Решение № 648 от 14.5.2024 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 103/2024 г.

Производството е образувано по жалба на К. Л. К. от [населено място] против принудителна административна мярка – принудително задържане на МПС с техническо средство (скоба) от 21.02.2024 г., приложена от О. С. – контрольор „Автомобилен транспорт“ в „Център за градска мобилност“ Е. – София. В жалбата се твърди, че мярката е незаконосъобразно приложена, доколкото жалбоподателят е лице с увреждания, а местата, предвидени за такива лица са били заети. Иска се отмяна на принудителната административна мярка и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, участва лично. Поддържа изцяло депозираната жалба на основанията, изложени в същата. В депозираната писмена молба с вх. № 798/15.04.2024 г., депозирана от процесуалния представител на жалбоподателя се прави възражение за прекомерност на разноските, направени от ответната страна, а в представените впоследствие писмени бележки се застъпва становището, че Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО) противоречи както на Закона за движението по пътищата и на Закона за хората с увреждания (ЗХУ), така и на Конвенцията за правата на хората с увреждания, поради което не следва да се прилага. Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В постъпилата писмена молба с вх. № 779 от 10.09.2024 г. се поддържа становището, че жалбата против принудителната административна мярка е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в закона 14 – дневен срок за оспорване. Твърди се също, че тя е и неоснователна, тъй като по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е паркирал на място, намиращо се в рамките на зона за почасово платено паркиране, без да извърши заплащане по един от установените в Наредбата плащания. Иска се оставяне на жалбата без разглеждане, като се прави алтернативно искане същата да бъде отхвърлена. Претендира се и заплащане на направените по делото разноски. След като извърши цялостна преценка на всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: По делото не се спори, че на 21.02.2024 г. жалбоподателят К. К., който е лице с увреждания и притежава карта за паркиране на хора с увреждани, издадена от Община Ямбол, се намирал в [населено място]. Около 11: 05 часа, същият паркирал управлявания от него автомобил „Ф.“ с рег. № [рег. номер] на паркинга на [улица], между [улица]и [улица], като поради липса на свободни места, предназначени за хора с увреждания, паркирал на място, което не е отредено за това. Същият поставил картата си на видно място – на предното арматурно табло на автомобила, като не заплатил дължимата такса за паркиране. След извършена няколкократно справка от служители на „Центъра за градска мобилност“ Е. – София (в 11: 41 часа, в 11: 43 часа и в 12: 08 часа) се установило, че не заплатена такса за паркиране нито в „Синя зона“, нито в „Зелена зона“, поради което в 12: 08 часа била поставена скоба, като били направени и 6 броя снимки на автомобила. Поставено било съобщение № В •••••••, с което жалбоподателят бил уведомен, че му е наложена мярка за принудително задържане (скоба) поради липсата на заплащане, както и че скобата се сваля само от оторизираните лица, след заплащане на дължимата такса за паркиране и на 30 лева. След заплащане на дължимите суми, в 12: 08 часа скобата била премахната. Видно от приложената към делото схема за организация на движение и паркиране в процесния участък, паркоместата са 73 броя, като за хора с увреждания са обособени 3 броя места. Като свидетел по делото е разпитан Г. Г., съпруг на дъщерята на жалбоподателя К., от показанията на който се установява, че на 21.02.2024 г. са имал среща с жалбоподателя и съпругата му до НДК, тъй като мястото там е било най-удобно, но се е оказало, че местата, предвидени за инвалиди са заети и затова жалбоподателят паркирал на свободно място, което е възможно най-близко до инвалидното. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок и е допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не приема становището на ответната страна, че същата е подадена след изтичането на предвидения в закона 14 – дневен срок. Видно от съобщението за наложената принудителна мярка, същото не съдържа указания за това пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което съгласно разпоредбата на чл.140, ал. 1 от АПК, срокът за обжалване се удължава на два месеца. В настоящия казус съобщението за наложената мярка е с дата 21.02.2024 г., а жалбата е подадена на 08.03.2024 г., т.е. същата е подадена в двумесечния срок. Разгледана по същество обаче, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 до заплащането на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Видно от чл. 124 от НОДТСО, оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип „скоба“, таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество „Център за градска мобилност“ Е. по ред и условия, определени със заповед на Кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. от ЗДвП. По делото е представена Заповед № СОА••-РД••-••• от 03.08. 2018 г., с която кметът на Столична община е одобрил реда и условията за принудително задържане чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС в зоните за почасово платено паркиране чрез използване на техническо средство тип „скоба“. Със същата заповед Кметът на Столична община е възложил оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип „скоба“, събирането на дължимите суми от собствениците или упълномощени от тях водачи за освобождаване на принудително задържаните чрез техническо средство тип „скоба“ ППС на територията на Столична община в зоните за почасово платено паркиране „Синя зона“ и „Зелена зона“, както и за престой в зоните за почасово платено паркиране, да се организира и осъществява от общинското дружество „Център за градска мобилност“ Е.. Към делото са представени още Заповед № РД-••-••/17.01.2018 г., издадена от Изпълнителния директор на „Центъра за градска мобилност“ Е., както и Допълнително споразумение № РД-••-•П-••-••/28.04.2023 г., от които се установява, че наложилият принудителната мярка О. С. е назначен на длъжност „контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор“ към сектор „Принудително задържане“ и е определен като длъжностно лице, което да осъществява принудителна административна мярка – принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, чрез използване на техническо средство тип „скоба“ до заплащане на таксата и на разходите по прилагането на техническото средство. В този смисъл оспорваната принудителна административна мярка е била наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. В конкретния казус между страните по делото няма спор, че автомобилът, управляван от жалбоподателя е бил паркиран в „Синя зона“, на [улица]между [улица]и [улица], както и че мястото, на което е бил паркиран, не е било отредено за паркиране от хора с увреждания. Спорът се заключава в това дължи ли заплащане на такса жалбоподателят К., при положение, че същият притежава карта за паркиране на хора с увреждания и всички места, предвидени за паркиране от хора с увреждания са били заети.