Мотиви към Решение № 4843 от 8.12.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 16222/2021 г.

Производството е образувано по Жалба на Г. К. К. срещу Наказателно постановление (НП) № 240/22.10.2021г., издадено от проф. д-р Х.Г.Б. – Министър на земеделието, храните и горите. НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 10 от 30.06.2021г., съставен от инж. В.К, – и.д. Началник на „Общинска служба по земеделие” – Източна, с който се констатира извършено от Г. К. К., ЕГН •••••••••• нарушение по чл. 3 във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ. С НП и на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, т. 4 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за извършеното административно нарушение. Жалбоподателят поддържа, че НП е издадено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че нарушението не е доказано, както не е установено и доказано и неговото авторство. Направено е искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева. Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановен срок от легитимирано лице срещу подлежащ на оспорване административен акт. Съдът, след като прецени събраните доказателства, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите В.К, (актосъставител), на А.Н.М. и М.Д.Д. (служители на „Общинска служба по земеделие” – Източна); съставения АУАН № 10 от 30.06.2021г.; Констативен протокол от 30.06.2021г.; Справка в Кадастрално- административната информационна система на Агенция по геодезия, картография и кадастър; Снимков материал на обекта и поземления имот; Удостоверение за наследници от 07.04.2021г., издадено от Столична община – Район Искър; Заявление за работно време за извършване на търговска дейност на открито в имот частна собственост от В.Л.И.; Удостоверение за регистрация на сезонен обект на търговия с храни № 54969/28.05.2020г. на ЕТ „ВАЛЕНТИНО – 92 – ВАЛЕТИН ИВАНОВ”; Скица-предложение за право на ползване на поземлен имот с идентификатор ••• с площ 900 кв.м по КККР на с. •••, район Искър, гр. София, ПРИЕ за установено от фактическа страна следното: Поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на с. •••, район Искър от пета категория по ЗАТУРБ, община Столична, област София-град, с площ 0.900 дка земеделска земя, е вписан като съсобствен на В.И.И., К.И.И. и Л.И.И. (според разпечатка на кадастрално- административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която е окомплектована преписката – л.15 от делото). От представеното Удостоверение за наследници е видно, че Г. К. К. е един от наследниците на съсобственика на имота – Л.И.И.. В.Л.И. (наследник на другия съсобственик на имота - Л.И.И.), на 04.05.2020г. е подал Заявление за извършване на търговска дейност – кемпер за бързо хранене на територията на същия поземлен имот. На същото лице е издадено Удостоверение за регистрация на сезонен обект за търговия с храни от Областна дирекция по безопасност на храните гр. София на 28.05.2020г. На 30.06.2021г. служителите на „Общинска служба по земеделие” – Източна: инж. В.К, – и.д. Началник на Общинска служба по земеделие - Източна, А.Н.М. – старши експерт и М.Д.Д. – главен специалист, е направена проверка на терена. За извършване на проверката не са канени и съответно не са присъствали наследниците на В.К. и Л.И. – собственици на имота. В отсъствието на нарушителя е съставен АУАН, с който е констатирано, че има увреждане на земеделската земя като е унищожен хумусният пласт чрез насипване на чакъл и изравняване, и че е поставил временни преместваеми обекти в имота. Актът е връчен на Г. К. К. на 29.07.2021г. За съставяне на АУАН нарушителят не е канен и не са били налице предпоставките за приложение на чл.40, ал.2 от ЗАНН (Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие). Това е така, т.к. видно от съдържанието на акта, извършителят е бил известен още преди съставянето му. Актът е съставен срещу Г. К. К. – жалбоподателя. Видно от съдържанието на акта, адресът на г-н К. е бил известен на актосъставителя – кв.•••, ул.••• № 11. Нещо повече – този адрес е посочен и в Удостоверението за наследници, приложено към преписката (л.16 от делото), издадено още на 07.04.2021г от СО – район Искър. На този същия адрес преди съставянето на АУАН актосъставителят е изпратил и писмо до К. изх.№ ПД-15-4744/12.04.2021г. със запитване, на което да се отговори в 7- дневен срок от получаване на писмото – за възможността в негово присъствие да се извърши проверка на имота. Писмото е адресирано до К. на адрес кв.•••, ул.••• № 13, но все пак е доставено на К. на 16.04.2021г. на № 11 на ул.••• в •••, където живее – видно от известието за доставяне. Въз основа на наличната в преписката информация относно адреса на К., с който актосъставителят е разполагал преди съставянето на АУАН (станало на 30.06.2021г.), а това са доказателствата за адреса на К. – в Удостоверението за наследници и в известието за доставяне на писмото-запитване, съдът намира за безспорно установено, че К.е живеел на известния на актосъставителя адрес, като реално е получавал кореспонденция на този адрес. Не е налице основание за приложение на изключението по чл.40, ал.2 от ЗАНН, т.к. към момента на съставяне на АУАН – 30.06.2021г, извършителят е бил известен и същият е можел да бъде намерен на известния на актосъставителя адрес. Сред материалите по делото липсва покана за явяване с цел съставяне на АУАН. Поради това, съдът намира, че като е съставил АУАН в отсъствието на нарушителя, актосъставителят е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН (АУАН се съставя в присъствието на нарушителя). Като е съставил АУАН в нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актосъставителят същевременно е нарушил правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирал – тези процесуални права са правото да направи възражения и да даде обяснения, които подлежат на вписване в АУАН на основание чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН. Законодателят е предоставил възможност още към момента на съставяне на АУАН нарушителят да може да прави възражения, както и доказателствени искания – да сочи писмени или веществени доказателства, които на основание чл.44 ал.2 от ЗАНН актосъставителят трябва да събира служебно. Така например в случай, че е бил поканен и се е явил за съставяне на АУАН, нарушителят е можел още на този етап от производството да обърне внимание на актосъставителя, така, както обърна внимание на съда, и да представи предоставената на етап съдебно следствие документация и кореспонденция с работодателя на актосъставителя – СО – район Искър за ползваната от него част от имота, обстоятелствето, че се касае само за един преместваем обект в тази част, че е насипал чакъл върху само 1/3 част от имота, а не върху целия терен, както се твърди в АУАН. При всички положения, липсата на покана за съставяне на АУАН до известния извършител на известния адрес, на който е установено, че този извършител реално получава кореспонденция, съставлява нарушаване на неговите процесуални права и представлява годно основание за отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно поради нарушена административнонаказателна процедура. От обективна страна: както в АУАН, така и в безкритично възприетата от наказващия орган описана в АУАН фактическа обстановка се твърди чакъл да е насипан върху цялата площ на имота, както и върху него да са поставени временни преместваеми обекти (повече от един), възприети от АНО като осъществена строителна дейност, при това премахмаща хумусния пласт на почвата. Тези две обстоятелства не кореспондират с показанията на разпитаните на етап свидетели (В.К, (актосъставител), на А.Н.М. и М.Д.Д. – и тримата служители на СО „Общинска служба по земеделие” – Източна), които установяват, че при посещение на място са установили чакъл само върху 1/3 част от имота, както и само един преместваем обект. Свидетелските показания кореспондират с предоставената от жалбоподателя документацзия, поради което съдът дава вяра на тях, а не на описаната в АУАН фактическа обстановка, Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че в АУАН, а и в обстоятелствената част на обжалваното НП е вписано невярно твърдение за нанесен върху цялата площ на имота чакъл. От това зависи обществената опасност на деянието, която следва да е налице, за да бъде определено деянието като нарушение от обективна страна. Тези неточности на АУАН и обстоятелствената част на НП са второ, отново самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, но този път то следва да бъде отменено като неправилно. Актосъставителят и свидетелите са установили един преместваем обект в имота – кемпер за бързо хранене. Поставянето на този кемпер в имота те са възприели като извършване на строителна дейност, която да е елемент от нарушението, доколкото строителството върху земеделска земя от първа до шеста категория се извършва само след отнемане на хумусния слой – чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ. Не са отчели временния характер на поставения кемпер и липсата на строителна дейност. Отнемането на хумусния слой не е доказано по никакъв начин. Предвид гореизложените пороци както на АУАН, така и на обжалваното НП и поради установената от съда фактическа обстановка, съдът приема, че твърдяното в АУАН и обжалваното НП нарушение не е извършено от обективна страна. Насипването на чакъл върху хумусния слой на терена, без нито едно доказателство за извършено отнемане на хумусния слой преди насипването на чакъла, само на около 1/3 от имота с чакъл не е деяние общественоопасно до степен да въздигне деянието до административно нарушение. Това съдът съобразява, като изхожда от разбирането, че без да е констатирано отнемането на хумусен слой, то насипването на чакъл върху терена може да бъде премахнато по всяко време, при това без съставомерни последици за хумусния слой под чакъла. А за да бъде квалифицирано деянието като нарушение, то трябва да съдържа като елемент от обективна страна обществената опасност. На следващо място липсва нарушение и защото не е извършен строеж върху терена, а е поставен кемпер – подвижен обект, който не е причина за разрушаване на хумусния слой. Предвид гореизложеното, обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят е ангажирал за защита на законните си права услугите на А.М., като е упълномощил същата и е сключил Договор за правна защита и съдействие, според съдържанието на който към момента на сключване на договора е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Жалбоподателят претендира възстановяване на така направените разноски. Процесуалният представител на въззиваемата страна юрк. Ненков прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Съдът, като взе предвид сложността на делото (с очевидно нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и липса на осъществен фактически състав на нарушение от обективна страна), съпоставено с размера на глобата, чиято отмяна се иска (500 лева), намира за справедливо да уважи искането на жалбоподателя за възстановяване на направени по делото разноски в частта им до 250 лева. За остатъка от 50 лева – до пълната платена сума от 300 лева, съдът възприема тезата на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност на тези разноски. За да вземе това решение, съдът отчита също така, че делото е решено само в едно заседание. Предвид гореизложеното, съдът постанови решението си, което заедно с мотивите обяви в откритото съдебно заседание. Районен съдия: ТОЗИ ФАЙЛ Е СЪЗДАДЕН ЗА НУЖДИТЕ НА СТАТИСТИКАТА, ОРИТИНАЛЪТ Е ПРИКАЧЕН КЪМ ЕИСС - ПРОТОКОЛА ЗА ПРОВЕДЕНОТО ОСЗ