Решение № 3631 от 13.5.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 606/2024 г.

Производството е по реда на Г. Д. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на директора на РИОСВ-Бургас, заявена чрез пълномощника юк.А.К. против Решение № 18/19.02.2024г., постановено по АНД № 432/2023г. по описа на Районен съд-Несебър, с което е отменено Наказателно постановление № 42/03.07.2023г. на директор РИОСВ-Бургас, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл.124, ал.1 от ЗБР имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на т.5.2 от Заповед № РД-400/12.07.2016г. на Министъра на околната среда и водите, вр.чл.12, ал.6 от Закона за биологичното разнообразие. С касационната жалба се претендира отмяна на решението на районния съд поради неправилност и незаконосъобразност и потвърждаване на отмененото наказателно постановление. Претендира разноски. Ответникът по касация „Джедар“ ЕООД, чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор и становище, с които оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира съдебни разноски. Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на РС-Несебър следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Съдът, като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, настоящия състав намира жалбата за основателна по следните съображения: Районният съд е бил сезиран с жалба срещу Наказателно постановление № № 42/03.07.2023г. на директор РИОСВ-Бургас, с което ответника по касация е санкциониран за това, че на 06.03.2023г. в територия, представляваща картирано природно местообитание „зараждащи се подвижни дюни“ по приложение № 1 към ЗБР е установено разкопаване с багер морски плаж „Равда-олимпийски надежди“, попадащ в имот с идентификатор № 51500.510.10 по КККР на [населено място], попадащ в границите на защитена зона BG0000574 „Ахелой, Равда-Несебър“, обявена със Заповед № РД-400/12.07.2016г. на МОСВ, като изкопания морски пясък е струпан към вътрешността на плажа под формата на дига. Административнонаказващият орган е приел, че така установеното е извършено от концесионера на плажа в нарушение на Заповед № РД-400/12.07.2016г. на Министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл.12, ал.6 от Закона за биологичното разнообразие, поради което и е приложил санкционната норма на чл.124, ал.1 ЗБР. С обжалваното решение, въззивният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения – за дата на нарушението е посочена 06.03.2023г.-датата на проверката, а от данните по делото се установява, че разкопаването е било фактически извършено в неприсъствен ден/събота/ на 04.03.2023г.; при проверката не е поканен да присъства представител на концесионера на плажа; в мотивната част на НП е посочено неправилно/невярно ЕИК на санкционираното дружество; дадена е неправилна правна квалификация на деянието доколкото посочената в НП разпоредба на чл.12, ал.6 от ЗБР не урежда дължимо правило за поведение на административнонаказателно отговорен субект. Решението на Районен съд -Несебър е валидно и допустимо, но неправилно. Това е така, защото на първо место наведените от въззивния съд нарушения на процесуалните правила може да се отнесат към хипотезата на чл.52 от ЗАНН и не са от категорията на съществените, доколкото жалбоподателя е имал възможност и е реализирал правото си на защита с подаване на възражение против АУАН и жалба против НП; датата на нарушението не е неясна, доколкото към 06.03.2023г. е съществуващо и установено – пясъкът към тази дата на плажа е бил разкопан и е била образувана от него дига; в двата акта нарушението е описано ясно, т.е. жалбоподателят не е в посочената от въззивния съд невъзможност да разбере какво нарушение му е вменено. Н. следващо место в хода на административнонаказателното производство и на съдебното такова, делото не е изяснено от фактическа страна, тъй като е неясно дали установеното разкопаване на пясъка по посочения плаж попада в рамките на посоченото в НП картирано природно местообитание по приложение № 1 по ЗБР с предмет на опазване - 2110 „Зараждащи се природни дюни“. Видно от писмо изх.№ БРЗТЗЗ-403/2/ от 02.12.2022г. на РИОСВ-Бургас, адресирано до „Джедар“ ЕООД, дружеството е било уведомено, че в „източната, североизточната и северната част на територията на морски плаж „Равда-Олимпийски надежди“ е картирано природно местообитание 2110 „Зараждащи се подвижни дюни, предмет на опазване в защитена зона „Ахелой-Равда-Несебър“.“ При извършената на место проверка на 06.03.2023г., видно от съставен констативен протокол № 022827/ПД-20-30/л.50, 51 по АНД № 432/23г. на РС-Несебър/ са заснети координатните точки на установения на плажа изкоп. Съгласно заповед № РД-400/12.07.2016г., издадена по реда на чл.12, ал.6 от ЗБР министъра на МОСВ е обявил защитена зона BG0000574 „Ахелой, Равда-Несебър“ с посочени в Приложение 2 към заповедта координатни точки на зоната. В т.5.2 от цитираната заповед е забранено „увреждането и унищожаването на естествената растителност в крайбрежната плажна ивица и в дюни, извън активната плажна площ, освен в случаите на почистване от инвазивни и неместни видове; увреждане или унищожаване на дюни чрез разораване, разкопаване, засипване, подравняване, утъпкване, паркиране и др.“. От писмените доказателства по делото не се установява дали изкопа е ситуиран в атрактивната плажна площ или попада в зоната на картираното местообитание 2110“Зараждащи се подвижни дюни“. От съществено значение с оглед предмета на делото е установяването дали установеният чрез отразените в констативния протокол координатни точки изкоп попада в територията на защитените зараждащи се подвижни дюни, чието увреждане и разкопаване е забранено с т.5.2 от цитираната по-горе заповед на министъра на МОСВ е забранено. За изясняването на това обстоятелство са необходими специални знания. Доколкото е необходимо да се изяснят по делото факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, а е необходимо назначаването на експертиза, то се установява хипотезата на чл.222, ал.2, т.2 от АПК и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се назначи съдебно-техническа експертиза, която да установи дали констатираният изкоп на плаж „Равда-Олимпийски надежди“, обозначен с координатни точки в констативен протокол № 022827/ПД-20-30/06.03.2023г. попада в територията на картирани защитени зараждащи се подвижни дюни, чието увреждане и разкопаване е забранено с т.5.2 от цитираната по-горе Заповед № РД-400/12.07.2016г. на министъра на МОСВ е забранено в границите на защитена зона BG0000574 „Ахелой, Равда-Несебър“. Мотивиран от горното, А. съд – Бургас, XIII-ти касационен състав