Решение № 429 от 18.3.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 27/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д., гл. юрисконсулт в ОД „Земеделие“ – Добрич, в качеството ѝ на пълномощник на Зам. - министъра на земеделието и храните с приложено от същия в нейна полза пълномощно, против Решение № 291 от 24.11.2024 г. по НАХД № 1148/2023 год. по описа на Районен съд – Добрич. Процесуалният представител на касатора излага, че се касае до изпълнително деяние, състоящо се в „унищожаване на хумусния пласт“, с оглед на което според него не е от значение времето, когато е извършено унищожаването. Настоява, че актосъставителят и АНО не били в състояние да установят и посочат данни и обстоятелства за деня, в който е извършено нарушението. В тази връзка за дата на последното определя тази на деня на проверката 23.06.2023 г. Сочи се, че нарушението е по чл. 3, във връзка с чл. 14, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи и същото продължава към момента на проверката и не е настъпил моментът на неговото прекратяване. Според касатора не е налице несъответствие между описанието на нарушението и съдържанието на посочените фактически измерения в действията на дружеството спрямо материалната норма, под която са подведени действията. Иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт Д., която поддържа касационната жалба. Оспорва разноските на ответника по касация. Ответникът – „ТАНАТОС“ООД - ГРАД ДОБРИЧ, редовно уведомен, се представлява от адв. И., редовно преупълномощена, която оспорва касационната жалба и претендира присъждането на разноски. Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище за неоснователност на касационната жалба. По допустимостта на касационната жалба: Административен съд – Добрич, II касационен състав, намира, касационната жалба за допустима. Същата е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на разглеждане пред ДРС е наказателно постановление (НП) № НП – 385/19.09.2023 г., издадено от Заместник – министър на земеделието и храните, според което на 23.06.2023 г. от страна на „ТАНАТОС“ ООД - ГРАД ДОБРИЧ, в поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], община Добрич, област Добрич, населено място от първа категория по Закона за административно-териториалното устройство на Република България, с площ 5867 кв. м земеделска земя е унищожен хумусният пласт, като е насипан с трошенокаменна настилка, върху лека бетонова площадка било поставено съоръжение - кантар, което можело да бъде разглобено и преместено, разположени били два броя преместваеми бараки, както и били струпани строителни материали и земеделска техника на различни места в имота. Прието е, че с това собственикът на имота е нарушил разпоредбата на чл. 3, във връзка с чл. 14, ал. 1 ЗОЗЗ. За проверката е изготвен на 23.06.2023 г. Констативен протокол (КП), в който са отразени горните констатации. Отбелязано е в КП, че огледът е извършен във връзка с постъпило на 21.06.2023г., заявление от дружеството за издаване на акт за категоризация на [ПИ] в землището на [населено място]. Констатирайки нарушението, проверяващият З. Ч. - С. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 52/ 12.07.2023 г., надлежно връчен на жалбоподателя на същия ден, като нарушението е подведено под текста на чл. 3, във връзка с чл. 14, ал. 1 ЗОЗЗ. В АУАН жалбоподателят е отразил, че няма възражения. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред РС наказателно постановление № НП-385/19.09.2023 г., с което на „ТАНАТОС“ООД - ГРАД ДОБРИЧ е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. на основание чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 4 ЗОЗЗ, като за отегчаващо обстоятелство е посочено, че това са увреденото почвено плодородие и влошените екологични функции на почвената покривка на ПИ, който според наказващия орган не може да се използва впоследствие. Указано е, че според чл. 2, ал. 2 от ЗОЗЗ предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето. Като смекчаващо обстоятелство е посочено това, че нарушението е извършено за първи път. Изложени са и мотиви относно липсата на предпоставките за маловажност на деянието предвидени в чл. 28 ЗАНН. РС е приел жалбата за допустима и основателна, като е отменил НП изцяло. За да постанови този резултат, РС е обсъдил събраните по делото доказателства. Счел е за правилно прието, че ПИ е собственост на дружеството – ответник, но е направил извод, за несъставомерност на вмененото деяние. Решението е правилно. На първо място, правилен е изводът на ДРС, че в разрез с разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН административнонаказващият орган не е посочил изрично нито конкретна дата, нито дори времеви период, в който да е приел, че е извършено нарушението. Липсата на дата пречи на преценката на съда да установи и правилно ли е определен субектът на деянието. В случая дружеството е придобило имота от друго дружество. По делото не са приложени приемо - предавателни протоколи за състоянието на имота, в което е придобит от наказаното лице. С оглед на това липсата на дата на извършване на нарушението и липсата на приемо – предавателни протоколи води до невъзможност да се установи времето на извършване на нарушението и субект на същото, поради което НП е незаконосъобразно. Касаторът сам заявява, че не бил в състояние да посочи дата на деянието и данни за извършването му. При невъзможност за това, т.е. при липса на тези основни реквизити, няма как да бъде прието за доказано нарушението. В случая нарушението на чл. 3 и чл. 14, ал. 1 ЗОЗЗ, наказуемо по чл. 41, ал. 1, т. 4 от ЗОЗЗ, се осъществява посредством активно поведение - чрез действие, а не чрез бездействие, което да създава трайно противоправно положение, поради което не може да се приеме, че е налице продължено нарушение. Поради това приложението на чл. 80, ал. 3 НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН е изключено. В този смисъл т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Ето защо в АУАН и НП следва да е посочена конкретната дата или периода на извършване на деянието. Липсата им правилно е счетена от РС за съществено процесуално нарушение на чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, тъй като датата е основен реквизит на нарушението. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за смислово разминаване между даденото на нарушението описание и приложената към него правна [жк], във връзка с чл. 14, ал. 1 ЗОЗЗ. Сочената като нарушена норма на чл. 3 ЗОЗЗ задължава собствениците и ползвателите на земеделски земи да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества. Нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ, посочена също като нарушена, поставя изискване строителството върху земеделска земя от първа до шеста категория да се извършва само след отнемане на хумусния пласт. В този смисъл текстът на чл. 14, ал. 1 ЗОЗЗ не представлява състав на нарушение, а сочи условие за провеждане на строителството върху съответните категории, а именно само след отнемане на хумусния пласт. Тази разпоредба кореспондира пряко с нормата на чл. 3 ЗОЗЗ, която пък вменява на собствениците и ползвателите конкретни видове задължения спрямо опазването на земеделската земя. Правилно първоинстанционният съд е приел, че несъответствието между нормите като квалификация се явява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на дружеството. В разглеждания случай е констатирано, че в земеделската земя, собственост на дружеството, е посипана трошенокаменна настилка, върху лека бетонова площадка било поставено съоръжение - кантар, което можело да бъде разглобено и преместено, разположени били два броя преместваеми бараки, както и струпани строителни материали и земеделска техника на различни места в имота. Не е изяснено по несъмнен начин и от кого е поставена настилката, кога е изградена площадката, кой е струпал строителните материали и е поставил бараките в имота. Не е изяснено и по никакъв начин и защо е прието, че дружеството е извършило нарушението. Въобще няма описани факти в тази насока. Правилно в тази връзка РС е приел, че в АУАН и НП липсва пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, каквито са императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изложени са доводи от дружеството, че имотът е закупен в такова състояние, които не са оборени от АНО. Св. М. споделя, че имотът е закупен от Община Добрич от дружеството – праводател на ответника в такова състояние, почистен е бил частично и обработван, а друга част е останала необработваема и именно за тази част е издадено НП. Според св. М., необработваемата част винаги е била такава. Св. Г. потвърждава, че в частта, за която се говори в НП, никога не е влизала земеделска техника, тъй като там има само камъни. Освен горното, съставът на нарушението - унищожаване на хумусния пласт от юридическо лице, е уреден в ал. 2, във връзка с ал. 1 на чл. 41 ЗОЗЗ, но ал. 2 не фигурира в НП. От друга страна, дори да се приеме, че вмененото нарушение е унищожаване на хумусния пласт, то същото не е доказано, доколкото не се установява конкретните действия по отношение на земята да са предприети от лица, които са действали от името и за сметка на ответника по касационната жалба, още повече, че не се опровергават твърденията на дружеството, че земята е в този вид още при закупуването. При така сторения анализ настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане от страна на ответника по касация, съдът следва да присъди разноски на същия за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 480 лв, за заплащането на което са представени и доказателства (л. 20). Възражението за прекомерност на касатора е неоснователно, тъй като заплатеният хонорар отговаря напълно на фактическата и правна сложност на делото и е под минимума, предвиден в чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич, II-ри касационен състав,