Решение № 219 от 1.10.2019 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 181/2019 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 26, ал.11 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Образувано е по жалба от Д.Й., гражданин на •••, продължително пребиваващ в РБ, на основание чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ, ЛНЧ ••••••••••, чрез пълномощник, срещу Решение Рег.№292р-5509/30.04.2019 г. на директора на ОДМВР - Кърджали, с което е отказано продължаването на срока на пребиваването й в РБ, и е определен срок за напускане на страната. Жалбоподателката намира оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди, че проверката по подаденото от нея заявление била извършена в отсъствие на преводач, като обстоятелството, че не могла да обясни къде живее, се дължало на това, че не разбрала зададените въпроси. Твърди също, че в жилищната сграда, намираща се на посочения от нея адрес, често липсват нормални условия за живот, което наложило наемането на хотелска стая. Освен това, от административната преписка не ставало ясно, дали е била намерена на заявения адрес и при какви обстоятелства било установено, че не знае къде се намира жилището. Намира обжалваното решение за немотивирано, като счита, че не са налице факти и обстоятелства, установяващи че е представила документ с невярно съдържание или е декларирала неверни данни по смисъла на чл.10, ал.1, т.23 ЗЧРБ. Иска отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, както и в представено от същия писмено становище, поддържа жалбата, по съображенията, изложени в нея. Претендира деловодни разноски. Ответникът по жалбата – Директор на ОДМВР - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В представени писмени бележки са изложени подробни съображения за липса на допуснати нарушения на процесуалните правила, в частност на изискването за гарантиране правото на жалбоподателката да разбира смисъла и значението на действията, извършени от административния орган. Счита, че са налице и материалноправните предпоставки за постановения отказ, защото удостоверявайки, че ще живее на адреса, посочен в представения договор за наем, на който се установило че не пребивава, жалбоподателката е декларирала неверни данни пред административния орган. Съдът, като взе предвид постъпилата жалба, с наведените в нея оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Със заявление рег.№•••/••• г., жалбоподателката е поискала да й бъде предоставено право на продължително пребиваване в РБ, на основание чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ - член на семейството на български гражданин-съпруг. Към заявлението са приложени и необходимите документи, в т.ч и договор за наем на апартамент, находящ се в •••, сключен на 22.05.2018 г. между жалбоподателката, като наемател и Б. Б. А., като наемодател. Приложена е и декларация от Б. Б. А., с нотариална заверка на подписа, че е собственик на горното жилище, както и че не възразява жалбоподателката да живее в него. В хода на административното производство са изготвени три докладни записки от служители в група „Миграция“ към ОДМВР Кърджали, в които е отразено, че при извършената на 15.04.2019 г. проверка, се установило, че жалбоподателката не знае къде се намира наетото от нея жилище в •••, като не разполага и с ключ от същото. Посочено е, че на 14.04.2019 г., около 05: 00 ч., Д.Й., заедно със съпруга и детето й са били настанени в хотел „•••“. Горните обстоятелства се потвърждават и от приложените по делото справки за адресни регистрации на чужденци /л.34 и л.38/, писмени обяснения на Х. А. /л.40/, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели И. М., Т. Т., Ц. М. и Н. Х. В писмено обяснение по случая, жалбоподателката посочила, че при подаване на документите за пребиваване, от нея е изискано да покаже наетото жилище. Тъй като нощувала в жилището само веднъж, през ••• г., не успяла да се ориентира и да го намери. Причината за отсядането й в хотел „•••“, на ••• г., обяснила с ранния час на пристигане в страната и нежеланието да притеснят наемодателката, тъй като ключът на наетото жилище се намирал в последната. На 15.04.2019 г. е съставен констативен протокол от ••• М., за това, че при извършена проверка, във връзка с искане от Д.Й. за предоставяне право на продължително пребиваване в РБ, е констатирано, че лицето не знае къде се намира жилището и няма ключ от него. В протокола жалбоподателката е вписала обяснение, че всъщност знае адреса. С обжалваното решение, на основание чл.26, ал.1, във вр. с чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ, е отказано продължаването на срока на пребиваването на жалбоподателката в РБ, като на основание чл.69, ал.1 ППЗЧРБ, е определен и срок за напускане на страната. За да постанови това решение, административният орган е приел, че при извършената на 15.04.2019 г. се установило, че лицето не знае къде се намира наетото от нея жилище и няма ключ от него. Посочено е, че Д.Й. има разрешение за пребиваване в РБ от ••• г., и при посещенията си в страната отсяда в различни хотели. По отношение на наетия от лицето апартамент в •••, е посочено, че на последния адрес са регистрирани по постоянен и настоящ адрес трима български граждани и шестима чужденци, като всеки един от чуждите граждани е наемал цялото жилище. Прието е, че с представения договор за наем, лицето е удостоверило пред административния орган, че ще живее на адреса, посочен в договора, като последният адрес е въведен и в АИС „Единен регистър на чужденците“ и „Български документи за самоличност“. Въз основа на горното, административният орган е приел, че е налице основание по чл.26, ал.1 във вр. с чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ, защото, за да получи право на продължително пребиваване, жалбоподателката е декларирала неверни данни – заявила е адрес на пребиваване, на който тя не живее и това обстоятелство е било обработено в информационните фондове на МВР. Прието е също, че жалбоподателката не принадлежи към категорията уязвими лица. За нея няма производства по Закона за убежището и бежанците. От ••• г. лицето е със статут на продължително пребиваващ в РБ чужденец. До РБ пътува заедно със съпруга и детето си. Живее заедно със семейството си в •••, поради което постановеният отказ за продължаване срока на пребиваване няма да ограничи правото й на личен и семеен живот, нито да създаде затруднения за поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата на произход. Решението е връчено на 30.04.2019 г., на надлежно упълномощено лице, а жалбата е подадена по пощата, на 14.05.2019 г. При така установените факти, съдът прави следните изводи: Жалбата е подадена в установения от закона срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена в предвидената писмена форма и от компетентен орган. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 11 от Правилника за устройството и дейността на МВР, областните дирекции на МВР се ръководят от директори, които издават и отказват издаване на разрешения за краткосрочно и продължително пребиваване по Закона за чужденците в Република България. При постановяване на оспореното решение не се констатираха и съществени нарушения на административно производствените правила, нито нарушения на материалния закон. Решението е издадено след изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за случая. Изложени са надлежни фактически и правни основания за издаването му, като е изследван и въпросът за отражението на евентуален отказ, върху правото на лицето на личен и семеен живот и поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата на произход. Безспорно е по делото, че жалбоподателката е ••• гражданин, съпруга на български гражданин, съгласно представеното удостоверение за сключен граждански брак на ••• г.; има статут на продължително пребиваващ в РБ чужденец, от ••• г., както и че на 16.04.2019 г. е регистрирано заявление за продължаване на срока на продължителното й пребиваване в РБ. Не се спори също, че лицето е приложило към подаденото заявление документите, посочени в чл.14, ал.1 и чл.29, ал.1 от ППЗЧРБ, като е заявило адрес в РБългария: •••. За установяване на обстоятелството по чл.14, ал.1, т. 3 ППЗЧРБ - доказателства за осигурено жилище, жалбоподателката е представила договор за наем на жилище и декларация от собственика на жилището. Съгласно предвиденото в чл. 26, ал.1, във вр. с чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ, на които е основан оспореният акт, о тказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 19 - 23, на чужденец, представил документ с невярно съдържание или декларирал неверни данни. Установи се от приложените по делото писмени доказателства - справки на л.34-38 от делото и писмени обяснения /л. 33, 39, 40/, в т.ч. и от жалбоподателката, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира изцяло, като еднопосочни, взаимно допълващи се и съответстващи на останалия доказателствен материал, че жалбоподателката не обитава адреса, посочен от нея в заявлението за продължаване срока на пребиваване. Установи се също така, че при престоя си в страната лицето отсяда за кратки периоди от време в различни хотели, намиращи се в ••• или в околностите му. Заедно със съпруга и детето си живее преимуществено в •••, където и двамата имат разрешение за пребиваване. Отделно от изложеното, жалбоподателката не доказва, че действително има осигурено жилище за престоя си в РБ, тъй като същата не разполага с ключ от жилището, в което е заявила че пребивава, а и според тематичната справка за чужденци /л.46 от делото/, в посоченото жилище в •••, са регистрирани по постоянен и настоящ адрес трима български граждани и шестима чужденци. С посочването на адрес на пребиваване в РБългария и представянето на договор за наем на жилището, намиращо се на този адрес, формално са изпълнени изискванията на закона, но според установеното по делото, лицето не пребивава на заявения адрес в •••. Горното е основание за отказ да се издаде разрешение за продължително пребиваване, тъй като заявените от лицето данни, относно адреса й на пребиваване в РБългария, не отговарят на действителното положение. При така установеното, обоснован се явява изводът за наличие на предпоставките по чл.26, ал.1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ. Не се установиха и твърдяните в жалбата съществени нарушения на административнопроизводствените правила, касаещи отсъствието на преводач. Установи се, на първо място, че проведеното на 15.04.2019 г. интервю, по време на което жалбоподателката е заявила, че не знае къде се намира наетото от нея жилище, както и че няма ключ от същото, е проведено в присъствието на лицензиран преводач - А. А., който превел надлежно, както въпросите на служителя, така и отговорите на жалбоподателката. Установи се също така, от показанията на св.М., че преди предприемане на фактическата проверка на заявения адрес, жалбоподателката се е намирала в офиса на А. А. и в присъствието на последната, служителят М. е обяснил предстоящото действие - посещение на посочения от нея адрес. Т.е., дори да се допусне, че не е разбрала напълно казаното от служителя, то тя е имала възможност да се информира от лицето, легитимирало се като неин преводач, в хода на административното производство. В тази връзка е и писменото обяснение на Д.Й., в което изрично е отбелязано, че при подаване на документите за пребиваване от нея е изискано да покаже наетото жилище, т.е. лицето е било наясно с предприетите действия. По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно, а подадената жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът