Мотиви към Решение № 2415 от 1.7.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 7753/2024 г.

Софийски районен съд01.07.2025 г.докладчик АЛЕКСАНДРИНА ПЛАМЕНОВА ДОНЧЕВА

Мотиви

МОТИВИ към решение № 2415 от 01.07.2025 г. по НАХД №

7753/2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100-тен състав.

От Софийска районна прокуратура (СРП) е внесен обвинителен акт,

срещу Е. Е. К., с ЕГН: ••••••••••, родена на •••••••••••••, •••••••••••••, •••••••, с адрес в град ••••••••••••••••, неосъждана, за това, че:

В периода 13.04.2017 г. - 10.04.2019 г. в гр. София, при условията на

продължавано престъпление, с десет деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през

непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, съзнателно се ползвала от частни документи, представляващи ценни книги - седем броя записи на заповед, съставени чрез попълване на седем броя листи, носещи подписа на Е. А. К., ЕГН ••••••••••, със съдържание, което не съответства на волята на подписалата се, когато от Е. Е. К. не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне и деянията са извършени както следва:

На 13.04.2017 г. в гр. София, в сградата на Софийски районен съд,

находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, съзнателно се ползвала от частен документ, представляващ ценна книга - запис на заповед, съставен чрез попълване на лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалата се - Е. А. К., а именно запис на заповед за сумата от 116 000 /сто и шестнадесет хиляди/ лЕ. с дата 07.06.2006г., които да бъдат платени на Е. Е. К., като го приложила към заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК, вх. № 3027690/13.04.2017г., по описа на СРС и по което е образувано ч.гр.д. № 23 810/2017г. СРС, 70-и състав, когато от Е. Е. К. не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне,

На 13.04.2017г. в гр. София, в сградата на Софийски районен съд,

находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, съзнателно се ползвала от частен документ, представляващ ценна книга - запис на заповед, съставен чрез попълване на лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалата се - Е. А. К., а именно запис на заповед за сумата от 71375 /седемдесет и една хиляди триста седемдесет и пет/ лЕ. с дата 17.05.2007 г., които да бъдат платени на Е. Е. К., като го приложила към заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК, с вх. № 3027691/13.04.2017г., по описа на СРС и по което е образувано ч.гр.д. № 23812/2017г. СРС, 41-ви състав, когато от Е. Е. К. не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне,

На 13.04.2017 г. в гр. София, в сградата на Софийски районен съд,

заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК, вх. № 3027692/13.04.2017г., по описа на СРС и по което е образувано ч.гр.д. № 23814/2017г. СРС, 118 -ти състав, когато от Е. Е. К. не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне,

На 13.04.2017 г. в гр. София, в сградата на Софийски районен съд,

находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, съзнателно се ползвала от частен документ, представляващ ценна книга - запис на заповед, съставен чрез попълване на лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалата се - Е. А. К., а именно запис на заповед за сумата от 76385 /седемдесет и шест хиляди триста осемдесет и пет/ лЕ. с дата 17.05.2007 г., които да бъдат платени на Е. Е. К., като го приложила към заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК, вх. № 3027693/13.04.2017г., по описа на СРС и по което е образувано ч.гр.д. № 23816/2017г. СРС, 138 - ми състав, когато от Е. Е. К. не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне,

На 13.04.2017 г. в гр. София, в сградата на Софийски районен съд,

находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, съзнателно се ползвала от частен документ, представляващ ценна книга - запис на заповед, съставен чрез попълване на лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалата се - Е. А. К., а именно запис на заповед за сумата от 77010 /седемдесет и седем хиляди и десет/ лЕ. с дата 17.05.2007г., които да бъдат платени на Е. Е. К., като го приложила към заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК, вх. № 3027694/13.04.2017 г., по описа на СРС и по което е образувано ч.гр.д. № 23817/2017г. СРС, 153- ти състав, когато от Е. Е. К. не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне,

На 13.04.2017 г. в гр. София, в сградата на Софийски районен съд,

находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис 1П“ № 54, съзнателно се ползвала от частен документ, представляващ ценна книга - запис на заповед, съставен чрез попълване на лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалата се - Е. А. К., а именно запис на заповед за сумата от 90100 /деветдесет хиляди и сто/ лЕ. с дата 17.05.2007г., които да бъдат платени на Е. Е. К., като го приложила към заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК, вх. № 3027695/13.04.2017г., по описа на СРС и по което е образувано ч.гр.д. № 23818/2017г. СРС, 71-ви състав, когато от Е. Е. К. не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне,

На 16.08.2017 г. в гр. София, в сградата на Софийски районен съд,

находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, съзнателно се ползвала от частен документ, представляващ ценна книга, съставен чрез попълване на лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалата се - Е. А. К., а именно запис на заповед с вписана в него дата 20.12.2007 г. за сумата от 69 500/ шестдесет и девет хиляди и петстотин/ лЕ., които да бъдат платени на Е. Е. К., като го приложила към заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 и от ГПК, вх. № 3064360/16.08.2017г., по описа на СРС и по което е образувано ч.гр.д. № 56323/2017г. СРС, 38-ми състав, когато от Е. Е. К. не може да се търси наказателна отговорност за

самото съставяне,

На неустановена дата в периода 01.01.2019 г. до 28.03.2019 г. в гр.

София, в кантората на ЧСИ МП, peг. № 851 по регистъра на Камарата на Частните съдебни изпълнители, с район на действие СГС, находяща се в гр. София, ул. „Неофит Рилски“ № 43, съзнателно се ползвала от два броя частни документи, представляващи ценна книга, съставени чрез попълване на листи, носещи подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалата се - Е. А. К., а именно записи на заповед за сумите, съответно от 116 000 /сто и шестнадесет хиляди/ лЕ. с дата 07.06.2006г., и от 69 500, 00 /шестдесет и девет хиляди и петстотин/ лЕ., с дата 20.12.2007г., които да бъдат платени на Е. Е. К., като ги приложила към молба за образуване на изпълнително дело № 20198510400357 по описа на ЧСИ МП, когато от Е. Е. К. не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне,

На 10.04.2019 г. в гр. София, в сградата на Софийски градски съд,

находяща се в гр. София, бул. „Витоша“ № 2 съзнателно се ползвала от частен документ, представляващ ценна книга, съставен чрез попълване на лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалата се - Е. А. К., а именно запис на заповед с вписана в него дата 07.06.2006г. за сумата от 116 000 /сто и шестнадесет хиляди/ лЕ., които да бъдат платени на Е. Е. К., като го приложила към искова молба с вх. № 48986/10.04.2019 г. с правно основание чл. 422 от ГПК, по която е образувано гр. д. № 4945/2019г. по описа на СГС, I- 9-ти състав, когато от Е. Е. К. не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне,

На 10.04.2019 г. в гр. София, в сградата на Софийски градски съд,

находяща се в гр. София, бул. „Витоша“ № 2 съзнателно се ползвала от частен документ, представляващ ценна книга, съставен чрез попълване на лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалата се - Е. А. К., а именно запис на заповед с вписана в него дата 20.12.2007 г. за сумата от 69 500 / шестдесет и девет хиляди и петстотин/ лЕ., които да бъдат платени на Е. Е. К., като го приложила към искова молба с вх. № 48988/10.04.2019г. с правно основание чл. 422 от ГПК, по която е образувано гр.д. № 4946/2019г. по описа на СГС, I- во отделение, 20 - ти състав, когато от Е. Е. К. не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне,

престъпление по чл. 316, вр. чл. 315, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 2, вр. ал. 1,

вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

и срещу обвиняемия Ц. М. М., с ЕГН ••••••••••, роден на ••••• в гр.

•••, ••••, с българско гражданство, •••••••••, с адрес в град ••••••••••••••••, неосъждан, за това, че:

В периода 13.04.2017 г. до 10.04.2019 г. в гр. София, при условията на

продължавано престъпление с пет деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, съзнателно се ползвал от частни документи,

представляващи ценни книги - два броя записи на заповед, съставени чрез попълване на два броя листи, носещи подписа на Е. А. К., ЕГН ••••••••••, със съдържание, което не съответства на волята на подписалата се, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и деянията са извършени както следва:

На 13.04.2017 г. в гр. София, в сградата на Софийски районен съд,

находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис Ш“ № 54, съзнателно се ползвал от частен документ, представляващ ценна книга, съставен чрез попълване на лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалата се - Е. А. К., а именно запис на заповед с вписана в него дата 19.12.2007 г. за сумата от 37 000 /тридесет и седем хиляди/ евро, които да бъдат платени на Ц. М. М., като го приложил към заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК, вх. № 3027696/13.04.2017г., по описа на СРС и по което е образувано ч.гр.д. № 23825/2017г. СРС, 50 състав, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност,

На 16.08.2017 г. в гр. София, в сградата на Софийски районен съд,

находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, съзнателно се ползвал от частен документ, представляващ ценна книга, съставен чрез попълване на лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалата се - Е. А. К., а именно запис на заповед с вписана в него дата 06.01.2010 г. за сумата от 175 140 /сто седемдесет и пет хиляди сто и четиридесет/ лЕ., които да бъдат платени на Ц. М. М., като го приложил към заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК, вх. № 3064361/16.08.2017г., по описа на СРС и по което е образувано ч.гр.д. № 56326/2017 г. СРС, 65-ти състав, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност,

На неустановена дата в периода 01.01.2019 г. до 28.03.2019 г. в гр.

София, в кантората на ЧСИ МП, peг. № 851 по регистъра на Камарата на Частните съдебни изпълнители, с район на действие СГС, находяща се в гр. София, ул. „Неофит Рилски“ № 43, съзнателно се ползвал от два броя частни документи, представляващи ценни книги, съставени чрез попълване на листи, носещи подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалата се - Е. А. К., а именно записи на заповед за сумата от 175 140 /сто седемдесет и пет хиляди сто и четиридесет/ лЕ. с дата 06.01.2010 г. и за сумата от 37 000 /тридесет и седем хиляди/ евро с дата 19.12.2007 г., които да бъдат платени на Ц. М. М., като ги приложил към молба за образуване на изпълнително дело № 20198510400357 по описа на ЧСИ МП, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност,

На 10.04.2019 г. в гр. София, в сградата на Софийски градски съд,

находяща се в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, съзнателно се ползвал от частен документ, представляващ ценна книга, съставен чрез попълване на лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалата се - Е. А. К., а именно запис на заповед с вписана в него дата 19.12.2007 г. за сумата от 37 000 /тридесет и седем хиляди/ евро, които да бъдат платени на Ц. М. М., като го приложил към искова молба с вх. № 48990/10.04.2019 г. с правно основание чл. 422 от ГПК, по която е образувано

гр.д. № 4947/2019 г. по описа на СГС, I-во отделение, I-ви състав, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност,

На 10.04.2019 г. в гр. София, в сградата на Софийски градски съд,

находяща се в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, съзнателно се ползвал от частен документ, представляващ ценна книга, съставен чрез попълване на лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалата се - Е. А. К., а именно запис на заповед с вписана в него дата 06.01.2010 г., за сумата от 175 140 /сто седемдесет и пет хиляди сто и четиридесет/ лЕ., които да бъдат платени на Ц. М. М., като го приложил към искова молба с вх. № 48991/10.04.2019г. с правно основание чл. 422 от ГПК, по която е образувано гр.д. № 4948/2019г. по описа на СГС, I-во, 1-ви състав, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност,

престъпление по чл. 316, вр. чл. 315, ал.1, вр. чл. 309, ал. 2, вр. ал. 1,

вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С определение от 05.11.2024 г., постановено в открито разпоредително

заседание, съдът насрочи разглеждането на делото по реда на Глава 28 от НПК предвид наличието на процесуалните предпоставки за това.

В открито съдебно заседание СРП, редовно призована, изпраща

представител, който поддържа обвинението, което намира за доказано. Прокурорът изразява становище, че материалноправните предпоставки за разглеждането на делото по реда на Глава 28 от НПК са налице и претендира за налагане на административно наказание „Глоба“ в минимален размер спрямо двамата обвиняеми.

Защитникът на обвиняемите изразява становище за изтекла

преследвателска давност. По същество счита обвиненията за недоказани. В подкрепа на това сочи заключенията на вещите лица по назначените в хода на досъдебното производство експертизи, съгласно които подписите на латиница в процесните записи на заповед са изпълнени от Е. К.. Авторството на подписите било установено и в хода на водени между страните граждански дела, по които Е. К. била осъдена да заплати сумите по част от записите на заповед. Друга част от процесните записи на заповед били приети за нЕ.лидни, защото издателят им пропуснал да включи в самото съдържание на документите изразът „запис на заповед“, каквото е законовото изискване. Сочи се, че в една от назначените в хода на подготвителната фаза съдебно- почеркови експертизи, вещите лица са приели, че е налице съмнение за извършване на т. нар. „кражба“ на подпис, но това не доказва обвиненията съобразно доказателствения стандарт на НПК. Твърдят се множество противоречия в показанията на свидетеля Е. К. относно подписите в инкриминираните документи. Първоначално, вкл. по водените между страните граждански дела, Е. К. твърдяла, че процесните подписи не са нейни, като лансирана била версията за полагането им чрез т. нар. аутопен. След като с експертиза било установено, че не е ползван аутопен, Е. К. заявила версия, съгласно която е предоставила подписани празни листа на Е. К. във връзка със закупуване на държавни ценни книги от нейно име. Тази версия защитникът

твърди, че не е достоверна, с оглед на което сочи, че впоследствие Е. К. е заявила, че всъщност е държала празни подписани листа в дома си, откъдето Е. К. ги е взела. Твърди се, че процесните записи на заповед са били издадени от Е. К. във връзка със строителството на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „Софроний Врачански“ № 13 – за уравняване на дяловете във вътрешните отношения между съдружниците. В тази връзка се сочи, че голяма част от разходите по строителството на сградата са покрИ.и чрез плащания в брой, които са извършвани от Е. К., която заедно с майка си К К. и с Ц. М. са вложили в пъти повече средства за строителството. Заявява се, че каузалните отношения за издаване на процесните записи на заповед не са били разкрити от обвиняемите в хода на гражданските дела, поради възможни възражения за давност. Сочи се, че сумата от 175 000 лЕ. представлява равностойност на изработените от Ц. М. архитектурни проекти, които пари са отишли за строителството на сградата, а сумата от 37 000 евро представлява равностойност на архитектурния проект за изработка на сградата на ул. „Софроний Врачански“, който е изработен от Ц. М. и не му е заплащан. Сумата от 116 000 лЕ. се сочи, че представлява стойността на имот, който бил ичен на Е. К. и който тя продала, за да вложи средствата в строежа на сградата на дружеството „••••••••“ на ул. „Софроний Врачански“, а сумата от 69 500 лЕ. представлява равностойност на други лични средства, които Е. К. е вложила в строителството на сградата, собственост на търговското дружество. Твърди се, че записите на заповед са ползвани едва, след като е станало ясно, че Е. К. няма да бъде приета за съдружник в дружеството „••••••••“. Сочи се, че същевременно търговското предприятие е под особен залог в полза на трети лица, свързани с адвоката на Е. К. за сумата от 100 000 лЕ.. Изразява се становище, че производството е инициирано с оглед установяване на т. нар. престъпно обстоятелство по смисъла на ГПК с оглед евентуална отмяна на влезлите в сила решение по приключилите търговски дела между обвиняемите и Е. К. и дружеството ••••••••. По тези съображения се претендира да бъде постановено решение, с което обвиняемите да бъдат признати за невиновни и оправдани. При условията на евентуалност – в случай, че съдът не сподели виждането на защитата нза недоказаност на обвинението, се иска, спрямо обвиняемите да се наложат административни наказания „Глоба“ в минимален размер.

Обвиняемата Е. К. – редовно призована, не се явява. Обвиняемият Ц. М. – редовно призован, се явява. Подкрепя изразеното

от защитника становище и в последна дума моли за постановяване на решение, с което обвиняемите да бъдат признати за невиновени.

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100-тен състав,

като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства по делото, въз основа на закона и вътрешнот си убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

Обвиняемата Е. Е. К. е с ЕГН: ••••••••••, родена на •••••••••••••,

•••••••••••••, •••••••, с адрес в град ••••••••••••••••, неосъждана.

Обвиняемият Ц. М. М. е с ЕГН ••••••••••, роден на ••••• в гр. •••,

••••, с българско гражданство, •••••••••, с адрес в град ••••••••••••••••, неосъждан.

Обвиняемата Е. Е. К. и обвиняемият Ц. М. М. са съпрузи. Обвиняемата

Е. Е. К. е в родствена връзка с Е. А. К., тъй като Е. Е. К. е дъщеря на ЕАК - починал брат на Е. А. К.. ДА – гражданка на Великобритания починала през 1986 г. и оставила завещание в полза на нейната сестра – Е. К. – майка на ЕК и Е. К.. След смъртта на Е. К. (майка на ЕК и Е. К.), Е. К. и нейният брат ЕК трябвало да уредят въпросите около наследяването по завещание от ДА, за изпълнител на което бил определен ДА (съпруг на ДА, починал през 2003 г.), с когото ЕК и Е. К. водели лична кореспонденция. Завещанието на ДА било уредено още през 1986 г. и до края на 1987 г. наследствените суми са разпределени по равно по банкови сметки на ЕК и на Е. К.. В края на 1991 г. починал ЕК, който оставил за свои наследници своята съпруга К К. и дъщеря Е. К., които получили равни дялове от наследството. Е. А. К. и нейната снаха К А К. - майка на Е. Е. К. и съпруга на починалия ЕАК (брат на Е. К.), искали да построят жилищна сграда в съсобствен наследствен имот, находящ се в гр. София, ул. „Софроний Врачански“ № 13. Желанието на Е. К. било имотът да бъде „даден“ на строител, който да построи сградата, а след това да ги обезщети със съответни имоти. Същевременно, отново по настояване на Е. К., арх. Ц. М. – съпруг на Е. К., следвало да изготви идейния проект на сградата, за да се гарантира, че ще се стигне до разрешение за строеж и че интересите на собствениците ще се запазят в максимална степен с оглед на по-голямо обезщетение и по-ниски разходи. За изготвянето на идейния проект на сградата, арх. Ц. М. получил обещание от Е. К., че след построяването на сградата, той ще получи голямо ателие в същата. С оглед изготвянето на идеен проект за сградата, Ц. М. бил назначен на трудов договор в дружеството „••••••••“ ООД, като освен че изработил целия идеен проект за сградата, по време на строителството следял извършването на всички дейности. На база работен проект по всички части, изработен от арх. Ц. М., собствениците на парцела учредили право на строеж в полза на дружеството „••••••••“ ООД със собственици и управители РХ и ЛСЦ (50/50), които преценили, че няма да могат да осигурят финансирането на сградата, за построяване на 2500 кв. м. РЗП, при което Е. К. и Ц. М. решили да поемат този ангажимент. Е. К. предложила тя и майката на Е. К. – К К. да станат собственици на дружеството в равни дялове, при което интересите на Е. К. били гарантирани, тъй като тя е единствен наследник по закон и на двете. Така по силата на договор за дружествени дялове от 12.08.2005 г. Е. К. и К К. придобили дружествените дялове в „••••••••“ ООД при равни дялове (50/50). Започнали разговори за финансирането на строежа, който по първоначални данни, на база получени оферти, се очаквало да излезе между 1, 5 млн лЕ. и 2 млн. лЕ., т. е. около 300-350 евро на кв. м, без външните връзки. Съдружниците Е. К. и К К. не разполагали с необходимите средства за строежа на сградата, поради което Е. К. предоставила свои лични средства за завършване на грубия строеж и издаване на Акт № 14, вкл. за целта продала свой личен имот. Идеята била след завършване на груб строеж и издаване на Акт 14 за сградата, да започнат продажби на апартаменти в същата сграда, със средствата от които да я

завършат до Акт № 16. По съвет на адвокат, имотите в сградата следвало да бъдат продавани от физическите лица, собственици на земята, в качеството им на обезщетени собственици, а не от търговското дружество „••••••••“ ООД, защото по този начин не се дължало 20 % ДДС, които средства щели да се спестят, респ. също ще подпомогнат строителството на сградата. Поради липсата на достатъчно средства, сключването на цялостен договор за строителството на сградата не било възможно, тъй като строителите искали поне 50 % от сумата в аванс, за да започнат строителството. По тази причина сградата се издавала на етапи. Като инж. за изграждането на сградата участвал З. М., чрез управляваното от него дружество „••••••••••“ ООД, което е изпълнител на грубия строеж на сградата, а на инж. С. Т било възложено осъществяването на инвеститорски контрол. За осъществяване на отделните видове дейности били наемани множество други строители – така за ел. инсталация, ВиК дейности, изграждане на покрив, изграждане на изолации и т. н. Всички дейности, свързани със строителството на сградата, които можело да се плащат без фактура, съответно без да се начислява ДДС, били плащани „на ръка“, в брой, от Е. К.. След придобИ.ето на дружеството и направения баланс на наличните средства, Е. К. и Ц. М. предложили дяловете в дружеството да се разпределят съобразно средствата, с които всеки един от тях разполага, вложил е и ще вложи в строителството на сградата, т. е. те да бъдат приети за съдружници в „••••••••“ ООД. Това предложение било отхвърлено от Е. А. К. с мотива, че Е. К. е единствен нейн наследник и единствен наследник на другия съдружник – К К. (майка на Е. К.). Тогава Е. К. и Ц. М. предложили делът на К К. в търговското дружество да се увеличи съответно, съобразно вложените средства от К К., от Е. К. и от Ц. М., но Е. К. отхвърлила и това предложение по същия аргумент – че Е. К. се явява единствен наследник по закон на съдружниците и нямало смисъл. Тези разговори продължили с месеци, но Е. К. не приемала предложените варианти и същевременно не предлагала друго решение за уравнение на дяловете помежду им. За изграждането на сградата били предоставени и 400 000 лЕ. от МА – вдовица на ДА, която идвала в България през 2008 г. и през 2009 г. Тези средства били вложени по банкова сметка на МА в Първа инвестиционна банка, като МА издала в полза на Е. К. пълномощно, с което тя трябвало да тегли от средствата при необходимост за строителството на сградата. Въпреки това, Е. К. отказвала да тегли от сумата с аргумента, че има притеснения, дали ще се справят успешно със строителството на сградата, респ. да не се изложат с неуспех пред тяхната родственица А. Впоследствие Е. К. прехвърлила тези средства от сметката на МА по своя банкова сметка и не ги предоставила за строителството на сградата. След смъртта на МА – вдовица на ДА, Е. К. предложила да издаде записи на заповед, с които да гарантира Е. К. и Ц. М. с оглед вложените от тях лични средства и труд за строителството на сграда, вкл. се пошегувала, че за тяхно спокойствие ще издаде записите, но вероятно след нейната смърт, те щели да ги предявят пред самите себе си. Тогава Е. К. заявила, че не желае записи на заповед и отново предложила вече предложените от нея и Ц. М. решения за уравнение на дяловете – или да бъдат приети за съдружници, или делът на К К. да се увеличи съответно на

вложените средства, но предложението не било прието. Междувременно, докато се водели тези преговори, строителството на сградата било в ход и вече били направени разходи за множество СМР дейности. Преди това Е. К. се съгласила дяловете от дружеството да се придобият от нейната майка и от леля й, защото смятала, че дружественият договор защитава нейните права и законни интереси, предвид чл. 18 от дружествения договор на „••••••••“ ООД към онзи момент, съгласно който, при смърт на съдружник, неговите наследници по закон или по завещание, встъпват във всички права и задължения, които произтичат от участието на техния наследодател в дружеството. С оглед на това, след смъртта на нейната майка К К. (през 2014 г.), Е. К. имала очакването, че ще встъпи в нейните права като управител и съдружник в дружеството, без ограничение. За строителството на сградата на ул. „Софроний Врачански“ от К К., Е. К. и Ц. М. били вложени общо около 1424378 лЕ. лични средства, а от Е. К. били вложени около 350 881 лЕ.. Е. К. отказала да се извърши реално уравнение на дяловете, като вместо това издала в полза на Е. К. записи на заповед, въз основа на предоставяни във времето, по време на строителството, документи и отчети за направени разходи от страна на Е. К.. Така Е. К. издала в полза на Е. К. и на Ц. М., следните записи на заповед:

запис на заповед от 07.06.2006 г. за сумата от 116 000 /сто и

шестнадесет хиляди/ лЕ., които да бъдат платени на Е. Е. К.;

запис на заповед от 17.05.2007 г. за сумата от 71375 /седемдесет и една

хиляди триста седемдесет и пет/ лЕ., които да бъдат платени на Е. Е. К.;

заповед за сумата от 17.05.2007 г., от 78250 /седемдесет и осем хиляди

двеста и петдесет/ лЕ., които да бъдат платени на Е. Е. К.;

запис на заповед от 17.05.2007 г. за сумата от 76385 /седемдесет и шест

хиляди триста осемдесет и пет/ лЕ., които да бъдат платени на Е. Е. К.;

запис на заповед от 17.05.2007 г. за сумата от 77010 /седемдесет и седем

хиляди и десет/ лЕ., които да бъдат платени на Е. Е. К.;

запис на заповед от 17.05.2007 г. за сумата от 90100 /деветдесет хиляди

и сто/ лЕ., които да бъдат платени на Е. Е. К.;

запис на заповед от 20.12.2007 г. за сумата от 69 500/ шестдесет и девет

хиляди и петстотин/ лЕ., които да бъдат платени на Е. Е. К.;

запис на заповед от 19.12.2007г. за сумата от 37 000 /тридесет и седем

хиляди/ евро, които да бъдат платени на Ц. М. М.;

запис на заповед от 06.01.2010 г. за сумата от 175 140 /сто седемдесет и

пет хиляди сто и четиридесет/ лЕ., които да бъдат платени на Ц. М. М.;

Тези записи на заповед били издадени от Е. К. като обезпечение и за

спокойствие на Е. К. и Ц. М., които основно се занимавали със строителството на сградата и са вложили в същото лични средства и труд. В хода на строителството, от началото на 2006 година нататък, отношенията между Е. К. и Е. К. постепенно започнали да се влошават. През 2014 година починала К К. и силно влошените отношения между нейната дъщеря Е. К. и нейната сестра Е. К., ескалирали, като Е. К. отказала да приеме Е. К. за съдружник, въпреки

чл. 18 от дружествения договор. По този повод Е. К. се консултирала с адв. ВГ, която предприела съответни процесуални действия, за да защити права и законните интереси на Е. К.. Така възникналите спорове намерили изражение в множество търговски дела, заведени през 2014 година от Е. К., срещу нейната леля Е. К. и срещу дружеството „••••••••“ ООД, съответно т. д. № 2452/14 г.ТО VI -9 с-в СГС; т. д. № 4041/14 г. TO VI-22 с-в СГС; т. д. № 4521/14 година TO- VI- 7 с-в СГС; т. д. № 5371/14 г TO VI-22 с-в СГС; т. д. № 5720/14 г., TO VI -22 с-в СГС, които са с предмет дружествения дял на К К. (починала през 2014 г.) в „••••••••“ ООД. Междувременно през месец април 2014 г. било подадено искане за вписване на особен залог върху търговското предприятие на „••••••••“ ООД в полза на трето лице, въз основа на което Е. К. разбрала, че Е. К. не възнамерява да уреди отношенията си с нея съобразно договореното в чл. 18 от дружествения договор. По тази причина, Е. К. предоставила издадените от Е. К. записи на заповед на адв. Г с цел да потърси защита на правата и законните си интереси въз основа на тях, след което, от името на Е. К. били предприети следните действия:

На 13.04.2017г. в гр. София, в сградата на Софийски районен съд,

находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, Е. Е. К. е подала заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГГЖ, вх. № 3027690/13.04.2017г., по описа на СРС и по което е образувано ч.гр.д. № 23810/2017г. СРС, 70 - ти състав, към което приложила към заявлението частен документ, представляващ ценна книга, а именно запис на заповед, издаден от Е. А. К. на 07.06.2006 г. за сумата от 116 000 /сто и шестнадесет хиляди/ лЕ., които да бъдат платени на Е. Е. К.;

На 13.04.2017г. в гр. София, в сградата на Софийски районен съд,

находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, Е. Е. К. е подала заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК, вх. № 3027691/13.04.2017г., по описа на СРС и по което е образувано ч.гр.д. № 23812/2017г. СРС, 41 - ви състав, към което приложила частен документ, представляващ ценна книга, а именно запис на заповед, издаден от Е. А. К. на 17.05.2007г. за сумата от 71375 /седемдесет и една хиляди триста седемдесет и пет/ лЕ., които да бъдат платени на Е. Е. К.;

На 13.04.2017г. в гр. София, в сградата на Софийски районен съд,

находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, Е. Е. К. е подала заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК, вх. № 3027692/13.04.2017г., по описа на СРС и по което е образувано ч.гр.д. № 23814/2017г. СРС, 118 -ти състав, към което приложила частен документ, представляващ ценна книга, а именно запис на заповед, издаден от Е. А. К. на 17.05.2007г., за сумата от 78250 /седемдесет и осем хиляди двеста и петдесет/ лЕ. които да бъдат платени на Е. Е. К.;

На 13.04.2017г. в гр. София, в сградата на Софийски районен съд,

находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, Е. Е. К. не подала заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК, вх. № 3027693/13.04.2017г., по описа на СРС и по което е образувано ч.гр.д. № 23816/2017г. СРС, 138 - ми състав, към което приложила частен документ, представляващ ценна книга, а именно запис на заповед, издаден от Е. А. К. на

17.05.2007 г., за сумата от 76385 /седемдесет и шест хиляди триста осемдесет и пет/ лЕ. които да бъдат платени на Е. Е. К.;

На 13.04.2017г. в гр. София, в сградата на Софийски районен съд,

находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, Е. Е. К. е подала заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК, вх. № 3027694/13.04.2017г., по описа на СРС и по което е образувано ч.гр.д. № 23817/2017г. СРС, 153-ти състав, към което приложила частен документ, представляващ ценна книга, а именно запис на заповед, издаден от Е. А. К. на 17.05.2007г., за сумата от 77010 /седемдесет и седем хиляди и десет/ лЕ. които да бъдат платени на Е. Е. К.;

На 13.04.2017г. в гр. София, в сградата на Софийски районен съд,

находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, Е. Е. К. е подала заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК, вх. № 3027695/13.04.2017г., по описа на СРС и по което е образувано ч.гр.д. № 23818/2017г. СРС, 71 - ви състав, към което приложила частен документ, представляващ ценна книга, а именно запис на заповед, издаден от Е. А. К. на 17.05.2007г., за сумата от 90100 /деветдесет хиляди и сто/ лЕ.., които да бъдат платени на Е. Е. К.;

На 16.08.2017г. в гр. София, в сградата на Софийски районен съд,

находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, Е. Е. К. е подала заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 и от ГПК, вх. № 3064360/16.08.2017г., по описа на СРС и по което е образувано ч.гр.д. № 56323/2017г. СРС, 38 - ми състав, към което приложила частен документ, представляващ ценна книга, а именно запис на заповед, издаден от Е. А. К. на 20.12.2007г. за сумата от 69 500 /шестдесет и девет хиляди и петстотин/ лЕ., които да бъдат платени на Е. Е. К.;

На неустановена дата в периода 01.01.2019г. до 28.03.2019г. в гр.

София, в кантората на ЧСИ МП, peг. № 851 по регистъра на Камарата на Частните съдебни изпълнители, с район на действие СГС, находяща се в гр. София, ул. „Неофит Рилски“ № 43, Е. Е. К. подала молба за образуване на изпълнително дело 20198510400357 по описа на ЧСИ МП, към която приложила два броя записи на заповед, издадени от Е. А. К., а именно запис на заповед издаден на 07.06.2006г. за сумата от 116 000 /сто и шестнадесет хиляди/ лЕ. и запис на заповед, издаден на 20.12.2007 г. за сумата от 69 500, 00 /шестдесет и девет хиляди и петстотин/ лЕ., които да бъдат платени на Е. Е. К.;

На 10.04.2019г. в гр. София, в сградата на Софийски градски съд,

находяща се в гр. София, бул. „Витоша“ № 2 Е. Е. К. е подала искова молба с вх. № 48986/10.04.2019г. с правно основание чл. 422 от ГПК, по която е образувано гр. д. № 4945/2019г. по описа на СГС, 1-9-и състав, към която приложила запис на заповед издаден от Е. А. К. на 07.06.2006г. за сумата от 116 000 /сто и шестнадесет хиляди/ лЕ., които да бъдат платени на Е. Е. К.;

10.

На 10.04.2019г. в гр. София, в сградата на Софийски градски съд,

находяща се в гр. София, бул. „Витоша“ № 2 Е. Е. К. е подала искова молба с вх. № 48988/10.04.2019г. с правно основание чл. 422 от ГПК, по която е

образувано гр.д. № 4946/2019г. по описа на СГС, I отделение, 20-и състав, към която приложила запис на заповед, издаден от Е. А. К. на 20.12.2007г. за сумата от 69 500 /шестдесет и девет хиляди и петстотин/ лЕ., които да бъдат платени на Е. Е. К..

От името на Ц. М. М. били предприети следните действия: 1.

На 13.04.2017г. в гр. София, в сградата на Софийски районен съд,

находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, Ц. М. М. е подал заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК, вх. № 3027696/13.04.2017г., по описа на СРС и по което е образувано ч.гр.д. № 23825/2017г. СРС, 50 състав, към което приложил частен документ, представляващ ценна книга, а именно запис на заповед, издаден на 19.12.2007г. от Е. А. К. за сумата от 37 000 /тридесет и седем хиляди/ евро, които да бъдат платени на Ц. М. М.;

На 16.08.2017г. в гр. София, в сградата на Софийски районен съд,

находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, Ц. М. М. е подал заявление за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК, вх. № 3064361/16.08.2017г., по описа на СРС и по което е образувано ч.гр.д. № 56326/2017г. СРС, 65 състав, към което приложил запис на заповед, издаден от Е. А. К. на 06.01.2010 г. за сумата от 175 140 /сто седемдесет и пет хиляди сто и четиридесет/ лЕ., които да бъдат платени на Ц. М. М.;

На неустановена дата в периода 01.01.2019г. до 28.03.2019г. в гр.

София, в кантората на ЧСИ МП, peг. № 851 по регистъра на Камарата на Частните съдебни изпълнители, с район на действие СГС, находяща се в гр. София, ул. „Неофит Рилски“ № 43, Ц. М. М. подал молба за образуване на изпълнително дело 20198510400357 по описа на ЧСИ МП, към която приложил два броя частни документи, издадени от Е. А. К., а именно запис на заповед от 06.01.2010 г. за сумата от 175 140 /сто седемдесет и пет хиляди сто и четиридесет/ лЕ. и запис на заповед от 19.12.2007 г. за сумата от 37 000 /тридесет и седем хиляди/ евро, които суми да бъдат платени на Ц. М. М.;

На 10.04.2019г. в гр. София, в сградата на Софийски градски съд,

находяща се в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Ц. М. М. е подал искова молба с вх. № 48990/10.04.2019г. с правно основание чл. 422 от ГПК, по която е образувано гр.д. № 4947/2019г. по описа на СГС, I- во отделение, I -ви състав, към която приложил частен документ, а именно запис на заповед, издаден от Е. А. К. на 19.12.2007 г. за сумата от 37 000 /тридесет и седем хиляди/ евро, които да бъдат платени на Ц. М. М.;

На 10.04.2019г. в гр. София, в сградата на Софийски градски съд,

находяща се в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Ц. М. М. е подал искова молба с вх. № 48991/10.04.2019г. с правно основание чл. 422 от ГПК, по която е образувано гр.д. № 4948/2019г. по описа на СГС, I- 1-ви състав, към която приложил частен документ, а именно запис на заповед, издаден от Е. А. К. на 06.01.2010 г., за сумата от 175 140 /сто седемдесет и пет хиляди сто и четиридесет/ лЕ., които да бъдат платени на Ц. М. М..

Вземанията по част от издадените записи на заповед били установени с

влезли в сила съдебни решения, а някой били отхвърлени поради

несъответствие на част от записите на заповед с изискванията на ТЗ.

Гореописаната фактическа обстановка е изводима при анализа и

съпоставката на събраните по делото доказателствени източници:

Гласни доказателствени средства – показания на свидетелите ВП Г,

МИ М.а, З. И. М., Е. К., С. С., И. Х., Е. К., обяснения на Е. К. и обяснения на Ц. М.;

Писмени доказателствени средства: Протокол за претърсване и

изземване на апартамент на ул. Ехзарх Йосиф № 83 – не са намерени и иззети вещи /л. 202 Том 5/; протокол за претърсване и изземване на къща в с. Панчарево /л. 211 Том 5/; протокол за оглед на апартамент /л. 217-218 Том 5/;

Писмени доказателства: справки за съдимост /вкл. изисканите в

съдебна фаза на производството/; множество копия на съдебни книжа по водени гр. дела, в това число гр. дело 4946/2019 г. на СГС, гр. дело № 4947/2019 г. на СГС, гр. дело № 4948/2019 г. на СГС; гр. дело № 4945/2019 г. на СГС; гр. дело № 4946/2019 г. на СГС; гр. дело № 4947/2019 г. на СГС; гр. дело 4948; записи на заповед в оригинал, както следва: запис на заповед от 17.05.2007 г. за сумата от 78250 лЕ. – л. 2 Том 4, запис на заповед от 17.05.2007 г. за сумата от 77010 лЕ. – л. 3 Том 4, запис на заповед от 17.05.2007 г. за сумата от 90100 лЕ. – л. 4 Том 4, запис на заповед от 17.05.2007 г. за сумата от 71375 лЕ. – л. 5 Том 4, запис на заповед от 17.05.2007 г. за сумата от 76385 лЕ. – л. 6 Том 4; 53 броя разписки за получени суми от З. И. М. /Том 4/; копие на изп. дело, документи по граждански дела, вкл. изп. листа и заповеди за изпълнение, искови молби /Том 7/; документи относно строеж на сграда в гр. София, ул. „Софроний Врачански“ № 13 и платени суми на изпълнителя /Том 8/; справка от БНБ /л. 229-232 НОХД/; справка от НАП /л. 234-235 НОХД/;

Експертизи: ССчЕ /л. 103-219 НОХД/; тройна комплексна техническа и

почеркова експертиза /л. 43-54 Том 3/; съдебно-графическа експертиза /л. 38 Том 5/; повторна тройна комплексна (почеркова и техническа) експертиза /л. 75-85 Том 5/; тройна комплексна графическа и техническа експертиза /л. 142 Том 5/;

Съдът кредитира заключенията на вещите лица по назначените в хода на

досъдебното производство експертизи и на назначената в хода на съдебната фаза ССче, тъй като всички те са резултат на обективно проведени, задълбочени и професионални експертни изследвания, които дават ясен отговор на поставените задачи. Ето защо съдът споделя заключенията на вещите лица.

В хода на съдебното производство е назначена ССчЕ, съгласно

заключението по която, в годишните финансови отчети (ГФО) на дружеството „••••••••“ ООД има отчетени архитектурни и проектантски дейности, така съгласно публикуваните ГФО през 2007 г. – в размер на 56 хил. лЕ., за 2008 г. са отчетени данни за проектантски услуги в размер на 39 хил. лЕ., а през 2011 г. са отчетени данни за проектантски услуги в размер на 41 хил. лЕ., но не

може да бъде анализирано, описано и посочено конкретно, кога и как са получени сумите по отчетените приходи в дружеството „••••••••“ ООД през съответните периоди, тъй като периодите, касаещи задачата са извън сроковете по раздел III от ЗСч.

Съгласно заключението на съдебно-графическа експертиза /л. 38 Том

5/, която е с обект на изследване ръкописно написаните писма и формуляр за покупка на британски ДЦК, подписите в два формуляра за покупка на ДЦК са положени от Е. К., както и други ръкописни текстове на български език в писмата, както и на английски език вкл. ЕК и E. К са написани от Е. К..

Съгласно заключението на тройна комплексна техническа и

почеркова експертиза /л. 43-54 Том 3/, необичайното изпълнение на част от реквизитите в изследваните девет записа на заповед е характерно за изготвянето на документи чрез т. нар кражба на подпис, но оценени в тяхната съвкупност НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ЗА ОБОСНОВАВАНЕ НА КАТЕГОРИЧЕН ИЗВОД ОТНОСНО ТАЗИ ХИПОТЕЗА.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена повторна

тройна комплексна (почеркова и техническа) експертиза /л. 75-85 Том 5/, която има за обект на изследване запис на заповед от 07.06.2006 г. за сумата от 116 000 лЕ.; запис на заповед от 19.12.2017 г. за сумата от 37 000 лЕ.; запис на заповед от 20.12.2017 г. за сумата от 69 500 лЕ.; запис на заповед от 06.01.2010 година за сумата от 175 140 лЕ.. От заключението на тази експертиза се установява, че името ЕК е изписано от Е. К., както и че посочените в изследователската част на протокола особености и необичайности при изпълнение на някои от реквизитите на 4-те броя записи на заповед са характерни за изготвяне на документи при способа кражба на подпис, но оценката им показва, че те не са достатъчни за категорично заключение, а само че в конкретния случай четирите записи на заповед вероятно са изготвени чрез т. н. кражба на подпис.

От заключението на тройна комплексна графическа и техническа

експертиза /л. 142 Том 5/, която има за обект на изследване запис на заповед от 17.05.2007 г. за сумата от 78250 лЕ.; запис на заповед от 17.05.2007 г. за сумата от 77 010 лЕ.; запис на заповед от 17.05.2007 г. за сумата от 90100 лЕ.; запис на заповед от 17.05.2007 г. за сумата от 71375 лЕ. и запис на заповед от 17.05.2007 г. за сумата от 76 385 лЕ. – в оригинал, се установява, че печатните текстове са отпечатани с една и съща пишеща машина, като вещите лица допускат, че ръкописните текстове Е. К. на английски език са изписани на празни листа хартия, но посочват, че липсата на пресичащи се щрихи между машинописните и ръкописните текстове не дава възможност експертизата да се произнесе по категоричен начин.

От заключенията на експертизите се установява без съмнение, че името

ЕК, изписано с химикал в процесните записи на заповед е изписано именно от Е. К.. Видно от заключенията на вещите лица по почерковите и графически експертизи е, че няма основание да се приеме несъмнено, че подписите на Е. К. са изписани преди печатния текст, нанесен с пишеща машина. Действително, според някои от вещите лица е налице вероятност за това, но

тази вероятност представлява единствено предположение за това и не се подкрепя от обективни факти. Вещите лица са единодушни, че при липса на пресичащи се щрихи между машинописния текст и текста, нанесен с химикална паста, няма как да се отговори на въпроса, кой текст е нанесен първи по време върху хартията. При това положение, само по себе си, обстоятелството, че записите на заповед са изготвени чрез употребата на пишеща машина, не съставлява разумно основание да се приеме, че машинописният текст е нанесен след този с химикалната паста, независимо от това по какъв начин е структуриран и форматиран текста върху хартиените листа. Що се отнася до самия подпис, изразяващ се в изписването на имената ЕК в процесните записи на заповед, следва да бъде взето предвид, установеното от заключението на съдебно-графическа експертиза /л. 38 от Том 5 ДП/, подкрепено и от писмени доказателства по делото, от което следва извод, че Е. К. обичайно се е подписвала именно по този начин - с изписване на имената си с латински букви ЕК.

Показанията на свидетелите ВГ, МИ, З. М., както и обясненията на Е. К.

и на Ц. М. представляват достоверни гласни доказателствени средства, тъй като не се опровергават на собствено основание – поради вътрешни противоречия или неясноти, нито достоверността им се разколебава въз основа на други достоверни доказателства по делото. От показанията на тези свидетели и от обясненията на двамата обвиняеми по делото, ясно се разкрива фактическата обстановка по случая. Тези гласни доказателствени източници се намират в синхрон, както помежду си, така и с множеството писмени доказателства, които са приобщени по делото.

От обясненията на Е. К. и на Ц. М. се установяват последователно

значимите обстоятелства относно строителството на сградата на ул. „Софроний Врачански“ № 13 и свързаните с промяната в отношенията между родствениците Е. К. и Е. К., настъпила в хода на това строителство и във връзка с претенцията на Е. К. към дружествения дял на нейната майка К К., както и претенцията и за уравняване на дружествените дяловете с оглед личния принос на Е. К. и на Ц. М. за построяването на жилищната сграда. Достоверността на дадените обяснения се потвърждава от показанията на свидетелите Г и Илинчина, които са непротиворечиви и на свой ред не само, че не се опровергават от други достоверни доказателства, но и се намират в съответствие с писмените доказателства по делото. Показанията на свидетеля Е. К. също са достоверни източници на доказателства, но сами по себе си те не допринасят за разкрИ.е на значимите факти.

При разпит на свидетеля Е. К., проведен на 14.11.2019 г. пред съдия

/л. 22-26 Том 3 ДП/, тя заявява, че се намира във влошени отношения с Е. К. и с Ц. М. във връзка с имот на ул. „Софроний Врачански“ № 13. Свидетелят твърди, че няма задължения спрямо Е. К. и Ц. М. и никога не се е подписвала върху документи, представляващи записи на заповед, с които да се задължи спрямо когото и да е. Свидетелката споделя, че в гр. София, може би преди 2000 г. се наложило са се подпише на латиница, изписвайки имената си с латински букви. Непосредствено след това свидетелката твърди, че се е подписала на празен бял лист по молба на нейния вуйчо, непосредствено след

открИ.е на завещанието на нейната леля А, като това се случило след 2000 година. Именно по молба на вуйчо си, свидетелката Е. К. се подписала на празни бели листа, които трябвало да изпрати на своя вуйчо и за тази цел, непосредствено след като ги подписала, Е. К. дала листата на своята племенница Е. К., която да ги изпрати на вуйчото в Англия, който от своя страна да нанесе необходимото съдържание, за да послужат пред съответните банкови институции във връзка със завещанието. След предявяване на записите на заповед, свидетелят Е. К. смята подписа за нейн, но е категорична, че никога не е поставяла подписа си под това съдържание. Твърди, че не е приемала Е. К. във вилата си в с. Панчарево, както и че в периода 2006 г. – 2010 г. не се е налагало да ходи в дома на Е. К., нито тя да идва при свидетеля Е. К. на ул. „Софроний Врачански“. Свидетелката сочи също, че не е изпращала документи на Е. по друг човек.

При разпит на свидетеля Е. К. от 25.09.2020 г. /л. 10 Том 5 ДП/ твърди,

че е писала писма, в които се е подписвала на латиница, но не ги е давала на никого. Твърди също, че се е подписвала на празни бланки, изписвайки имената си на латиница, както и че тези празни бланки с подписите си, съхранявала в дома си в с. Панчарево, където не помни точно кога, но имало случай, при който тя трябвало да пътува в чужбина и помолила племенницата си Е. К. и майка й К К. да живеят у тях, за да пазят имота и кучето, което имала. Свидетелката предполага, че тогава К и Е. са ровили и са намерили черновите на писмата, както и подписаните празни бланки за банката, които най-вероятно са били в общ куп с документи. Твърди, че се подписва с български букви, като единствено за английската банка се е подписвала с английски букви, което се опровергава от налично писмо /л. 29-30/ от Е. К. до Мила БончЕ., което е написано на български език, но в края на същото, Е. К. се е подписала с английски букви.

При разпит на свидетеля Е. К. от 13.04.2022 г. /л. 209 от Том 5 ДП/,

същата потвърждава всичко, което е заявила в качеството си на свидетел до момента. Заявява, че освен формуляри е подписвала и празни листове с изписано името й с латински букви, което в Англия приемат за подпис. Тези формуляри били пращани от нейния вуйчо ДА, а подписването на празни листа било уговаряно с него по телефона. Твърди, че никога не е имала и няма пишеща машина, но нейният баща имал такава, която последно се съхранявала в апартамента на ЕК – брат на Е. К., находящ се в гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 83.

При разпит на Е. К. от 19.05.2022 г. /л. 222-223 Том 5 ДП/, свидетелката

е заявила, че до момента не е открила друга кореспонденция между нея и нейния вуйчо ДА, както и че ако открие такава, ще я представи на органите на досъдебното производство.

Видно от показанията на свидетеля Е. К. е, че съдържат съществени

вътрешни противоречия относно начина, по който твърди Е. К. да се е снабдила с подписани от свидетелката празни листа. Първоначално свидетелката заявява с категоричност, че лично е предала такива листа на своята племенница, която следвало да ги предаде на ДА във връзка с уреждане на наследство по завещание. Впоследствие свидетелката потвърждава

заявените обстоятелства, но след това поддържа версия, съгласно която подписаните от нея празни бели листа всъщност са се намирали в нейния дом в с. Панчарево, откъдето тя предполага, че тези листа са били взети от нейната племенница Е. и нейната майка – К. Освен че последната версия се намира в противоречие с първата, впечатление прави и противоречието с първоначално заявеното от свидетеля К. при разпита от 14.11.2019 г., че не е приемала Е. К. във вилата си в с. Панчарево, както и че в периода 2006 г.-2010 г. не се е налагало да ходи в дома на Е. К., нито последната да посещава свидетеля Е. К. на ул. „Софроний Врачански“. Това от своя страна изключва казаното от свидетелката, че имало случай, при който пътувала в чужбина, а Е. К. и К К. останали в нейния дом, за да го пазят и за да пазят нейното куче, при което предполага, че са ровили в документите и че са открили, съответно взели празните бели листа, съдържащи подписа на свидетеля. Последното пък се изключва от първоначално заявеното обстоятелство и потвърдено

впоследствие от свидетелката, че се е подписала на празни бели листа по настояване на нейния вуйчо ДА и незабавно след това е предала листата на своята племенница Е. К., която на свой ред да ги изпрати на А.

Всички тези противоречия ясно сочат, че свидетелката не депозира

достоверни показания относно твърдението за съществуването и попадането в ръцете на Е. К. на празни бели листа, съдържащи подписите на Е. К.. При установените противоречия в показанията на свидетеля Е. К., достоверността им се изключва на собствено основание. Липсват доказателства, които да подкрепят убедително която и да е от изтъкнатите от свидетеля Е. К. версии. Липсва основание за съмнение относно достоверността на заявеното от другите свидетели, вкл. свидетелите С. С. и И. Х., но по отношение на значимите обстоятелства, показанията на С. И Х. не допринасят за изясняване на обективната истина, тъй като в тази им част са производни и възпроизвеждат обстоятелства, заявени им от свидетеля Е. К.. Следва да се отбележи и това, че дори версията на Е. К. за това, че е съхранявала празни бели листа в жилището си в с. Панчарево да бе потвърдена от други доказателства, липсват такива, въз основа на които да се приеме убедително, че Е. К. или друго лице е взело тези листа от дома на свидетелката К.. Отделно от това липсват доказателства за това, процесните записи на заповед да са съставени въз основа на предварително подписани празни бели листа. Обосновано не може да се направи такъв извод, тъй като заключенията на експертизите по делото не го подкрепят с необходимата категоричност, нито такъв изовд може да се направи при анализа на гласните и писмени доказателства. Доказателствената верига по делото разкрива причината (каузата) за издаване на процесните записи на заповед, а именно, че те са издадени от Е. К. за уравнение на паричните средства, вложени при строителството на сградата на ул. „Софроний Врачански“ № 13, от една страна от Е. К. и от друга страна от К К., от Е. К. и от арх. Ц. М.. Извод за това следва при анализа на събраните в хода на подготвителната фаза писмени и гласни доказателства и въз основа на приобщените в съдебното производство ССчЕ, както и показания на свидетелите Г, Илинчина и М. и приобщените писмени доказателства. Установените причини за издаване на процесните записи на

заповед от своя страна също опровергават твърдението на свидетеля К., че няма причина за издаване на ценните книги.

Съдът приема, че установените по делото факти имат следното

правно отражение:

По обвинението на Е. Е. К. и по обвинението на Ц. М. за престъпления

по чл. 316, вр. чл. 315, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Н К, а именно продължавано престъпно ползване на неистински частни документи - ценни книги, които са били съставени чрез попълване на т. нар. бланкет, носещ подписа на автора със съдържание, което е различно от действителната воля на автора на подписа.

РОДОВ ОБЕКТ на документните престъпления са обществените

отношения, свързани със сигурността в документооборота.

Съгласно наказателноправния смисъл на понятието, ДОКУМЕНТЪТ

представлява конкретно писмено изявление на определено лице, което има правно значение. Съгласно чл. 93, т. 5 от НК “Официален документ“ е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на вложената му функция. Следователно ЧАСТЕН ДОКУМЕНТ е този документ, който не съдържа белезите на понятието „официален документ“ – съставен е от недлъжностно лице лично или като представител на друго частно лице, както и когато е съставен от длъжностно лице, което не е действало в кръга на службата си или от представител на обществеността извън кръга на възложените му функции. Документите се делят още на удостоверителни и ДИСПОЗИТИВНИ, като диспозитивните документи материализират

изявление на автора и не удостоверяват факти извън самото изявление, а удостоверителните установяват съществуването на определени факти, които авторът възпроизвежда в документа, но те не удостоверяват собствени изявления на автора, а единствено обективират изявлението на автора, което възпроизвежда настъпили факти или обстоятелства с правно значение. Типични ДИСПОЗИТИВНИ документи са обективиращите различни видове разпоредително действия, например правни сделки, договори, едностранни волеизявления, които имат правно значение.

В конкретния случай се твърди ползването на записи на заповед, които

по естеството си представляват диспозитивни, частни документи, които са и ценни книги, материализиращи имуществени права на поемателя, респ. имуществени задължения на издателя.

Съгласно чл. 316 от НК „Наказанието, предвидено по предходните

членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.“. Този престъпен състав касае т. нар. престъпно ползване на документ.

За да е осъществен този престъпен състав е необходимо от обективна

страна да се докаже, че деецът използва неистински документ, при условие, че не отговаря за самото съставяне на документа. Съставът по чл. 316 от НК е

субсидиарен, т. е. отговорността може да бъде ангажирана само когато деецът не е съставител на неистинския документ и не може да носи отговорност за последното, защото в такъв случай отговорността за съставянето ще погълне тази за употребата на документа. Съставомерното ползване на документа по чл. 316 от НК се изразява в неговата употреба пред трети лица съобразно предназначението на документа, за да се установят определени факти, които са с правно значение.

От субективна страна престъплението може да се извърши само при

пряк умисъл – деецът трябва да съзнава, че използва неистински документ, както и че го ползва пред трети лица, за да установи определени факти с правно значение.

Съгласно чл. 315, ал. 1 от НК „Който състави документ, като попълни

лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалия, се наказва съобразно с различията в чл. 308 и 309.“. Този престъпен състав касае подпис на празен лист, който впоследствие се попълва със съдържание, което е различно от действителната воля на автора на подписа. Определящо за съставомерността по чл. 315, ал. 1 от НК е попълненото впоследствие съдържание да не съответства на волята на автора на подписа.

Съгласно чл. 309, ал. 1 от НК „Който сам или чрез другиго състави

неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години.“, а ал. 2 на същия текст предвижда по-тежка наказателна отговорност в случай, че става въпрос за ценни книжа.

Съставът на чл. 316 от НК е субсидиарен спрямо чл. 315, ал. 1 от НК,

респ. за да е осъществен съставът на престъплението по чл. 316 от НК следва да е установено наличието на годен предмет, а именно на документ от визираните в чл. 315, ал. 1 от НК. Съгласно чл. 315, ал. 1 от НК „Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия, се наказва съобразно с различията в чл. 308 и 309.“.

Обвинението срещу Е. К. и обвинението срещу Ц. М. е за съзнателно

ползване по посочените в ОА начини и по дати, на неистински, диспозитивни, частни документи, а именно на описаните в ОА записи на заповед, за които се твърди, че са съставени по начина, посочен в чл. 315 от НК - чрез попълване на лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалия, като употребата пред трети лица е съобразно предназначението на документите и за да се установят определени факти, които са с правно значение – да се установи, че издателя на записите на заповед се е задължил имуществено спрямо всеки от поемателите за съответните суми.

От доказателствата по делото се доказва, че автор на процесните заповед

е именно лицето, посочено като техен автор – Е. А. К.. Обстоятелството, че

подписите, представляващи изписване на имена с латински букви, са положени от Е. К. не се оспорва, а и се потвърждава несъмнено от доказателствата, като заключенията на вещите лица са категорични. Не се установява съдържанието на записите на заповед, което е изписано с пишеща машина, да е било добавено след изписване на подписите с ръкописен текст ЕК, съответно не се доказва записите на заповед да са изготвени по начина, визиран в чл. 315 от НК. Заключенията на вещите лица по делото не посочват обективно основание, базирано на процесните документи и на специалните им знания, въз основа на което да се приеме, че машинописният текст е добавен след ръкописния. Същевременно от другите доказателства по делото също не се установяват обстоятелства, сочещи към изготвяне на процесните документи по начина, описан в чл. 315 от НК. В тази връзка са изложените по- горе мотиви на съда относно оценката на показанията, дадени от свидетеля Е. К., които са вътрешно противоречиви и непоследователни, съответно са недостоверни. Не се доказва с необходимата убедителност да са съществували празни бели листа, подписани от свидетеля К., още по-малко те да са попаднали във фактическа власт на Е. К. или Ц. М.. При установените факти по делото и при гореизложените мотиви, следва, че разглежданите в хода на настоящото наказателно производство записи на заповед представляват истински, диспозитивни, частни документи, които представляват ценни книги. Друг е въпросът, че част от записите на заповед не са били признати от гражданския съд за валидни ценни книги и не пораждат съответните за ценната книга „запис на заповед“ правни последици, поради неспазване императивните изисквания на чл. 535 от ТЗ към тяхното съдържание. Този въпрос не е съществен в случая, с оглед на което детайлното му обсъждане, вкл. на заповедите за изпълнение и на решенията по гражданските дела, не е необходимо. Редовността на процесните документи, от гледна точка на специфичните правни изисквания за валидност към тяхното съдържание, не влияе върху наказателноправното им значение. В случая е необходимо да се установи, дали въпросните документи са истински или не в наказателноправен смисъл, респ. представляват ли те годен предмет на престъпленията, за които са повдигнати конкретните обвинения. От същественото значение в случая е, че подписите за издател на процесните записи на заповед са на лицето, което ги е подписало, а именно на Е. А. К., както и че не се доказва записите на заповед да са съставени чрез попълване на т. нар. бланкет, т. е. празни листи, носещи подписа на издателя им (Е. К.), със съдържание, което не съответства на волята на подписалия. Отделно от това, доказателствата по делото разкриват и каква е каузата, т. е. целта на обективираното в процесните ценни книги волеизявление на техния издател - Е. К., а именно да обезпечи съществуващи правоотношения между поемателя и издателя, свързани с различния финансов принос за строителството на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „Софринй Врачански“ № 13 и да се уреди несъответствието на дружествените дялове с индивидуалния имуществен принос на Е. К. и на Ц. М. за построяването на сградата.

При установените по делото факти и с оглед истинността на процесните

записи на заповед, обвиненията срещу Е. Е. К. и Ц. М. М. нямат годен

предмет от обективна страна, респ. НЕ СА ОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК „Присъдата не може да почива на

предположения“, а съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК „Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин“. При събраните доказателства, обвиненията срещу двамата обвиняеми не са доказани по несъмнен начин, а почиват върху предположенията, съдържащи се в показанията на свидетеля Е. К. и вероятности, заявени в някои от почерковите експертизи, което не кореспондира с доказателствения стандарт, установен в НПК. Съдът приема, че в случая се доказва, че на посочените в ОА дати, обвиняемите, съответно лично или чрез пълномощник, са извършили описаните действия, свързани с прилагане на записите на заповед към други документи, адресирани до различни държавни и частни институции. Тези действия обаче, не могат да са съставомерни, при положение, че обвиняемите са си послужили със записи на заповед, които са истински документи, а това напълно синхронизира с желаното от законодателя развитие на обществените отношения, свързани с документооборота.

При несъставомерност на деянията от обективна страна е безпредметно

да се обсъжда, дали е възможно престъпленията да са осъществени от субективна страна. Безпредметно е да се обсъждат и другите доводи на страните относно основателността, респ. неоснователността на обвиненията, както от обективна страна, така и от субективна страна.

В тази процесуална ситуация, единственото законосъобразно решение

по делото е обвиняемите да бъдат признати за невиновни и оправдани изцяло по повдигнатите им обвинения.

Съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК с оглед изхода от делото разноските

остават за сметка на държавата.

По тези мотиви съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви

Цитирани разпоредби