, И. А. получил кръвонасядания в лява коремно-хълбочна област. В заключението си вещото лице приело, че получените от А. увреждания, са резултат на действието на твърди тъпи предмети и по давност могат да бъдат получени при инцидента от процесната дата, като същите следва да се преценяват по медико-биологичния признак - Болка и страдание. Вещото лице подробно изяснява механизма на причиняване на уврежданията съпоставено с гласните доказателства. В заключението е прието, че описаните увреждания кръвонасядания в лява коремно-хълбочна област могат да бъдат получени от и по начина твърдян от ищеца и са резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 23.07.2020 г. по начин описан в исковата молба, свидетелските показания. Според вещото лице срокът за възстановяване на тези увреждания е в рамките на около 1-3 седмици. Заключението е прието без възражения от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото. Съдът кредитира същото, защото го намира за професионално, обективно и безпристрастно. Изискана и представена е справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе относно това към 23.07.2020 г. колко броя леки автомобили [Марка] модел „Камаро“, цвят черен, са били регистрирани в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе и кои са собствениците им и тази справка както вече се посочи опровергава оперативната информация, че в гр.Русе п отношение на обекта на СПО има само едно и то от него управлявано МПС марка: „Шевролет", модел: „Камаро", основен цвят: черен, а спрения за проверка автомобил същата марка е с цвят тъмно сив металик. Търсеният за издирване автомобил е открит на адреса на действителния обект на СПО пред дома му/ видно от обясненията на Бороджиев- ръководител на БОП-Русе /папка 2/ Съдържанието на план рег. №[рег. номер]-001-04/3-6477/22.07.2020 г. по описа на ГДБОП, утвърден от гл.секретар на МВР и прокурор от РОП, а именно относно задържането на лицето М. П. А. и други, без да е упоменато МПС със съответните марка и модел „Шевролет Камаро“, което е видно от справка на л. 84 до л. 89 от папка 4 от досъдебното производство, приложено по настоящото дело и при липсата на спор относно тези факти и запознаването на страните с плана, приложен по адм.д. 794/2024 г. на АС-Русе по идентични искания от съда, настоящият съдебен състав счита за безспорно, поради липса на възражения от страните относно съдържанието му, и което не е толкова информативно необходимо поради наличието на заповед л.63 от папка 1 на гл.секретар При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Искът е допустим като предявен срещу надлежни ответници, имащи качеството на юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, поради което са процесуално легитимирани да отговарят по предявения иск – арг. от чл.205, ал.1 от АПК. Искът е местно и родово подсъден на настоящия съд. В чл. 203 и сл. АПК и чл. 1 ЗОДОВ е посочен обхват на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица, ограничен до осъществяването на административна дейност от държавните органи и от длъжностните лица. Разграничителният критерий за приложимия процесуален ред е основния характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Административните съдилища са компетентни, когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. При всички случаи тя е една подзаконова дейност, осъществява се в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от длъжностни лица. В определение № 6/16.02.2015 г. по адм. д. № 30/2014 г. смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е имал повод да се произнесе и да изведе по тълкувателен път значението на понятието административна дейност, тъй като дефиниция на това понятие няма, а именно: "Административна дейност" е субективно, формално понятие, което изразява осъществяващия дейността субект. То не е функционално понятие, не съответства на различните функции, които органите и длъжностните лица по чл. 1 ЗОДОВ имат и които различни функции осъществяват чрез различни по своята правна същност актове и действия, съответно бездействия. Тя не е правосъдна, тъй като не се извършва от орган на съдебната власт, тъй като в чл. 2, чл. 2б и чл.2в от ЗОДОВ законодателят лимитативно е определил основанията за търсене на отговорност от правозащитните органи. Действително с новите изменения от ДВ бр.36 /23.04.2024г. в чл.2 ал.1 ЗОДОВ е добавена нова т.9 за отговорност на правозащитните органи в случай на установено нарушение на правата на трети лица по реда на раздел IX от глава четиринадесета на Наказателно-процесуалния кодекс „ Защита на трети лица“ –чл.177 а, чл.177 б НПК. Така по смисъла на новите разпоредби в сила от 27.04.2024г. трети лица са тези, чиито лични или имуществени права са пряко и непосредствено засегнати от прилагане на способите за доказване, с изключение на обвиняемия и пострадалия на досъдебното производство, и на страните в съдебното производство, и които имат право да обжалват с частна жалба разпореждането за извършване на действията по прилагане на способи за доказване, както и начина на тяхното провеждане.Тази норма е неприложима, защото няма обратно действие, вече е налице прекратено досъд.производство на 10.01.2024г. и не се твърдят вреди от способи на доказване предвидени в НПК. Не само вида на функцията и задачата, а качеството на правния субект на орган (длъжностно лице) на държавата или на общината и относимостта на акта, действието или бездействието към това му качество (при и по повод), е релевантно за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Тъй като е субективно, а не функционално понятие няма правно основание "административна дейност" да се приравнява само на функционалното понятие "административен акт" и да се ограничава единствено до него. Няма правно основание да не се приемат за "административна дейност", по смисъла на чл. 1, ал. 1, и всички актове, действия и бездействия, които органите и длъжностните лица по чл. 1 изпълняват въз основа и в изпълнение на закона в същността си именно на орган (длъжностно лице) на държавата или общината. /Решение № 1944 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10385/2024 г., III о/. В конкретния случай служителите на ГД „Борба с организираната престъпност“ и ГД „Национална полиция“, които фактически са организирали операцията и са задържали ищеца А., са представители на Министерството на вътрешните работи и са осъществявали административна дейност по опазване на обществения ред и борба с престъпността, съгласно чл. 2, ал. 1 и чл.6 т.1 и чл.8 вр.чл.9 ал.2 от ЗМВР, а не дейност по разследване на престъпления при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Служителите при посочените ответници са изпълнявали служебни задължения съгласно предварително утвърдена разстановка, тъй като с постановленията на наблюдаващ прокурор на основание чл.218 ал.2 НПК е поискано съдействие от органите на МВР- ГДБОП и ГДНП София за провеждане на СПО с определена цел, а не за действия на разследващи органи и не касае способи за доказване по НПК. Разгледан по същество искът е основателен, но предендираният размер е завишен. В случая ищецът претендира солидарно да му се изплати обезщетение за причинени му неимуществени вреди, в резултат незаконосъобразни действия на длъжностни лица от ГДБОП и ГДНП при и по повод изпълнение на служебните им задължения.