Решение № 11650 от 13.6.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 31585/2023 г.

Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 07.07.2023 г. (на лист 20 от делото) на „Йеттел България“ ЕАД срещу Т. С. И., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на дружеството – 119, 28 лева – абонаментни такси за периода 02.03.2021 г. – 14.07.2021 г. за телефонен номер •••••••••; 46, 99 лева – цена за услуги в Google Play Store – за периода 02.03.2021 г. – 14.05.2021 г., ползвани от същия номер; 0, 02 лева – цена за услуга „връзка с клиента“, за периода 02.03.2021 г. – 14.05.2021 г., ползвана от същия номер; 180 лева – цена за кратки текстови съобщения (СМС) с добавена стойност, изпратени от телефонен номер ••••••••• в периода 02.03.2021 г. – 14.05.2021 г.; 81, 70 лева – неустойка, начислена за прекратяване на договора, на 14.07.2021 г., както и законната лихва върху всички посочени по-горе вземания в общ размер от 391, 42 лева от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2023 г., до окончателното плащане – вземания по Заповед за изпълнение № 5163/14.02.2023 г. по частно гражданско дело № 4100/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав. Ищецът твърди, че на 02.03.2021 г. ответницата сключила с него договор за мобилни телекомуникационни услуги за номер ••••••••• за срок от 24 месеца, с абонамент от 26, 99 лева до изтичане на договора, който след това ставал безсрочен с абонамент от 29, 99 лева. Твърди, че ищцата ползвала номера и от него ползвала и услуги с допълнително заплащане, описани по- горе. Така същата останала длъжна за периода от 02.03.2021 г. до 14.05.2021 г. с 309, 72 лева, които не платила, и поради това на 15.07.2021 г. ищецът приел, че договорът е развален, и начислил неустойка в размер на 81, 70 лева. В законоустановения срок (започнал да тече на 24.09.2023 г.) не е подаден отговор от ответницата – Т. С. И.. Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Съгласно представен на лист 14 от заповедното дело – частно гражданско дело № 41000/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав, неоспорен от старните договор на 02.03.2021 г. ответницата е сключила Договор за мобилни услуги, по силата на който ищецът следвало да предоставя достъп до мрежата си за мобилна телефония с номер 089 569 46 40 при месечен абонамент от 26, 99 лева. Съгласно текста на договора при прекратяване на същия поради неизпълнение на задълженията на потребителя, последният дължи неустойка в размер на до три абонамента в размер без отстъпка, или по 29, 99 лева месечно, както и разликата между цените на двата абонамента (принципна и намалена) за целия срок на договора след прекратяването. В договора изрично е посочено, че влиза в сила на датата на подписването си. Съгласно представено на лист 17 от заповедното производство заявление от ищцата същата е заявила, че ще плаща за срока на договора след края на третия му месец и по 1, 20 лева месечно за услугата „онлайн защита“. На лист 4 от делото е представена неоспорена фактура № 7317546957/15.03.2021 г., в която фигурират задължения за ползвани мобилни услуги за 150, 02 лева без ДДС (180, 02 лева с ДДС), но тази фактура сама по себе си не доказва потребление. Това е така, тъй като фактурите и записите от счетоводството (чл. 182 ГПК) са по принцип доказателство за сключени сделки и направени волеизявления, а не за изпълнение по тези сделки. Ищецът представя (на лист 35 – 36 от делото) и извлечение от „билинг системата“ си, което е приложение към фактура, и като едностранно съставен от ищеца неподписан документ също не доказва пълно и главно доставката на услуги на ответницата. Не е поискана експертиза на източниците на данни от тази система, която би могла да установи липса на намеса и осъществено потребление, но това е тежест на ищеца и този факт остава недоказан по делото. Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна: Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване на вземания за цена на телекомуникационни услуги, както и неустойка при разваляне на договора по вина на ответника с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 216 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Главният иск се уважава, ако съдът установи, че е налице договор с ответника, по силата на който ищецът е предоставял телекомуникационни услуги. Искът за неустойка се уважава, ако съдът установи, че ищецът е прекратил договора с изявление до ответницата, освен ако последната не докаже изпълнение по договора. От представените по делото доказателства е установено сключване на договор, започване на изпълнението му и уговорена неустойка, като доколкото услугата е с абонаментно плащане, не се налага да се установява конкретния обем на ползвани услуги, за да се установи дължимост на абонаментите. Не е установено обаче друго потребление извън абонаментите, поради което цена за такова не следва да се присъжда. На ищеца изрично е указано с определението за насрочване по делото (на лист 25), че следва да установи потреблението на ответницата, което твърди. Не е указано изрично, че не сочи доказателства за такова потребление по чл. 146, ал. 2 ГПК, доколкото ищецът се позовава на по фактура № 7317546957/15.03.2021 г., която, както беше посочено по-горе, доказва наличие на сделка, а не на реално доставени услуги, които се заплащат извън уговорения абонамент по договора. Поради това следва да се признае дълг на ответницата само за абонаментните такси в периода от 02.03.2021 г. до 15.07.2021 г., или четири периода по 26, 99 лева, т.е. 107, 96 лева, като искът за абонаменти следва да се уважи в този размер и да се отхвърли до пълната претендирана сума от 119, 28 лева. Искът за неустойка следва да се уважи за 81, 70 лева, тъй като тази сума е по-малка от сбора на трите абонаментни такси от 89, 97 лева, уговорени в договора. Останалите искове следва да се отхвърлят изцяло поради недоказано потребление. Относно разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът пропорционално на уважената част от исковете (189, 66 лева от предявени 391, 42 лева, или 48, 45 %) съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, а ответницата не претендира разноски. Ищецът е доказал разноски в исковото производство в размер на 25 лева държавна такса. Представеният на лист 34 от делото Договор за правна защита и съдействие от едно от лицата (не е посочено кое) Б. Ж., Д. Ш., Д. К., Д. Д. или Е.Б.ва, които не са органни представители на ищеца съгласно извършена служебна проверка в Търговския регистър (от 2021 г. ищецът се представлява само от чужденци с други имена), за тях не е представено пълномощно да поемат такива задължения от негово име (пълномощно е представено за главния юрисконсулт Алина Илиева на лист 11 от делото), а е служебно известно на съда, че са други адвокати, поради което не е доказан договор за размер на адвокатско възнаграждение и такова не следва да се присъжда. В заповедното производство е платена държавна такса 25 лева и отново не следва да се присъждат разноски по същите съображения – не е представен договор, а представената на лист 8 от заповедното дело фактура е едностранно съставена от адвоката и няма данни да е подписана от представител на ищеца. Поради това на ищеца следва да се присъдят само разноските за двете държавни такси по 25 лева. Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,