Решение № 27 от 9.2.2024 г. на Районен съд - Хасково по дело № 1029/2023 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 002688/28.09.2023г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр.Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи / НДЗК/ и на основание чл.36 ал.2 от НДЗК, на „Заложна Къща Конектив София“ ЕООД, ЕИК: 205971554, седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), район Красна поляна, квартал „Разсадника- Коньовица“, бл. 22А, вх. В, ет. 5, ап. 59, представлявано от управителя Маргарита Тодорова Тодорова, ЕГН: ••••••••••, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Недоволен от така наложеното с НП наказание е останал жалбоподателя, поради което го обжалва в срок. Поддържа маловажност на нарушението. Моли съда да отмени НП и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Претендира разноски в производството. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Представлява се от адв. С.К. от АК-Бургас, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли за отмяна на НП поради маловажност на нарушението и претендира разноски по делото. Административнонаказващият орган, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Във връзка с писмо на ОДМВР-Хасково, на 17.03.2023г. свид. А. П. К. на длъжност „•••••••••“ в КЗП РД-Пловдив, съвместно с представители на ОДМВР-Хасково, извършили проверка на място в обект Заложна къща „•••••••“, находящ се в гр.Хасково, ул. „•••••••“ №14, стопанисван от дружеството-жалбоподател, в който се предоставяли парични заеми, обезпечени с движими вещи. Заложната къща била в работен режим. На място, в хода на проверката от контролните органи били изискани и проверени документи, касаещи дейността на заложната къща, в т.ч. заложни билети и декларации. Проверяващите констатирали, че в декларация по чл. 14 ал.3 от НДЗК към заложен билет с №3555932 от 17.03.2023г., липсвало собственоръчно изписване на трите имена на лицето, което получава заема срещу заложена вещ, каквито били изискванията на Наредбата за дейността на заложните къщи при сключване на договора залогодателят да попълва декларация по образец съгласно Приложение № 5. За проверката бил съставен Констативен протокол № К-2696770 от 17.03.2023г., в който е отразен цитирания заложен билет. За така констатиранато нарушение, на 06.04.2023г. от свид. А. К. бил съставен АУАН на дружеството-жалбоподател, в присъствието на свид. А. К., нещатен сътрудник към КЗП Ю. М. Ш. и на упълномощено от управителя на „Заложна къща Конектив София“ ЕООД лице – Г. И. П., което получило акта. Същото не е направило възражения при съставяне на акта. Такива не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на АУАН е било издадено и атакуваното НП. Тази фактическа обстановка се потвърждава от АУАН и от разпита на св.А. К. и св. А. К., а така също и от всички приобщени към административнонаказателната преписка доказателства. Де факто не е спорна и в жалбата. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно Чл. 14, ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗК/, Заложната къща сключва със заемателя договор, с който му предоставя паричен заем, обезпечен със залог върху движима вещ, а заемателят се задължава да върне заетата парична сума и да плати уговорените лихви и такси, а според ал.3, на чл.14, при сключването на договора залогодателят попълва декларация по образец съгласно приложение № 5. В Приложение № 5 към НДЗК, представляващо Декларация по чл.14 ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, е налице изрично предвиден реквизит - трите имена по документа за самоличност, които се изписват от декларатора собственоръчно. По силата на чл. 36, ал.1 от НДЗК, който не изпълни или наруши разпоредбите на наредбата, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва съгласно чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, а според ал.2 - когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, на нарушителя се налага имуществена санкция съгласно чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания в размер от 500 до 8000 лв. Следователно, деянието, за което на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо. По делото се установява и не се спори между страните, че на 17.03.2023г. в обект на дружеството-жалбоподател, находящ се в гр.Хасково, ул. „•••••••“ 14, от него е сключен договор със заемател, с който предоставя паричен заем, обезпечен със залог върху движима вещ, за което е съставен заложен билет № 3555932, но в декларацията по образец съгласно Приложение 5 към НДЗК към него липсва изискуем реквизит, а именно – саморъчно изписване на трите имена по документ за самоличност от заемателя, което представлява нарушение на чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи. Действително, налице е неизпълнение на вменено с НДЗК задължение на дружеството - жалбоподател, извършващо търговска дейност по предоставяне на парчни заеми срещу обезпечение на движими вещи, което не се оспорва и от самия жалбоподател и се подкрепя от всички приобщени по делото доказателства. Ето защо, съдът прие за установено извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение на чл.14 ал.3 от НДЗК. Касае се за едно формално административно нарушение. За съставомерността му няма значение дали са настъпили вредни последици. При формалните нарушения защитата на обществените отношения е изтеглена напред. Достатъчно е осъществяването на изпълнителното им деяние и е налице съставомерно нарушение. Административното нарушение е извършено от ЮЛ, поради което административно наказателната отговорност е обективна и въпросът за вината не подлежи на обсъждане. Поддържания в жалбата довод е за маловажност на нарушението. В случая установеното административно нарушение е във връзка с дейността, отчетността и контрола на заложните къщи. Предвиждайки административно наказание за него, законодателят го е приел за достатъчно съществено, с оглед завишените изисквания към дейността на заложните къщи. Не е самоцелно изискването на законодателя декларацията не само да бъде подписана от заемателя, но и имената му да бъдат собственоръчно изписани, според документа за самоличност. То цели допълнително да се гарантира, че лицето, предоставящо в залог вещ, е именно това, което е подписало заложния билет и декларацията. Това в пълна сила важи и по отношение на изричното указване в декларацията по образец, че залогодателят е запознат с наказателната отговорност по чл. 313 от НК, защото само когато знанието на този факт бъде изрично деклариран, ще е възможно впоследствие да бъде ангажирана евентуално и наказателната отговорност на лицето, в случай на деклариране на неверни данни. А това законово изискване до голяма степен гарантира в залог да не бъдат предоставяни вещи, които са предмет на престъпление. Ето защо, според настоящия състав извършеното административно нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност, поради което няма основание да се приеме, че случаят е маловажен и да се приложи чл. 28 ЗАНН. На следващо място, както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП не се констатират допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Нарушението е описано ясно и подробно, както и обстоятелствата при които то е извършено, посочени са законните разпоредби, които са били нарушени. Правилно е приложена и санкционната норма. Жалбоподателят е ЮЛ, така че правилно му е определена имуществена санкция. Същата е в минималния предвиден в закона размер. При установено нарушение това е най-благоприятния вариант. Няма как съда да наложи по-леко по размер или вид наказание. Ето защо съдът счете, че административното наказание е правилно определено. Атакуваното НП се явява правилно и законосъобразно и като такова ще следва да бъде потвърдено.