Решение № 394 от 13.12.2022 г. на Районен съд - Враца по дело № 314/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по жалба на К. Д. Г. против НП № 11-01-530/05.11.2015 г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция гр.София, с което за нарушение на чл.90, ал.1, т.8 ЗОП и на основание чл. 130, ал.1 ЗОП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000.00 лв. В жалбата се се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното НП поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон и липса на реално осъществено нарушение. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя моли НП да бъде отменено съгласно развитите доводи в жалбата, като допълнително се позовава и на изтекла погасителна давност. Ответната страна – АДФИ чрез упълномощения си процесуален представител прави възражение за процесуална недопустимост на жалбата поради просрочие. Излагат се подробни доводи, че в случая АНО е изпълнил законовите си задължения и е използвал всички възможни законови способи за редовно връчване на обжалваното НП на жалбоподателката, които са се оказали неуспешни само по нейна вина. Поради това е приложен чл.58, ал.2 ЗАНН, обуславящо влизане в сила на обжалваното НП и просрочие на жалбата. На тази база се отправя искане за оставянето й без разглеждане и прекратяване на съдебното производство. Други доводи по същество на спора не се излагат. След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Конкретното административно-наказателно производство е образувано със съставянето на АУАН №11-01-530/29.05.2015 г. против настоящата жалбоподателка за извършено нарушение по чл.90, ал.1, т.8 ЗОП. Актът е съставен в присъствието на един свидетел и е подписан от „нарушителя“-настоящ жалбоподател. Въз основа на този АУАН, наказващият орган е издал атакуваното НП, с което при идентично словесно и цифрово описание на нарушението, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000.00 лв. на основание чл.130, ал.1 ЗОП. Видно от приложените към административната преписка материали, след издаване на обжалваното НП, АНО е предприел действия по връчването му /както и на още четири други НП/ на жалбоподателката на известния й настоящ адрес- гр.Враца, ••••••, като са използвани възможните способи чрез пощенска пратка /върната в цялост/ и чрез органите на РУ-Враца, при които жалбоподателката не е открита. Съгласно изготвена от ст.пол. М.Б. от РУ-Враца докладна записка, след многократни посещения на горепосочения адрес жалбоподателката не е открита и по данни на РУ- Враца след извършена официална справка, същата е с постоянен адрес в гр.София, ••••. В проведен телефонен разговор Кр.Г. потвърдила, че това е адреса на който живее и желае НП да й бъде изпратено на този адрес. След горното неуспешно връчване на НП, АНО предприел действия по връчването му чрез съответните полицейски органи на 06 РУ-СДВР. Според изготвена от пол.инспектор М. –служител на 06 РУ-СДВР докладна записка, при посещението му на посочения от АНО адрес на жалбоподателката „гр.София, •••••••, жалбоподателката не само не е открита, но е отворило лице, което заявило, че е собственик на имота и лице с имена К. Г. никога не е живяло на адреса. С писмо от 07.03.2016 г. на 06 РУ –СДВР, на АДФИ били върнати невръчени 5 бр. НП, в т.ч и процесното. След това връщане АНО е предприел приложение на чл.58, ал.2 ЗАНН, полагайки съответни щемпел и печат за дата на връчване и влизане в сила на НП и последващо изпращане на НП като „влезли в законна сила“ на съответните изпълнителни органи. От тези изпълни органи настоящата жалбоподателка е и научила за съществуването на 5-те НП, в т.ч. и процесното, поради което и ги е обжалвала с жалбата, инициирала настоящето съдебно производство. Според представеното по делото удостоверение от Столична Община-район „Красно село“ съществуват два отделни и различни административни адреси: ••••• и ••••. Според наличните по делото официални справки за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателката от служба ГРАО, постоянният й адрес е именно и само първия от горепосочените. Той остава непроменен и понастоящем, в т.ч. и е посочен в частта за личните данни на жалбоподателката в настоящата жалба. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 1.В процесуален аспект: Съгласно чл.58, ал.2 ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, АНО отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването.В случая обаче, и предвид наличните доказателства се оказва, че жалбоподателката Г. в качеството й на „нарушител“ е била търсена на адрес, различен от посочения й и известен адрес и очевидно няма как да бъде намерена на него, като тази грешка не може да й бъде вменена във вина и се дължи на изцяло техническа грешка на самия АНО. Не е налице не намиране на посочения адрес поради отсъствие на адресата от него, нито пък е налице хипотезата на неизвестен адрес, за да се приеме, че АНО е можел да приложи разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН. При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая АНО незаконосъобразно е провел процедурата по връчване на обжалваното НП, съответно и че незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН.В логическа последователност от това неправилно приложение на процесуалния закон, обжалваното НП понастоящем се явява не „влязло в сила“, съответно и жалбата срещу него не е просрочена, процесуално допустима е и подлежи на разглеждане по същество, противно на твърденията и възраженията на процесуалния представител на АНО. В този смисъл е и определение №382/18.07.22 г. по ЧКАНД№429/22 г. на АС- Враца, постановено по идентичен казус по друго дело между същите страни /НАХД№313/22 г. на ВРС/. 2.В материално-правен аспект: Горе констатираното процесуално нарушение на чл.58, ал.2 ЗАНН, на свой ред е довело до запазване висящността на административно-наказателното производство с всички произтичащи от това законови последици.В конкретния случай тези последици се изразяват в безпрепятствено изтичане на всички възможни давностни срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност, както обикновена, така и на абсолютна давност, съгласно чл.80, ал.1, т.5, вр.чл.81, ал.3 НК и които давностни срокове са приложими в настоящето производство, съгласно чл.11 ЗАНН, вр.т.2 от ТП№1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС. В конкретния случай посочената в обжалваното НП дата на извършване на нарушението е 25.04.2013 г., спрямо която абсолютния давностен срок за санкционирането му /четири години и половина/ се явява изтекъл още на 25.10.2017 г. При горните съображения, обжалваното НП следва да бъде отменено, а административно-наказателното производство прекратено. При този изход от делото на жалбоподателката се дължи присъждане на разноски, които в случая се претендират и явяват доказани /съгласно представените договор за правна помощ и списък на разноски/ в размер от 600.00 лв. Този размер се явява определен над минимума по чл.7, ал.2, т.2, вр.чл.18, ал.2 НМРАВ /в случая 440. 00лв./. Отчитайки, че конкретното дело не се отличава с особена фактическа и правна сложност и се е развило само в едно с.з. с участие на защитника, то и направеното от ответната страна възражение за прекомерност се явява частично основателно. Затова и адвокатското възнаграждение на жалбоподателката следва да бъде присъдено в горепосочения размер от 440.00 лв., съответно искането следва да се отхвърли в останалата му част. Водим от горното и на основание чл.63, ал.6 ЗАНН, вр.чл.24, ал.1, т.3 НПК, вр.чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.5 НК, съдът