Решение № 26821 от 8.8.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10248/2022 г.

Административен съд - София-град08.08.2025 г.докладчик Веселина Женаварова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Заповед №РД-995/21.10.2022г. на министъра на околната среда и водите, с която на „Еко Партнърс България“ АД, ЕИК, в качеството на организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки, е определено да заплати продуктова такса за опаковки в размер на 54 972 623, 43лв. ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите да заплати на „Еко Партнърс България“ АД, ЕИК, съдебни разноски в размер на 56 100 (петдесет и шест хиляди и сто) лева. ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите да заплати на З. И. Д., [ЕГН], възнаграждение за изготвено заключение по експертиза в размер на 1700лв. /хиляда и седемстотин лева/. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.59, ал.1, т.3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Образувано е по жалбата на „Еко Партнърс България“ АД, ЕИК, подадена чрез адм.М. и адв.Д., срещу Заповед №РД-995/21.10.2022г. на министъра на околната среда и водите, с която на жалбоподателя, в качеството на организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки, е определено да заплати продуктова такса за опаковки в размер на 54 972 623, 43лв., поради това, че не било доказано изпълнение на задължението за рециклиране на отпадъци от опаковки съгласно чл.9, ал.1 във вр. с ал.2 и §3а, ал.1, т.1 от ПЗР на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки /НООО/. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати при издаването му съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалноправните норми и целта на закона-чл.146, т.3, т.4 и т.5 АПК. Конкретно се сочи, че административният орган не е уведомил жалбоподателя за започване на производството по чл.59, ал.2 ЗУО и чл.67, ал.1 от НООП; актът е издаден въз основа на доказателства, събрани от некомпетентни органи –РИОСВ, а не по доклад от комисия, назначена със заповед на министъра на околната среда и водите съгласно чл.18, ал.7 и ал.9 ЗУО, като доказателствата са събрани не по предвидения в АПК ред; фактическите изводи на органа са необосновани, като той не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за преценка на изпълнение на целите по рециклиране по чл.9, ал.1 НООО. Като нарушени материалноправни норми, се сочат тези на §1, т.16 от ДР на ЗУО, чл.32, ал.1 от НООО и §1, т.45 от ЗУО. Излагат се и конкретни съображения за противоречие на акта с целта на закона. Иска се Заповед №РД-995/21.10.2022г. на министъра на околната среда и водите да бъде отменена. В съд.з. жалбоподателят „Еко Партнърс България“ АД, чрез адв.Д. и в представена от нея писмена защита, поддържа жалбата. Претендира направените по делото съдебни разноски. Ответникът – министърът на околната среда и водите, чрез юриск.П. в съд.з. и в представени от него подробни писмени бележки, оспорва жалбата. Претендира съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар. Административен съд София-град, след като прецени събраните по делото доказателства и заключението на вещите лица - еколог и икономист по назначената по делото комплексна съдебна експертиза, и като на основание чл.168, ал.1 от АПК, вр.чл.146 АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна: Безспорно е по делото, че с Решение №ООп-ОО-7-00/05.12.2016г. на министъра на околната среда и водите, изменено с Решение № ООп-ОО-7-01/18.10.2018г. и с Решение №ООп-ОО-702/03.11.2021г., на „Еко Партнърс България“ АД е разрешено да извършва дейност като организация по оползотворяване по смисъла на §1, т. 16 от ДР на ЗУО. Безспорно е и, че в това качеството, дружеството дължи изпълнение на целта по чл. 9, ал. 1, във връзка с ал. 2 и § 3а, ал.1, т. 1 от ПЗР на Наредбата, включително и от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г. рециклиране най-малко на 61 % от 63 775, 158 тона общо пуснати на пазара опаковки, т.е. 38 902, 846т.; и 61% от 18 524, 965 тона - общо пуснати на пазара отпадъци от опаковки от хартия и картон, т.е. най малко 11 300, 229т. Изпълнението на задълженията по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъците от опаковки, „Еко Партнърс България“ АД извършва на база сключен договор с лице чл. 16 на НООО, а именно: - „Хамбургер Рисайклинг България“ ЕООД. Според представяния в съответствие с чл.54, ал.1 и ал.2 НООО от „Еко Партнърс България“ АД в МОСВ отчет за изпълнение на целите по чл.9, ал.1 НООО и одиторски доклад с вх.№26-00-578/31.03.2022г., рециклираните отпадъци общо от опаковки са 39 673, 367тона, като рециклираните отпадъци от опаковки от хартия и картон са 107, 16% - 19 851, 370 тона, изнесени от територията на страната. При извършени от РИОСВ-София, РИОСВ-Пловдив и РИОСВ-Стара Загора проверки на посочения в одиторския доклад подизпълнител на „Еко Партнърс България“ АД – „Хамбургер Ресайклинг България“ЕООД са установени 5 232, 52т. отпадъци от хартия и картон, изнесени от територията на страната от името на „Еко Партнърс България“ АД. Установени са и изнесени от името на „Хамбургер Ресайклинг България“ЕООД 7759, 01т. отпадъци от хартиени и картонени опаковки. В доклада се приема, че количеството 7 759, 01т. отпадъци е предмет на дейност на „Хамбургер Ресайклинг България“ЕООД, в качеството му на търговец на отпадъци, и с него не се изпълнява целта на „Еко Партнърс България“ АД по чл. 9, ал. 1 от НООО. Предвид горното, с оспорената в настоящото производство заповед №РД-995/21.10.2022г. на министъра на околната среда и водите, на жалбоподателя, в качеството на организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки, е определено да заплати продуктова такса за опаковки в размер на 54 972 623, 43лв., поради това, че не било доказано изпълнение на задължението за рециклиране на отпадъци от опаковки съгласно чл.9, ал.1 във вр. с ал.2 и §3а, ал.1, т.1 от ПЗР на НООО. Заповед № РД-995 / 21.10.2022 г. на министъра на околната среда и водите е постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗУО и чл. 67, ал. 1 от Наредбата. Спазено е изискването за форма - в решението са посочени фактическите основания за неговото издаване и приложеното правно основание-чл.59, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 ЗУО и чл.67, ал.1 НООО. При издаването на акта са спазени административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗУО, организациите по оползотворяване и лицата по чл. 14, ал. 2, т. 1 доказват изпълнението на задълженията си и постигането на целите по чл. 14, ал. 1 и чл. 15, като изготвят и представят пред министъра на околната среда и водите отчети, доклади с фактически констатации и други документи в обхват, съдържание и срокове, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1. Отчетите по ал. 1 се заверяват от регистрирани одитори по смисъла на Закона за независимия финансов одит въз основа на доклад с фактически констатации относно договорените процедури за проверка изпълнението на задълженията по този закон и наредбите по чл. 13, ал. 1, в т.ч. целите по чл. 14, ал. 1, в съответствие с изискванията на действащото законодателство. Изискванията към проверката, както и съдържанието на докладите и сроковете за представянето им се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1. В процесния случай приложимата наредба е Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки /НООО/. Такъв доклад е представен от жалбоподателя. След това в тежест на ответника е да докаже неверността на посочените в доклада факти. В тази връзка, със заповед №РД-371/29.04.2022г. на министъра на ОСВ на основание чл.18, ал.9 ЗУО и чл.65, ал.1 НООО е назначена комисия, която да извърши проверка на представените доклади по чл.54 от НООО за 2021г. от организациите по оползотворяване. Въз основа на данните от извършените по нейно разпореждане проверки от РИОСВ, комисията е изготвила доклад изх.№95-00-3527/28.07.2022г. /л.318/, съгласно който 7 759, 01т. от декларираните количества хартиени и картонени опаковки, събрани от и за името на организацията „Еко Партнърс България“ АД, представляват отпадъци, получени от лица, извършващи дейности като търговец и/или брокер на отпадъци по смисъла на § 1, т.45 от ДР на ЗУО. В доклада са изложени съображения, че предадените за рециклиране количества отпадъци, с произход от търговец и/или брокер, възлизащи на 7 759, 01т., не следва да бъде включвани в общото количество рециклирани хартиени и картонени опаковки за изпълнение на целите по чл.9, ал.1 НООО. За постигане на целите за рециклиране на отпадъци от хартиени и картонени опаковки се признават 12 092, 36 тона, което представлява 65, 27% постигнато изпълнение на конкретната цел, но не се изпълняват изискванията на §3а, ал.1 от ПЗР на НООО –рециклиране на най- малко 61 % от всички отпадъци от опаковки. Съгласно представена справка от „Хамбургер Ресайклинг България“ЕООД количеството от 7 759, 01т. е прието от Еко Варна ЕАД, Еко Бул Метал, Ф. Р. ЕООД, Примапак, Аер Еко ООД, Интерпласт БГ, Надеж ООД, които притежават разрешителни документи, регистрационни документи и/или регистрации като търговец/брокер на отпадъци по чл.35 ЗУО. По съответствието на административния акт с материалния закон, съдът осъществява проверката си за законосъобразност на оспорения административен акт с оглед изложените в него мотиви, като е недопустимо съдът служебно да ги издирва и посочва, и така да замества органа в неговата дейност, т.е. съдът проверява законосъобразостта на акта такъв, какъвто е постановен от административния орган, вкл. и тогава, когато органът поради опущение не е изложил в акта всички правнозначими факти. В случая в мотивите на заповедта, не са изложени съображения, каквито са поддържани от порлцесуалния предсативтел на ответинка в съд.з., че част от декларираното от жалбоподателя като рециклирано количество не е събрано от него; не е събрано през 2021г.; не представлява отпадъци от опаковки с код 15 01 01; спорните 7 759, 01тона не са изнесени за Турция. Предвид изложените от административния орган мотиви на оспорената заповед, основен спор по делото е какво е общото количество предадени отпадъци от хартия и картон за рециклиране за целта на „Еко Партнърс България“ АД – 19 851, 370т или само 5 232, 52т.; както и дали с изнасянето на 7 759, 01т. отпадъци от хартиени и кортонени опаковки, като част от предмета на дейност на „Хамбургер Ресайклинг България“ЕООД, в качеството му на търговец на отпадъци, се изпълнява целта на „Еко Партнърс България“ АД по чл. 9, ал. 1 от НООО. В тази връзка, съдът приема следното: Разпоредбата на чл.59, ал.1, т.3 ЗУО предвижда, че продуктова такса в размер и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, се заплаща от организациите по оползотворяване, които не са изпълнили цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци на задължените лица по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организацията. Съгласно чл. 14, ал. 1 от с.з. лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за разделното им събиране и третиране, както и за постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1. Настоящият съдебен състав приема, че задължението за разделно събиране е отделно и различно от това за постигане на съответната цел за рециклиране. Т.е., въпреки, че на практика е логично и по-ефикасно оползотворяващата организация да постига целта за рециклиране чрез събраните отпадъци чрез създадената от нея система, липсва изрично законово изискване в този смисъл. Неизпълнението на задължението по чл.15 ЗУО за създаване на система за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на съответния вид масово разпространени отпадъци е основание за започване на производството по чл.91 ЗУО за отнемане на издаденото разрешение, но е ирелеватно за преценката за изпълнение на задължението за постигане на конкретната цел, която ответникът твърди, че не е изпълнена в случая - тази по чл.9, ал.2 във вр. с §3а, ал.1, т.1 от ПЗР на НООО- от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г. – най-малко 61 на сто от отпадъците от опаковки да се рециклират. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 16 от ЗУО "организация по оползотворяване" е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон или съгласно националното му законодателство, което не разпределя печалба и което управлява и/или самостоятелно извършва дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци. Видно от цитираното определение ООп може да управлява посочените дейности, без да е необходимо да ги извършва самостоятелно, т.е. тя може да възлага осъществяването им на подизпълнител/и, какъвто е и процесният случай. Съгласно договорните отношения между „Еко Партнърс България” АД и „Хамбургер Рисайклинг България“ ЕООД, „Хамбургер Рисайклинг България“ ЕООД има задължения да организира разделно събиране на хартиени и картонени отпадъци от опаковки, осигуряване на предварителното им третиране и обработка - сортиране, балиране, да ги съхранява, транспортира и предава за рециклиране. Безспорно е по делото, и че подизпълнителят „Хамбургер Рисайклинг България“ ЕООД има право и през отчетната 2021 г. е извършвало едновременно дейност като лице притежаващо разрешение по чл. 35 ЗУО за извършване на дейности по оползотворяване на отпадъци и като търговец на отпадъци по § 1, т. 45 от ДР на ЗУО. Съгласно дадената в § 1, т. 45 от ДР на ЗУО дефиниция търговец е едноличен търговец или юридическо лице, което действа от свое име и за своя сметка при закупуване и последваща продажба на отпадъците, включително тези търговци, които физически не притежават отпадъците. Съдът приема, че закупуването на "Хамбургер Рисайклинг България" ЕООД, в качеството му на търговец, на отпадъци от харния и картон, дори същите вече да са разделно събрани и предварително третирани, и последващото им предаване за рециклиране е допустим и не забранен от закона начин за изпълнение на задълженията му като подизпълнител на „Еко Партнърс България” АД да съдействие за постигане на целта по чл.9, ал.2 във вр. с §3а, ал.1, т.1 от ПЗР на НООО- от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г. – най-малко 61 на сто от отпадъците от опаковки да се рециклират. Целта на законодателя в производството по чл.59 ЗУО е чрез оползотворяващите организации да контролира и гарантира рециклирането на количество отпадъци, находящо се на територията на страната, отговарящо най-малко на съответен процент от количеството образувани през годината отпадъци. Както беше посочено по-горе тази цел е различна от целта да се осигури разделното събиране на отпадъците, чрез изградени системи за това. С оглед горното, съдът приема, че целта по чл.9, ал.2 НООО се постига с рециклирането на определено количество отпадък за съответната оползотворяваща организация, независимо как е събран съответния отпадък – чрез изградената система за разделно събиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на НООО или е закупено от търговци или брокери. В случая не са изложени мотиви да не е постигната конкретна цел за разделно събиране на отпадъци. Предвид изложеното съдът приема, че с изнасените 7 759, 01т. отпадъци от хартиени и кортонени опаковки, като част от предмета на дейност на „Хамбургер Ресайклинг България“ЕООД, в качеството му на търговец на отпадъци, който няма свое задължение за постигане на свои цели по чл.9, ал.2 НООО, към Хамбургер Унгария Кфт, Хамбургер Турция и П. К., съгласно тристранни рамкови договори от 02.01.2020г. /л563-571/, се изпълнява целта на „Еко Партнърс България“ АД. Т.е. търговецът на отпадъци може да придобие от свое име и за своя сметка отпадъци, които после да оползотвори за сметка на ООп. Въз основа на представените по делото хранологични регистри, осчетоводени фактури и съпътстващите ги кантарни бележки, CMR, вещите лица по назначената по делото комбинирана експертиза установяват, че количеството хартиени отпадъци, закупени през периода 01.01.2021-31.12.2021г от „Хамбургер Ресайклинг България“ЕООД е 48 625, 208тона. Изнесените общи количества отпадъци с код 191201 по Приложение № 1 на Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, предадени за оползотворяване/рециклиране от „Хамбургер Ресайклинг България“ЕООД към Hamburger HU, Hamburger Turkey и Pehlivanoglu Turkey за 2021г. е 32 842, 45т. Предвид това, дококолкото „Хамбургер Ресайклинг България“ЕООД няма свое задължение за постигане на цели по чл.9, ал.2 във вр. с §3а, ал.1, т.1 от ПЗР на НООО, и с оглед изложените по-горе съображения, че тези цели оползотворяващата организация може да постига и със закупен от търговци отпадък, съдът намира за необоснован извода на ответника, че са установени са установени само 5 232, 52т. отпадъци от хартия и картон, изнесени от територията на страната от името на „Еко Партнърс България“ АД. Обстоятелството, че не може да се установи кога и от кои точно доставчици са закупени точно конкретните отпадъци, предадени от „Хамбургер Рисайклинг България“ ЕООД за рециклиране в Република Турция, е ирелевантно и не следва да бъдe тълкуванo в тежест на жалбоподателя. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. С оглед изхода на спора основателно е своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на направените съдебни разноски, поради което на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди Министерството на околната среда и водите - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник да заплати на „Еко Партнърс България“ АД направените по делото разноски в размер на 50лв.- държавна такса, 8 050лв. за заплатени депозити за изготвяне на съдебна експертиза и адвокатско възнаграждение в размер на 48 000лв., което с оглед материалния интерес по делото, съдът не намира за прекомерно. Възражението в този смисъл на ответника съдът пирема за неоснователно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществения обем от процесуално представителство, както и с оглед факта, че адвокатския хонорар е съобразен с чл. 8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.8 от Наредба № 1/2004 г. размер. Като взе предвид, че в последното по делото съд.з. съдът е определил окончателен размер - 16 000лв. на възнаграждението на вещото лице З. И. Д., като е пропуснал да определи кой следва да заплати част от него в размер на 1700лв., поради което към настоящият момент тази част не е внесена и не е заплатена на вещото лице, и с оглед изхода на делото съдът намира, че същото ще следва да бъде изплатено от ответника. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 31 състав

Цитирани разпоредби

38