Решение № 333 от 10.3.2025 г. на Административен съд - Силистра по дело № 422/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Началник отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ гр.Русе, обективираща искане за отмяна на обжалваното решение на ТРС и, след решаване на делото по същество от настоящата инстанция, за потвърждаване на първо-начално оспореното НП. Касаторът счита, че решението е необосновано, като твърди, че съдът не бил посочил кой точно материален закон е нарушен с отмененото НП. На терена на същото оплакване поддържа, че съдебният акт бил несъответен на действителните факти.Необосноваността обаче, не е и не може да бъде касационно основание по аргумент от чл.348 ал.1 НПК, вр. с чл.63в ЗАНН.В съдебното заседание касаторът участва чрез упълномощен представител - началник сектор „Рибарство и контрол - Русе“, който е с юридическа правоспособност. Същият акцентира върху довод за неправилно приложение на материалния закон, с твърдение, че противно на фактите и закона, въззивният съд е приел наличие на привидна съвкупност между процесното нарушение и престъплението по чл.283 ал.2 т.1 НК, за което извършителят е наказан с влязъл в сила съдебен акт.Счита, че двете деяния не се намирали в такава връзка помежду си, която да налага поглъщане на административното нарушение от престъплението. Ето защо и съгласно правилото от чл.18 ЗАНН, настоява да бъде потвърдено процесното пред ТРС наказателно постановление, защото двете деяния имали различен обект на посегателство, а освен това, административното нарушение било извършено след престъплението по чл.283 ал.2 НК, което го раздалечавало/ отклонявало от същото. Изразява несъгласие и с мотивите на ТРС относно прилагането на чл.90 ал.1 ЗРА, който като специален по отношение на общия чл.20 ал.1 ЗАНН, не разграничавал хипотези, при които собственик на средството, с което е извършено нарушението, не е деецът, а трето лице, т.е. не въвеждал като предпоставка за отнемането му - да е собственост на нарушителя. Поддържа, че съгласно чл.90 ал.1 ЗРА, уредите, средствата … за извършване на административно нарушение, се отнемат в полза на държавата винаги, без значение чия собственост са.В обобщение настоява да бъде зачетено като самостоятелно правонарушението на чл.45а ЗРА и, съответно санкционирано на основание чл.81 ЗРА, с потвърждаване на наказателното постановление. Заявява възражение по чл.63д ал.2 ЗАНН. Ответникът по касация - П. С. Д. от гр.Тутракан, чрез представител по пълномощие адв.Св.Р. от АК-Силистра, поддържа неоснователност на жалбата. Излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на въззивния съд и настоява постановеният от него акт да бъде оставен в сила. Счита, че правилно ТРС е приел наличие на мнима съвкупност между нарушението на чл.81 ЗРА, във връзка с чл.45а ЗРА и престъплението по чл.283 ал.2 т.1 НК, при която едното деяние е погълнато от другото и само привидно са осъществени в случая и двата състава. Ето защо моли за отхвърляне на касационната жалба. Заинтересованата страна М. П. Л. от гр.Тутракан не изразява становище в касационното производство. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита, че оспореното съдебно решение е законосъобразно. Дава заключение за неговото потвърждаване. Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационното основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция се свежда до твърдение за неправилно приложение на закона ( чл. 348 ал.1 т.1 НПК, във връзка с чл.63в ЗАНН). Доводите за необоснованост на съдебния акт следва да бъдат отклонени, защото същата не е измежду нормираните касационни основания с чл.348 ал.1 НПК, във връзка с чл.63в ЗАНН. Ето защо, касационният контрол на оспореното съдебно решение, следва да се извърши съобразно относимите оплаквания в жалбата и в параметрите от чл.218 ал.2 от АПК. Установяването на правнозначимите факти от ТРС е станало на базата на събраните по реда на ЗАНН, респ.НПК, писмени и гласни доказателства, в резултат на което, изведените от съда фактически изводи са верни и се свеждат до следното: На 23.02.2024г. около 08: 30ч. свидетелите Е. Е. (актосъставител) и Г. Г. - двамата служители в сектор „РК“ към отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ гр.Русе, изпълнявайки служебните си задължения се намирали на брега на река Дунав, на около 200 метра от лодкостоянката на гр.Тутракан, откъдето наблюдавали в продължение на 10-15 минути лодка, намираща се във водите на реката, с външна маркировка ••• и двама души на борда. С приближаването ѝ към брега се насочили към нея с цел извършване на проверка. Двамата рибари, вкл. П. С. Д., слезли от лодката и се насочили към намираща се в близост барака, като последният носел чанта с надпис „Кауфланд“, а другият - бял чувал. Били пресрещнати от служителите на ИАРА, които установили, че в белия чувал се пренася риба от вида „сом“ с общо тегло 91.8 килограма, а в чантата- самоделно техническо устройство, предназначено за улов на риба с електрически ток. Същото се състояло от акумулатор „Монбат“ 12V, 650 Ah, инвертор и 3 броя кабели с дължина от по 10 метра всеки. Съставен бил АУАН №В 0036605/23.02.2024г., с който е повдигнато административно обвинение на ответника по касация за нарушение на чл.45а ЗРА, тъй като пренасял, съхранявал и ползвал на борда на риболовния кораб приспособление от вида на забранените с чл.35 ал.1 т.2 ЗРА.Предметът на деянието - самоделно устройство за улов на риба с електрически ток, както и уловената риба, са били иззети с Протокол за доброволно предаване по ДП №35 по описа на ГПУ-Силистра от 23.02.24г., а с АУАН - плавателният съд с външна маркировка •••; 2 броя дървени гребла, двутактов двигател „Ямаха“ 25 к.с. и червен резервоар за гориво 12л. При така формираните фактически установявания, съотнесени към релевантната разпоредба на чл.81 ЗРА, във връзка с чл.45а ЗРА, съдът е приел за безспорно доказано осъществяването на фактическия състав на процесното нарушение от ответника. Установил е, че не са били допуснати съществени нарушения на административно-наказателните производствени правила. Съобразил е още и допълнително установени в хода на въззивния процес факти и обстоятелства, от които, с правно значение за настоящия спор, е приключилото НОХД №220/2024г. на ТРС със Споразумение от 15.08.2024г., по което П. С. Д. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.238 ал.3 т.3 във връзка с ал.2 т.1 и във връзка с ал.1 НК, чието изпълнително деяние се свежда до: „ Който лови, улови риба и/или други водни организми: 1. С технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток без валидно разрешително … “. В рамките на наказателното производство е била изготвена съдебно-техническа експертиза, според заключението на която самоделното техническо устройство е било предназначено за улов на риба с електрически ток. С протоколно определение от 28.10.24г. ТРС е приложил като доказателство по АНД №184/24г., приключилото НОХД № 220/24г. Приел е за несъмнено доказано, че ответникът по касация е съхранявал и пренасял на рибарската лодка това самоделно съоръжение, доколкото рибата е била уловена именно с него(заключение на съдебна ветеринарно-медицинска експертиза по НОХД) и същият е бил установен, пренасяйки устройството от лодката към бараката на брега. На базата на горните доказателства е извел заключение, че П. С. Д. е осъществил всички обективни съставомерни признаци на нарушението, в което е обвинен. Формирайки своите правни изводи, въззивният съд, в съответствие със закона е приел, че в случая административното нарушение на чл.45а ЗРА е извършено в условията на мнима (привидна) съвкупност с деянието по чл. 238 ал.2 т.1 НК. Този решаващ резултат е следствие от вярната преценка на съда на неизбежната обусловеност на по-тежкото право-нарушение от другото - в случая санкционирано по чл.81 ЗРА. Приел е, че обектът на посегателство по двете е различен, поради което не е засегнат принципът non bis in idem, но същите се намират в съотношение на „приготовление“ по смисъла на чл.17 ал.1 НК и „престъпление“ по чл.9 ал.1 НК. Счел е, че това е така, защото административното нарушение е с изпълнително деяние - пренасяне и съхраняване на устройство за улов на риба с електрически ток (чл.45а ЗРА), без каквито предварителни действия не може да бъде извършено престъплението по чл.238 ал.2 т.1 НК - улов на риба с технически устройства с електрически ток, за което извършителят е наказан с „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от четири години. С оглед на горното ТРС е приел, че подготвителните действия, улесняващи извършването на престъплението, по хипотеза са ненаказуеми, извън наказанието за довършеното престъпление, ако има такова (арг. от чл.17 ал.2 НК). Ето защо, поради несъставомерност на деянието по оспореното пред него НП, го е отменил. Касационният жалбоподател счита, че не е налице поглъщане на административното нарушение, преценено като „приготовление“ по чл.17 ал.1 НК, от престъплението по чл.238 ал.2 т.1 от НК, а самостоятелно, съществуващо вън и независимо от последното, административно нарушение на чл.45а, във връзка с чл.35 ал.1 т.2 ЗРА.В същия контекст намира за неправилно съдебното решение и в частта му за отмяна на отнемането на рибарската лодка в полза на държавата на основание чл.90 ал.1 ЗРА. Счита, че в случая не бил приложим общият текст на чл.20 ЗАНН, а специалната разпоредба на чл.91, която не изисквала отнетите вещи да са собственост на извършителя на нарушението. Възраженията са неоснователни. Съдът правилно е приел, че в случая е налице „мнима съвкупност“ от правонарушения, при която едното деяние поглъща другото и само привидно са осъществени и двата състава. Това е така, защото процесното деяние е необходима предпоставка (неизбежно условие) за извършване на престъплението. За да бъде осъществен престъпният състав на чл.238 ал.2 т.1 НК е задължително преди това и по време на извършването, техническите устройства и съоръжения за улов на риба с електрически ток, да се държат, съхраняват и монтират на риболовния кораб. Или, административното нарушение е задължително условие за да бъде реализиран релевираният престъпен състав. Изцяло в такъв смисъл е Тълкувателно решение №1/21. 01.2015г. на ВКС по т.д.№1/14г. на ОСНК. Със същото е прието, че идеална съвкупност на правонарушения не е налице, когато само привидно се осъществяват няколко наказуеми състава, намиращи се един към друг в отношение на субсидиарност или поглъщане. Изпълнителното деяние на нарушението на чл.81 ЗРА „съхранява, пренася или монтира“, по съдържание се свързва с установяване на трайно състояние на фактическа власт, упражнявана върху определена вещ, в случая - приспособление, забранено за извършване на риболов, в нарушение на чл.45а ЗРА (във връзка с чл.35 ал.1 т.2 ЗРА - с електрически ток). То е на формално извършване. С него се застрашават, от една страна, устойчивото развитие на рибните ресурси, възстановяването и опазването на биологичното равновесие във водните екосистеми, а от друга, се създава реална опасност от извършване на забранен риболов с електрически ток, което засяга нормалните условия за размножаването и съществуването на рибите и другите водни организми. Предмет на нарушението на чл.81 ЗРА е съоръжението за улов на риба с електрически ток, а за извършване на престъплението по чл.238 ал.2 т.1 НК, същото трябва и да се използва за такъв улов, а не само да се държи, съхранява, пренася или монтира на риболовен кораб. Използването на въпросния уред за улов на риба с електрически ток, без неговото пренасяне и монтиране на рибарската лодка, е non sens, от което следва, че като форма на изпълнителното деяние на нарушението на чл.81 ЗРА, същото се поглъща от фактическото му използване за ловене на риба чрез електрически ток. Ето защо, не може да се приеме наличие на идеална съвкупност на двете правонарушения, която преценена през призмата на чл.18 ЗАНН да доведе до самостоятелното съществуване и санкциониране на деянието по чл.81, вр. с чл.45а ЗРА, извън довършеното престъпление по чл.238 ал.2 т.1 НК. Настоящият състав споделя изводите на ТРС в горния смисъл, като за пълнота на изложението (независимо от резултата по главния предмет), следва да бъде отбелязано още, че са правилни съображенията на съда и относно приложението на чл.90 ал.1 ЗРА. Правилото на чл.20 ЗАНН, нормиращо още един рестриктивен резултат за нарушителя, гласи, че наред с предвидените в чл.13 административни наказания, се отнемат в полза на държавата и вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение. Това нормативно разрешение е в съгласие с чл.24 ал.1 ЗАНН- административнонаказателната отговорност е лична, което изключва държавната намеса (принуда) в правната сфера на лица, което нямат отношение към съответното право-нарушение. Междувпрочем и в специалния чл.90 ЗРА, се съдържа същата нормативна идея - в разпоредбата на неговата ал.3, гласяща, че уредите и средствата с неизвестен собственик, послужили за улов на риба в нарушение на този закон, се отнемат в полза на държавата, което по аргумент за противното, означава, че когато собственикът е известен, следва да се приложи общото правило от чл.20 ЗАНН. Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение на ТРС е валидно, допустимо и правилно, като постановено в съответствие с установените по делото факти и материалния закон, вкл. с нормативната цел, изведена от чл.1 ал.2 т.1 ЗРА. Поради липса на касационно основание за неговата отмяна, същото следва да бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, Административният съд гр.Силистра