Решение № 1624 от 7.5.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 1052/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба от Ц. Х. Х. – директор на Регионална дирекция гр. Русе към Комисия за защита на потребителите, чрез юрисконсулт Р. М. срещу решение № 461 от 14.10.2024 г., постановено по АНД № 1275/2024 г. на Районен съд – Плевен. В жалбата се излагат доводи, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, нарушил е процесуалните правила, вследствие на което е достигнал до необоснован извод за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита се, че нарушението е безспорно установено от събраните по преписката доказателства, като се установява по несъмнен начин, че такса за документарен анализ на обезпечение в размер на 250 лв. се събира за действия, които се извършват от банката, преди подписването на договора за кредит и неговото усвояване, а се изисква с договора за кредит, като се начислява и събира в деня на усвояване на кредита, като по този начин усвояването на кредита е зависимо от нейното заплащане от потребителя, който преди това не може да ползва отпуснатия му кредит по сключения вече действащ договор, като кредиторът задължава с плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат кредит, а не всички кандидатствали за кредит лица. Посочва се, че съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, кредиторът не може да изисква от потребителя заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за тези действия по усвояване и управление на кредита са за сметка на кредитора, а дали процесната такса попада в разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП се преценява въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и управление на кредита. В тази връзка се сочи, че в т.10 от Договор № 23R- I879917/02.01.2024 г., озаглавена „Такси, приложими за кредита“, в т. 10.2 банката изисква от потребителя - кредитополучател заплащане на такса за документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит в размер на 250 лв., а в т. 17 „ Лихви и такси“ от договора в т. 17.1.1. е вписано, че „Такса за документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит е дължима еднократно след одобрение на кредита. Таксата се събира от сметката, обслужваща кредита, преди усвояването му“. Посочва се, че е представено извлечение от сметката на кредитополучателя, от което се установява, че в деня на усвояване на кредита е начислена и събрана таксата в размер на 250 лв. Поради това се прави извод, че усвояването на кредита е обусловено от заплащането на таксата от страна на потребителя, който преди това не може да ползва отпуснатия му по сключения и вече действащ договор кредит, като по този начин кредитната институция задължава с плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат кредит, а не всички кандидатствали за получаване на кредит лица. Посочва се, че за същото нарушение на чл.27, ал.2 от ЗКНИП на кредитора е наложено и друго наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лв. с наказателно постановление № В-0051029 от 22.11.2021г. на Директора на КЗП РД- Варна, което е обжалвано и е влязло в сила с Решение № 117 от 23.11.2022 г. на АС Разград, но въпреки решението на АС Разград към 02.01.2024 г. дружеството продължава да изисква таксата в т. 10.1. от договора за кредит, която съгласно т. 17.1.1. от договора е дължима след одобрение на кредита и се събира от сметката, обслужваща кредита, преди усвояването му в нарушение на чл.27, ал.2 от ЗКНИП. Твърди се, че обстоятелството, че тази такса се изисква с договора за кредит, доказва по несъмнен начин, че сумата за нея е свързана с усвояване на кредита, поради което, не може да се приеме, че тази такса е такава по смисъла на чл. 27, ал.1 ЗКНИП, за да бъде събирана от потребителя. Регламентираните в чл.27, ал.1 от ЗКНИП допълнителни услуги се отнасят за тези, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. Сочи се, че тези договорености по кредита имат пряко отношение към насрещните задължения на страните по него, тъй като дължимите суми за тях се изискват с договора за кредит. Излагат се доводи, че нарушението не е маловажен случай, както и че наказващият орган е направил преценка и за обществената опасност на деянието. Твърди се, че по този начин не само кредиторът ще се превъзпита към спазване на правовия ред, но наказанието ще подейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото, защото нормативните правила са създадени, за да се спазват, а като гаранция за тяхното съблюдаване е прилагането на държавна принуда. Иска се отмяна на решението, а по същество - потвърждаване на НП, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение от ответната страна, което моли да бъде намалено до законово определения минимум, предвид фактическата и правна сложност на делото. Ответникът – „Обединена българска банка“ АД с ЕИК 000694959, представляван от изпълнителните директори С. А. Г. и Т. В. М., чрез адв. М. К. от Адвокатска колегия – гр. Плевен е подал отговор на касационната жалба, с който изразява становище, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на материалния закон, нито на процесуалните правила, а подадената касационна жалба е неоснователна. Посочва се, че не са налице касационните основания, предвидени в НПК за отмяна на въззивното решение. Намира, че изложените в решението констатации на съда са в съответствие със събраните доказателства по делото, а изводите за произтичащите от тях правни последици и по приложението на относимите правни норми са обосновани и правилни. Твърди се, че категорично не е реализиран съставът на вмененото на банката с АУАН и НП административно нарушение. Счита се, че правилно съдът е достигнал до извода, че в случая става въпрос за събиране на такса за допълнителна услуга по см. на чл.27, ал.1 от ЗКНИП, което е изцяло подкрепено от събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че от събраните доказателства по делото, в т.ч. свидетелските показания, е видно, че документарният анализ на обезпечението е дейност, която е различна от оценката на кредитоспособността, като тя не е свързана по никакъв начин с доходите и разходите на потребителя, нито пък с каквито и да е обстоятелства от финансов и икономически характер. Документарният анализ на обезпечението е дейност, свързана основно с правен анализ на собствеността на обезпечението и анализ на неговата ликвидност, като таксата се събира за действията по разглеждане, обработка и анализ на всички документи, касаещи имота, предлаган като обезпечение, за неговата приемливост и ликвидност. Правят се твърдения, че документарният анализ на обезпечението се явява допълнителна услуга, която създава сигурност у потребителя относно правото на собственост върху имота, който придобива, и му спестява разходи за адвокатски хонорар в случай, че за същата услуга ползва адвокат. Посочва се, че дейността по документарен анализ на обезпечението се извършва и съответно таксата за тази дейност е дължима, след като клиентът е минал предварително одобрение или поне предварителен преглед на кредитоспособността му на база справки в съответните регистри, поради което в повечето случаи тази такса се събира от одобрени потребители. На следващо място се посочва, че са неправилни твърденията в касационната жалба, че таксата за документарен анализ на обезпечението се изисква с договора за кредит, тъй като по делото е установено, че таксата е включена, както в Тарифата на банката и Общата информация за кредити на потребители, обезпечени с ипотека, налични на сайта на банката и в банковите офиси, така и в предоставения на кредитоискателя ЕСИФ, поради което всеки потребител и клиент на банката е уведомен за разхода още на предварителен етап, при първоначалното събеседване и далеч преди сключването на договора за кредит. Посочва се още, че в договора изрично е записано кога е дължима таксата - към момента на одобрение, като най-късният възможен момент на заплащането на таксата е уговорен за удобство между страните, но това не означава, че таксата не може да бъде заплатена и преди това, за което е свидетелствал и кредитополучателят по договора за кредит. В заключение се моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди постановеното от РС– Плевен съдебно решение, както и да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 2200 лева. В съдебно заседание касаторът – Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не се явява и не се представлява. В съдебно заседание ответникът „Обединена българска банка“ АД, редовно призован, се представлява от адвокат М. К. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, която ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа подробно изложените съображения в отговора към касационната жалба. Счита, че първоинстанционния съд правилно е направил анализ на представените и събраните по делото доказателства, както и правилно е приложил материалния закон. Посочва, че от събраните по делото доказателства става ясно, че таксата, която е за документарен анализ не е такса, която попада в забранителните разпоредби на ЗКНИП, а напротив - това е изрично фиксирана еднократна такса и тази такса не служи за оценка на кредитоспособността, а служи за анализ на имота на обезпечението, което е предмет на ипотечния договор. Твърди, че това е такса, която предхожда подписването и сключването на договора от страните и по тази причина не може да се счита, че е във връзка с изпълнението на договора. Моли да бъдат присъдени в полза на доверителя й направените по делото разноски. В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, като при правно изяснена фактическа обстановка, Районен съд Плевен е стигнал до неправилния извод, че липсва извършено нарушение по смисъла на чл. 27 ал. 2 от ЗКНИП, поради което следва решението на РС да бъде отменено и да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. С решението си Районен съд– Плевен е отменил наказателно постановление № Р-005626 от 06.06.2024 г. на директор на Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 80, ал.1 от Закона за кредитите за недвижимите имоти на потребителите на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959 със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.27, ал. 2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите, за това че на 02.01.2024 г. кредиторът „Обединена Българска Банка“ АД в стопанисван от него офис в град Плевен, пл. „Възраждане“ № 6, при сключване на договор за ипотечен кредит № 23RI879917/02.01.2024 г. с потребител е изискал плащането на такса за документарен анализ на обезпечение в размер на 250 лв., като действие, свързано с усвояване на кредита, с което е нарушил забраната в чл.27, ал.2 от Закона на кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/, да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а Наказателно постановление № Р-005626 от 06.06.2024 г. на директор на Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „Обединена Българска Банка“ АД с ЕИК: 000694959 със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], на основание чл.80, ал.1 от Закона за кредитите за недвижимите имоти на потребителите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.27, ал. 2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите да бъде потвърдено като законосъобразно. В случая, РС е приел, че кредиторът не е извършил нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, тъй като документарният анализ не е действие, свързано с усвояването и управлението на кредита, а представлява такса за допълнителна услуга (по смисъла на чл. 4, ал. 4 от Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г., относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 / § 2 от цитирания закон/), свързана с договора за кредит и предлагана на потребителя в тази връзка и съответно попада в хипотезата на чл. 27, ал. 1 от ЗКНИП, с оглед на което и по отношение на събирането й не е приложима забраната по чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП. Този извод на РС не се споделя от настоящия състав. Съгласно Тарифата на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за таксите и комисионите за физически лица, видна от официалният сайт на банката, една от таксите, дължими от потребителите по ипотечни кредити, е „такса за документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит“ /раздел V Кредити, т. 2 Ипотечни кредити/, като не става ясно за какво точно се дължи, но от наименованието следва, че е за документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит. Според настоящия състав този документарен анализ не представлява услуга, която да се предоставя от банката на потребителя, за да се приеме, че с оглед предоставена услуга на потребителя, същият дължи на банката такса, като по своята същност това е дейност по проверка на документите за собственост на предложеното обезпечение по кредита, което се прави по инициатива на банката, а не по искане на потребителя, а съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл.16.1.3. от договор за кредит № 23RI879917/02.01.2024г. заплащането на дължимите такси и комисионни, свързани с кредита, са посочени като условие за усвояване на кредита., а в чл.17 „Лихви и такси“, т.17.1.1. от договора е посочено, че таксата за документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит се дължи еднократно след одобрение на кредита, като се събира от сметката, обслужваща кредита, преди неговото усвояване. Следователно усвояването на кредита (получаването на паричните средства) е обусловено от заплащането на таксата от страна на потребителя, който преди това не може да ползва отпуснатия му по сключения и вече действащ договор кредит. Таксата се изисква съобразно договора, като се начислява и събира след отпускането на кредита. Това означава, че кредитната институция задължава с плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат кредит, а не всички кандидатствали за получаване на кредит лица. Този извод се подкрепя и от показанията на разпитаните служители на КЗП и поясненията на самата банка пред КЗП, като на практика банката не събира таксата на потребители с отказани кредити, тъй като е посочено, че таксата се заплаща преди усвояване на кредита, а след като кредитното искане на потребителя не е одобрено, не се стига до усвояване на средства по кредита и следователно такса не се събира. Съгласно разпоредбата на чл. 14 от ЗКНИП кредиторът има право да предостави кредит само когато оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за кредит, т.е. оценката на кредитоспособността на потребителя, съответно плащането на такса за това действие предхожда одобряването и отпускането на кредита, което в случая не може да се отнесе за процесната такса, доколкото от приобщените доказателства се установява, че тази такса се дължи от потребителя на етап окончателно одобрение на искането му за кредит, а не след като е извършен документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит. Ето защо, настоящият състав намира, че в случая процесната такса за документарен анализ на обезпечението е свързана с усвояването на кредита, а не представлява такса за отделна допълнителна услуга, заявена от потребителя, не се заплаща предварително – преди одобрение на кредита или с подписване на договора за кредит, а едва след одобрение на кредита и усвояване на средствата от него, като таксата не се заплаща от всички потребители на банката, а само от тези на които са одобрени кредитните искания и същата се събира непосредствено преди усвояването на средства по кредита. С оглед на горното, настоящата инстанция приема, че е налице извършено нарушение на чл.27, ал.2 от ЗКНИП от страна на дружеството-кредитор. След като дружеството е изискало от кредитополучателя еднократната такса в размер на 200 лева, свързана с усвояването на кредита, безспорно е осъществен съставът на нарушение по чл.27, ал.2 от ЗКНИП, поради което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл. 80, ал.1 от ЗКНИП. Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, предвид значимостта на регулираните обществени отношения, а наложената имуществена санкция е определена в минималния размер по чл. 80, ал.1 от ЗКНИП, а именно 20 000 лева. Настоящият състав намира, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както при издаване на АУАН, така и при издаването на НП, поради което обжалваното решение следва да се отмени, като се потвърди като законосъобразно НП. С оглед изхода на спора, следва в полза на касатора да бъдат присъдени сторените по делото разноски, като с касационната жалба е претендирано от процесуалния представител на касатора юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лева, което следва да се присъди на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът