Решение № 1372 от 5.12.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 233/2022 г.

Софийски градски съд05.12.2022 г.докладчик Пламен Колев

Диспозитив

Отхвърля предявения от А. И. И. срещу СД „Т.-Б-В. и СИЕ”, ЕИК: •••• иск с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮАНЦ, да се установи несъществуване на вписани обстоятелства по партидата на СД „Т.-Б-В. и СИЕ”, ЕИК ••••, в Търговския регистьр, а именно вписването на П.Б.В. като съдружник и като представител. Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му. Съдия при Софийски градски съд: _______________________

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ 1372

гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело № 20221100900233 по описа за 2022 година При твърдение, че е съдружник в ответното дружество и е налице осъществено въз основа на заявление на съдружника Б.Н.В. вписване на промени по партидата на събирателното дружество в Търговския регистър, изразяващи се във вписване на П.Б.В. като съдружник в СД „Т.-Б-В. и СИЕ”, А. И. И. е предявила иск с правно основание е чл. 29 от ЗТРРЮАНЦ. Моли да се установи несъществуване на вписани обстоятелства по партидата на СД „Т.-Б- В. и СИЕ”, ЕИК ••••, в Търговския регистьр, а именно вписването на П.Б.В. като съдружник и като представител.

Искът основава на твърдението си, че от протокол от общо събрание с дата 16.06.2008 г. ясно се виждало, че решение за приемане на новия съдружник П.Б.В. е взето от баща му и тогавашен съдружник Б.Н.В. и от... „новия съдружник“ П.Б.В.. Ищцата нито е била редовно поканена на събранието, нито е присъствала на него, нито е давала съгласието си за приемане на нов съдружник. Това решение е взето в нарушение на т. VII.3 от учредителния договор на СД „Т.-Б-В. и СИЕ“, предвиждащ приемане на нов съдружник само с единодушно решение на съдружниците. Направила е извод относно липсата на валидно решение на съдружниците в СД „Т.-БВ. и СИЕ”, тъй като е била нарушена т. VII.3 и т. IX. 1 от учредителния договор на СД.

Ответникът не е изразил становище относно основателността на иска.

Съдът намери от фактическа и правна страна следното:

С определение № 971/11.04.2022 г. САС е отменил прекратително определение на настоящата инстанция и е приел, че при въведените факти и петитум искът е допустим.

СД се учредява по нормативно-контролна система, чиито първи елемент от фактическия състав е сключването на учредителен договор. По своя характер той се явява многостранна сделка, като волеизявленията не са насрещни, а насочени към обща цел – учредяване на дружество. Договорът е формален – писмен с нотариална заверка на подписите на учредителите, като формата е за действителност. Нормата на чл.78 определя неговото съдържание, включващо и индивидуализация на съдружниците.

При веднъж възникнал правен субект изменението на дружествения договор не се извършва с нова многостранна сделка, а със сделка-решение, която в зависимост от волята на страните може да се взема или не с единодушие( така А.К., „Търговски дружества.Персонални дружества.Дружества с ограничена отговорност“). Решението следва да е във формата приложима към дружествения договор – писмено с нотариална заверка на подписите на съдружниците.

Решенията могат да се оспорват по реда на чл.74 ТЗ, макар нормата да касае капиталовите дружества. Идеята е да се допусне защита срещу върховния орган на дружеството, в случая общността на съдружниците(така О.Герджиков, “ Коментар на ТЗ“, т.1; А.К., „Търговски дружества.Персонални дружества.Дружества с ограничена отговорност“, А.А., „Събирателно дружество“).

Горното налага извод, че решенията на съдружниците в СД, явяващо се персонално дружество, включително и относно изменение на дружествения договор, се подчиняват на общия режим на тези на капиталовите дружества и към тях намират приложение разрешенията дадени в ТР 1/2002 г. Приемането на нов съдружник е оригинерен способ за придобИ.е на членствено правоотношение след възникване на дружеството. Доколкото изменението на дружествения договор е винаги възможно със съгласието на съдружниците, а личността на съдружниците е елемент от съдържанието на дружествения договор, то съдружниците могат да приемат нов съдружник, като изменят дружествения договор. Измененият договор трябва да се подпише от съдружниците, вкл. и новия, при спазване на формата.

Същевременно обаче доколкото правилото на чл.84, ал.2 ТЗ и нормите включени в р-л 2 на гл.11 на ТЗ, с изкл. на чл.87 ТЗ, са диспозитивни, съдружниците биха могли да решат друго в дружествения договор(чл.80 ТЗ). Следователно приемането на съдружник би могло да се извърши и с мнозинство, предвидено в дружествения договор. В този случай е достатъчно изменения дружествен договор да се подпише от съдружниците, които са гласували за приемането на новия съдружник, както и от новия съдружник, при спазване на законовата форма( така А.К., „Търговски дружества.Персонални дружества.Дружества с ограничена отговорност“).

Искът е основан на вземане на решение противоречащо на устава - липса на валидно единодушно взето решение на съдружниците в СД, съгласно и т. VII.3 т. IX. 1 от учредителния договор, тъй като ищцата не е била редовно поканена на събранието, нито е присъствала на него, нито е давала съгласието си за приемане на нов съдружник.

Съгласно т.1 от ТР №1/2002 г. ако са нарушени нормите за кворум при провеждането на ОС или за мнозинството при гласуване на дадено решение, то подлежи на отмяна на това основание, а не на унищожаване. Следователно дори и решението да е било взето в противоречие на дружествения договор, при липса на единодушие, включително и в нарушение на правата на ищцата относно уведомяването й за присъствие при вземане на решение, това няма да се отрази на неговата действителност(при наличие на изискуемата се правна форма) и то ще породи правни последици. Защитата е по исков път - чл.74 ТЗ, като в хода на настоящото производство не може да се разглежда въпроса за правилността на решението. Тъй като решението не е нищожно, следва да се направи извод, че не е налице вписване на несъществуващо обстоятелство.

Тъй като други основания не да наведени, а съгласно в ТР № 1 от 06.12.2002 Г. по ТЪЛК. Д. № 1/2002 Г., ОСГК НА ВКС съдът е лимитиран от въведените такива, това налага извода за неоснователност на предявения иск.

Цитирани разпоредби

6