Решение № 1234 от 7.3.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1373/2024 г.

от 16.06.2023 г. за изпълнение на разпореждането дадено в т. 2 от Решение № ППН-01-97/2022, комисията е констатирала наличието на описаните в Констативен акт № ППН-02-604/10.11.2022 г. същите камери на същите места. Констатирано е, че в случая е налице неизпълнение на издаденото от комисията разпореждане в Решение № ППН-01-97/2022 от 15.05.2023 г., предвид което е прието, че са налице предпоставките на чл. 83 § 6 от общия регламент за защита на данни (ОРЗД) за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И.. По делото е безспорно, че Решение № ППН-01-97/2022 от 19.09.2024 г. на КЗЛД е постановено във връзка с жалба от третото лице Г. И. И. с рег. № ППН-01-97#15

от 16.06.2023 г. (л. 41 от делото), с оплакване за неизпълнение на Решение № ППН-01-97/2022 от 15.05.2023 г. на КЗЛД чрез продължаващо обработване на личните му данни от жалбоподателя И. посредством извършваното видеонаблюдение. Съгласно т. 1 от Решение № ППН-01-97/2022 от 15.05.2023 г. на КЗЛД (л.63) е обявена „жалба“ с рег. № ППН-01-97/04.02.2022 г. за основателна“. Съгласно т. 2 от Решение № ППН-01-97/2022 от 15.05.2023 г. на КЗЛД е постановено: „На основание чл. 58, § 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) 679/2016 г. издава разпореждане на администратора на лични данни - А. Б. И. за преустановяване на видеонаблюдението и да демонтира камерите за видеонаблюдение“. Съгласно т. 3 от Решение № ППН-01-97/2022 от 15.05.2023 г. на КЗЛД е определен „Срок за изпълнение на издаденото разпореждане – едномесечен от получаването на издаденото решение“. Безспорно в случая е, че с Решение № ППН-01-97/2022 от 15.05.2023 г. на КЗЛД не е налагано административно наказание, ведно с наложените административни мерки на жалбоподателя И.. Видно от приложено по делото известие за доставяне (л.64), Решение № ППН-01-97/2022 от 15.05.2023 г. е получено от И. на 19.05.2023 г. При така установеното по фактите, съдът намира жалбата за основателна. Решение № ППН-01-97/2022 от 19.09.2024 г. на КЗЛД е административнонаказателен акт, издаден като реакция против нарушаване на установения ред за зачитане стабилитета и дължимото подчинение спрямо влезлите в сила принудителни административен мерки, издавани от КЗЛД по повод надзорните и контролните й правомощия, упражнявани по повод функциите на този орган, установени в чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД, а именно защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД при осъществяване на надзора по тази глава (в см. гл. осем на ЗЗЛД) комисията има правомощия да разпорежда на администратора или на обработващия лични данни да приведат операциите по обработване на данни в съответствие с разпоредбите на тази глава, включително да разпорежда коригирането, допълването, изтриването на лични данни или ограничаването на обработването им съгласно чл. 56. Горецитираната национална норма повтаря (практически излишно), установеното за всеки надзорен орган корективно правомощие по чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679, предвиждащ че: „Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу корективни правомощия: да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок.“. Съгласно дефинитивната норма на чл. 84, ал. 1 от ЗЗЛД мерките по чл. 58, параграф 2, букви "а" – "з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 и мерките по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 са принудителни административни мерки по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗЛД мерките по ал. 1 се прилагат с решение на комисията, което подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от получаването му. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни има право да сезира комисията в срок от 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД комисията се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, параграф 2, букви "а" – "з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета. Съгласно чл. 85, ал. 5 от ЗЗЛД за неизпълнение на влязло в сила решение по чл. 84, ал. 2, с което са приложени принудителни административни мерки по чл. 80, ал. 1, т. 4 и 5, на администратора или обработващия лични данни се налага глоба или имуществена санкция в размерите по чл. 83, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗЛД, извън случаите по чл. 38, ал. 1, установяването на нарушенията на Регламент (ЕС) 2016/679 или на този закон, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. По аргумент от противното, само в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, установяването на нарушенията на Регламент (ЕС) 2016/679 или на ЗЗЛД не се извършва по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 87, ал. 3, пр. първо от ЗЗЛД наказателните постановления се издават от председателя на комисията. При така посочения закон и като приема въз основа на установеното по фактите, че Решение № ППН-01-97/2023 от 15.05.2023 г. е акт, постановен по реда на чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗЗЛД, с който е наложена ПАМ по см. на чл. 84, ал. 1 от ЗЗЛД във вр. с чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД, с която ПАМ е упражнено корективно правомощие чрез разпореждане по отношение на И. като администратор на лични данни да приведе операциите си в съответствие с разпоредбите на ЗЗЛД, и която ПАМ е влязла в сила, съдът намира, че единствено компетентен да се произнесе относно административнонаказателната отговорност на И. за неизпълнение на ПАМ е председателят на КЗЛД като едноличен административнонаказващ орган, установен като такъв по силата на чл. 87, ал. 3, пр. първо от ЗЗЛД. В този смисъл оспорваното решение, като издадено от КЗЛД, следва да бъде обявено за нищожно на основание чл. 146, т. 1 от АПК, поради липса на компетентност на издателя. Отделно от изложеното следва да се посочи, че в хипотеза на неизпълнение на акт на КЗЛД, с който са упражнени корективни правомощия, в резултат на упражнено право на жалба по см. на чл. 77 Регламент (ЕС) 2016/679, каквото право е защитено чрез Решение № ППН-01-97/2022 от 19.09.2024 г., КЗЛД не може да се позовава на чл. 83, § 6 от регламента, поставен като правно основание за упражненото административнонаказателно правомощие на КЗЛД като колективен орган в процесното решение. Съгласно чл. 83, § 6 Регламент (ЕС) 2016/679, всяка държава членка може да урежда със закон нейният надзорен орган да има допълнителни правомощия освен посочените в параграфи 1, 2 и 3. Упражняването на тези правомощия не нарушава ефективното действие на глава VII. ЗЗЛД не съдържа „допълнителни правомощия“ за КЗЛД, респ. такива не следват от необходимостта от „проверка“ – служебна или по сигнал на трети лица за неизпълнение на акт на КЗЛД, постановен след „проверка“ по жалба по см. на чл. 77 Регламент (ЕС) 2016/679. Това е така, тъй като „проверка“ по сигнал за неизпълнение на акт на КЗЛД, независимо как е наименован и дали изхожда от субект на данни, респ. независимо дали е подаден от пострадало лице от административното нарушение по чл. 85, ал. 5 от ЗЗЛД, следва да бъде разгледан в образувано административнонаказателно производство по реда на ЗАНН. Проверката по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД е приключила със стабилен административен акт, в случая с Решение № ППН-01-97/2022 от 15.05.2023 г. и контролът за неговото изпълнение не е предпоставено от „жалба“ на субект на данни, а от задълженията на председателя на КЗЛД по арг. от чл. 87, ал. 3 от ЗЗЛД, предполагащи служебен контрол за изпълнението на актовете на КЗЛД. Като красноречив пример за превратното тълкуване на правомощията на КЗЛД е, че в случай, при който няма „жалба“ на субект на данни за неизпълнение на акта на КЗЛД, проверката на случая не може да се разгледа по реда на чл. 38 от ЗЗЛД. Липсата на „жалба“ обаче не изключва служебния контрол за не/изпълнението на този акт, респ. в този случай проверката следва да се проведе по реда на ЗАНН и да се извърши „проверка“ по реда на чл. 87 от ЗЗЛД. В този смисъл, наличието на „жалба“ от пострадало лице от противоправно поведение по неизпълнение на ПАМ на КЗЛД, следва винаги да бъде разгледано от председателя на КЗЛД. С оглед изложеното, административното решение следва да бъде обявено за нищожно като издадено от некомпетентен административен орган – наличие на осн. по чл. 146, т. 1 вр. чл. 168 от АПК. При този изход на делото и при своевременно направено искане в съдебно заседание, на основание чл.143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски в общ размер 610 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса и 600 лв заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 10.12.2024 г. – л. 162 от делото. Възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.