Решение № 661 от 26.10.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 1331/2022 г.

Производството е по реда на чл. 436, ал. 2, вр. чл. 313 и сл. от НПК. С протоколно определение от 24.02.2022 г., постановено по НЧД № 17041/2020 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 7-ми състав, е отказано постановяване на съдебна реабилитация по отношение на М. С. М., във връзка с осъждането му по НОХД № 3034/2015 г. по описа на СРС, НО. Срещу така постановения съдебен акт е депозирана въззивна частна жалба от адв. Х. П. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на молителя М. С. М.. В така подадената въззивна жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че молителят М. е осъждан по три наказателни производства, а именно – по НОХД № 665/1988 г.; по НОХД № 16365/2006 г. и по НОХД № 3034/2015 г., като за осъждането му по първото от цитираните дела е реабилитиран, както е прието в присъдата, постановена по НОХД № 16365/2006 г. по описа на СРС, НО, а деянието – предмет на разглеждане по НОХД № 3034/2015 г. по описа на СРС, НО, е извършено след изтичане на изпитателния срок по условното осъждане на М. по присъдата по НОХД № 16365/2006 г., изтекъл на 14.01.2014 г. Защитникът намира, че неправилно първият съд е приел, че за осъждането си по НОХД № 3034/2015 г. по описа на СРС, НО, М. би могъл да бъде реабилитиран по реда на чл. 87, ал. 1 от НК не по-рано от 08.07.2023 г., като сочи, че 3-годишният реабилитационен срок по чл. 87, ал. 1, т. 1 от НК тече от момента на изтичане на 3-годишния изпитателния срок по условното осъждане, постановено по същото дело, който е започнал да тече на 08.07.2015 г., или, иначе казано, на 08.07.2021 г. М. е придобил право на съдебна реабилитация. Изтъква, че СРС неправилно е приел, че липсват доказателства за възстановяване на причинената вреда в размер на 100 лева от деянието – предмет на разглеждане по НОХД № 3034/2015 г. по описа на СРС, НО, тъй като М. не би могъл по собствена инициатива да възстанови същата, без произнасяне на съда в тази насока. В жалбата се сочи, че са налице всички, предвидени в закона, предпоставки за реабилитация на осъдения М. по съдебен ред, като в тази насока се акцентира на приложените удостоверения за липса на висящи наказателни производства спрямо същия. Отправя се искане определението на първия съд да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, и съдът да се произнесе по същество, като постанови съдебна реабилитация по отношение на молителя М. за осъждането му по НОХД № 3034/2015 г. по описа на СРС, НО. В съдебно заседание, упълномощеният защитник на осъдения М. – адв. Х. П. – от САК, поддържа частната жалба по съображенията, изложени в нея. Отправя искане към съда да признае, че осъденият има право да получи съдебна реабилитация. Осъденият М. С. М., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на депозираната въззивна частна жалба. Представителят на СГП пледира определението на СРС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Акцентира, че съгласно разпоредбата на чл. 88а, ал. 3 от НК, срокът за съдебна реабилитация започва да тече след изтичане на изпитателния срок по условната присъда. ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното: Съдебното производство по НЧД № 17041/2020 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав, е образувано въз основа на молба от осъдения М. С. М., с правно основание чл. 434, ал. 1 от НПК, съдържаща искане да бъде реабилитиран по съдебен ред за осъждането му с влязла в сила на 08.07.2015 г. присъда по НОХД № 3034/2015 г. по описа на СРС, НО. За да се произнесе по така постъпилата молба за съдебна реабилитация, първият съд е събрал, в качеството им на писмени доказателствени средства, и обсъдил справка за съдимост на осъдения М. (л. 7 – 9 от съдебното производство); удостоверение от НСлС, рег. № И – 34060/06.12.2021 г., издадено на М. С. М. в уверение на това, че към 06.12.2021 г. срещу него няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства (л. 23 от съдебното производство); удостоверение от СРП, рег. № УД – 41512/03.11.2021 г., издадено на М. С. М. в уверение на това, че към 02.11.2021 г. срещу него няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства (л. 24 от съдебното производство); диспозитив на присъда от 22.06.2015 г., постановена по НОХД № 3034/2015 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав и определение на СРС, НО, 7-ми състав от 05.10.2015 г. по същото дело (л. 25 и л. 26 от съдебното производство). С протоколно определение от 24.02.2022 г., постановено по НЧД № 17041/2020 г., СРС, НО, 7-ми състав е отказал постановяване на съдебна реабилитация по отношение на молителя М. С. М., във връзка с осъждането му по НОХД № 3034/2015 г. по описа на същия съд. За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, съдът е приел за установено, че спрямо осъдения М. са налице три влезли в сила присъди, първата от които постановена по НОХД № 665/1988 г. по описа на СРС, влязла в сила на 27.02.1989 г., за осъждането по която молителят е реабилитиран. Обосновал е, че предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от НК, за осъжданията си по другите две присъди М. подлежи само на съдебна реабилитация. Решаващият първоинстанционен съд е приел, че с втората по време присъда, постановена спрямо М. по НОХД № 16365/2006 г. по описа на СРС, в сила от 14.01.2009 г., на същия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от пет години, който е изтекъл на 14.01.2014 г. Приел е, че за да получи съдебна реабилитация, М. не е следвало да извършва ново умишлено престъпление от общ характер в 5-годишен срок от изтичане на изпитателния срок по това условно осъждане, а именно – до 14.01.2019 г., но такова престъпление е било извършено от него на 21.01.2015 г., за което М. е осъден по НОХД № 3034/2015 г. по описа на СРС. Направил е извод, че макар срокът по чл. 87, ал. 1 от НК за осъждането на М. по НОХД № 3034/2015 г. да е изтекъл на 08.07.2021 г., не е налице кумулативно изискуемата предпоставка за съдебната му реабилитация, а именно – осъденият да е имал добро поведение. Отделно е приел, че причинените от деянието – предмет на посоченото наказателно производство, вреди, в размер на 100 лева, не са били възстановени от осъдения, без да са били налице уважителни причини за това и без осъденият да е бил освободен от задължението да възстанови причинените с деянието вреди. Срещу така постановения съдебен акт е депозирана въззивната частна жалба от защитника на осъдения М. – адв. Х. П. – от САК. За разглеждане на постъпилата жалба е образувано ВНЧД № 1331/2022 г. по описа на СГС, НО, І-ви въззивен състав. Настоящият въззивен състав, след като направи служебна проверка на атакувания съдебен акт, констатира, че в хода на проведеното първоинстанционно производство е допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо всякога самостоятелно основание за отмяна на крайният съдебен акт, постановен от съда. В тази връзка настоящият съдебен състав констатира, че атакуваното първоинстанционно определение е постановено от незаконен състав, което е нарушение съобразно текста на чл.348, ал.3, т.3 НПК и което е отменително основание по смисъла на чл.335, ал.2 НПК, визиращ отмяна на съдебния акт, постановен от първостепенния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд, тъй като допуснатото съществено процесуално нарушение не може да бъде отстранено при разглеждане на делото в хода на въззивното производство. В конкретния случай, от прегледа на материалите по НЧД № 17041/2020 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, се установява, че делото е било насрочено с разпореждане на съдията – докладчик от 22.11.2021 г., за разглеждане – във връзка с депозираната молба от осъдения М. С. М., с правно основание чл. 434, ал. 1 от НПК, в отрито съдебно заседание на 25.01.2022 г. от 10.00 часа, с изрично вписване за участие в съдебното заседание на съдебни заседатели. С разпореждане от 28.01.2022 г. на съдията – докладчик, делото е било пренасрочено за разглеждане за 24.02.2022 г., когато именно е произнесено и атакуваното първоинстанционно определение, с което е отказано постановяване на съдебна реабилитация по отношение на молителя М. С. М., във връзка с осъждането му по НОХД № 3034/2015 г. по описа на СРС, НО. Видно от съдържанието на протокола от проведеното на 24.02.2022 г. о.с.з., съдебният състав е заседавал в едноличен състав, с председател съдия И.С., който е бил и председател на състава на съда, постановил присъдата по НОХД № 3034/15 г. по описа на СРС, НО, с която М. е бил осъден за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, извършено на 21.01.2015 г., на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК до „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изтърпяването на което е отложено, на основание чл. 66 от НК, с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. При постановяване на тази присъда, правилно съдът е заседавал съобразно текста на императивната законова разпоредба на чл. 28, ал. 1, т. 2 НПК, съгласно която дело по обвинение за престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода“ повече от пет години (каквото е обвинението за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за което М. е бил осъден), в състав един съдия и двама съдебни заседатели. Същевременно, приложимата в случая разпоредба на чл.435, ал.1 НПК, регламентира, че молбата за реабилитация се разглежда от съда в съдебно заседание, с призоваване на молителя, т.е. законодателя имплицитно въвежда изискване състава на съда по този ред да бъде равностоен по броя на членовете на този, който е постановил присъдата, за която съдът е бил сезиран с молба за реабилитация. В проведеното на 24.02.2022 г. съдебно заседание, в което е бил даден ход на делото, на съдебното следствие, по време на което са били приобщени и събраните по делото доказателства, съответно е бил даден и ход на съдебните прения и делото е приключило, съдебният състав е бил едноличен, съставен само от посочения по-горе председател, в какъвто състав е постановено и атакуваното първоинстанционно определение. В този смисъл, винаги когато броят на съдиите и съдебните заседатели не е съобразен със закона, е налице незаконен състав. Съгласно чл.348, ал.З, т.З от НПК, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато присъдата или решението са постановени от незаконен състав, като това съществено процесуално нарушение е от категорията на абсолютните /безусловни/ основания за отмяна на постановения съдебен акт. Цитираното нарушение не може да бъде отстранено, нито санирано от по-горния по степен съд. Ето защо, констатирайки го, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното определение на СРС следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане на същия съд, от друг съдебен състав. Предвид наличието на отменителното основание по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК, настоящата инстанция не намира за необходимо да ангажира становище по материалната законосъобразност на така постановения първоинстанционен съдебен акт, в т.ч. и относно съображенията на молителя и на упълномощения от него защитник в тази връзка, релевирани във въззивната жалба и в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция. Подобно становище би ограничило и възможността на съдебния състав при СРС, който предстои да разгледа повторно делото като първа инстанция, да формира изводите си относно основателността на подадената молба по реда на чл. 434, ал. 1 от НПК, въз основа на вътрешното си убеждение и закона. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК, СЪДЪТ: