РЕШЕНИЕ

№ 49

гр. София, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20231100108105 по описа за 2023 година Образувано е по предявен от Й. С. срещу „Е.А.Т.“ ЕАД/н./ иск с правна квалификация чл. 119 от КМЧП за признаване и допускане изпълнение на територията на Република България на съдебно решение II 9 П1. № 16/19 от 16.07.2021 г. на основния първоинстанционен съд гр.Сурдулица, съдебна единица гр. Владичин хан, Сърбия и влязло в законна сила на 14, 03, 2022год.

Поддържа се, че с цитираното съдебно решение „Е.А.Т.“ ЕАД – клон Белград е осъдено да заплати на ищеца Й. С. суми в общ размер на 59276, 10 динара, представляващи възнаграждение за извънреден труд по сключен между страните трудов договор, както следва: за месец януари 2016 година сумата в размер на 8713, 13 динара, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.03.2016 година, до окончателното плащане;

За месец февруари 2016 година сумата в размер на 8979, 15 динара, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.04.2016 година, до окончателното плащане;

За месец март 2016 година сумата в размер на 9862, 46 динара, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.05.2016 година, до окончателното плащане;

За месец април 2016 година сумата в размер на 16077, 15 динара, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.06.2016 година, до окончателното плащане;

За месец май 2016 година сумата в размер на 15644, 22 динара, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.07.2016 година, до окончателното плащане; всичко в 15- дневен срок от деня на получаване на съдебното решение, сумата от 9222, 49 динара, обезщетение за неизползвана пропорционална част от годишния отпуск за 2016 година, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.07.2016 година, до окончателното плащане, всичко в 15-дневен срок от деня на получаване на съдебното решение, както и сумата от 155920, 00 динара, представляваща разноските по делото, в 15- дневен срок след влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва за забава по смисъла на чл. 277 ЗЗД, считано от деня на изпълнение на решението за разноските, до окончателното плащане.

Релевират се довод, че клонът не притежава отделна правосубектност и е част от имуществото на търговеца, поради което за всички задължения, които възникнат във връзка с дейността на клона, отговорността се носи от търговеца. Изложеното обосновава пасивната легитимация на ответното дружество. Посочва се, че „А.“ АД (предишно наименование на ответника), съобразно законодателството на Република Сърбия, е поело отговорността за всички задължения, които възникват във връзка с дейността на клона му в Република Сърбия. Поддържа да са налице предпоставките на чл.117 от КМЧП, както и формалните предпоставки на чл. 119, ал. 2 от КМЧП, поради което представеният съдебен акт подлежи на признаване и изпълнение. Претендират се разноски.

Ответникът-„Е.А.Т.“ ЕАД – в открито производство по несъстоятелност, чрез синдика Е. Т., оспорва допустимостта на исковата претенция. Навежда доводи, че в производството по чл. 119 от КМЧП съдът не може да проверява правилността на чуждестранното решение, както и да пререшава спора, който вече е разрешен от чуждестранния съд. Посочва, че в конкретния случай, в производството, по което е постановен съдебният акт, участие е взел единствено клонът на ответника - „Е.А.Т.“ ЕАД – клон Белград. Излага съображения, че клонът не е правен субект и няма качеството на юридическо лице, а е част от търговското предприятие на търговеца. Поддържа, че поради несъответствие между ответника в производството пред Основния първоинстанционен съд гр. Сурдулица и ответника в настоящото производство исковата претенция се явява недопустима.

Възраженията на ответника за недопустимост на производството поради липса на правосубектност са неоснователни. Търговецът е пасивно легитимиран за задълженията на клона регистриран в чужда държава.

Налице е правен интерес от иска и предвид обстоятелството, че вземането предмет на съдебното решение, чието признаване и допускане на изпълнение се претендира, касае вземане по трудово правоотношение, което на осн. чл.687 от ТЗ подлежи на служебно вписване от синдика в списъка на приетите вземания, което видно от извършената служебна справка по т.д.№902/2023 по описа на СГС, ТО, 25 състав не е сторено, поради което и по аргумент на по силното основание ищецът не е обвързан от сроковете по чл.685 ТЗ и чл.688 от ТЗ.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно чл. 43 от договора между Народна република България и федеративна народна република Югославия за взаимна правна помощ /ратифициран с Указ №167 на президиума на народното събрание от 08, 06, 1956год. изв., бр.16 от 1957год., обн. Изв.бр.16 от 22, 02, 1957год./, във връзка с чл.119 от КМЧП, Софийски градски съд е международно и същевременно местно компетентен да разгледа молбата за екзекватура на съдебното решение.

От Решение на основен първоинстанционен съд гр.Сурдулица, съдебна единица гр.Владичин хан II 9 П1. № 16/19 от 16.07.2021 г.., е видно „Е.А.Т. „АД-клон Белград да заплати на Й. С. от село Маняк, ЕГН ••••••• процесните суми на основание неплатено трудово възнаграждение за извънреден труд, неизползвана част от годишен отпуск и плащане на осигурителни вноски.

Налице е отбелязване върху самия документ представен от ищеца в оригинал /стр.63/, че решението е влязло в сила на 14, 03, 2022год., а подлежи на изпълнение на 29, 03, 2022год.

От удостоверение №11 11 Р3 93/22 от 20, 09, 2022год. на Основен съд Сурдулица, Република Сърбия се установява, че след влизане в сила на Решението ищецът не е образувал изпълнително производство;

Липсват данни по делото да са налице висящи съдебни производства или постановени съдебни решение на български съд между същите страни за същото искане и на същото основание.

От удостоверение №9001306/30, 04, 2024год. на СРС е видно да липсват данни за образувани граждански и/или наказателни дела със страни Й. С. и „Е.А.Т.“ЕАД.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

От решение №3/02, 01, 2024год. постановено по т.д.№ 902/2023год. по описа на СГС, ТО, 25 състав се установява, че по отношение на Е.А.Т. ЕАД е открито производство по несъстоятелност като е определена начална дата на неплатежоспособността- 31, 12, 2018год.

С решение вписано на 19, 09, 2024год. в ТР с №1253/19, 09, 2024год. постановено по т.д.№ 902/2023год. е обявена несъстоятелността на Е.А.Т. ЕАД.

По аргумент на чл.3, ал.1 от КМЧП установеното в договор за правна помощ има приоритет пред разпоредбите на КМЧП. Изпълнени са изискванията на чл. 45 от Договора за правна помощ между Република България и Република Сърбия към молбата за допускане на изпълнението да се прилагат: 1) пълен препис от решението и особено удостоверение, че е влязло в сила и подлежи на изпълнение; Съдът намира по аргумент на чл.46, ал.1, б.“г“ от ДПП за признаване, съответно допускане на изпълнението да се осъществява и при изрично удостоверяване, чрез документ, че ответникът е бил редовно призоваван и уведомен според законодателството на държавата, в която е постановено решението, за което се представят особени доказателства, да е неприложим, тъй като удостоверение за редовно призоваване на ответника е изискуемо в хипотезата на не участвала страна в процеса, каквато не е настоящата хипотеза. Видно от самото решение ответникът е представляван от адв. Д.Я., като е взел становище по съществото на спора-стр.60 от делото.

Не са налице правоизключващите предпоставки обосноваващи отказ на признаване и допускане на изпълнение съобразно чл.46, ал.1, б.“а“-б.“д“ от Договора за правна помощ, според които може да се откаже признаване и изпълнение на Решение:

1.ако съгласно законодателството на договарящата страна, на чиято територия решението трябва да бъде признато и изпълнено, делото се отнася към изключителната компетентност на органите на правосъдието на тази държава, 2.ако изпълнението на решението противоречи на законодателството на договарящата държава на чиято територия трябва да се проведе изпълнението, 3.ако ответникът е бил лишен от възможността да защитава своите права;

1. когато на територията на замолената държава между същите страни, със същия предмет и на същото основание вече е постановено решение, което е влязло в сила.

С изключение на условията за допускане и изпълнение и предпоставките за отказ на признаване и допускане на изпълнение на решение съобразно чл.44 от ДПП, и доколкото в последния не се съдържа детайлна правна уредба относно процесуалния ред за екзекватура, то на осн.чл.45 от ДПП е приложим КМЧП, но не по отношение на всички разпоредби. Логично следва да бъдат изключени тези които са двустранно уредени между договарящите страни и касаят условията за допускане. Приложими следва да са нормите на чл. 118, чл. 119, ал. 1, чл.120, ал.1 и чл. 121 от КМЧП. Разпоредбите на чл.119, ал.2 и ал.3 от КМЧП касаят въпроси относими към условията за признаване и допускане, които са изрично уговорени съгласно Договора за правна помощ и имат предимство пред КМЧП. Така например съгласно член 51 от ДПП официалните документи, съставени или издадени от съд или от друг държавен орган в едната договаряща държава, ако са снабдени със служебен печат, не е необходимо да се заверяват, за да се използват пред съдилищата и пред другите държавни органи на другата договаряща държава.

Съгласно разпоредбата на чл.120, ал.(1) от КМЧП съдът следва да установи служебно наличието на условията по чл.117 КМЧП, в случая на чл.45 и чл.46 от договора за ПП. Релевантните предпоставки включени във фактическия състав съдът намира да са налице. Не е налице изключителна компетентност на българския съд съобразно чл.12, ал.1, чл.13, ал.2 и чл.19 от КМЧП. Признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение не се допуска, когато ответникът е бил лишен от възможност да защити правата си, аналогична на чл.117, т.2 от КМЧП –установи се че ответникът е бил своевременно уведомен за съдебното производство, което изключва накърняване на правото му на защита. От приложеното по делото решение на основен съд гр.Сурдулица от 16, 07, 2021год. е видно, че ответникът е упражнил правото си на защита като е взел становище по съществото на спора.

Не се установи наличието на влязло в сила решение на български съд между същите страни за същото искане и на същото основание, както и висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска; Липсват и релевирани възражения в този смисъл от ответника по делото.

Последната процесуална предпоставка е признаването или допускането на изпълнението да не противоречи на българския обществен ред. В конкретния случай българския правов ред допуска съдебно дирене и изпълнение на неудовлетворено парично притезание, произтичащо от трудово правоотношение, какъвто е конкретния случай. От ответната страна не са релевирани възражения по смисъла на 121, ал.2 от КМЧП за погасяване на задължението или част от него след влизане в сила на чуждестранното решение.

С оглед на обхвата на проверката на съда не навлизащ в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия съд и доколкото са налице горните процесуални предпоставки предвидени в ДПП и КМЧП исковата претенция съдът намира за основателна.

По разноските:

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 50, 00лв.-д.т. в настоящото производство;

Мотивиран от горното и на осн.чл.29 от КМЧП Софийски градски съд