Решение № 3107 от 10.7.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3285/2024 г.

Производството е образувано по искове на Н. М. М., ЕГН •••••••••• против РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – П., с административен адрес: гр. П, пл. „••••“ №•••, представлявана от П. С.П. - •••••• с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 12 500 лв., представляваща сбор от неплатени в брутен размер трудови възнаграждения, представляващи разлика между дължимото възнаграждение в предвидения от ЗСВ минимален размер от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера и действително платените му суми, както и сумата от 1750 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане в брутен размер, върху всяка една от главниците по т. I, считано от 1-во число на следващия месец, до датата на подаване на ИМ в съда - 22.02.2024 г., ведно със законна лихва върху претендираната главница от 12 500 лева, считано от предявяване на исковата молба в съда - 22.02.2024 г., до окончателното плащане, както и направените в настоящото производство разноски. В исковата молба се твърди, че от 05.07.2019 г. до настоящия момент, ищецът изпълнява длъжността "•••••“ в Районна прокуратура /РП/ - П., за времето от 1.04.2021г. г. до 31.12.2023 г., и му е начислявано основно месечно възнаграждение /ОМВ/, за заеманата от ищеца длъжност, както следва: от 01.04.2021 г. до 31.12.2021г. - 2949 лева; от 01.01.2022 г. до 31.03.2023 г. - 3244 лева и от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. - 3731 лева. Съгласно чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, ОМВ за най- ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт /НСИ/. В съответствие с чл. 218, ал. 3 от ЗСВ, възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Пленума на Висшия съдебен съвет /ВСС/. Според чл. 163 от ЗСВ най- ниската прокурорска длъжност е „••••••“ в РП, а непосредствено над нея е длъжността, която заема ищецът - "•••••••“ в РП. Ищецът счита, че следва да получава ОМВ не по- малко от предвиденото в ЗСВ за най-ниската длъжност, а именно удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ, но вместо това е получавал по-ниско възнаграждение от предвиденото в закона и за най-ниската длъжност, въз основа решения на Пленума на ВСС, който е определял ОМВ за длъжност, под определения в закона минимум за всички магистрати от районно ниво. С тези решения всяка година е утвърждавана Таблица №1 на ВСС за определянето на ОМВ за длъжност на магистратите. Счита, че разпоредбата на чл. 218, ал. 3 от ЗСВ предоставя възможност на Пленума на ВСС да определя възнагражденията на останалите длъжности в съдебната власт, но това не означава, че му делегира правомощия да определя, за която и да е длъжност, ОМВ под законоустановения минимум, тъй като определеният такъв в ЗСВ е с императивен характер и за магистратите той е аналог на минималната работна заплата. Ищецът настоява, че справедливия размер на ОМВ за заеманата от него длъжност „••••••“ в РП е в размер поне на предвидения в закона минимум, съобразен с данните на НСИ за всеки конкретен месец. И след като НСИ събира и систематизира данни за средномесечната заплата в бюджетната сфера всеки календарен месец, то и предвидения в закона минимум следва да се актуализира на ежемесечна база. Твърди се, че ответникът не е изплатил сума в общ размер от 12 500 лева, както и 1750 лева обезщетение за забава От РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – П., с административен адрес: гр. П., пл. „•••••“ №••••, представлявана от П. С. П. е подаден в срок писмен отговор. Счита исковата молба за недопустима по следните съображения: Според установената съдебна практика •••••• не е страна по трудово правоотношение. Работникът или служителят е физическо лице, което престира трудовата си сила въз основа на трудов договор, избор или конкурс по реда на КТ. ••••• не бил страна и по служебно правоотношение, защото държавният служител е физическо лице, което заема щатна длъжност в държавната администрация и подпомага даден орган на държавната власт в осъществяването на неговите (на държавния орган) властнически правомощия. Редът за придобиването на статута на прокурор се извличал от ЗСВ, а не от КТ или Закона за държавния служител. Препращането към КТ било субсидиарно като не водело до извод, че прокурорът е страна по трудово правоотношение. •••••• не е страна по трудово правоотношение, ето защо няма как негов работодател да е Районна прокуратура гр. П.. В случай, че съдът не възприеме доводите за недопустимост, счита исковата молба за неоснователна, тъй като неправилно е насочена към РП. Не оспорва обстоятелствата, че между Районна прокуратура гр. П. и ищеца Н. М. съществува специфично правоотношение по полагане на труд, както и че ищецът, като магистрат, е престирал труда си в Районна прокуратура гр. П.. Сочи, че определянето на възнагражденията на магистратите се извършва от Пленума на ВСС /към периода на исковата молба/ в съответствие със Закона за съдебната власт. По отношение на възнагражденията на председателите на върховните съдилища, главния прокурор и директора на Националната следствена служба имало изрична законова разпоредба на чл. 218, ал.1 от Закона за съдебната власт, според която основното трудово възнаграждение е в размер на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд, в чл. 218, ал.2 от ЗСВ е посочено, че основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт, а в чл. 218, ал. 3 ЗСВ е посочено, че възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт, каквато в случая се явява длъжността „••••••“, се определят от пленума на Висшия съдебен съвет. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ Висшият съдебен съвет /към периода на исковата претенция/ осъществява правомощията си чрез Пленум и определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите, като всяка година утвърждава Таблица №1 на Пленума на ВСС за определянето на максималните основни месечни работни заплати на съдиите, прокурорите и следователите. Излага се, че Районна прокуратура гр. П. няма друга възможност освен да начислява и изплаща тези утвърдени суми в Таблица № 1 на ВСС за определянето на максималните основни месечни работни заплати на съдиите, прокурорите и следователите, като в случая Районна прокуратура гр. П. действа в условията на обвързана компетентност. Функция на ВСС било управлението на бюджета на съдебната власт, като евентуалното изплащане на по-големи суми от отделен административен ръководител би довело до нарушаване на финансовата дисциплина. С оглед гореизложеното счита, че претенциите на ищеца, отправени към Районна прокуратура гр. П., следва да бъдат насочени към Прокурорската колегия към ВСС, която на основание §23, ал.2 от ПЗР на ЗИД на КРБ изпълнява функциите на ВИСШ ПРОКУРОРСКИ СЪВЕТ, който единствено има компетентност по прилагането на чл. 218, ал.З от ЗСВ и взима решенията и определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите в Република България. Първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната власт е Пленумът на ВСС. Прокуратурата на Репулбика България е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и тя е юридическото лице, което се разпорежда и утвърждава бюджетните сметки на третостепенните разпоредители, каквито са всички прокуратури в страната и в частност Районна прокуратура гр. П.. Ето защо моли исковете на Н. М. да се отхвърлят. След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Няма спор, че ищецът е изпълнявал длъжността "••••“ в Районна прокуратура /РП/ - П., за периода от 1.04.2021г. до 31.12.2023 г., като му е начислявано основно месечно възнаграждение /ОМВ/, както следва: от 01.04.2021 г. до 31.12.2021г. – 2 949 лева; от 01.01.2022 г. до 31.03.2023 г. – 3 244 лева и от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. – 3 731 лева. Искът е предявен срещу надлежен ответник, който се явява работодател на ищеца и с който е възникнало служебното правоотношение, а ВСС е органът, който назначава магистрата в съответния орган на съдебна власт. Този извод следва и от изложените в исковата молба обстоятелства, че за процесния период ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „••••••", с оглед на което съдът приема предявените искове за заплащане на разликата между размера на предвидения в закона минимум и изплатеното му възнаграждение и лихвата за забава са допустими и подлежащи на разглеждане по същество. Cпopът се свежда до това - ĸaĸ ce oпpeдeлят възнагражденията на прокурорите на районно ниво - въз ocнoвa нa зaĸoнa или нa peшeниeтo нa BCC. Спopeд Taблицa № 1 нa BCC, мaĸcимaлнитe ocнoвни мeceчни paбoтни зaплaти нa районните прокурори зa пpoцecния пepиoд ca фиĸcиpaни: от 1.04.2021г. -31.12.202. - 2949 лeвa, от 1.01. 2022г. – 31.03.2023г. - в paзмep нa 3240 лeвa, от 1.04.2023г. – 31.12.2023 – в размер на 3731 лева. B ĸoнĸpeтния cлyчaй ищeцът e пoлyчaвaл бpyтнo мeceчнo възнaгpaждeниe, фopмиpaнo oт ocнoвнa paбoтнa зaплaтa в paзмepa пo yтвъpдeнaтa oт BCC Taблицa №1 и дoпълнитeлнo възнaгpaждeниe зa пpидoбит тpyдoв cтaж и пpoфecиoнaлeн oпит в пpoцeнт въpxy ocнoвнaтa paбoтнa зaплaтa. Съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ, основното месечно възнаграждение за най- ниската магистратска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ. А съгласно чл. 218, ал. 3 от ЗСВ възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Пленума на ВСС. С решения на Пленума се утвърждава и Таблица № 1 за определяне размерите на ОМВ за длъжност на магистратите. Установява се от представените по делото статистически данни на НСИ, че за процесните периоди на ищеца е начислявано ОМВ за заеманата от него длъжност „•••••••“, в размер по-малък от предвидения в чл. 218, ал. 2 от ЗСВ за най- ниската длъжност „••••••". Също така от приложените по делото протоколи от заседания на ВСС и Таблици № 1, се установява, че при определяне на възнагражденията не е прилаган критерия средномесечна заплата в публичния сектор, както по отношение на младшите прокурор и съдии, така и спрямо всички останали длъжности. От изслушаното заключение на вещото лице се установява, че разликата между дължимите БМВ и действителните начислените на ищеца суми са в размер на 11506, 22 лева, а обезщетението за забавено плащане, изчислено върху всяка една от главниците, считано от 1-во число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2024г. възлиза общо на 1673, 18 лева. В о.с.з. проведено на 8.05.2024г. е допуснато изменение на исковете, като искът за главница е намален от 12 500 лева на 11 506, 22 лева, а искът за мораторната лихва от 1750, 00 лева на 1673, 18 лева. Решението на казуса се свежда до това - ĸaĸ ce oпpeдeлят възнагражденията на прокурорите на районно ниво - въз ocнoвa нa ЗСВ или нa peшeниe нa BCC. Съгласно член 218 ЗСВ Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд.