Решение № 2064 от 2.12.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 501/2024 г.

Административен съд - Враца02.12.2024 г.докладчик Красимир Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 329/29.11.2023 г., постановено по АНД № 712 по описа за 2023г. на Районен съд Монтана. ОСЪЖДА Министерство на енергетиката - гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „Т- ••“ ЕООД •••, разноски по делото в размер на 1 200 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/ Образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Министъра на енергетиката, чрез процесуален представител – О.М.Л., срещу Решение № 329/29.11.2023г., постановено по АНД № 712/2023г. по описа на Районен съд /РС/- гр. Монтана, с което е отменено Наказателно Постановление /НП/ № Е-НП-2 от 07.04.2022г., издадено от Зам.министър на енергетиката. С това НП на „Т.-••“ ЕООД •••, е била наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. за нарушение по Закона за подземните богатства /ЗПБ/. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че обжалвания съдебен акт няма мотиви, които ясно и еднозначно да обосновават и разкриват формираната от решаващия състав воля. Сочи се, че в противоречие със събраните доказателства съдът е приел, че не е доказано, че концесионерът е извършил добив в несъгласувани площи в нарушение на ЗПБ, за което се излагат подробни доводи. Моли се за обезсилване изцяло на решението и връщане на делото за ново разглеждане или отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендират се разноски и за двете инстанции. Пред съда не се явява представител. Ответника „Т.- ••“ ЕООД ••• в писмен отговор до съда, чрез пълномощник - • Б.Х. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Излагат се съображения, че въведените с жалбата касационни основания по своето съдържание не се впиват в изчерпателно изброените по чл.348 от НПК. Сочи се, че от събраните по делото доказателства съдът е стигнал до единствения логичен и обоснован извод, че нарушението не е установено и доказано по безспорен начин. Излагат се доводи, че не са налице твърдяните в жалбата допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Моли се за оставяне без уважение на жалбата и оставяне в сила на решението на РС-Монтана. Претендират се разноски. Допълнително е постъпило Становище от пълномощника на ответника - • Б.Х. с изложени съображения за недопустимост на жалбата. Пред съда чрез друг пълномощник - • Г.Д. ••• се поддържа отговора. Излагат се съображения за допустимост и правилност на оспореното решение. Представя се списък с разноски. Участващият по делото прокурор при Окръжна Прокуратура-Враца, дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата, както и за оставяне в сила решението. Настоящето производство е второ разглеждане от касационна инстанция. При първото разглеждане с Решение № 308/03.05.2023г. по КАНД № 302/2023г. по описа на Административен Съд - Монтана, е отменено Решение № 6/16.01.2023г. по АНД № 562/2022г. по описа на РС-Монтана, поради неправилно конституирана страна. С Определение № 2970/12.03.2024г. по адм.дело № 1769/2024г. на ВАС на РБ - гр. София, касационната жалба е изпратена за разглеждане от Административен съд - гр. Враца. Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14 /четиринадесет/ - дневен преклузивен срок по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е ДОПУСТИМА. Жалбата е подадена от надлежна страна тъй като, в Уточнителна молба изх. № Е-11-00-72/18.06.2024г. от процесуалния представител на касатора О. Л., е уточнено, че към датата на издаването на НП, правомощието по издаване на НП по чл. 95 ал. 3 от ЗПБ е било вменено на зам.министър /П. Д./, ••, •• не е назначаван друг зам.министър с ресор Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол.“ и това правомощие отново е вменено на министъра. Именно поради тази причина жалбоподател - касатор се явява министъра, а не зам.министъра на енергетиката. Неоснователно е становището на ответника за недопустимост на жалбата. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Решение № 329/29.11.2023г, постановено по АНД № 712/2023г. на РС- Монтана е отменено НП № Е-НП-2 от 07.04.2022г., издадено от Зам.министър на енергетиката, с което на „Т.-••“ ЕООД •••, представлявано от М. Т. П. - •, за извършено нарушение на 21.07.2021г. в находище •••, общ. •••, обл. •••, по чл. 77 вр. чл. 87 ал.1 и ал. 2 т. 2 вр. чл. 88 т. 4 от ЗПБ - осъществяване на добив на подземни богатства - строителни материали - пясък и чакъл /речна баластра/, в точка с координати 34 Т 0687280/4816475, която не попада в площта, предвидена за осъществяване на добив, за което е наложена имуществена санкция по чл.94 ал.1 от ЗПБ в размер на 50 000 лв. В решението на РС-Монтана въз основа на установената по делото фактическа обстановка е прието от въззивния съд, че жалбата на санкционираното дружество „Т.-••“ ЕООД •••, против атакуваното НП е допустима и основателна. Обсъдени са подробно показанията на разпитаните свидетели, както и заключението на назначената по делото съдебно-екологична експертиза /СЕЕ/, което заключение е възприето изцяло, като обективно и компетентно дадено. Прието е, че не е доказано нарушението по ЗПБ сочено в НП за което са изложени подробни мотиви, като са анализирани показанията на свидетелите и заключението на СЕЕ. Посочено е кои показания на свидетели се кредитиран и кои не се кредитират. Поради това е отменено НП, поради недоказаност на нарушението и като незаконосъобразно, като е осъдено Министерство на енергетиката да заплати на „Т.-••“ ЕООД ••• разноски в размер на 7 800 лв., а на РС-Монтана сумата от 1 062.40 лв. за СЕЕ. Изведените в тази насока изводи на въззивният съд се споделят напълно и от настоящата съдебна инстанция, която не намира за необходимо да преповтаря същите в решението и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК препраща към тях. Възраженията на касатора в тази насока са неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция. Установено е от въззивния съд, че на 21.07.2021. на процесното място - находище •••, общ. •••, обл. •••, в точка с координати 34Т 0687280/4816475, не е извършван добив на подземни богатства - строителни материали - пясък и чакъл /речна баластра/, а отводняване, което сочат свидетелите, чийто показания са кредитирани и заключението на СЕЕ, което не е било оспорено. С оглед на изложеното решението на РС-Монтана е правилно и следва да остане в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена. Решението е постановено без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон. Оспореното решение е валидно – постановено от законен състав, допустимо – разгледана е заявения спор и са конституирани надлежни страни, същото е и правилно – няма нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Следва да се отбележи, че с оглед разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от АПК, делото не може да бъде върнато повторно за ново разглеждане. Същото следва да бъде решено по същество, на база на установените във въззивното производство факти. Предвид липсата на представени нови доказателства и направени доказателствени искания от касатора в касационното производство, неприложима е разпоредбата на чл. 227, ал. 2 от АПК. По тези съображения и с оглед приетата по-горе недоказаност на нарушението, решението следва да бъде оставено в сила. С оглед на този изход на делото, следва се присъдят на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък. ЮЛ към което е наказващия орган, а именно - Министерство на енергетиката - гр. София, следва да се осъди да заплати на ответника „Т.-••“ ЕООД ••• сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ - разноски по настоящето дело. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд - Враца

Цитирани разпоредби

13