Решение № 90 от 13.4.2023 г. на Административен съд - Смолян по дело № 257/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Делото е образувано по жалбата на С. Б. М., чрез адвокат А.. К., срещу Разрешение за строеж № 22 от 08.08.2012 г., издадено от Главен архитект на Община Неделино, в полза на община Неделино, да извърши строителство на обект: „Обществена тоалетна“, в УПИ ІV кв.55 по плана на [населено място], общ.Неделино област Смолян.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на строителното разрешение като издадено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушение на административно-производствените правила. Конкретно жалбоподателят сочи, че разрешението за строеж е издадено на основание чл.49, ал.2 ЗУТ, но не са били налице предпоставките на закона.Имотът не е публична общинска собственост, а частна общинска собственост, и в него е построен четириетажен жилищен блок, както и че строежът обществена тоалетна не е временен строеж.На следващо място се твърди, че обществената тоалетна няма характеристики на допълващо застрояване, така че не са били налице условията и на чл.42 от ЗУТ към момента на издаване на разрешението за строеж.Нарушени били и изискванията на чл.9 ал.2 от „Норми за проектиране на обществени тоалетни с неограничен достъп”, утвърдени със Заповед № РД-02-14-273 от 19.10.1988 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство, в сила от 01.01.1989 г. В жалбата се поддържа и че разрешението за строеж е в противоречие с действащия към онзи момент ПУП, според който УПИ ІV кв.55 е отреден за жилищни нужди.

Поради изложените оплаквания, жалбоподателят моли да се отмени оспореното разрешение за строеж и да му се присъдят разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адвокат К. и пълномощника Б. М. поддържа жалбата.и пледира за отмяна на оспорения административен акт. В депозирани писмени бележки са развити доводи за материалноправна незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж.

Ответникът, Главен архитект на Община Неделино лично оспорва жалбата като неоснователна и моли да се отхвърли.В преддставена писмена защита поддържа съображения за недопустимост на жалбата и за неоснователност.

Заинтересованите страни М. П., Р. К. и М. К. в представени писмени становища изразяват мнение, че обществената тоалетна не им пречи.

Заинтересованата страна М. ч. лично взема становище, че тоалетната не му пречи лично на него.

За заинтересованите страни Е. М., Л. Ч., С. К., З. М. и Р. Ч. назначеният им особен представител адвокат М. пледира за основателност на жалбата.Счита, че са били установени всички пороци на административния акт, които налагат отмяната му.

Административен съд - Смолян, като взе предвид оплакванията в жалбата, изразените становища на страните, анализира представените по делото доказателства, прие от фактическа страна следното:

На 26.05.2012г. главният архитект на община Неделино е одобрил инвестиционни проекти по части Геодезия-трасировъчен план, Архитектурна- техн.проект, Конструктивна-техн.проект, ЕЛ-техн.проект и В и К-технически инвестиционен проект за обект „ Обществена тоалетна” в У ПИ IV, по плана на [населено място].

На 8.08.2012г. главният архитект на община Неделино е издал в полза на О. Н. Р. за строеж №22/08.08.2012г., с което разрешава на община Неделино като възложител да извърши строителство на обект: „ Обществена тоалетна” в УПИ IV, кв.55 по плана на [населено място], общ. Неделино, обл. Смолян (строеж шеста категория). Посочено е, че разрешението за строеж се издава на основание чл.49 ал.2 и чл.42 от ЗУТ.

Жалбоподателят се легитимира като собственик на обособен обект „Сладкарница“, ведно с припадащите се 5.554 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж в [УПИ], кв. 55 по ПУП на [населено място], въз основа на Нотариален акт за покупко - продажба № 173, том I, per. № 1680, дело № 173 от 2007 год. (л.12-13 от делото).

Жалбоподателят, обаче, не е участвал в административното производство по издаване на Разрешението за строеж, тъй като същото не му е било връчено. Поради неуведомяването за издадения административен акт, същият не е влязъл в сила и е годен предмет на оспорване.

Съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, при която е установено, че към инвестиционните проекти, част Архитектурна е приложена скица-виза №94/2012 г. (лист 76 на делото), с която се разрешава проектирането на полуподземна общинска тоалетна по чл.49, ал.2 от ЗУТ, съгласно указаното в графичната част. Визата се издава и на основание одобрена план схема с решение на Общински съвет [населено място]. Съгласно визата, сградата следва да отстои на 6.50 м от съществуващата такава ( 4Мсбж ) в имот план.№675.

Вещото лице е установило, че съгласно обяснителната записка към част Архитектурна, сградата с размери 7.35/8.0 м е проектирана за обществена тоалетна със сектори за мъже и жени, с контролиран достъп, вкопана на 60 см от тротоара, а тоалетната за хора с увреждания е самостоятелна на кота съществуващ плочник.Зоните за тоалетни са с по три клетки, зона за измиване и писуари за мъжете. Конструкцията на сградата е предвидена монолитна с бетонови стени към вкопаната част, колони, греди и плочи, а вътрешните зидове да са от тухлена зидария.

При извършения оглед на място, вещото лице инж. И. М. е установило, че е изпълнена сграда с размери 7.50/8.05 м, с разпределението по проекта, която се ползва като обществена тоалетна.

Реализираната сграда с нейните размери 7.50/8.05 м се различава несъществено от одобрената по проекта.Спазено е разпределението на помещенията по проекта.

В кадастралната карта на [населено място] от 2021г. обществената тоалетна е с [идентификатор]. По-голямата част от нея попада в УПИ IV, кв.55, а малка част от нея (на приложената скица е повдигната в жълто) попада в улична регулация.Изградената сграда в по-голямата си част съвпада с даденото местоположение на скицата-виза.

Вещото лице е замерило, че югоизточният ъгъл на тоалетната е на 6.70 м, а югозападният ъгъл - на 6.85 м от фасадата на блока. Най-близкият вход на блока е между тези определящи точки. Най- близкият ъгъл на западната секция на блока е на 7.85 м от тоалетната.

Пак според вещото лице, с визата за проектиране се разрешава проектиране на полуподземна общинска тоалетна по чл.49, ал.2 от ЗУТ, т.е. строежът е отнесен към временните строежи. Съгласно това, в проекта по част Архитектурна, строежът е категоризиран като VI категория. Аналогично е определена категорията строеж и в издаденото Разрешение за строеж №22/08.08.2012 год. Извън тази условност, построената сграда според вещото лице би следвало да бъде V категория.На място вещото лице е констатирало наличие на обществена тоалетна като трайно строителство, а не като временен строеж.Електроснабдяването и водоснабдяването на сградата е изпълнено под настилката, няма висящи кабели.Има изпълнена улица, паркинг, тротоар, включително външни облицовки на обществената тоалетна.

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът го възприема като обективно и компетентно изготвено.

По делото е изпратено писмо изх.№1098-1 от 24.02.2023г. на Електроразпределение ЮГ, към което са приложени наличните документи по сключен окончателен договор за присъединяване на обект „Обществена тоалетна в УПИ ІV, кв.55 по плана на [населено място]“, които включват представени от община Неделино скица, разрешение за строеж №22/08.08.2021г., Технически инвестиционен проект част Електро от 2012г., Искане за сключване на окончателен договор и Договор за присъединяване от 23.08.2013г.(л.433 и следв.).

От община Неделино са представени документи във връзка със строителството на тоалетната – складови разписки, фактури, преводни нареждания, акт за извършени СМР.

По делото е разпитан като свидетел М. А. П., който е строителен техник и е работил към община Неделино.За строителството на обществена тоалетна си спомня, че е започнало през месец март 2012г. и през същата година е било завършено.

При така установените фактически констатации, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че подадената жалба от С. М. е допустима, като подадена от заинтересована страна по чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ. От представения нотариален акт е видно, че С. М. през 2007г. е придобил обособен обект – сладкарница със застроена площ 136, 03 кв.м от партерния етаж от четириетажна масивна сграда –жилищен блок „Център“ заедно с идеални части от правото на строеж в УПИ ІV-675 кв.55 по плана на [населено място].След като Разрешение за строеж №22/08.08.2012г. не му е съобщено, то по отношение на него не е влязло в сила и е годен обект на оспорване.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът прие следното:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Разрешение за строеж № 22 от 08.08.2012 г., издадено от Главен архитект на Община Неделино, в полза на община Неделино, да извърши строителство на обект: „Обществена тоалетна“, в УПИ ІV кв.55 по плана на [населено място], общ.Неделино, област Смолян.

Оспореното строително разрешение е издадено от материално и териториално компетентен административен орган – от Главния архитект на Община Неделино, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ. Спазена е предвидената в закона писмена форма, а разрешението за строеж съдържа изискуемите реквизити.

Строителното разрешение, обаче, е издадено в нарушение на законовите изисквания.

Според нормата на чл. 49 ал.1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Собствениците на поземлени имоти, за които с подробните устройствени планове е предвидено изграждане на обекти - публична собственост на държавата и общините, имат право да изградят временни строежи, ако държавата или общината:

1. откаже да измени подробния устройствен план поради липса на условията по чл. 134, ал. 2;

2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) откаже да изкупи имота при условията на чл. 199, ал. 2 или в тримесечен срок не отговори на направеното предложение за продажба.

Според разпоредбата на чл.49 ал.2 от ЗУТ, в приложимата редакция според ДВ бр.65 от 2003г., Освен в случаите по ал. 1 временни строежи могат да се разрешават по реда на този раздел в поземлени имоти, за които е установен нов начин или характер на застрояване или е наложена строителна забрана, с изключение на свлачищни райони.

Оспореното разрешение за строеж е издадено на 08.08.2012г., като в него е посочено, че се издава на основание чл.49 ал.2 от ЗУТ.Установява се от приложение по делото документи и от заключението на СТЕ, че по отношение на УПИ ІV кв.55 не е установен към 2012г. нов начин или характер на застрояване, нито е наложена строителна забрана, за да бъде предвидено строителство на временен строеж, по смисъла на Раздел VІІІ, Глава трета от ЗУТ. При положение, че не са били осъществени към момента на издаване на РС предпоставките на чл.49 ал.2 от ЗУТ, то строителното разрешение е издадено в нарушение на чл.49 ал.2 от ЗУТ.

Другото посочено правно основание за издаване разрешението за строеж е чл.42 от ЗУТ.

Според чл. 42 ал.1 от ЗУТ (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот.

А според чл.42 ал.2 от ЗУТ, Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради.

Като се има предвид отреждането на УПИ ІV кв.55 за Жилищен блок с търговска част за аптека, книжарница, сладкарница и магазин (според Заповед 035 от 25.03.1998г. на кмета на община Неделино), строителството на обществена тоалетна за обществено ползване в същия УПИ няма характер на допълващо застрояване, предвид основното, и затова позоваването на чл.42 от ЗУТ в оспореното разрешение за строеж е в несъответствие със закона.

Отделно от горния довод, разпоредбата на чл.42 ал.2 от ЗУТ не допуска изграждането на постройка на допълващо застрояване на уличната регулационна линия, както е предвидена обществената тоалетна, така че и на това основание предвиденият строеж не отговаря на изискванията на допълващо застрояване.

Съдът констатира още, че един строеж или е с характер на допълващо застрояване или е временен строеж по смисъла на ЗУТ, но едва ли би могъл да бъде и двете.

Макар при издаването на строителното разрешение и в одобрените инвестиционни проекти да не е направено позоваване на специалния нормативен акт „Норми за проектиране на обществени тоалетни с неограничен достъп”, утвърдени със Заповед № РД-02-14-273 от 19.10.1988 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство, съгласувани с Министерството на народното здраве и социалните грижи, упоменати на официалния сайт на МРРБ, в сила от 01.01.1989г., за изграждането на подобен обект са въведени задължителни изисквания за отстояние, а именно – с чл.9 ал.2 от Нормите е въведено изискването самостоятелни обществени тоалетни - надземни или полунадземни /до 1 м. над терена/ да се разполагат най-малко на 15 м от жилищни сгради.Както се установи от неоспорената по делото СТЕ, обществената тоалетна е предвидена и изпълнена на разстояние 6.70-6.85м от входа на жилищния блок в същия УПИ.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспореното разрешение за строеж е издадено в нарушение на посочените разпоредби на закона и като незаконосъобразно ще следва да бъде отменено.

Що се касае до становището на ответника главния архитект на община Неделино, че изградената обществена тоалетна в УПИ ІV кв.55 не е въз основа на Разрешение за строеж №22/08.08.2012г. и същата представлява незаконен строеж, то последният извод съвпада с усилията на жалбоподателя да оспорва строителното разрешение за обществената тоалетна, същото да бъде отменено и в крайна сметка обществената тоалетна да бъде призната за незаконен строеж и премахната.До настоящия момент по делото няма данни и твърдения по реда на ЗУТ да е констатиран незаконен строеж „Обществена тоалетна“ от кмета на общината.

Предвид посочения изход на делото, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото.От страна на жалбоподателя са направени разноски за държавна такса в размер на 10лв., внесен адвокатски хонорар в размер на 1250лв., депозит за вещо лице в размер на 300лв. и депозит за особен представител в размер на 900лв., или общо 2460лв.Ще следва ответната страна да понесе разноските, на основание чл.143 ал.1 от АПК.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Смолянският административен съд в настоящия си състав,