Решение № 2414 от 25.3.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2323/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3, вр.чл.117, ал.1, т.1, вр.чл.48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на К. Д. Р. с [ЕГН] от [населено място], [улица], общ.Сунгурланре, обл.Бургас, заявена чрез адв.Л.К. от САК срещу решение изх.№ 1040-02-127/29.11.2023г., издадено от директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 1030-02-5533/30.10.2023г. по описа на Н. Т.-Бургас, от Рошманова срещу изчисления и изплатен размер на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради бременност и раждане на второ дете по болнични листове № Е20231743962 за периода 11.08.2023г. – 24.09.2023г. и № Е20232386931 за периода 15.09.2023г. – 26.10.2023г.. С жалбата се счита, че административния орган е постановил обжалваното решение при неправилно тълкуването на правната норма на чл. 49, ал. 2 от КСО, която е приложена стеснително – т. е. прието е, че Рошманова се е намирала в период на получаване на парично обезщетение при използван допълнителен отпуск за отглеждане на дете до [възраст] възраст по чл. 54 от КСО. Тъй като именно през този период за нея настъпва втора бременност, няма основание да бъде приложена разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО. При получаване на обезщетението за бременност и раждане на второто си дете, жалбоподателката е установила, че изплатеното й обезщетение е по-малко по размер от това, което е получавала за първото си раждане. Твърдението в жалбата се основава на обстоятелството, че материалният закон (КСО) не обвързва прилагането на нормата на чл. 49, ал. 2 от КСО с използването на отпуск (включително такъв по чл. 54 от КСО ). Иска се отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административно - производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, както и връщане на преписката на административния орган с указания за приложение нормата на чл.49, ал.2 КСО. Отправено е искане за присъждане на разноски за заплатена държавна такса и за присъждане на адвокатски хонорар във връзка с осъществена безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Бургас, чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли жалбата по изложените аргументи в представеното по делото становище. Счита, че доколкото работодателят осигурител е подал до НОИ удостоверение приложение № 10 с което е удостоверил че считано от 24.05.2023г. отпускът за отглеждане на първото дете до [възраст] възраст е прекратен, то към датата на която е настъпило правото на парично обезщетение при бременност и раждане – 11.08.2023г. жалбоподателката не е била в период на изплащане на парично обезщетение за дете до [възраст] възраст, поради което и не са изпълнени законовите изисквания на чл.49, ал.2 КСО. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Оспорва се акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради което, подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Не е спорно по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства, че К. Р. е осигурено лице всички осигурителни рискове като служител по трудов договор с дружеството „ПМУ Пласт“ ЕООД, [ЕИК]. Видно от представени удостоверения за раждане /л.28, 29 по дело/, жалбоподателката има две деца - Я. Н. С., род. на 17.11.2021г. и Д. Н. С., род. на 15.09.2023г.. За първото дете на Рошманова са изплатени парични обезщетения за бременност и раждане за периода 12.10.2021 г. до 25.11.2022г. като изчисленото дневно парично обезщетение, е в размер на 63.58 лв.. Считано от 26.11.2022 г. до 23.05.2023 г. е изплащано парично обезщетение за отглеждане на дете до [възраст] възраст. Съгласно подаденото удостоверение приложение № 10 от осигурителя „ПМУ Пласт“ ЕООД, [ЕИК] на Рошманова е разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда за периода от 26.11.2022 г. до 17.11.2023г. за детето Я. Н. С./л.42 по дело/. С подадено удостоверение приложение №10 осигурителят е удостоверил промяна в декларираните обстоятелства и по-конкретно, че считано от 24.05.2023 г. отпускът на г-жа Рошманова е прекратен/л.43 по дело/. За периода от 24.05.2023 до 27.06.2023 г. лицето е във временна неработоспособност поради общо заболяване но болничен лист № Е20231319110, за който е представено удостоверение приложение № 9 от осигурителя и на г-жа Рошманова е изплатено парично обезщетение. По подадено удостоверение приложение № 10 от осигурителя относно правото на лицето на парично обезщетение по чл. 54 от КСО, считано от 24.05.2023 г. на лицето е изплатено парично обезщетение в размер на 50 на сто от обезщетението за отглеждане на дете до [възраст] възраст. За периода 27.06.2023 г. до 02.08.2023 г. и от 02.08.2023 г. до 11.08.2023 г. лицето е във временна неработоспособност поради общо заболяване по болнични листове № Е20231743116 и № Е20231743622. За тези периоди са изплатени парични обезщетения по болничните листове, както и 50 на сто от паричното обезщетение за отглеждане на дете до [възраст] възраст. За периодите от 11.08.2023г. - 24.09.2023 г. и от 15.09.2023 г. - 26.10.2023 г. на жалбоподателката са издадени болнични листове № Е20231743962 и № Е20232386931 за бременност и раждане. За болничните листове са представени удостоверения приложение № 9 от осигурителя. Това несъмнено се явява нов социално-осигурителен риск, по отношение на който е приложима разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от КСО. Дневното парично обезщетение при бременност и раждане по спорните болнични листове № Е20231743962 и № Е20232386931 е в размер на 56, 96лв.. При получаване на обезщетението жалбоподателя Рошманова е установила, че изплатената сума е по-ниска и е депозирала заявление за преизчисляване на обезщетението/л.26/. В заявлението, а и в сложената тук за разглеждане жалба се поддържа становището, че за раждане на второто си дете жалбоподателката е излязла в отпуск за бременност и раждане преди навършване на две години от раждането на първото си дете, поради което е осъществена хипотезата на чл.49, ал.2 КСО, тъй като към този момент тя е получавала обезщетение за отглеждане на дете до [възраст] възраст. С обжалваното решение № 1040-02-127/29.11.2023г. директорът на Т. Н.-Бургас, ръководейки се от съдържанието и отправеното искане, е приел и разгледал горното заявление като жалба, независимо от начина, по който е озаглавено. Изложени са в решението в хронологичен ред фактическите обстоятелства по издадените болнични листове и удостоверяванията пред НОИ от страна на осигурителя по посочените по горе приложения. Жалбата е отхвърлена, тъй като е прието, че не са изпълнени изискванията на чл.49, ал.2 от КСО и по-конкретно, че правото на парично обезщетение за бременност и раждане - считано от 11.08.2023г., не е възникнало в период на изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до [възраст] възраст, тъй като отпуска за отглеждане на дете е бил прекратен считано от 24.05.2023г., съгласно подаденото от осигурителя удостоверение приложение № 10. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на материалната му компетентност, като при издаването му не се констатират съществени нарушения на административните правила. Изложени са в достатъчна степен мотиви, от които да бъде установена действителната воля на административния орган. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Фактите по делото не са спорни между страните, като спорът се свежда до приложението на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО. В тази връзка, следва да бъдат изложени следните съображения: субективното право на обезщетение при бременност и раждане е регламентирано с разпоредбата на чл. 48а от КСО, а с разпоредбата на чл. 49 от КСО е регламентиран неговият размер. Разпоредбата на чл. 48а от КСО предвижда, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на 100 от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващи се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъда по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5. Съгласно алинея втора на същата разпоредба при придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето. Правилото на чл. 49, ал. 2 от КСО следва да бъде прилагано при всяко определяне на размера на обезщетението, което се дължи, когато е налице една от двете предпоставки – правото на парично обезщетение при бременност и раждане да възникне през периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете. Несъмнено в конкретния случай жалбоподателката е прекъснала ползването на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете, съответно получаването на обезщетение по чл. 53 от КСО и за периода от 24.05.2023 г. е продължила да упражнява трудова дейност срещу възнаграждение. Същевременно е започнала да получава обезщетение при неизползване на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете ( чл. 54, ал. 1 от КСО ). Това осигурително плащане не цели да компенсира загубен трудов доход, тъй като лицето упражнява трудова дейност и получава доходи, а съдейства за облекчаване на разходите по детето. Именно в периода през който е изплащано обезщетение при неизползване на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете жалбоподателката е придобила право на парично обезщетение при бременност и раждане. Разпоредбата на чл. 54 от КСО предвижда, че майката (осиновителката), която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение по чл. 52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване или самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство. Съдебната практика еднозначно, трайно и безпротиворечиво приема, че разпоредбата на чл.49, ал.2 КСО следва да се тълкува разширително с оглед нейната социална насоченост към майки с повече от едно дете. С отпускането на обезщетение по чл. 54 от КСО, което представлява обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до [възраст] възраст в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53 от КСО, е изпълнено изискването по чл. 49, ал. 2 от КСО. В случая има допустимо отпускане на обезщетение за отглеждане на дете, съответно фактическият състав отговаря на приложимата правна разпоредба на чл. 49, ал. 2 от КСО, според която майката има право на отпускане на обезщетение в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, тъй като той се явява по-благоприятен за нея. Целта на разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че тя е създадена, за да предоставя на майки, които отговарят на изискванията на чл. 48а от КСО, обезщетения за втора бременност и раждане в размер не по-нисък от този, който е бил предоставен за първото дете. Идеята е родителят, изпълнил условието за 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство, да разполага с достатъчно средства за отглеждане на дете, още повече при наличие на вече едно родено, което прави и ситуацията по-сложна от финансова страна./ в т.см.Р.№ 8218/03.06.2019г. по адм.д.№ 6108/2018г. ВАС, VI о./ При тези съображения съдът приема, че разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО следва да се тълкува разширително, като в хипотезата и се включат всички видове обезщетения, които са свързани с раждането и отглеждането на детето. Обратното би било проява на стеснително тълкуване, при което от обхвата на разпоредбата неоснователно ще бъдат изключени определен кръг лица, само на базата на вида обезщетение, което получават. Размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен по чл. 49, ал. 1 или чл. 49, ал. 2 от КСО, като дължимото обезщетение е в размера, който е по-благоприятен за майката. Тази преценка следва да се направи от административния орган, без да бъдат изключвани от обхвата лицата, получили или получаващи обезщетения по чл.54, ал.1 КСО. Ето защо основателна е претенцията на жалбоподателката, че като майка на второ дете, има право на отпускане на обезщетение в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, тъй като той се явява по-благоприятен за нея. Целта на разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че тя е създадена, за да предоставя на майки, които отговарят на изискванията на чл. 48а от КСО, обезщетения за втора бременност и раждане в размер не по-нисък от този, който е бил предоставен за първото дете. Идеята е родителят, изпълнил условието за 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство, да разполага с достатъчно средства за отглеждане на второ дете По изложените аргументи, решението на директора на ТП на НОИ – Бургас следва да бъде отменено, като преписката бъде върната на административния орган с указания за точното прилагане на закона. Съобразно изхода по делото жалбоподателя Рошманова има право на съдебни разноски, но произнасане в този смисъл не следва/досежно заплатената държавна такса от 10лв./, тъй като искане не е отправено в тази насока. Сторено е искане за присъждане на адв.възнаграждение на процесуалния представител по пълномощие на жалбоподателя по реда на чл.38 ЗА, което подлежи на уважаване, предвид съдържанието на представения договор за правна защита и съдействие. На основание разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция) на процесуалния представител по пълномощие на жалбоподателя адв. Л. М. К. от АК-София, сл.№ 1500690810, [улица]180197393 следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. (петстотин лева). Мотивиран от горното, съдът