Решение № 8769 от 5.8.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 242/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от Зам.-кмета на Община Варна срещу Решение № 1475/16.12.2024г., постановено по АНД № 3651/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено НП № СК-855/14.08.2024г. на Зам.-кмета на Община Варна, с което на В. Т. К. от гр.Добрич за нарушение на чл.15, ал.1 от ЗУЧК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. на основание чл.23а ал.1 от ЗУЧК вр. с чл.15 ал.1 от ЗУЧК. С решението Община Варна е осъдена да заплати на В. Т. К. сумата от 400лв. за адвокатско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалноправната разпоредба на чл.15 ал.1 от ЗУЧК, ЗУТ и други подзаконови нормативни актове, касаещи изпълнението на административни актове. Считат, че е незаконосъобразно и нецелесъобразно, не е съобразено с целта на закона и подзаконовите актове. Правилно в решението на РС било установено от фактическа страна, че при извършената проверка в КК“Златни пясъци“ гр.Варна относно спазването на забраната за извършване на строителни дейности в националните курорти по Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 01 октомври същата година, в проверявания обект – новострояща се сграда, която не е въведена в експлоатация и представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, се извършвали строителни дейности изразяващи се в полагане на облицовъчни камъни по цоклите и фасадата на сградата и монтаж на парапети по стълбите, т.е. РС е установил, че се извършват строителни дейности при влязла в сила забрана за извършване на такива, за което при спазване на изискванията и сроковете в ЗАНН бил съставен законосъобразен АУАН №26/02.07.2024г. за нарушение на чл.15 от ЗУЧК. РС установил, че НП е издадено от компетентен орган, оправомощен със заповед на Кмета на Община Варна, при спазване на сроковете и правилата в ЗАНН, както и административно-наказателната разпоредба на чл.23а от ЗУЧК. Обвинението било ясно формулирано, правилно квалифицирано и наказанието било наложено съобразно предвиденото в закона, поради което нямало основания за отмяната му. В случая се касаело за извършвани СМР по строеж от ІІ-ра категория, съгласно издаденото Разрешение за строеж №43/28.03.2022г. на Гл.архитект на Община Варна, по което нямало спор между страните, което обосновавало извода за нарушение на забраната за извършване на такива, без значение дали са свързани с шум или не. Поради допуснатото нарушение от въззивния съд при формиране на извода за наличие на основание за отмяна на НП молят Решението за отмяна на НП да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представя подробни писмени бележки. Ответникът- В. Т. К. от гр. Добрич чрез процесуалният си представител в писмено възражение оспорва касационната жалба. Излага доводи поради които я счита за неоснователна, а Решението на РС- за правилно и законосъобразно. Правилно РС счел нарушението за недоказано по безспорен и категоричен начин. Основателно въззивният съд приел, че чл.15 от ЗУЧК има четири алинеи и трябвало да има конкретизация на нарушената от тях, при липсата на което била налице неяснота на обвинението. Правилно съдът заключил, че е извършено недопустимо допълване на описанието на нарушението в НП, въпреки което считат, че в АУАН и в НП нямало пълно описание на деянието. Не се доказало от събраните гласни показания в съдебно заседание какви точно действия е извършвал К., показанията на свидетелите били противоречиви и актосъставителят не присъствал и нямал лични възприятия при установяване на нарушението. Правилно РС преценил, че забраната в чл.15 от ЗУЧК касае само строежите, а не и временните преместваеми обекти, а и К. не бил извършител на СМР на строежа на хотела и нямало основание да бъде ангажирана отговорността му. С тези доводи пълномощникът моли за отхвърляне на жалбата, за оставяне в сила на Решението и присъждане на разноските за касационното производство. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа възражението. Представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв. – за безплатна правна помощ. В хода по същество добавя, че ако бъде прието за извършено нарушението, моли да се приеме, че той е действал в изпълнение на неправомерна служебна заповед. Освен това административно-наказващия орган в производството по издаване на НП и в съдебната фаза не положил усилия да установи в какво качество К. е бил на строителния обект. Акцентира на факта, че Община Варна разполага с данни за строежа в качеството на контролен орган, на който строеж К. не бил нито възложител, нито изпълнител, нито бил работник на някой от тези лица. Счита, че най-вероятно работодател на К. е бил някой подизпълнител, нает незнайно от кого и просто е извършвал служебните си задължения, за да получи трудовото си възнаграждение. Счита, че именно лицето, което е възложило тези СМР е следвало да понесе отговорността в случая, а не работникът, за когото било непосилно да заплати тази глоба, тъй като тя надхвърляла нетната му работна заплата за месеца. Моли за решение в този смисъл и за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита НП за издадено в нарушение на процесуалните правила и закона и предлага да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съгласно чл.63в от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон. Решението на ВРС е валидно и допустимо. Във връзка с искането за отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК, касационният състав взе предвид, че съгласно чл.348 ал.2 от НПК неправилно приложение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Съгласно чл.220 от АПК проверката за приложението на материалния закон се извършва въз основа на установеното от предходната инстанция, тъй като за касационния съд има забрана за нови фактически установявания. Въз основа на доказателствата РС направил изложените в решението установявания за релевантните в случая факти и обстоятелства: На 02.07.2024г. около 13: 00часа служители на Община Варна сред които бил свид. Н. К. извършили проверка в КК „Златни пясъци“, гр. Варна съвместно с полицейски служители от Пето РУ-Варна, сред които свид. И. П. за спазване на забраната за извършването на строителна дейност в националните курорти по Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври. Един от проверяваните обекти бил новостроящия се хотел „•••••••“, който не бил въведен в експлоатация. РС установил, че проверяващите са констатирали, че на този строителен обект има работници, двама от които полагали облицовъчни материали (камък) по цокъла на фасадата на сградата и по стълбите, а други двама извършвали монтаж на парапет. Със съдействието на органите на полицията била установена самоличността на четиримата работници, единият от които бил В. Т. К. от гр.Добрич. РС установил, че при тези констатации проверяващите приели, че К. извършва строително-монтажни работи при влязлата в сила забрана за извършването на строителна дейност в националните курорти по Черноморското крайбрежие и още на място свид. Д. съставил срещу К. АУАН №26/02.07.2024г., с който му провдигнал и предявил обвинение за извършено нарушение на чл.15 от ЗУЧК. РС констатирал, че в АУАН е изложено от фактическа страна като обвинение, че К. извършва СМР изразяващи се в полагане на облицовъчни материали (камък) по цокъла на фасадата на сградата. Установено е, че АУАН е предявен на К. за запознаване и той го подписал, като отразил възражението, че не е вдигал шум. Екземпляр от АУАН му бил връчен и с указание за възможността за депозиране на писмени възражения. Това право той упражнил, като в подадено на 10.07.2024г. писмено възражение заявил, че счита, е не е извършил нарушението, оспорва изложеното в акта и поддържа възражението вписано в АУАН. Заявил, че при съставяне на акта са допуснати нарушения на ЗАНН, но не ги конкретизирал и поискан образуваното административнонаказателно производство да бъде прекратено. РС установил, че въз основа на АУАН и материалите в преписката е издадено НП № СК-855/14.08.2024г. от Зам.-кмета на Община Варна, с което на основание чл.23а от ЗУЧК за нарушение на чл.15 ал.1 от ЗУЧК на К. е наложена глоба в размер на 1000лв. за това, че на 02.07.2024г., около 13: 00 часа в Курортен комплекс „Златни пясъци“ извършва строително-монтажни работи на строеж: хотел „••••••“, изразяващи се в полагане на облицовъчни материали /камък/ по цокъла на фасадата на сградата, като СМР се извършват при влязла в сила забрана за извършването на строителна дейност в националните курорти по Черноморското крайбрежие в периода 15 май – 1 октомври. Тази е установената безспорна фактическа обстановка от всички събрани по делото писмени доказателства - приложени по преписката и изискани служебно от съда, както и от събраните гласни доказателства –показанията на разписаните свидетели. При проверката на НП въззивният съд направил извода, че е незаконосъобразно, тъй като едва с него се конкретизирало, че е налице общовалидна забрана за извършване на СМР в националните курорти по Черноморското крайбрежие, която забрана била нарушена от посочения нарушител. Това съдът квалифицирал като ограничаващо съществено правото му на защита. Освен това РС направил извода, че в административнонаказателната преписка липсват доказателства, че именно К. бил извършител на описаните СМР. С тези мотиви ВРС отменил Наказателното постановление и осъдил Община Варна да заплати на адвоката представляващ въззивника сумата от 400лв. за адвокатско възнаграждение. Настоящият състав като взе предвид фактическите установявания в Решението на РС, намира оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на ЗУЧК и на ЗАНН от РС за основателни. Оспореното решение е неправилно. Направения в решението краен извод, че в административнонаказателната преписка липсват доказателства, че именно К. бил извършител на описаните в АУАН и НП СМР изцяло противоречи и се опровергава от установеното от фактическа страна безспорно от доказателствата в Решението на РС, че при проверката на 02.07.2024г. около 13: 00часа служителите на Община Варна сред и полицейските служители от Пето РУ-Варна установили в Курортен комплекс „Златни пясъци“, гр.Варна, че на новостроящия се хотел „•••••••“, който представлявал строителен обект, който не е въведен в експлоатация четири работника да работят, като двама извършвали монтаж на парапет двама, а други двама полагали облицовъчни материали (камък) по цокъла на фасадата на сградата и по стълбите, единият от които бил В. Т. К. от гр.Добрич. Изложените от РС фактичцески установявания изцяло кореспондират с твърдението на административнонаказващия орган, че АУАН и НП са издадени при правилно приложение на чл.15 и чл.23а от ЗУЧК и изискванията на ЗАНН. Настоящият касационен състав счита, че в хода на административнонаказателното производство е изяснена фактическата обстановка по случая, правилно релевантните за нарушението конкретни факти и обстоятелства са описани в обстоятелствената част на АУАН и в НП, достатъчно ясно и подробно, с което е дадена възможност на лицето, чиято отговорност се ангажира да упражни правото си на защита в пълен обем. Видно е, че привлеченото към отговорност лице е вписало възраженията си в АУАН, депозирало е допълнително такива, както и жалба срещу НП до съда. Във възраженията срещу АУАН и в жалбата срещу НП срещу К. само е оспорвал и изразявал несъгласие с описаната фактическа обстановка, заявявал е, че не е вярна, но не е посочил да са били осъществени други конкретни факти и обстоятелства. Във вписаното в АУАН възражение той не е посочил да е правил нещо друго на обекта, различно от описаното СМР по полагане на облицовъчни плочки на хотела. Възражението му е било, че при това не е вдигал шум. След като не е твърдял, да е правил друго, правилно актосъставителя и наказващия орган са квалифицирали извършваната от него дейност като „строителни и монтажни работи“ по смисъла на §5 т. 40 от ДР на ЗУТ - това са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. След като той е полагал облицовъчни материали на новостроящият се хотел, той е извършвал СМР по изграждане на строежа. След като се касае за обект, представляващ новостроящ се хотел, който не е въведен в експлоатация, а не за преместваем обект. При правилно приложение на дефиницията за строеж в §5 т.38 от ДР на ЗУТ извършваните по хотела от К. СМР макар да са по полагане на облицовъчни материали по цокъла на фасадата му са приети от проверяващите и посочени в АУАН и в НП като СМР свързани с изграждане на строеж. По делото няма спор, както е приел и ВРС в решението, че се касае за обект – нов хотел в Курортен комплекс „Златни пясъци“, който е един от най-големите национални курорти на Черноморското ни крайбрежие. Неправилно въззивният съд е приел, че от АУАН не могат да бъдат изведени конкретни признаци на състав на нарушение на чл.15 от ЗУЧК. Конкретизирането в НП, че е нарушена разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗУЧК не създава неяснота на обвинението, нито ограничава правото на защита на привлеченото към отговорност лице, тъй като представлява прецизиране на правната квалификация на извършеното, а лицата упражняват правото си на защита не срещу фактите и обстоятелствата свързани с нарушението описани в актовете, а не срещу правните квалификации. Отговорността на основание чл.23а, ал.2 от ЗУЧК се ангажира при нарушение на разписаната от закона забрана в чл.15 от ЗУЧК за извършване на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври. Поради това достатъчно ясно и подробно е описано обвинението в АУАН, като му е дадена правилна квалификация, а прецизирането й в НП при същите факти и обстоятелства не води до неяснота на обвинението, за да се направи извода, че е била препятствана защитата на К.. Още повече, че чл.53 ал.2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде НП и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Описано е какво е извършвало лицето в момента на проверката, времето и мястото на деянието, поради което неправилен е изводът на съда, че не може така описания фактически състав да бъде приравнен на нарушаване на законовата забрана, съответно че това представлявало съществено нарушение правото на защита на обвиненото лице. Както бе посочено – от вписаното в графата за възражения в АУАН собственоръчно от К., че възразява срещу обвинението, тъй като не е вдигал шум е ясно, че той е разбрал, че го обвиняват в извършване на СМР по поставяне на облицовъчен камък по цокъла на строежа – нов хотел, но е считал, че след като не е вдига шум при тези дейности, може да ги извършва. Съгласно чл.15 ал.1 от ЗУЧК е забранено извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври. Нормата на чл.23а ал.1 от ЗУЧК предвижда ангажиране на административно-наказателната отговорност на физически и юридически лица в случаите, когато същите осъществят деяние, с което нарушат разпоредбата на чл.15 от същия закон. Настоящият касационен състав счита, че правилно издателя на НП е ангажирал административно-наказателната отговорност на ответника по касация на основание чл.23а, ал.1 от ЗУЧК, доколкото същият е установен съзнателно да извършва СМР въпреки така разписаната в закона забрана за такава в летния период, когато е активния туристически сезон в Черноморските ни курорти, с което е осъществил нарушение на законово въведената забрана в чл.15 от ЗУЧК. К. е заварен при проверката с още едно лице да осъществяват СМР по полагане на облицовъчни материали в посочения строителен обект в период, по отношение на който подобни дейности са забранени от цитираната разпоредба. Правилно АНО е посочил като правно основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на К. нормата на чл.23а от ЗУЧК, която санкционна норма е приложима за нарушенията на забраната в чл.15 от ЗУЧК. Същият времеви период е въведен като забрана за СМР в курортните комплекси сред които е КК“Злтни пясъди“ и в издадената за 2024г. заповед на кмета на Община Варна, поради което не е налице несъответствие между периодите със забрани по закон и по заповедта на кмета, каквото ако имаше, щеше да имат основания оплакванията за неяснота на обвинението. Основните доводи във въззивната жалба и в касационната, поддържани от представителя на К., че размерът на наложеното с НП административно наказание „глоба“ от 1000лв. е прекомерен и несъразмерен с доходите му настоящият състав намира за неоснователни. Неоснователни са и неподкрепени с конкретни твърдения и доказателства са оплакванията направени за първи път едва в настоящата последна касационна инстанция, че К. извършвал СМР в комплекса в изпълнение на неправомерна заповед, но незнайно на кого. Тези твърдения са общо формулирани, без конкретика на имената на лицата, ако има такива, които да са наредили на К. да извършва СМР по новостроящия се хотел. Ако е имало такива факти и обстоятелства е следвало К., респ. пълномощникът му да ги изложат конкретно и да ангажират доказателства за тях. При липсата на представени още пред органа, а и пред ВРС доказателства за размера на месечните доходи на К., неоснователни и недоказани са доводите на представителят му за прекомерност на размера на наложената му с НП глоба в размер на 1000лв. Това е минималния размер на административното наказание предвиден в чл.23а, ал.1 от ЗУЧК и се явява съответен на обществената опасност на нарушението и на извършителя и достатъчен за постигане на индивидуалната и генерална превенции в чл. 12 от ЗАНН, за които е предвидено налагането й. В случая не се установяват изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които са обосноват квалифициране на нарушението като маловажен случа и прилагане на чл.28 от ЗАНН, който извод е направен в НП. Не се установява нарушение на чл.27 от ЗАНН при определяне и налагане на минималния размер на глобата, под който не може нито РС, нито настоящият касационен състав да наложи наказание. В обобщение на изложеното не са налице основания за отмяна на НП, което е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, при правилно приложение на разпоредбите на ЗУЧК, ЗУТ и ЗАНН, въз основа на редовно съставен АУАН при спазване на процедурните правила, без да са допуснати съществени нарушения, неяснота на фактите и обстоятелствата по обвинението и без да е било ограничено правото на защита на В. К.. Като не се е произнесъл в този смисъл, а постановил отмяна на НП, РС е постановил решение при неправилно приложение на цитираните норми от ЗАНН, ЗУЧК и ЗУТ спрямо установените от доказателствата факти и обстоятелства. Поради това основателно с касационната жалба се претендира отмяна на Решението изцяло и вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което НП № СК-855/14.08.2024г. на Заместник-кмета на Община Варна да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на спора своевременно направеното искане в касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, следва В. Т. К. да заплати на Община Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът