Решение № 1415 от 9.2.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2561/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Подадена е касационна жалба от Заместник председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), чрез юриск. С. Н., срещу Решение № 1398/02.10.2023 г., постановено по АНД № 20233110201530/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІІ-и състав, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № Р-10-188/11.08.2022 г. на М. А. Ф. – зам. председател на Комисия за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на „Недвижими имоти София“ АДСИЦ, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, офис 3, представлявано от И. С. Я. и Б. М. Н., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, на основание чл. 65, ал. 1, т. 2 от Закона за дружествата със за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация (ЗДСИЦД). В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален представител моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, чрез адв. П. К. в писмен отговор от 14.11.2023 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, респективно правилност на обжалваното съдебно решение на ВРС. Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН. Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1398/02.10.2023г. постановено по НАХД № 20233110201530/2023г. по описа на ВРС, ХХХVІІ състав, с което е отменено НП № Р-10-188 от 11.08.2022г. издадено от Заместник председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. С НП на „Недвижими имоти София“ АДСИЦ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000лв. на основание чл.65, ал.1, т.2 от ЗДСИЦДС за нарушение по чл.19, ал.4, изр. последно вр. ал.2 от ЗДСИЦДС. За да постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: на 29.10.2021 г. "Недвижими имоти София" („НИС“)АДСИЦ извършило плащане в размер на 3 600 лв. от банкова сметка с IBAN BG28 СЕСВ•• ОF ••• с титуляр "НИС" АДСИЦ, открита при "Централна кооперативна банка" АД, по банкова сметка IBAN ВG51 ТЕХI95451004448400 с титуляр "Алма Гриинхаусес" ЕООД, [населено място], [ЕИК], при "Тексим банк" АД, с основание "по фактури". Констатирано е, че договорът за депозитарни услуги е сключен с "Тексим банк" АД, а преводът бил извършен от разплащателна сметка на дружеството в "Централна кооперативна банка" АД, като в конкретния случай извършеното плащане от "НИС" АДСИЦ към "Алма Гриинхаусес" ЕООД не било свързано нито с правата и задълженията по договорите за банкови кредити на "НИС" АДСИЦ, нито с техните предмети и цели на отпускане, проверяващите приели, че е нарушен чл. 19, ал. 4, изречение последно вр. ал. 2 от ЗДСИЦДС. За констатираното нарушение бил съставен АУАН, срещу който било подадено възражение. АНО преценил възраженията като неоснователни, възприел констатациите в АУАН и издал НП. Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от АНО и след анализ на относимата нормативна уредба направил извод, че административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана при допуснато нарушение на материалния закон, тъй като деянието представлява маловажен случай на административно нарушение. Направил извод, че тъй като нарушението е извършено за първи път и представлява инцидентен случай, то е с по-ниска степен на обществена опасност и с него не е бил нарушен грубо и в съществена степен предвидения в закона ред. Приел, че от нарушението не са настъпили вредни последици, в това число и такива с неимуществен характер. Посочил, че съгласно последния обявен отчет дружеството разполага с активи на стойност почти 50 милиона лева и конкретния превод от 3 600 лева, представлява пренебрежимо малка част от всички активи на дружеството, като от осъществения превод не са ощетени неговите акционери. Въззивният съд приел, че наказващият орган не е обсъдил всички обстоятелства, установени в хода на проверката и постъпилото възражение срещу АУАН и не е изложил мотиви в НП защо приема, че случаят не е маловажен. Съдът цитирал разпоредбите на чл.28 от ЗАНН, чл.11 от ЗАНН чл.93, т.9 от НК и решения на АдмС Пловдив и направил извод за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН към осъщественото нарушение. На посочените мотиви съдът отменил НП. При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства, но към установените факти е приложен неправилно материалния закон. В касационната жалба са изложени възражения срещу приложения институт на „маловажността“ към установеното нарушение. Тези доводи са основателни. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАНН "За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21". Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид." От анализът на разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН следва, че за да бъде прието приложението на маловажен случай към конкретно нарушение, трябва да е налице липса или незначителност на вредните последици или да са налице други смекчаващи обстоятелства. В настоящия случай предвид обстоятелството, че нарушението по чл. 19, ал. 4, изр. посл. от ЗДСИЦДС във връзка с ал. 2 от ЗДСИЦДС е на формално извършване, към него са неотносими фактите, свързани с настъпването на вредни последици. В закона не са предвидени като част от състава на нарушението настъпването на вредни последици. В процесното Н. А. е обсъдил подробно естеството на нарушението и липсата на предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН с оглед допуснатото засягане на целите на ЗДСИОДС за съхраняване на имуществото на ДСИЦ и на инвеститорите, в случая инвестиращи в недвижими имоти. Нормите на специалният закон ЗДСИЦДС, са израз на специфичният законодателен подход при регламентиране дейността на тези дружества, които са търговски със специална и ограничена правосубектност. В случая е налице засягане на значими обществени отношения от финансов характер, целящи осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари, включително чрез правила и системи за управление на рисковете на тези пазари, поради което и обществената опасност на деянието не се явява незначителна и не следва да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Значимостта на засегнатите обществени отношения е видна и от предвидения в закона висок минимален размер на административните наказания за нарушения на чл. 19, ал. 4 от ЗДСИЦДС. В случая дружеството заявява използването на банковата сметка с цел неплащане на транзакционни разходи за прехвърляне на средства към сметката в „Тексимбанк“ АД, което е в противоречие с категоричното условие предвидено в чл. 19, ал. 4 от закона. Следователно между страните по делото не е спорно, че плащането в размер на 3 600 лева не представлява плащане, свързано с договор за банков кредит с банката-кредитор. В тази връзка настоящата инстанция не може да сподели тезата на ответника, че акционерите на дружеството са били пряко облагодетелствани от извършването на плащането именно от тази банкова сметка, поради избягването на допълнителни разходи за междубанкови транзакции. Осъщественото плащане е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4, изр. посл. от ЗДСИЦДС, следователно твърдението за „спестени“ разходи е ирелевантно, доколкото извършването на нарушението винаги е в ущърб на акционерите. Както бе посочено по-горе осигуряването защитата на интересите на инвеститорите в ДСИЦ е основна цел на закона, за постигането, на която са въведени ограниченията в дейността на тези дружества, вкл. и предвидените в чл. 19 от ЗДСИЦДС. Предвид механизма на деянието и регламентацията на дейността на дружествата със специална инвестиционна цел в ЗДСИЦДС, извършеното нарушение не са характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от този вид, което да обоснове третирането му като маловажен случай. По въззивното дело не са събрани доказателства относно смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до изключване или смекчаване на отговорността на санкционираното лице. Фактът, че нарушението е първо от този вид за дружеството е отчетен от наказващият орган, който е наложил санкция в размер на законоустановения минимум от 10 000 лева, която е съответна на тежестта на нарушението. Като е стигнал до изводи, различни от изложените и като е обосновал краен резултат за отмяна на издаденото НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Освен това въззивният съд е допуснал и процесуално нарушение по чл.28 от ЗАНН вр. чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, като след като е отменил НП не е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. След отмяната на Решение № 1398/02.10.2023г. постановено по НАХД № 20233110201530/2023г. по описа на ВРС, ХХХVІІ състав, предвид изясняването на делото от фактическа страна на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора, като потвърди наказателното постановление. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал.1 и ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, като размерът му е в границите от 80 до 150 лева. В представената касационна жалба се претендира присъждане на разноски за всичките разглеждания пред въззивна и касационна инстанция в общ размер на 600 лева (150 лева x 4). С оглед фактическата и правна сложност на спора, както и степента на участие на процесуалния представител на касатора в производството (изготвена касационна жалба с аргументи по същество на делото по к.а.н.д. №2561/2023г.; изготвена касационна жалба и участие в едно о.с.з. по к.а.н.д. №523/2023г.; участие в едно о.с.з. по а.н.д. №4137/2022г., като процесуалният представител е съдействал за събиране на гласни доказателства, необходими за изясняване на спора.; изготвяне на молба, възражение и участие в едно о.с.з. по ад.н.д. №1530/2023г.), съдът приема, че справедливият размер, който ответникът следва да бъде осъден да заплати е 100 лева за всяко разглеждане на всички инстанции или общо в размер на 400 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,