РЕШЕНИЕ

№ 482

гр. Плевен, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Членове: РЕНИ В., Г.А ДАЯНА, СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно гражданско дело № 20254400500928 по описа за 2025 година Депозирана е жалба от Х. И. И. и Е. В. И. срещу постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д.№ 564/2020 г.Считат, че ЧСИ не е извършил надлежно проданта, продал е несеквестируемо имущество, както и че продаденото имущество не е възложено по най-високата предложена цена.Прави се искане да се отмени постановлението за възлагане на процесния недвижим имот по изпълнителното дело.

За ответника по жалбата – „Юробанк България“АД със седалище гр.София, чрез пълномощник, са депозирани писмени възражения, в които е изразено становище, че подадената жалба е допустима, но неоснователна.Счита, че наддаването и възлагането на имота са проведени законосъобразно, при спазване на правилата на ГПК.Прави се искане да се потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен.

Депозирано е възражение от „Нико - М“ЕООД със седалище гр.Плевен, чрез пълномощник, в което е изразено становище за неоснователност на подадената жалба.Прави се искане да се постанови решение, с което да се остави без уважение подадената жалба срещу постановление за възлагане по изп.д.№ 564/2022 г. по описа на ЧСИ Н. В. като неоснователна.

Депозирани са мотиви по обжалваните действия от ЧСИ Н. В..Счита жалбата за допустима, но неоснователна и недоказана и се прави искане да бъде отхвърлена.

Съдът намира за установено следното.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима, а по същество - неоснователна.

Предмет на обжалване от длъжниците Х. И. и Е. И. е постановление за възлагане на недвижим имот от 26.09.2025 г. по изп.д.№ 20208140400564, с което изнесения на публична продан в периода от 18.08.2025 г. до 18.09.2025 г. включително недвижим имот, собственост на Е. И., който имот притежава съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 147, том 27/2008 г. на СВ Плевен и удостоверение № 42/04.03.2009 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от Гл.архитект на Община Плевен, а именно 1/ 2 идеална част от процесния недвижим имот, е възложено на „Нико-М“ ЕООД със седалище гр.Плевен, с начална цена 110 780 лв., за сумата от 121 878 лв.

Според чл.435, ал.2, т.2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.

В т.1 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК, е посочено, че длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичен срок (нормата на чл.436, ал.1 от ГПК е изменена и срокът е двуседмичен) от връчването на съобщението за насрочване на проданта.Пропускането на срока осуетява само отмяната на запора или публичната продан като изпълнителни действия.Длъжникът може да обжалва на основание несеквестируемостта и разпределението в тридневен срок от предявяването му.

Посочено е също така, че пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител да прекрати започналата продан преди издаването на постановлението за възлагане (съдебният изпълнител не може да оттегли това постановление) или да му върне получената от публичната продан сума преди тя да е получена от кредитора.Длъжникът може също да обжалва разпределението на основание несеквестируемостта.

В процесния случай, видно от протокола от 13.08.2025 г., от изпратените съобщения за насрочената продан в делото има данни за надлежно връчени уведомителни писма на длъжника, респ.пазач/управител, на 12.08.2025 г., като публичната продан е следвало да се проведе от 18.08.2025 г. до 18.09.2025 г. С оглед на чл.436, ал.1 от ГПК двуседмичният срок изтича на 26.08.2025 г. включително.

На 17.09.2025 г. е депозирана молба-възражение от Х. И. и Е. И., в която е направено искане на основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК да се отмени насрочения опис и да се прекрати принудителното изпълнение по отношение на недвижим имот, с доводи за несеквестируемост на имота.

ЧСИ е изпратил до тях писмо на 19.09.2025 г., връчено на 14.10.2025 г. Посочeно е, че указаните им такси за администриране не са внесени от тях, но в жалбата срещу постановлението за възлагане, която жалба е администрирана, са включени и твърденията за несеквестируемост от подадената молба-възражение от 17.09.2025 г. В горепосоченото тълкувателно решение е посочено, че пропускането на срока осуетява само отмяната на публичната продан като изпълнително действие (отделното й обжалване е недопустимо и съответно отменянето й - невъзможно).Длъжникът не може да обжалва и постановлението за възлагане поради несеквестируемост на продадената вещ.Той може да обжалва постановлението за възлагане само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена (вж.изложеното по т.8).

Отделно подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител от длъжника, както се посочи, е това по чл.435, ал.2, т.2 ГПК.

Молбата-възражение, при евентуално произнасяне от съдебния изпълнител, би представлявало негово действие, което би подлежало с оглед на хипотезите на чл.435 ГПК на обжалване – при уважаване на искането по чл.435, ал.1, т.3 от ГПК (прекратяване на принудителното изпълнение по отношение на процесния имот поради неговата несеквестируемост) от взискателя, евентуално отказ да го прекрати, по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, от длъжника, което е отделно подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.

В процесния случай молбата-възражение, както се посочи, е депозирана след изтичане на горепосочения срок.

От страна на взискателя „Юробанк България“АД в писмените му възражения е посочено, че съгласно чл.445, ал.1 ГПК от забраните по чл.444 ГПК не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор, като са приложени нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 154, том III, рег.№ 4269, дело № 442/2008 г. и молба за подновяване вписване на ипотека от 14.06.2018 г. Както се посочи, длъжникът не може да обжалва постановлението за възлагане поради несеквестируемост на продадената вещ.

Съгласно чл.435, ал.3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Според т.8 на горепосоченото тълкувателно решение действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка срещу постановлението за възлагане.

Жалбоподателите се позовават на влязлото в сила решение № 91/28.07.2023 г. по т.д.№ 81/2022 г. по описа на ПлОС, с което е уважен искът им срещу „Нико-М“, че не дължат сумата от 25 001 лв., част от глобалната сума 120 540 лв., представляваща главница по заповед за изпълнение и ИЛ от 06.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 6127/2009 г. на ПлРС, като считат, че присъединеният взискател няма качеството на кредитор или поне не с това вземане.

Имотът не е възложен на „Нико-М“ЕООД в качеството му на присъединен взискател, а е възложен върху него като купувач на общо основание.

С протокол от 19.09.2025 г. за купувач на имота е обявено „Нико-М“ЕООД.

На 16.09.2025 г. дружеството е внесло задатък за участие в търга в размер на 11 078 лв., а в срока по чл.492, ал.3 от ГПК е довнесло сумата за предложената цена от 110 800 лв. на 25.09.2025 г., т.е. общо сумата от 121 878 лв.

От протокола за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач от 19.09.2025 г. е видно, че цената на процесния имот е достигнала до 121 878 лв., след изпълнение на процедурата по чл.492, ал.2 ГПК - устно предложена цена от наддавача „Нико-М“ЕООД от 121 878 лв.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че жалбата на Х. И. и Е. И. срещу постановлението за възлагане на недвижим имот от 26.09.2025 г. е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът