Решение № 135 от 22.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 525/2024 г.

Апелативен съд22.04.2024 г.докладчик Калинка Георгиева

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 37 от 01.04.2024 г. по ЧНД № 616/2023 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 8-ми първоинстанционен състав, с което е признато и прието за изпълнение в България влязлото в сила на 07.08.2021 г. РЕШЕНИЕ № 120 от 19.04.2018 г. на Тричленен Апелативен съд за тежки престъпления в Тракия - Република Г., с което на българския гражданин В. Г. А. с ЕЕН •••••••••• е било наложено наказание лишаване от свобода за осем години за извършени на 26.03.2013 г. в Гърция престъпления, съответни на престъпление по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 2 от НК и на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 от НК, което наказание да се изтърпи при първоначален общ режим съобразно чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС и от което наказание са приспаднати изтърпяната в затвор в Гърция част от наказанието и временното задържане. Председател: _______________________ 1._______________________ 2._______________________

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ 135

гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев Членове: Иванка Шкодрова, Калинка Г.а при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Калинка Г.а Въззивно частно наказателно дело № 20241000600525 по описа за 2024 година След като разгледа по реда на чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС; Закона) докладваното от съдия Г.а ВЧНД № 525 по описа за 2024 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С РЕШЕНИЕ № 37 от 01.04.2024 г. по ЧНД № 616/2023 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 8-ми първоинстанционен състав, е признат и приет за изпълнение в България съдебен акт за налагане на наказание лишаване от свобода, постановен от съд в Република Гърция (държава членка на ЕС), като осъденото лице е български гражданин с местоживеене на територията на Софийски окръжен съд (в гр. Елин Пелин). СОС е приел, че са налице условията за признаване и приемане за изпълнение в България на присъда на гръцки съд и не е налице някое от предвидените в чл. 15 от Закона условия за възможен отказ да се признае и приеме за изпълнение в България присъдата на гръцкия съд.

Решението е обжалвано, в срок, от упълномощен защитник на осъдения в Гърция български гражданин, с искане за отмяната му и или за преквалифициране на престъплението от чл. 253 (ал. 4 вр. ал. 2) от НК в чл. 215, ал. 1 от НК, или за намаляване на наложеното в Гърция наказание (осем години лишаване от свобода) до максималния размер по българското законодателство (без посочване по кой текст от НК).

Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че жалбата е неоснователна, а защитниците и осъденият поддържаха исканията в жалбата съобразно мотивацията в нея.

След като провери изцяло (съобразно § 4 от Закона вр. чл. 314 от НПК) правилността на обжалваното решение, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

С обжалваното решение на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД за втори път е постановено признаване и приемане за изпълнение в България на решение на гръцки съд, с което българският гражданин В. Г. А. е бил признат за виновен в извършването на 26.03.213 г. в Г. на две престъпления и за тях му е било наложено наказание лишаване от свобода за осем години.

По делото са събрани необходимите писмени материали: копие на решението на гръцкия съд, удостоверение по чл. 3 от Закона, справка за съдимост и справка за неприключени наказателни производства; получени са като допълнителна информация уточняващи писма от гръцка прокуратура.

Предвид данните от решението на гръцкия съд (ЧНД № 774/2022 г. на СОС - ЧНД-1, л. 69 гръб-74), фактическата деятелност относно първото престъпление е описана като узаконяване на приходи от незаконна дейност чрез придобиването и използването (в Г., на 26.03.2013 г.) на лек автомобил БМВ на стойност 25 000 - 30 000 евро с променен номер на рамата, за който А. е знаел, че е бил откраднат (на 18/19.12.2009 г.) от собственика му в Чехия; за това престъпление на А. е било наложено лишаване от свобода за седем години и глоба от 20 000 евро. Фактическата деятелност относно второто престъпление е описана като използване по същото време и на същото място от страна на А. пред гръцки граничен полицай на неистински документи - СУМПС и международна застрахователна карта; за това престъпление е било наложено наказание лишаване от свобода за две години. След това, по ред, сходен с този по чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 и чл. 24 от българския НК, на А. е било наложено за изтърпяване наказанието лишаване от свобода за седем години, увеличено с една година, т.е. окончателният размер на лишаването от свобода за двете престъпления според решението на гръцкия съд е осем години лишаване от свобода. От този срок е постановено приспадане на задържането на А. и на изтърпяната част от лишаването от свобода (след издирването му с ЕЗА, намирането и задържането му в Италия на 11.04.2022 г. и последващото му предаване на гръцките власти).

Предвид данните от удостоверението по чл. 3 от Закона (ЧНД-1, л. 4-8) и писмата от гръцката прокуратура (ЧНД-2, л. 99, л. 147, л. 254), както и предвид съдържанието на уводната част на решението на гръцкия съд (ЧНД-1, л. 70 горе), се установява, че за съдебното заседание на 19.04.2018 г., в което е бил постановен и обявен влезлият в сила на 07.08.2021 г. съдебен акт, В. А. е бил редовно уведомен съобразно гръцкия процесуален закон - предвид призоваването му на 14.02.2018 г. и на 20.02.2018 г. - чрез всеки от упълномощените от самия А. двама защитници (каквото призоваване допуска и чл. 180, ал. 3 от НПК). Поради неявяването на А., но в присъствието на двамата упълномощени от самия него защитници, гръцкият съд е постановил решението, предмет на признаване и приемане за изпълнение в България.

Описаното в решението на гръцкия съд първо деяние съответства на престъпление по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 2 от НК: В случая А. е държал и използвал МПС, за което е знаел, че е отнето от владелеца му чрез кражба (тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, предвид наказуемостта по чл. 194, ал. 1 от НК с лишаване от свобода до осем години). Освен това обаче е бил променен номерът на рамата на колата - което категорично сочи на цел за прикриване на действителните права върху колата. За престъпление по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до 12 години и глоба от 20 000 лв. до 200 000 лв.; наложеното от гръцкия съд наказание за това престъпление е седем години лишаване от свобода, т.е. не надвишава максимума по българското законодателство.

Дори да имаше основания за определяне на първото деяние като престъпление по чл. 215 от НК - за което настоява защитникът, то би било определимо по чл. 215, ал. 2 от НК предвид стойността на колата, приета в мотивите на гръцката присъда - от 25 000 до 30 000 евро. При отчитане на размера на минималната работна заплата в България за 2013 г. - 310 лв., сумата, съответстваща на големи размери е 21 700 лв. - категорично превишена от стойността на вещта според гръцката присъда. Наказанието по чл. 215, ал. 2, т. 1 от НК е лишаване от свобода от три до 10 години и глоба от 5 000 лв. до 10 000 лв., поради което наложеното от гръцкия съд наказание от седем години лишаване от свобода е по-малко и от максимума по чл. 215, ал. 2 от НК и не би било налице основание за намаляване на това наказание по реда на чл. 13, ал. 1 от Закона.

Описаното в решението на гръцкия съд второ деяние съответства на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до осем години. Наложеното от гръцкия съд наказание за това престъпление е две години, което не надвишава максимума по българското законодателство.

Налагането на по-тежкото измежду двете наказания лишаване от свобода съответства на дейността по чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 от НК по българското законодателство.

Увеличението на по-тежкото наказание — лишаване от свобода за седем години, с една година, до осем години, съответства на границите за такова увеличение по чл. 24 от НК: осем години не надминават сбора от седем и две, нито надхвърлят максимума на лишаване от свобода за 20 години по чл. 39, ал. 1 от НК.

Приспадането с решението на българския съд при признаване и приемане на решението на издаващата държава на задържането под стража и на изтърпяната част от лишаването от свобода в затвор в Гърция съответства на разпоредбата на чл. 12, ал. 9 от Закона.

Първоначалният режим на изтърпяване на лишаването от свобода е определен като общ при използване на възможността по чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС; предвид процесуалната ситуация на въззивното разглеждане на делото - само по жалба с искане за облекчаване на положението на осъдения и без да е подаван протест, това произнасяне на първоинстанционния съд следва да се запази.

Съдържанието на материалите по делото, съпоставено с нормата на чл. 15 от Закона установява, че няма основание за възможен отказ да се признае и приеме за изпълнение в България решението на гръцкия съд: представеното удостоверение е с необходимото съдържание, а привидното несъответствие между него и уводната част на съдебното решение е отстранено чрез събраната по ЧНД-2 допълнителна информация относно призоваването и (не)присъствието на осъдения в съдебното заседание, в което е било постановено и обявено решението на гръцкия съд; осъденият в Гърция В. А. е български гражданин, живее постоянно на територията на Софийски окръжен съд, наказателно отговорен е (бил е на 36 години към деянията) и не се ползва с имунитет; за престъпленията, за които е осъден в Гърция, не му се търси наказателна отговорност в България; деянията по решението на гръцкия съд представляват престъпления и по българското законодателство, изпълнението на наказанието не е погасено по давност предвид разпоредбите на чл. 82 от НК и към момента остатъкът от неизтърпяното наказание е повече от шест месеца; съдебният акт на гръцкия съд е постановен при процес, в хода на който осъденият е отсъствал от съдебното заседание, когато е било постановено и обявено решението на съда, но за това заседание осъденият български гражданин е бил уведомен двукратно чрез всеки от двамата си избрани от него и упълномощени от него защитници, които са присъствали на това заседание; няма пречка по т. 10 - т. 12 от чл. 15 от Закона.

Приложени са справка за съдимост (ЧНД-2, л. 17) и справка за неприключени наказателни производства (ЧНД-2, л. 30-31 и л. 79 вр. 80).

В обобщение: Обуславя се извод за обоснованост (т.е. съобразеност с установените факти) и за законосъобразност (т.е. за прилагане на съответните материално-правни разпоредби) на обжалваното решение на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, поради което то е правилно, а подадената срещу него жалба е неоснователна.

В заключение: Поради правилността му, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното и съобразно чл. 12, ал. 11 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Цитирани разпоредби

28