Решение № 5670 от 7.12.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 8033/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Р. Х. Б. срещу наказателно постановление (НП) №914 от 18.04.2023 г., издадено от заместник–директор на Регионална дирекция по горите (РДГ), гр. София, с което на жалбоподателя на основание чл.257, ал.1, пр.2, т.2, пр.3 от Закона за горите (ЗГ) е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.257, ал.1, пр.2, т.2, пр.3 от ЗГ, вр. чл. 9а, пр. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В жалбата се релевират доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Жалбоподателят оспорва компетентността на съставителите на констативните протоколи, акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и на административнонаказващия орган (АНО) да издава наказателни постановления. Твърди се, че не е бил спазен срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на НП. Поддържа се, че АУАН и НП не отговаряли на законоустановените изисквания по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно тяхното съдържание и реквизити. В тази връзка се сочи, че в АУАН липсвали номер и дата по регистъра на констативни протоколи и административно- наказателните преписки, по образец, утвърден от изп. директор на ИАГ. Твърди се и че в АУАН и НП било налице несъответствие относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Сочи се, че не било посочено дали нарушението е извършено чрез действие или бездействие, формата на вината, както и доказателствата, от които се установява нарушението. Изтъква се, че от съставянето на протокола за освидетелстване на сечището (12.08.2022 г.) до констатирането на сочените от АНО нарушения в сечището (24.08.2022 г.) са изминали 12 дни, в които е възможно да е извършено отсичането на четирите броя дървета в подотдела. Твърди се, че съгласно издаденото позволително е била позволена принудителна сеч с интензивност 100 %, поради което и съгласно чл. 50, ал. 6, т.1 от Наредба №8/05.08.2011 г. е било допустимо отсичане на немаркирани дървета, затова и в сечището не са извършени твърдените от АНО нарушения, респективно не е налице нарушение от страна на жалбоподателя при съставянето на протокола за освидетелстване. Прави се искане за цялостна отмяна на процесното НП, а при условията на евентуалност – за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител. Жалбата се поддържа по изложените в нея съображения и се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Подробни съображения са развити в писмени бележки. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено. Излага писмено подробни съображения в подкрепа на тазета си. След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното: На 24.08.2022 г. служители на РДГ София извършили проверка на отдел 1023, подотдел „у“, имот 78402.96.3, землище Церецел, община Своге, собственост на юридически лица, за който имало издадено позволително за сеч № 0674054 от 08.07.2022 г., издадено от жалбоподателя Р. Х. Б., за извеждане на принудителна сеч с интензивност 100 % с очакван добив 500 м.куб. бял бор, върху площ 2, 0 ха, както и последващ протокол за освидетелстване на сечището № 0654033 от 12.08.2022 г., също съставен от Р. Б.. В хода на извършената проверка било констатирано, че в сечището е била извършена сеч на 4 бр. дървета, немаркирани с контролна горска марка, с общ размер 1, 0 м.куб. стояща маса от дървесен вид бреза, който вид не бил включен в позволителното за сеч. Констатациите от извършената проверка били обективирани в констативен протокол (КП) № 010992 от 24.08.2022 г., с чието съдържание Р. Б. била запозната съгласно отразеното в КП № 010993 от 26.08.2022 г. В съставения от жалбоподателя Б., в качеството й на лице, упражняващо лесовъдска практика, протокол за освидетелстване на сечището, не било вписано, че в сечището е извършена сеч и че са били допуснати нарушения, изразяващи се в сеч на 4 бр. дървета, немаркирани с контролна горска марка, с общ размер 1.0 м.куб. стояща маса от дървесен вид бреза, който вид не бил включен в позволителното за сеч. Във връзка с горното е съставен АУАН серия Р014 № 101343 от 19.10.2022 г., предявен и връчен на 19.10.2022 г. на жалбоподателя, като е съставен в негово присъствие и подписан от същия собственоръчно, без възражения. Видно от съдържанието на издаденото на базата на акта НП №914 от 18.04.2023 г., административнонаказващият орган е приел фактическата обстановка, отразена в АУАН, с допълнения, относно вида, броя и обема (кубатурата) на отсечените дървета, на жалбоподателя, и на основание чл.257, ал.1, пр.2, т.2, пр.3 от ЗГ е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.257, ал.1, пр.2, т.2, пр.3 от ЗГ, вр. чл. 9а, пр. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетеля В. Т. М. /актосъставител/; АУАН № 101343 от 19.10.2022г.; КП № 010992 от 24.08.2022 г., КП № 010993 от 26.08.2022 г. и сортиментна ведомост, съставени от св.М.; позволително за сеч № 0674054 от 08.07.2022 г.; протокол за освидетелстване на сечище № 0654033 от 12.08.2022 г.; заповед на министъра на земеделието и горите № РД-49-194 от 16.05.2011 г., заповед на изпълнителния директор на ИАГ №694 от 15.08.2022 г, както и от останалите материали по делото. Съдът намира показанията на свидетел В. Т. М. за достоверни, логични, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради което изцяло им се доверява. От показанията на свидетеля се установява, че същият е участвал във въпросната проверка, като е констатирал извършената сеч, вкл. на 4 бр. дървета от вида бреза, неупоменати нито в позволителното за сеч, нито в протокола за освидетелстване на сечището. Св.М. свидетелства и за това, че впоследствие съставил процесния АУАН срещу жалбоподателката. В тази връзка показанията на горепосочения свидетел се подкрепят от писмените доказателства, събрани по делото. Писмените доказателства съдът прецени като обективни, непредубедени и достоверни. Те имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства и са събрани и приобщени по предвидения в закона ред. Поради това съдът ги кредитира. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата изхожда от правоимащо лице, депозирана е в законоустановен срок срещу подлежащ на оспорване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Предмет на проверка от страна на настоящия съд е законосъобразността и обосноваността на процесното НП. Съдът намира, че от представените по делото заповеди е видно, че АУАН и НП са съставени от длъжностни лица в кръга на своите правомощия, поради което не се споделят доводите на жалбоподателя в обратен смисъл. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН, противно на твърдяното в тази посока. Нарушението е извършено на 12.08.2022 г., нарушителят е открит при извършената проверка на 24.08.2022 г., а АУАН №101343 е съставен на 19.10.2022 г., т.е. в законоустановения тримесечен срок. Относно НП следва да се посочи, че законът урежда образуваното административнонаказателно производство да се прекрати, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. АУАН №101343 е съставен на 19.10.2022 г., докато НП №914 е издадено на 18.04.2023 г. Видно от горното, актовете са съставени в законоустановените срокове, поради което е неоснователно възражението на жалбоподателя за неспазването им. Жалбоподателят Б. е санкционирана за това, че, в качеството й на лице, упражняващо лесовъдска практика, е съставила протокол за освидетелстване на сечище в отдел 1023, подотдел „у“, имот 78402.96.3, землище Церецел, община Своге, който протокол бил с невярно съдържание, т.к. в него не било вписано, че в сечището е водена сеч, както и че са допуснати нарушения, а именно сеч на 4 бр. дървета, немаркирани с контролна горска марка, с общ размер 1.0 м.куб. стояща маса от дървесен вид бреза, който вид не бил включен в позволително за сеч № 0674054 от 08.07.2022 г., също издадено от жалбоподателя. Съдът служебно констатира, че в двата процесуални акта като нарушени законови разпоредби са посочени чл.257, ал.1, пр.2, т.2, пр.3 от ЗГ, вр. чл. 9а, пр. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Съгласно чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Другата посочена като нарушена в АУАН и НП разпоредба на чл.9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии предвижда, че лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Следва да се обърне внимание, че и двете разпоредби са бланкетни и не съдържат конкретно правило за поведение, а такова следва да се изведе от евентуално издадени заповеди за определяне на съответните образци на документи, в частност на протокол за освидетелстване на сечище. Така цитираните в АУАН и НП разпоредби не съдържат самостоятелен състав на административно нарушение, което да подлежи на санкциониране с предвидената в чл.257, ал.1 от ЗГ санкция. За да е налице нарушение, следва да има издадена заповед, която да посочва какво съдържание следва да има издаденият протокол за освидетелстване на сечище, както и да задължава лицензирания лесовъд да го попълва вярно, доколкото именно такова поведение АНО е санкционирал. Нито една от посочените разпоредби, нито посочването им заедно с привръзка, е състав на административно нарушение, който може да бъде реализиран без посочване на конкретно правило за поведение, което е нарушено. От цитираните разпоредби единствено се извежда задължението на лице, упражняващо лесовъдска практика при попълване на документи по реда на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му да спазват предвидения ред, условия и правила за това, които обаче следва да са определени в заповедите за одобряване на съответните образци. В случая липсва и твърдение, жалбоподателят да не е спазила конкретна заповед. Едва в съдебната фаза на процеса АНО е представил Заповед №361/19.04.2018 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, с която е одобрен образец на протокол за освидетелстване на сечище по чл.209 от ЗГ. Тази заповед обаче е следвало да бъде посочена в АУАН и НП, за да бъдат запълнени с конкретно правило за поведение бланкетните разпоредби на чл.257, ал.1, пр.2, т.2, пр.3 от ЗГ, вр. чл. 9а, пр. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Непосочването на конкретната заповед, с която се определя съдържанието на протокола за освидетелстване на сечище, за невярното попълване на който е санкционирана Б., представлява непълнота в правната квалификация на вмененото й административно нарушение и е в отклонение от заложените в чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН стандарти относно минимално необходимото съдържание (реквизити) на АУАН и НП. Посочването в АУАН и НП на конкретна заповед в случая се явява условие за законосъобразното реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето. Неточната правна квалификация представлява процесуално нарушение, което е съществено по тежест, защото ограничава правото на жалбоподателя да разбере извършването на какво точно нарушение му се вменява във вина, което е основание за отмяна на оспореното НП. Независимо от наличието на основание за отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения, съдебният състав следва да посочи и че в случая извършването на конкретното административно нарушение от жалбоподателя не е доказано по несъмнен начин. С основание в жалбата се сочи, че между съставянето от жалбоподател я на протокола за освидетелстване на сечището на 12.08.2022 г. до извършената проверка на 24.08.2022 г. е изминал период от 12 дни, в които е възможно да е била извършена сеч и да са били отчетени четирите броя дървета от дървесен вид бреза. В съставения констативен протокол от 24.08.2022 г. липсват данни за това, кога е извършена сеч. Съгласно показанията на св.М., констатираната на място сеч, видно от вършина, която е останала, не е била извършена скоро. Посоченото твърдение, макар и като достоверно да се кредитира от съда, не дава никаква конкретика за това, кога точно е била извършена сеч в процесното сечище и най-вече, дали това се е случило преди съставянето от жалбоподателя на протокола за освидетелстване на сечището или след това. Само в случай, че сечта е била извършена преди момента на извършеното от Б. освидетелстване на сечището, би било налице неправилно (невярно) попълване на протокола от санкционираното лице и би бил налице състав на извършено административно нарушение. Съгласно разпределената доказателствена тежест по чл. 103 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, АНО следва да докаже, че сечта е била извършена преди съставянето на протокола за освидетелстване на сечището, което обаче не е сторено. Предвид изложеното съдът намира, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 303 от НПК, вр. чл. 84 НПК, а именно, че съответното лице може да носи административнонаказателна отговорност, единствено когато административното обвинение е доказано по безспорен начин, както и че същото не може да почива на предположения. Затова е налице основание за отмяна на обжалваното НП и поради неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Страните в производството пред настоящата съдебна инстанция не са претендирали присъждане на разноски и не са представили доказателства за това, поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос. Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 2 от ЗАНН, съдът