Решение № 4698 от 17.10.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1041/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (АПК). Образувано е по касационна жалба от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ )– Благоевград, подадена чрез процесуален представител по пълномощие – гл. юрисконсулт Б. Т., срещу Решение рег. № 195/25.04.2025 г., постановено по АНД № 785/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 2-24/14.05.2024 г., издадено от Директора на РИОСВ – Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за недоказаност на процесното нарушение. Твърди се, че този извод на районният съд почива на непрецизен анализ на събраните по делото доказателства. Сочи се още, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно с издаденото наказателно постановление е ангажирана отговорността на ответника по касационната жалба. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност размера на разноските, претендиран от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба – Р. С. О. – Рилски манастир, в съдебно заседание и в писмена защита, чрез надлежно упълномощена адвокат, оспорва жалбата като неоснователна, с искане първоинстанционния съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява становище за основателност на касационната жалба, предвид наличието на сочените в същата касационни основания, поради което счита, че решението на РС следва да бъде отменено като неправилно. Административен съд - Благоевград, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като съобрази доводите на страните и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съображения: С обжалваното решение Районен съд – Благоевград е отменил Наказателно постановление (НП) № 2-24/14.05.2024 г., издадено от Директора на РИОСВ – Благоевград, с което на Р. С. О. – Рилски манастир, за нарушение на чл. 155, ал. 1, във връзка с чл. 30, ал. 1, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на основание чл. 155, ал. 1 от ЗУО, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000, 00 (хиляда) лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства опровергават обвинителната теза за неправомерно бездействие от страна на задълженото лице, квалифицирано като нарушение по чл. 155, ал. 1, във връзка с чл. 30, ал. 1, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците. В тази връзка съдът е посочил, че противно на възприетото от АНО, Рилската света обител – Рилски манастир, като лице при чиято дейност се образуват събират, транспортират и/или третират отпадъци е предприело необходимите мерки за подготовка за повторна употреба, рециклиране или други дейности по оползотворяване на отпадъците и то в съответствие със задължението си по чл. 6 ал. 1 от ЗУО, да прилага приоритетен ред (йерархия) при управлението на отпадъците. Решението е правилно. Фактическите положения по случая са установени правилно от първоинстанционния съд въз основа на прецизен анализ на събраните по делото доказателства. Правните му изводи за недоказаност на процесното нарушение кореспондират на установената правилно фактическа обстановка, на доказателствата по делото и закона, поради което изцяло се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Имуществената отговорност на касационният ответник е ангажирана за това, че като лице, от чиято дейност се образуват смесени битови отпадъци, с код: 20 03 01 - смесени битови отпадъци по Наредба №2 за класификация на отпадъците (ДВ, бр. 66/2014 г., изм. и доп.), които са формирани на територията на Рилски манастир, Р. С. обител - Рилски манастир не е организирала управлението на битовите отпадъци в съответствие с изискванията на Закона за управление на отпадъците (ЗУО)(ДВ, бр. 53/2012 г., с изм. и доп.) като не е предприела необходимите мерки за екологосъобразното им третиране, съгласно заложената в закона йерархия при управление на отпадъците. Установено е, че смесеният поток битови отпадъци е транспортиран и насочен за депониране (операция по обезвреждане) на РСУО, регион Благоевград, обслужваща общините Благоевград, Симитли, Рила, Кочериново и Бобошево, т.е. без битовите отпадъци да са преминали през предварително третиране (сепариране), преди обезвреждане на нерециклируемата фракция. Предаването на битовия отпадък е извършвано въз основа на писмен договор, сключен на 06.04.2023 г., с ДЗЗД „Регионално депо - Благоевград 2019". Транспортирането на отпадъците е извършено с автомобил Рег. номер [рег. номер], на Рилска света обител - Рилски манастир, за което същата притежава регистрационен документ №01-РД-470-01/17.03.2023 г., издаден от директора на РИОСВ-Благоевград по реда на ЗУО за извършване на дейност по транспортиране (събиране и транспортиране) на отпадъци с код 20 03 01, с произход от жизнената дейност на Рилски манастир. При анализа на събрания в производството доказателствен материал, районният съд правилно е акцентирал върху Заповед № РЗ-07-20-37 от 23.12.2020 г. на Игумена на Рилската света обител и писмо от 06.11.2024 г. на ДЗЗД „Регионално депо – Благоевград 2019“. Видно от последното (съдържащо релевантни за спор сведения, изрично изискани от съда по надлежния ред), представителите на ДЗЗД „Регионално депо – Благоевград 2019“ извършват постоянен контрол на всички постъпващи за депониране отпадъци, като удостоверяват съдържанието им, а при постъпване за депониране на смесени битови отпадъци от Рилска света обител – Рилски манастир, не се налага предварително сепариране, поради факта, че в техният състав не са налични отпадъци от: опаковки, хартия и картон, метали, пластмасова и стъкло. Посочено е още, че същите се отделят на място, преди транспортирането им до РДНО – Благоевград. Видно също така от Заявление с Изх. № МФ-02-23-5/29.03.2023 г. от Рилската света обител до Управителя на ДЗЗД, „Регионално депо - Благоевград 2019”, че е заявено намерение за сключване на договор за обезвреждане на битови отпадъци, образувани от жизнената дейност на Рилския манастир, като отпадъците са с наименование и код: 2003 01 - смесени битови отпадъци, които представляват остатъчен отпадък образуван след предварително отделени (на място от служители на манастира) от него рециклируеми отпадъци (отпадъци от опаковки, отпадъци от хартия и картон, метали, пластмаса, стъкло и др.), състоящ се от отпадъчни материали негодни за повторна употреба, оползотворяване и рециклиране. Всички тези сведения, преценени в съвкупност със Заповед № РЗ-07-20-37 от 23.12.2020г. на Игумена на Рилската света обител, с която е създаден вътрешноведомствен ред за предварително сепариране и съхранение на рециклируемата отпадъчна маса, сочат на извод за недоказаност на процесното нарушение от обективна страна. Предвид всичко изложено по-горе, като е отменил Наказателно постановление № 2-24/14.05.2024 г., издадено от Директора на РИОСВ – Благоевград, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Благоевград