Решение № 459 от 19.3.2024 г. на Административен съд - Видин по дело № 45/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.13 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ Образувано е по жалба на Д. П. М. от Видин против Заповед № ЗСПД/Д-ВН/11837/20.11.2023г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Видин, потвърдена с Решение № 05-РД06-0001/02.01.2024г. В жалбата се твърди, че оспорения административен акт в е незаконосъобразен в противоречие на материалния закон. Иска се съдът да отмени оспорения административен акт. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по оспорването чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при спазване изискванията на закона и допустима. От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира, че същата е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателя Д. М. е подал до Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Видин Заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-ВН/11837/31.10.2023 г. за отпускане на еднократна помощ по реда на чл.16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/. Издадена е Заповед № ЗСП/Д-ВН/11837/20.11.2023 г. на Директора на ДСП Видин, с която на Митов е отказана еднократна помощ по реда на чл.16 от ППЗСП. Жалбоподателят е оспорил Заповедта пред горестоящия орган - Директор РДСП Видин, който с Решение №05-РД06-0001/02.01.2024 г. е отхвърлил жалбата и потвърдил Заповед №ЗСП/Д-ВН/11837/20.11.2023 г. на Директора на ДСП - Видин. Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Заповед №ЗСП/Д-ВН/11837/20.11.2023 г. на Директора на ДСП - Видин е издаден в изискуемата от закона форма, при спазване на нормативно установените изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание, както и правилно приложение на материалния закон. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантното обстоятелство за постановения отказ за отпускане на еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП, а именно недоказано наличие на непредвидими и извънредни обстоятелства за задоволяване на жизненоважни потребности от инцидентно възникнал характер. Процесната заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. Разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗСП предвижда, че социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Съгласно чл.12, ал.1 и ал.2 от ЗСП социалните помощи са три вида - месечни, целеви и еднократни, и се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възраст и други констатирани обстоятелства. В конкретния случай административният орган е приел, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за отпускане на еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП, като мотивите се съдържат в Социален доклад от 20.11.2023 г. От изложеното в него е видно, че г-н Митов обитава жилището на своята майка и леля, за което не плаща наем, притежава жилищен имот в гр. София който е необитаем, има доходи от пенсия - 442, 62 лв. месечно, както и месечна подкрепа по чл.70 от ЗХУ поради заболяване в размер на 287.28 лв. Констатирано е, че съвместно съжителсващите с г-н П., неговата майка и леля-която е и негов личен асистент, имат постоянни месечни доходи и не са изчерпани възможностите за самоиздръжка и взаимопомощ от страна на близки и роднини. В тази връзка следва да се отбележи, че не са представени доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че при подаване на заявлението са били налице извънредни непредвидени потребности - според техния вид и/или според размер на средствата, необходими за покриването им. Такива не са представени и по административното дело, не се установиха и от разпита на свидетелката Паскалева, която е майка на жалбоподателя. В процесния случай Митов е поискал предоставянето на еднократна социална помощ за закупуване/изработване на интериорни врати с касите, тапициране и остъкляване в жилището, което само по себе си не сочи наличието на инцидентно възникнала жизненоважна потребност от извънреден характер, като материалноправно основание за отпускане на помощта по чл.1б, ал.1 от ППЗСП. Необходимостта от задоволяването на такива нужди се свързва с постоянни и обичайни потребности, а съгласно трайната практика на Върховен административен съд, по отношение на разходи за такива потребности процедурата по чл.16, ал.1 от ППЗСП не е приложима. Административният орган е установил всички обстоятелства и съответно е събрал относимите доказателства и е направил необходимото да изясни всички факти и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на жалбоподателя, след което е постановил закосъобразен административен акт. С оглед изложеното съда счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото с оглед социалния статус на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски в полза на ответника. Воден от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд