Решение № 13670 от 8.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2241/2025 г.

Производството е по реда на чл. 221 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисия за защита на потребителите /КЗП/, срещу Решение № 956/30.07.2025 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по АНД № 1211/2025 г., с което е отменено Наказателно постановление № В-006851/15.01.2025 г., издадено от Председателя на КЗП, с което на „Н. 13“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 47 ал. 1 вр. чл. 47 ал. 3 от ЗПЦСЦУПС. Релевират се доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона. Твърди се, че не е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като нарушителят е имал възможност да разбере за какво точно е наказан. Оспорва извода на въззивния съд, че законът не предписва точно място на съхранение на регистъра за рекламации, като сочи, че такъв следва да има във всеки един търговски обект. Изразява се несъгласие с извода на ВРС за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Излага доводи, че определеното наказание отговаря на целите на чл. 12 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да потвърди процесното НП. Отправя искане за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът – „Н. 13“ ЕООД, в съдебно заседание чрез управителя на дружеството и адв. П., поддържа жалбата. В депозиран писмен отговор на касационната жалба са изложени подробни съображения за нейната неоснователност. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, . Счита че случаят попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН и моли решението на ВРС да се остави в сила. Не споделя мотивите на въззивния съд, че регистърът за рекламации може да се съхранява на място извън търговския обект. След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на страните, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради което производството по нея е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна. При извършена проверка на 25.10.2024 г. на обект: магазин за цветя, картички и сувенири, стопанисван от „Н. 13“ ЕООД, находящ се в гр. Варна, [улица], е установено, че търговецът не поддържа регистър на предявените рекламации съгласно изискванията на чл. 47 ал. 1 от ЗПЦСЦУПС. Проверката е обективирана в Констативен протокол № К-2751507/25.10.2024 година. Констатираното било квалифицирано като нарушение на чл. 47 ал. 1 от ЗПЦСЦУПС, за което е издаден АУАН № 006851/01.11.2024 г., въз основа, на който впоследствие е издадено и процесното наказателно постановление. При така установената фактология ВРС е приел от правна страна, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в срока по чл. 34 от ЗАНН, но при допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: нарушено е правото на защита на наказаното дружество. Изложил е мотиви, че посочената за нарушена разпоредба на чл. 47 ал. 1 от ЗПЦСЦУПС не обвързва воденето на регистъра за рекламации с местонахождението на търговския обект, нито определя каква да бъде формата на регистъра – на хартиен или електронен носител, респективно какво да бъде неговото съдържание. Посочил е, че след дадени указния от страна от проверяващите, на 09.11.2025 г. преди издаване на наказателното постановление, управителят на дружеството е представил процесния регистър. В мотивите на съдебният акт са изложени съображения, че не е ясно защо АНО не е приложил чл. 28 от ЗАНН, предвид факта, че дружеството е отстранило нарушението веднага след установяването му. Въззивният съд е счел, че наложеното наказание е несъразмерно на извършеното нарушение, което е основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Така мотивиран, решаващият съдебен състав на районния съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление. Решението на Районен съд – Варна е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения – касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК. Налице е несъответствие между мотивите на обжалваното решение и неговия диспозитив. Макар в мотивите си районният съд да е изложил обстойни съображения за това, че в настоящия случай е приложим чл. 28 от ЗАНН, с диспозитива на проверявания съдебен акт Наказателно постановление № В-006851/15.01.2025 г. е отменено, но нарушителят не е предупреден. С промяната с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. разпоредбата на чл. 28 ал. 1 от ЗАНН предвижда, че за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Същото правомощие е предоставено и на районния съд с разпоредбата на чл. 63 ал. 4 от ЗАНН – съдът отменя наказателното постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Касационната инстанция счита, че като не е предупредил нарушителя, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Освен това остава неизяснен въпросът дали незаконосъобразността на процесното наказателно постановление се изразява в липсата на извършено нарушение или същото представлява маловажен случай. Съгласно разясненията, дадени по т. 2 от Постановление № 1 от 10.11.1985 г. на Пленума на Върховния съд, решението е единство от мотиви и диспозитив, като мотивите са неразделна част от решението и обосновават диспозитива на съдебния акт. Затова диспозитивът трябва да бъде логически извод от мотивите. В настоящия случай такова единство липсва между мотивите и диспозитива на обжалваното решение. Несъответствието между мотивите и диспозитива на решението, допуснато от Районен съд – Варна, може да бъде отстранено само по пътя на касационния контрол чрез отмяна на съдебното решение, като постановено при съществено процесуално нарушение. Посоченото представлява пречка настоящата инстанция да се произнесе по материалноправната законосъобразност на оспорения съдебен акт, респ. по правилността на наложеното административно наказание. Обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна, който следва, по реда на чл. 226 ал. 3 от АПК, да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. На основание чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът