Решение № 17 от 23.1.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 319/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК и сл. ГПК. По силата на съдебно решение № 403 от 25.06.2024 г., постановено по касационно гр.дeло № 702/2024 г. на ВКС, трето г.о., в производство по реда на чл. 307, ал. 2 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК е ОТМЕНЕНО влязлото в сила съдебно решение № 64 от 01.07.2013 г., постановено по в.гр.дело № 155/2013 г. по описа на БАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав на същия съд.

В мотивите на решението на ВКС са дадени указания, че при новото въззивно разглеждане и постановяване на съдебно решение съдът трябва да изследва и да изложи мотивирани съображения дали от събраните по делото доказателства се установява или не изискваната от ЕСПЧ причинна връзка между придобиването на процесните имущества и престъпната дейност на молителя Т. Сабуни.

В съдебно заседание въззивникът-ищец КОНПИ ТД- Пловдив, редовно призован се представлява от гл.инспектори С. С. и Р. Л., надлежно упълномощени.Пълномощниците поддържат въззивната жалба на КОНПИ, оспорват въззивната жалба на ответниците, нямат доказателствени искания, претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивниците-ответници Т. С., С. Т. и „Арас“ЕООД, редовно призовани, се представляват от адв.М. Д., надлежно упълномощена. Адв.Д. поддържа въззивните жалби на ответниците, оспорва въззивната жалба на КОНПИ, не сочи нови доказателства, претендира разноски.

В съдебно заседание се явява прокурор М., в качеството и на представител на контролиращата страна Апелативна прокуратура Бургас.Прокурорът изразява становище за основателност на въззивната жалба на ответниците.

Предмет на повторна въззивна проверка за законосъобразност е съдебно решение № 303 от 20.10.2011г.постановено по гр.д.№1920/2010г.по описа на БОС.

Срещу съдебното решение са подадени въззивни жалби и от двете страни, като ответниците са обжалвали решението в частта, с която съдът е уважил искането на КУИППД за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, а КУИППД е обжалвала решението в отхвърлителната му част.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение № 303 от 20.10.2011г.постановено по гр.д. №1920/2010г.по описа на БОС за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивните жалби БАС намери следното: Производството по делото е било образувано пред БОС по мотивирано искане на КУИППД/сега-КОНПИ/, с което на основание чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД/понастоящем вече отменен/, Комисията е поискала съдът да отнеме в полза на държавата имущество, собственост на ответниците.

С обжалваното съдебно решение № 303 от 20.10.2011г., постановено по гр.д.№1920/2010г.по описа на БОС съдът е уважил частично искането на КУИППД, като е отнел в полза на Държавата имущество, придобито от престъпна дейност на ответника Т. А. С., което е собственост на ответниците Т. А. С. и дъщеря му С. Т. С.От ответника „Арас“ЕООД, представлявано от управителя Иванка Петкова съдът е отнел недвижим имот УПИ ІV -475 кв.3303 по плана на КК Слънчев бряг-запад, като е отхвърлил искането на Комисията за отнемане в полза на държавата на построената върху посочения УПИ пететажна сграда.

В решението си съдът е посочил, че за да бъде отнето в полза на държавата имущество по реда на чл.3 вр.с чл.4, чл.6 и чл.9 от ЗОПДИППД/сега-отменен/ е необходимо да са налице кумулативно изискуемите от този закон предпоставки:

1.наказателно преследване против едно лице за престъпление по чл.3 ал.1 от закона; 2.придобиване на имущество на значителна стойност от същото лице; 3.липса на законен източник на средствата, с които това имущество е придобито; 4.връзка между престъпната дейност и придобитото имущество.

По отношение на четвъртата предпоставка БОС е приел, че граматическото и логическото тълкуване на текстовете на чл.3 ал.1/“основателно предположение“/ и на чл.4 ал.2 /“може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност, доколкото не е установен законен източник“/, водят до извод, че четвъртата предпоставка се презумира при наличието на предходните три. Съдът е приел, че законодателят е създал оборима законова презумпция която е в смисъл, че когато едно лице е извършвало престъпна дейност и е придобило имущество на значителна стойност, без да има законни източници на доходи, се предполага, че имуществото е придобито в резултат /пряк или косвен/на престъпната дейност.

В обжалваното решение БОС е приел, че в конкретния случай са налице всички изискуеми от ЗОПДИППД/отм./предпоставки – 1.ответникът Т. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.213а ал.2 т.1 вр.с ал.1 НК, което престъпление е измежду изброените в чл.3 ал.1 т.9 ЗОПДИППД/отм./; 2.ответникът С. и дъщеря му С. С. /непълнолетна през проверявания период/, както и контролираното от ответника Т. С. търговско дружество „Арас“ЕООД са придобили имущество на значителна стойност – общо 6936.27 МРЗ; 3.през проверявания период ответниците са получили законни доходи в размер на 496.81 МРЗ, а за разликата от 6439.46 МРЗ не се установява законен източник за придобиване на имуществото.

Съдът е приел, че при наличието на първите три предпоставки следва да се приложи законовата презумпция, според която имуществото е придобито от престъпна дейност. Според изложените в решението мотиви, не подлежи на отнемане в полза на държавата единствено строящата се сграда в УПИ ІV -475 кв.3303 по плана на КК Слънчев бряг-запад, тъй като ответникът С. е контролирал това дружество до м.ноември 2006г., когато е продал изцяло дяловете от капитала му и придобитото след този момент имущество от дружеството е извън приложното поле на закона. БОС е приел, че освен наличното имущество, придобито през процесния период, в полза на държавата следва да се отнемат и средствата, получени от С. от продажбата на имущество през проверявания период – 27 800 лв., получени от продажбата на апартаменти №6 и №6А и сумата от 15 000 лв., получена от продажбата на дружествени дялове от „Т. С.“ЕООД/сега „Арас“ЕООД/.В полза на държавата съдът е присъдил и паричната равностойност на придобитите от Т. С. дружествени дялове в „Складови площи“ООД.

С решение №64 от 01.07.2013г. постановено по в.гр.д.№ 155/2013г. по описа на БАС съдът е потвърдил решението на БОС в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на имущество, собственост на ответниците, като е отменил решението в отхвърлителната му част и е постановил отнемане в полза на държавата и на пететажната сграда, построена в УПИ ІV -475 кв.3303 по плана на КК Слънчев бряг-запад, собственост на „Арас“ЕООД. Решението на БАС не е било допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.

С окончателно решение от 2 март 2023г.по делото „С. и други срещу България“, ЕСПЧ е констатирал нарушение на правата на молителите С. по чл.1 от Протокол №1 към КЗПЧОС.ЕСПЧ е приел, че производството по ЗОПДИППД/отм./ поставя значителна тежест върху жалбоподателите; обхватът на приложението му е доста голям, както по отношение на времевия период, така и на видовете престъпления, за които може да бъде образувано производство за отнемане на имущество; доказването на незаконния произход на имуществото и фактите по делото би могло да бъде много трудно за жалбоподателите, поради необходимостта те да установяват финансовото си състояние за години назад, при наличие на доказателствени ограничения във вътрешното право.В противовес и за да гарантират правата им от определящо значение е националните съдилища да засегнат в решенията си конкретиката на престъпната дейност, от която се твърди, че произхожда имуществото, обект на отнемане и да покажат обосновано, че процесното имущество може да е било облага от тази престъпна дейност.

По отношение на жалбоподателите С., ЕСПЧ е установил нарушение по чл.1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС, тъй като в случая престъплението е било извършено през 2009г., властите са извършили проверка на финансовото състояние на Т. С. и свързаните с него лица за период от 1993г.насетне, определен спрямо друго наказателно преследване. Посочва се, че властите не са показали по обоснован и следващ се начин, че конкретното имущество, обект на проверката може да е облага от престъпна дейност, като са се мотивирали само с несъответствията между разходите и законните доходи на проверяваните лица и с това, че престъпления от този вид могат потенциално да донесат финансова облага.

С решение № 403 от 25.06.2024 г., постановено по касационно гр. дeло № 702/2024 г. на ВКС, трето г.о., в производство по реда на чл. 307, ал. 2 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК инициирано от ответниците Т. Сабуни, С. С. и „Арас“ЕООД е ОТМЕНЕНО влязлото в сила съдебно решение № 64 от 01.07.2013 г., постановено по в.гр.дело № 155/2013 г. по описа на БАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав на същия съд.

В решението си ВКС е посочил, че констатираното от ЕСПЧ нарушение не се състои в това, че жалбоподателите неоправдано са лишени от собственост, а в това, че не е направен необходимият анализ и липсват достатъчно мотиви в акта на съда за отнемане на имуществото, доколкото то е придобито от престъпната дейност на Т. С. В мотивите на решението на ВКС са дадени указания при новото разглеждане на делото съдът да изследва и да изложи мотивирани съображения дали от събраните по делото доказателства се установява изискваната от ЕСПЧ причинна връзка между придобиването на процесните имущества и престъпната дейност на молителя Т. С.

При новото разглеждане на делото страните не са изложили допълнително твърдения и не са представили нови доказателства за установяване/или опровергаване на наличието на причинна връзка между придобиването на имуществото и престъпната дейност на Т. С.

От правна страна въззивният съд съобрази, че решението на БОС, което понастоящем е отново обект на контрол за законосъобразност от въззивната инстанция, както и отмененото от ВКС по реда на чл.303 ал.1 т.7 ГПК решение на БАС са постановени преди постановяване на Тълкувателно Решение № 7 от 30.06.2014г.на ОСГК на ВКС по т.д.№7/2013г., с което е преодоляна противоречивата съдебна практика по въпроса дали е необходимо да има връзка/пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД/отм./и придобиването на имуществото, предмет на производството по чл.28 от закона.

В ТР№7/306.2014г.е даден следният отговор на поставения правен въпрос, по който е била формирана противоречива съдебна практика: „Необходимо е да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД /отм./.

В Решението на ЕСПЧ по делото „С. и други срещу България“ и „Тодоров и други срещу България“ е посочено, че ЕСПЧ при оценката за пропорционалност на намесата ще следва позицията на българския съд, изразена в ТР №7/2014г., продиктувано от противоречивата практика по приложението на закона, чийто подход е отразен и в практиката на ЕСПЧ.

Следвайки указанията на ВКС в отменителното решение и при съобразяване на разясненията, дадени в ТР №7/30.06.2014г. и мотивите в решението на ЕСПЧ „Сабуни и други срещу България“ настоящият въззивен съдебен състав намери за установено по спора следното:

Страните не спорят, че ответникът Т. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.213а ал.2 т.1 вр.с ал.1 НК, което престъпление е измежду изброените в чл.3 ал.1 т.9 ЗОПДИППД/отм./ и по повод на което е продължило производството за отнемане в полза на държавата на имуществото, собственост на Т. Сабуни и свързаните с него лица- ответниците С. Сабуни и „Арас“ЕООД. Това престъпление е било извършено на…

По делото не е спорно също така, че ответниците са придобили следното имущество, чието отнемане се иска от Комисията:

1.Т. А. С. е придобил правото на собственост върху следните недвижими имоти:

-СО с идентификатор ••••••••• -СО с идентификатор •••••••••• - СО с идентификатор ••••••••• -СО с идентификатор ••••••••• 2.С. Т. С., представлявана от своя законен представител- баща и Т. С. е придобила правото на собственост върху следните недвижими имоти:

• ••••••••• - ••••••••• През проверявания период ответникът Т. С. е придобил и отчуждил следното имущество:

1. С нот.акт за покупко-продажба ••••••••• 2. С нот.акт за покупко-продажба ••••••••• Гореописаните два апартамента Т. С. е продал с нотариален акт •••••••• Между страните не е имало спор, че до 02.11.2006г.ответникът Т. С. е контролирал търговското дружество „Т. С.“ЕООД, което понастоящем е с наименование „Арас“ЕООД.

С нотариален акт за покупко-продажба ••••••„Т. С.“ЕООД е придобило правото на собственост върху УПИ ІV-475 кв.3303 по плана на КК Слънчев бряг-запад, целият с площ 2100 кв.м.В имота е започнало строителството на пететажна сграда, видно от издадени разрешения за строеж от 25.10.2005г. и протоколи за определяне на строителна линия и ниво от 13.02.2006г.и 14.02.2006г. През 2006г. Т. С. е продал дяловете си от капитала на дружеството, което от 02.11.2006г. вече има нов собственик и наименование „Арас“ЕООД. По делото не са ангажирани доказателства строителството на сградата да е приключило до 02.11.2006г.

По делото е установено, че ответникът Т. С. притежава 25 дяла от капитала на „Складови площи“ООД, представлявано от управителя Александър Христов Иванов.Капиталът на дружеството е 5000 лв., разпределен в 50 дяла по 100 лв. Дружеството е било учредено през 2006г.и регистрирано по ф.д.№227/2006г.по описа на ПОС.

Първоначално производството е започнало по повод на образувано срещу Т. С. наказателно производство за престъпление по чл.255 НК/данъчно престъпление/, с предявен период на престъпната дейност от 01.01.2002г.до 15.04.2004г., но С. е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение. С влизането в сила на оправдателната присъда е отпаднало законното основание на Комисията да поддържа искането си за отнемане на имуществото на Т. С. и свързаните с него лица като придобито от престъпна дейност по обвинението по чл.255 НК.

Комисията е поддържала искането си за отнемане на имуществото на ответниците пред съда поради нововъзникнало основание- влязло в сила на 23.07.2009г. споразумение по нохд № 1432/2009г, с което Т. А. С. се е признал за виновен в това, че на 02.02.2009г. в гр. П., с цел да принуди Д. З. да се разпореди като му предаде сумата от 10 000 евро, като го заплашил с убийство и с друго противозаконно действие с тежки последици за него и негови близки и е бил осъден за престъпление по чл.213 а ал.2 т.1НК.

Неоснователни са доводите на КОНПИ, че независимо от факта, че отнетото с решението на БОС имущество е придобито години преди извършване на престъплението по чл.213а ал.2 т.1 от НК от ответника Т. С., може да се направи извод за наличие на причинна връзка между придобиването на имуществото и престъпната дейност на ответника С., тъй като същият е бил многократно осъждан за други престъпления.

Т. С., С. С. и „Арас“ЕООД са придобили процесното описано по-горе имущество, предмет на искането на Комисията за отнемането му в полза на държавата в периода от 2001г.до 2006г. Т. С. се е разпоредил през 2005г. с два от придобитите от него през 2001г. недвижими имоти, а с дяловете си от капитала в търговското дружество „Арас“ЕООД през м.ноември 2006г. Правото на собственост върху поземления имот и строящата се върху него пететажна сграда е останало в патримониума на „Арас“ЕООД.Сградата не е била завършена изцяло към м.ноември 2006г.

Според въззивния съд фактите по делото не дават основание да се направи логически обосновано предположение за причинна връзка/пряка или косвена/ между престъплението по чл.213а ал.2 т.1 НК, за което е осъден Т. С. и придобиването на процесното имущество.

Престъплението е извършено на 02.02.2009г., то не е продължавано или продължено по смисъла на НК. Инкриминираната дейност представлява едно деяние, извършено на конкретна дата, поради което съдът няма основание да направи логически извод, че е съществувала обективна възможност за генериране на приходи и имущество от тази конкретна престъпна дейност назад във времето, през периода 2001г.-2006г. Фактът, че престъплението по чл.213а ал.1 т.2 НК, като извършено на конкретна дата през 2009г., обективно може да презумира възникнала обективна възможност за проверяваното лице да придобие имущество със средствата, придобити от тази престъпна дейност в период, следващ датата на престъпното деяние, но такова имущество ответниците не притежават.

Не може да бъде обоснован извод за връзка между придобиването на имуществото с извършвана от ответника С. престъпна дейност по обвинението за извършено престъпление по чл.255 НК, тъй като по това обвинение има влязла в сила оправдателна присъда по нохд № 1208/2006г.по описа на ОС-Пазарджик. При зачитане на задължителната сила на оправдателната присъда съобразно чл.300 ГПК, съдът няма основание да направи обосновано предположение за наличието на причинна връзка между това престъпление и придобиването на процесното имущество.

По факта, че Т. С. е бил осъждан за други престъпления, извършени през проверявания период между страните няма спор.Спорно е обаче дали тази друга престъпна дейност може да подкрепи логически обосновано предположение за пряка или косвена връзка с придобиването на процесното имущество.

Не е спорно, че останалите престъпления, за които е бил осъден Т. С. не попадат в изброените в чл.3 т.1-25 от ЗОПДИПП/отм./, поради което причинната връзка не може да бъде презумирана на това основание.

Срещу Т. С. е било образувано досъдебно производство пр.пр. №2064/2008г.на РП- Пазарджик за извършено престъпление по чл.213а ал.1 НК, наказателното производство по което е било прекратено на 29.08.2009г.на основание чл.243 ал.1 т.2 НК.При тези факти, съдът няма основание да съобрази недоказана престъпна дейност по прекратено наказателно производство като източник на приходи от престъпна дейност за ответника Сабуни.

С влязла в сила присъда от 14.03.2001г.по нохд №480/2001г.по описа на РС-Пазарджик ответникът Т. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.308 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 вр.ал.2 НК, като на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“Б“НК му е било наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. Деянието по чл.308 ал.1 НК е съставяне на неистински официален документ или преправяне съдържанието на официален документ с цел да бъде използван. С. не е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.308 ал.2 НК /документи за образование, винетни стикери, документи за самоличност и др./ или по чл.308 ал.3 НК/с цел имотна облага/, които са в изброените в чл.3 от ЗОПДИППД/отм./ престъпления.Тъй като имотната облага е съставомерна по квалифицирания състав на престъплението по чл.308 ал.3 НК, то съдът няма основание за извод само въз основа на данните от присъдата, че престъплението по чл.308 ал.1 НК, за което е бил осъден С. е престъпна дейност, от която е обективно възможно да са генерирани облаги/пари или имоти/. Не е установима също пряка или косвена връзка между престъплението по чл.213а НК, за което е осъден С. през 2009г. и настоящото престъпление по чл.308 ал.1 НК.

С влязла в сила присъда от 04.11.2004г.по нохд №1516/2004г.по описа на РС-Пазарджик/потвърдена с решение от 29.03.2005г.по внохд №142/2004г.по описа на ОС-Пазарджик, ответникът Т. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.270 ал.2 НК и на основание чл.78А ал.1 НК му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.Деянието по чл.270 ал.2 НК се състои в противозаконно пречене на орган на властта да изпълни задълженията си, свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози и прекурсори.Няма данни тази престъпна дейност да е свързана пряко или косвено с реализиране на приходи, както и с повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.354а или чл.354б и чл.354 в НК. Няма преки или косвени данни, които да обосноват логическа връзка между това престъпление и престъплението по чл.213а НК, извършено от Т. С. през 2009г.

С определение от 12.05.2006г.по нохд №2589/2005г.по описа на РС- Пловдив е одобрено споразумение, с което Т. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.с чл.130 ал.1 и ал.2 НК, като на основание чл.55 НК му е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. Престъпното деяние е за причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди, за което съдът няма основание да направи логично обосновано предположение за възможност на ответника Сабуни да е придобил парични средства или имущество в резултат на това деяния. В тази връзка следва да се отбележи, че квалифицираните състави на престъплението телесна повреда включват нанасяне на телесна повреда с користна цел/чл.131 ал.1 т.10 НК; от лице, което действа по поръчение на ОПГ/чл.131 ал.1 т.8 НК; с цел да бъде прикрито друго престъпление/чл.131 ал.1 т.10 НК/ и др., които биха могли да бъдат свързани косвено с обективна възможност на лицето да генерира парични средства от престъпна дейност. Не се установява пряка или косвена връзка между това престъпление и престъплението по чл.213а НК, извършено от Т. С. през 2009г.

С присъда от 03.05.2006г.по нохд №486/2006г.на РС-Пазарджик потвърдена с Решение от 12.10.2006г.по внохд №661/2006г.на ОС- Пазарджик, Т. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.316 вр.с чл.308 ал.1 НК, като на основание чл.78 А от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.Деянието се състои в съзнателно ползване на неистински или подправен документ, когато за съставянето му от извършителя не може да се търси наказателна отговорност.Данни за възможност за реализиране на приходи от тази престъпна дейност няма, като и по това осъждане на С. е посочена връзка с чл.308 ал.1 НК, т.е.то също не е по квалифицирания състав на чл.308 ал.3 НК.Не се установяват факти и обстоятелства, които да сочат на пряка или косвена причинна връзка между това престъпление и извършеното от Т. С. през 2009г.престъпление по чл.213а НК.

В съдебната практика на ВКС по приложението на чл.28 и чл.3 ал.1 ЗОПДИППД е утвърдено становище, че в производството по чл.28 от закона съдът не може да отнема имущество, макар и с неустановен законен произход, ако не е установена връзка между имуществото с конкретно установената престъпна дейност, която има предвид специалният закон. Същото разбиране е застъпено и в ТР №7/2014г.на ОСГК на ВКС, както и в решението на ЕСПЧ.

Анализът на осъжданията на ответника Т. С. в тяхната установена по делото конкретика води до извод, че тази престъпна дейност не може да бъде свързана по правилата на формалната логика пряко или косвено с престъплението по чл.213а от НК, извършено от С. през 2009г., по повод на което е инициирано настоящото производство и което попада в обхвата на ЗОПДИППД.

По делото няма доказателства, които да могат да обосноват основателно предположение, че процесното имущество ответниците са придобили със средства, получени от престъпната дейност на Т. С. по гореописаните престъпления, за които има влезли в сила присъди и споразумения. В тази връзка следва да се подчертае, че по всички анализирани престъпления, за които е осъден ответникът С. има квалифицирани състави, включени в обхвата на чл.3 от ЗОПДИППД/отм./, но такива обвинения срещу С. не са били предявявани, нито има такива осъждания.

Признаването от страна на настоящия съд на самостоятелна пряка или косвена връзка между тази престъпна дейност/която очевидно е извън обхвата на специалния закон/ и придобитото през периода 2001г.-2006г.имущество от ответниците, без да се търси каквато и да било логическа, макар и косвена връзка с престъплението по чл.213а НК, по повод на което е инициирано производството по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./, би означавало съдът недопустимо да излезе извън обхвата на чл.3 ал.1 от Закона.

По гореизложените съображения въззивният съд намери, че искането на Комисията за отнемане в полза на държавата на имущество, собственост на тримата ответници е изцяло неоснователно и следва да бъде отхвърлено.Решението на БОС следва да се отмени в обжалваната от ответниците част, с която е постановено да бъде отнето в полза на държавата имущество тяхна собственост, като искането на Комисията се отхвърли като неоснователно и недоказано.

В частта, с която искането на Комисията за отнемане на сградата, построена в УПИ ІV- 475 кв.3303 по плана на КК Слънчев бряг- запад, решението на БОС следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.Изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази част се споделят от настоящия въззивен съдебен състав като допълнителен довод в подкрепа на крайния извод за цялостната неоснователност на искането на Комисията.

Страните са направили искания за присъждане на разноски, като с оглед изхода от въззивното обжалване разноски следва да се присъдят в полза на ответниците. Те са претендирали разноски, направени за цялостното разглеждане на делото пред всички инстанции, съобразно представени списъци по чл.80 ГПК. Съдът не установи данни за направени от ответниците разноски и представен списък по чл.80 ГПК по гр.д.№1920/2010г. по описа на БОС. Във въззивното производство по в.гр.д.№94/2012г.по описа на БАС са направени разноски за държавна такса от Т. и С. С. в размер на 22352 лв. и от „Арас“ЕООД -3000 лв. По гр.д.№1077/2012г.на ВКС са направени разноски от „Арас“ЕООД за размер на сумата 4889.58 лв.за адвокатско възнаграждение.По гр.д.№2797/2014г.на ВКС са направени разноски от Т. и С. С. в размер на 10 000 лв.за адвокатско възнаграждение, за която сума е удостоверено, че е била платена, както и 30 лв.държавна такса.По гр.д.№702/2024г.на ВКС са направени разноски за адвокатско възнаграждение от С. и Т. С. в размер на 2400 лв. с ДДС. В настоящото производство ответниците С. и Т. С. са претендирали разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв.с ДДС, като са представени документи за извършеното плащане.

По отношение на държавните такси, които съдът принципно с оглед изхода от въззивното обжалване следва да възложи за плащане върху КОНПИ, съдът не се произнася, като счита, че по този въпрос е целесъобразно и правилно да се произнесе след окончателното приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Тъй като настоящото производство се развива след производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда на чл.303 т.7 ГПК по което ответниците са били осъдени да заплатят дължимите държавни такси, то са били издадени и изпълнителни листи. Предвид дългия изминал период от време /десет години/ и липсата на данни дали сумите са били платени доброволно или събрани принудително от ответниците, до изясняване на тези въпроси съдът не следва да се произнася относно дължимостта на държавна такса от КОНПИ.

Мотивиран от гореизложеното Бургаският апелативен съд