Решение № 3210 от 27.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10777/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 9568/06.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 28068/2022 г. по описа на СРС, 180 с-в съдът е отхвърлил предявените от „Некст Лоджистикс“ ЕООД, срещу „Алтех Технолоджи“ ЕООД, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 1320, 00 лева - неизплатено възнаграждение по спедиционен договор, за което е издадена Фактура № 1000036145/10.03.2021г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 11.02.2022 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 94, 97 лв. - мораторна лихва за периода от 28.05.2021 г. до 10.02.2022 г. С постановеното решение съдът е отхвърлил и предявения от „Алтех Технолоджи“ ЕООД, срещу „Некст Лоджистикс“ ЕООД, насрещен иск с правно основание чл. 373, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 969, 80 лв. – обезщетение за вреда, представляваща стойността на разпилените 3 500 литра железен трихлорид по време на превоз от гр. София до гр. Видин, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на насрещния иск – 18.04.2022 г. до окончателно изплащане. Съобразно изхода на спора съдът е разпределил и отговорността за разноските. Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 186053/29.06.2023 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Некст Лоджистикс“ ЕООД, чрез адв. Х. М., с която се обжалва постановеното по делото решение в частта му, в която съдът е отхвърлил предявените от дружеството срещу ответника „Алтех Технолоджи“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Излага се становище за неправилност на постановения от Софийски районен съд съдебен акт в обжалваната му част. Сочи се, че съдът неправилно и в противоречие с доказателствата по делото, е приел, че ищецът не е доказал наличието на валидно търговско правоотношение между него и ответника, породено от сключен между тях спедиционен договор, а оттам и наличието на основание да претендира заплащане на възнаграждение по него. Твърди се, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки за основателност на предявените осъдителни искове. В тази връзка се отбелязва, че приложимите разпоредби на Закона за счетоводството не изискват като задължителен реквизит на фактурата полагането на подпис на представител на ответника, поради което не можело това обстоятелство да води до еднозначен извод за липсата на спедиционен договор. Намира, че всички събрани писмени и гласни доказателства установявали, че между ищеца и ответника е постигнато съгласие по всички съществени елементи на договора за спедиция, евентуално, че е налице мълчаливо приемане от ответника на предложението за сключване на такъв договор по смисъла на чл. 292, ал. 1 ТЗ. Допълва се също така, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсват доказателства спедиторът да е прехвърлил на възложителя правата по изпълнителната сделка (т.нар. отчетна сделка), като счита, че същата се установявала както от събраните пред съда гласни доказателства, така и от представената електронна кореспонденция между страните. С оглед на изложеното се отправя искане за отмяна на постановеното от Софийски районен съд решение в обжалваната му част и за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба вх. № 242035/29.08.2023 г., подаден от насрещната страна „Алтех Технолоджи“ ЕООД, чрез адв. В. В., в който се излага становище за нейната неоснователност. Посочва се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че ищецът по делото не е установил при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по валидно сключен между тях спедиционен договор. Сочи се, че по делото липсват доказателства страните да са постигнали съгласие по съществените елементи на договора (поради липсата на подпис на представител на ответното дружество върху процесната фактура и неосчетоводяването й от ответника), като такова не би могло да бъде доказано посредством свидетелски показания с оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК. Поддържа се, че не са представени и доказателства за наличието на отчетна сделка, с която спедиторът да прехвърли на възложителя правата, възникнали от изпълнителната сделка. С оглед на изложеното се отправя искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски. Решение № 9568/06.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 28068/2022 г. по описа на СРС, 180 с-в, в частта му, в която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от „Алтех Технолоджи“ ЕООД, срещу „Некст Лоджистикс“ ЕООД, насрещен иск с правно основание чл. 373, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 969, 80 лв. – обезщетение за вреда, представляваща стойността на разпилените 3 500 литра железен трихлорид по време на превоз от гр. София до гр. Видин, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на насрещния иск – 18.04.2022 г. до окончателно изплащане, като необжалвано е влязло в законна сила. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Постановеното от Софийски районен съд решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените оплаквания относно неговата правилност, настоящият въззивен съдебен състав намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже възникването на търговски отношения с ответника, породени от спедиционен договор; че е изпълнил задълженията си по същия; както и размера на дължимото се възнаграждение, за което е издадена фактура № 1000036145/10.03.2021 г. на стойност 1 320, 00 лева. По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадане на ответника в забава, а в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. За доказване основателността на предявените искове пред първоинстанционния съд са ангажирани следните доказателства: Представена е електронна кореспонденция, водена между страните в производството, от която се установява следното: На 02.03.2021 г. ответникът е отправил електронно запитване до ищеца относно транспортни услуги, изразяващи се в доставка до станциите в гр. Козлодуй и гр. Видин на 25 т., съответстващи на 17 м3, от веществото течен ферихлорид (железен трихлорид), като 7 м3 са били предназначени за станцията в гр. Козлодуй, а 10 м3 – за станцията в гр. Видин, впоследствие променени на 6м3 за гр. Козлодуй и 11 м3 за гр. Видин. В запитването ищецът е посочил и съществена особеност на товара - „Ферихлорид“ UN 2582/80. В същия ден представител на ищеца е отговорил на запитването, като е посочил, че ценовите условия по офертата са същите, предлагани към 23.10.2020 г., и е препратил към кореспонденция от същата дата. Представена е и електронна кореспонденция, разменена между ищеца и трето за спора лице - „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД, от която се установява, че ищецът е изпратил запитване до превозвач – горепосоченото търговско дружество – който да организира товара на веществото течен ферихлорид. Приложени са 2 броя заявки за транспорт с реф. № BG47608, с посочени товарен и разтоварен адрес, както и описание на товара (17 м3 течен ферихлорид). Във всяка от тях изрично е посочено, че с потвърждаването й чрез обратен имейл, между превозвача и ищеца се сключва договор за превоз съгласно условията на заявката. При липса на такова потвърждение от страна на превозвача, то договорът за превоз се счита за сключен с натоварване на стоката. Към исковата молба е представена и фактура № 1000036145/10.03.2021 г., издадена на „Алтех Технолоджи“ ЕООД за сумата от 1320, 00 лева с вкл. ДДС, която не носи подпис на представител на ответника. Във фактурата е посочено като основание - „транспортна услуга BG-BG/РВ 4570 СВ/РВ 2146 ЕВ“, а също така е записано, че плащането на сумата по фактурата се извършва след „ЧМР“. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно- счетоводната експертиза, процесната фактура не е осчетоводена от ответното дружество. По делото са представени и 2 броя товарителници, както следва: товарителница за обществен автомобилен превоз в страната сер. V-3 № 019213/09.03.2021 г., с изпращач „Алтех Технолоджи“ ЕООД и получател ПСОВ - гр. Козлодуй, с наименование на товара 6000 лт. железен трихлорид и дата на разтоварване 10.03.2021 г.; товарителница за обществен автомобилен превоз в страната сер. V-3 № 019214/09.03.2021 г., с изпращач „Алтех Технолоджи“ ЕООД и получател ПСОВ- гр. Видин, с наименование на товара 11 000 лт. железен трихлорид с посочена забележка, че на получателя са доставени 7500 лт. от товара. Пред първоинстанционния съд са ангажирани и редица писмени доказателства в подкрепа на изложените от ответника по насрещния иск „Некст Лоджистикс“ ЕООД твърдения, че същият не следва да носи отговорност за погиването на товара. Доколкото обаче предявеният срещу „Некст Лоджистикс“ ЕООД насрещен иск не е предмет на въззивното производство, настоящият въззивен съдебен състав намира, че представените от страните доказателства досежно него не следва да бъдат обсъждани. На следващо място по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.Л.К., А.А.С. и Г.Й. И.. Разпитан пред съда, свидетелят А.К. заявява, че е служител на ищеца, като функциите, които той изпълнява, се изразяват в планиране и организиране на транспортни услуги за клиентите на дружеството. Свидетелства, че практиката на ищеца е кореспонденцията по заявките да се осъществява по електронна поща, където всички особености на случая да бъдат описани ясно и точно. Поддържа, че дадените от клиента данни се предоставят на фирмата-превозвач, която прави преценка дали може да извърши превоза, в това число и с какъв автомобил. Сочи, че на 03.03.2021 г. е постъпило електронно запитване от ответника за осигуряване от страна на ищеца на транспортна услуга – превоз с цистерна на веществото течен ферихлорид. Излага, че единственото изискване на възложителя е било свързано с начина на товарене на веществото (с маркуч с помпа, отгоре на товарния автомобил), като не са давани инструкции и указания какъв да бъде съдът, с който ще се транспортира товарът. Посочва, че договорът за превоз е сключен с транспортната фирма съгласно изискванията на клиента и посочените от него особености на товара, а превозът е бил извършен на 10.03.2021 г. до посочената от клиента крайна точка, докъдето обаче не е достигнало цялото натоварено количество от веществото. Като причина за това посочва констатиран от шофьора теч, отдолу на цистерната. Свидетелят А.С. заявява, че е служител на ответното дружество и е присъствал на товаренето на веществото в цистерната. Подробно описва, че при товареното представителите на ответника (свидетелят Стефанов и друг служител – Н.К.М.) са изразили съмнение и притеснение за пригодността на цистерната, но шофьорът ги е успокоил, че няма проблем да се извърши превоза, показвайки „книга“, в която е отразен номера на товара. Пред съда е разпитан и свидетелят Г. И. – шофьор във фирмата- превозвач, който е управлявал цистерната от мястото на натоварване до гр. Козлодуй и гр. Видин. Същият посочва, че е получил информация единствено за адреса и наименованието на веществото, което ще се транспортира – „железен триоксид“, без да му е предоставен информационен лист. Отбелязва, че преди да се осъществи товаренето в цистерната, лицата, които са присъствали тогава са го попитали дали автомобилът е от неръждаема стомана, при което той е отговорил положително и веществото е било натоварено. Свидетелят заявява, че не е имало проблеми при доставката до гр. Козлодуй, като по пътя от там до гр. Видин е установил теч от цистерната, който впоследствие е бил локализиран от аварийните тръби на автомобила. Ищецът „Некст Лоджистикс“ ЕООД, след дадени от съда указания, е уточнил, че претендира процесните вземания по фактурата от 10.03.2021 г. въз основа на валидно възникнало с ответника облигационно правоотношение по спедиционен договор, а не по договор за превоз. Именно въз основа на така направените уточнения съдът е квалифицирал предявените искове и е разпределил между страните доказателствената тежест относно установяване на спорните по делото обстоятелства. Съгласно чл. 361, ал. 1 ТЗ със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар. Основният предмет на спедиционния договор е обезпечаването и организирането на изпращането на товари от товародателя на товарополучателя от собствено име, но за сметка на изпращача, чрез избор на превозвачи и сключване на един или повече договори с тях. Спедиционният договор е двустранен, неформален, консенсуален, комутативен и възмезден договор. От този договор за спедитора възникват две основни правни задължения - 1. да изпълни поръчката без отклонения съобразно възложения мандат и нарежданията на комитента, т. е. да сключи договор за превоз за сметка на комитента от свое име (при същинския договор за спедиция) или от името на комитента (при несъщинския договор за спедиция) и 2. да даде отчет (да прехвърли на комитента придобитите в изпълнение на поръчката от свое име, но за сметка на мандата, субективни права и правни задължения от т. нар. изпълнителна сделка, за да могат правните й последици да се отразят в патримониума на доверителя). Това правоприемство се постига чрез едно или повече отчетни действия - арг. чл. 355 ТЗ. За комитента възникват две основни правни задължения - 1. да получи резултата от изпълнителната сделка и 2. да заплати направените разноски, заедно с лихвите и вредите, които е претърпял спедиторът във връзка с изпълнението на поръчката. (арг. чл. 356, ал. 2, изр. 1 ТЗ, както и чл. 285, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 348, ал. 2 ТЗ) и да заплати уговореното комисионно възнаграждение при точно и добросъвестно изпълнение на уговорения мандат. Точното изпълнение на задълженията на спедитора, като страна по такъв договор, означава да е сключен желаният от доверителя вид превозен договор и той да има съдържание, което е съответно на съдържанието на договора, който добрият стопанин би сключил за себе си, а ако доверителят е дал специфични указания, те да са заложени в договора за превоз - това следва от разпоредбата на чл. 365 ТЗ, съгласно която спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвач, и ако не изпълни това, отговаря за вредите, освен ако те биха настъпили и при спазване на указанията; при възникнала опасност за целостта и качеството на товара за времето от получаването му от доверителя до предаването му за превоз, да бъдат взети необходимите мерки за запазването му, макар това да му коства разходи; да бъде осъществена преценка дали опаковката на товара е подходяща да издържи превоза и да бъде дадена сметка пред доверителя за извършеното, да бъдат върнати неизразходваните средства и да бъдат прехвърлени резултатите от превозния договор. Спедиционният договор съставлява самостоятелно основание за възникване на облигационната връзка и поражда отговорност, различна от тази, формирана чрез съглашенията по договора за превоз. Отговорността на спедитора се индивидуализира според договора, специфичните разпоредби на ТЗ - чл. 361 и сл., а за неуредените случаи според договора за поръчка - чл. 361, ал. 2 ТЗ вр. чл. 280 и сл. ТЗ. Отговорността на спедитора е само за лошо избрания превозвач и за вредите от това. Спедиторът отговаря пред товародателя за вредите, ако при изпълнение на поръчката не е сключил договорите с последващи изпълнители с грижата на добър търговец по см. на чл. 302 ТЗ. Настоящият въззивен съдебен състав намира, че в процесния случай ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване твърденията си за наличие на валидно сключен с ответника специдиционен договор. От представената пред съда електронна корепоспонденция не следва извод, че страните са постигнали съгласие по всички съществени характеристики на договора за спедиция, на първо място относно цената (възнаграждението), което би следвало да се заплати на ищеца за организиране на заявения превоз. Това е така, тъй като от кореспонденцията се установява, че ищецът е препратил към предходно прилагани ценови параметри, а именно – 960, 00 лева с ДДС до разтоварен адрес Враца/Видин. По делото обаче са представени две заявки за транспорт, в които е посочена различна цена на транспорта – в едната заявка, на л. 29 от първоинстанционното производство, е посочена цена от 1100 лева с ДДС, а на тази, находяща се на л. 30 – 900 лева с ДДС. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства за коя от трите цени на транспортната услуга ответникът се е съгласил – за тази посочена в електронната кореспонденция или в някоя от заявките за транспорт. Отделно от това, доколкото представената от ищеца фактура, на която той основава претенциите си, не носи подпис на представител на ответника, нито същият я е осчетоводил, не може да се изведе наличието на съгласие на ответника по съществените уговорки на спедицията. Същите не се установяват и от събраните пред Софийски районен съд свидетелски показания, доколкото същите дават показания за извършен превоз на товар, а и касаят главно претенцията по обратния иск, който както се посочи и по-горе не е предмет на разглеждане във въззивното производдтво. Предвид изложеното и с оглед липсата на други доказателства, правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано ищецът и ответникът да са били обвързани от валидно сключен между тях договор за спедиция, поради което и предявените искове се явяват неоснователни. В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ, доколкото същата предполага наличието на трайни търговски отношения между страните, каквито не се твърдят, а и не се доказват от ищеца. Освен гореизложеното следва да се посочи, че дори и да бъде прието, че между страните е бил сключен валиден спедиционен договор, то не се установява ищецът да е изпълнил задължението си по него да даде отчет съгласно чл. 355 ТЗ, а именно да прехвърли на комитента придобитите субективни права и правни задължения от т. нар. изпълнителна сделка, за да могат правните й последици да се отразят в патримониума на доверителя. Ищецът е изложил твърдения, че претендираното възнаграждение по спедиционния договор е следвало да бъде заплатено от ответника след получаването от последния на транспортните документи. Сочи се, че начинът за плащане е обозначен в приетата като доказателство по делото фактура от 10.03.2021 г., като падежът на вземането по нея е настъпил на 27.05.2021 г. В тази връзка ищецът е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване изпълнение на задълженията си по спедиционния договор, в това число и даването на отчет на комитента (предоставянето на транспортните документи). За доказване на това обстоятелство ищецът не е ангажирал никакви доказателства, като макар и същият да твърди, че има електронна кореспонденция между страните в подкрепа на твърдените от него факти, такава по делото не е представена. Приетата от първоинстанционния съд корепоспонденция касае единствено наведените от ищеца твърдения за сключване на спедиционния договор и договора за превоз, но не и отчетната сделка. Съгласно трайната съдебна практика последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата на гражданския процес, главното доказване (онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността на съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му. Следователно тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства, а е въпрос за последиците от недоказването (така Решение № 80/03.05.2018 г. по гр.дело № 2560/2017 г., IV Г.О. на ВКС). С оглед на гореизложеното доколкото ищецът не е доказал твърденията си, че с ответника са били в облигационни отношения по валидно сключен спедиционен договор, то правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от „Некст Лоджистикс“ ЕООД, срещу „Алтех Технолоджи“ ЕООД, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал. 1 ТЗ, а също така и поради липса на главен дълг - и иска чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, включително и в частта на съразмерно присъдените разноски. По разноските: Предвид изхода на спора право на разноски на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК има въззиваемата страна. Същата е направила искане за присъждането им, като е представила по делото списък по чл. 80 ГПК, с който претендира в нейна полза да бъдат присъдени разноски в размер на 500, 00 лева – адвокатско възнаграждение, като са представени и доказателства за реалното извършване на разноските. Предвид това, настоящият въззивен съдебен състав намира, че въззивникът „Некст Лоджистикс“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна „Алтех Технолоджи“ ЕООД сумата от 500, 00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Водим от горното, СЪДЪТ