Решение № 1693 от 18.4.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 101/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Заместник-директор на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас срещу Решение № 230/12.12.2023 г. по АНД № 586/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Изложени са съображения за отмяна на съдебния акт, постановен в противоречие с материалния закон. Твърди се, че недекларираната стока не попада в обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер“. Нейното количество надвишавало многократно допустимите нормативно установени прагове за безмитен внос на конкретните стоки, поради което правилно била ангажирана отговорността на В. В.. Не била приложима разпоредбата на чл. 237 ЗМ. Оспорва твърдението, че била нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Неправилно Районният съд кредитирал показанията на свидетеля З. Т., като се акцентира върху това, че цигарите били поставени на различни места в автомобила. Моли НП да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касаторът Заместник-директор на ТД Митница Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба, с която поддържа изложеното в жалбата. Моли оспореното решение да бъде отменено, а НП – потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът В. А. В., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че имало разминаване в показанията на П. В. Н. и И. А. И., като последният не можело да се приеме, че е пряк очевидец на извършваната от първия проверка на автомобила на наказаното лице. В случая цигарите били закупени за лична употреба. Приложение намирала разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ЗМ. По изложените съображения моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: В. А. В. и З. Т., съвместно с още две лица-техни близки, предприели около средата на месец май 2023 г. пътуване до [населено място] с цел почивка. При влизането им в Република Турция В. А. В., който бил пушач, закупил от безмитния магазин цигари „MARLBORO 100S”, опаковани в червен пакет с надпис на марката. При прибирането си в България В. А. В. отново закупил цигари от същата марка от безмитния магазин в Република Турция, тъй като предлаганите в България били с по-лошо качество. Закупените цигари оставил на задната седалка до неговата приятелка - Т., а предходните били поставени в багажника при отпътуването им от [населено място] на видно място, а именно пред личния им багаж.

На 20.05.2023 г. около 15: 15 часа В. А. В. влязъл в страната ни от Република Турция на МП „Капитан Андреево”, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, управлявайки лек автомобил с рег. № [рег. номер], на задната седалка на който стояли З. Т. и съпругата на брат й. При преминаването на граничния контрол В. отворил багажника на управлявания от него автомобил и цигарите били забелязани от граничния полицай, който се учудил, че същият пренася такива. След преминаване на граничния контрол същият се отправил към трасето за митнически контрол, като започнал да се оглежда за специално гише, на което да декларира превозваните от него цигари, но не забелязал такова. По същото време на работа на МП изпълнявал служебните си задължения митническият инспектор П. В. Н., който преди предприемане на митническа проверка приканил водача и пътниците да обявят и да декларират носените от тях стоки. Пътниците декларирали, че пренасят само личен багаж, а В., който смятал, че цигарите, които бил закупил втория път, се виждат ясно, тъй като били оставени в купето на автомобила/на задната седалка между Т. и снаха й/, и доколкото бил отворил багажника, където се намирала останалата част от цигарите, приел, че по този начин декларира пренасяните от него процесни цигари. Н. забелязал поставените в багажника на лекия автомобил цигари, поставени до личния багаж на пътуващите и изкарал същите от лекия автомобил. По същото време на съседното платно изпълнявал служебните си задължения И. А. И., който възприел, че от багажника на управлявания от жалбоподател лек автомобил бил изкарани цигари, но тъй като през процесния ден било натоварено, продължил да изпълнява служебните си задължения. Н. разпоредил на В. да отклони колата за извършване на щателна митническа проверка на около 10 метра от мястото, на което се намирали в момента, и при която проверка били открити на задната седалка останалите цигари, като общото количество се оказало 50 кутии цигари „MARLBORO 100S”, без български акцизен бандерол, и за които водачът на МПС съобщил, че били негова собственост, закупени от безмитния магазин в Т. за лично ползване. В писмено обяснение В. е посочил, че цигарите бил закупил от Т. за лична употреба, като на влизане в Т. декларирал закупените от него три стека, а на връщане 20.05.2023 г. закупил още три стека за лична употреба и разполагал с документ за това. Процесните цигари били задържани. Съставен бил Протокол за извършена митническа проверка. На основание чл. 230 във връзка с чл. 233, ал. 3 във връзка с ал. 1 ЗМ в присъствието на В. А. В. и И. А. И. бил съставен и предявен на първия АУАН № BG20052023/1000/М-1599/20.05.2023 г. за извършване на нарушение – превозване на стоки, за които се дължи акциз, през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. В акта соченото за нарушител лице вписало възражения, а именно, че не било вярно, че не бил декларирал всички цигари. Постъпило е възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, във връзка с което от митническите служители, извършили проверката, са поисканите обяснения. Същите описват, че Н. поканил пътниците и водача да декларират пренасяната от тях стока, но те декларирали единствено личния си багаж, а при проверка в багажника същият открил недекларирани цигари, като при въпрос към водача последният уточнил, че са негови и били за лична употреба. Първоначално пътниците пречели на проверката, тъй като не напуснали автомобила, но след повторна покана слезли, като Н. открил в едно бяло яке, оставено на задната седалка, още 30 кутии цигари, за които отново водачът признал, че са негови и били закупени от Турция за лична употреба. Събрани са писмени доказателства, въз основа на които се установява, че общата продажна цена за цялото количество – 50 кутии цигари от посочената марка, е в размер на 300, 00 лв. Тази стойност не била оспорена от сочения нарушител. Издадено е НП № BG2023/1000-1696/НП/25.09.2023 г. от и. д. Заместник-директор на ТД Митница Бургас, с което на В. А. В., за деяние, което не представлява престъпление, а административно нарушение, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв., а на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ са отнети в полза на държавата недекларираните стоки. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от Районен съд - Свиленград доказателствен материал.

Въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания Районният съд е приел, че при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като в случая свидетелят по акта не е очевидец на констатиране на нарушението или неговото извършване, поради което актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, но това не е сторено. Липсата на втори свидетел се явявало съществено нарушение на административнонаказателната процедура и било основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания Районният съд е приел, че не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от наказаното лице нарушение, вкл. и доколкото по време на проверката не е присъствал друг митнически служител освен актосъставителя, а В. В. не бил укрил превозваните от него акцизни стоки, поставил е същите на места, които са били видни от проверяващия митнически служител.

Алтернативно Районният съд е посочил, че наказаното лице не е укрило процесните цигари, а напротив - оставило е същите на видни места в лекия автомобил, управляван от него. Следвало да се приеме, че В. е декларирал устно /с конклудентни действия/ пренасяните от него цигари /отваряйки багажника на автомобила и вътре в купето на автомобила/, което обстоятелство опровергавало индицията за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на страната. В този смисъл не била осъществена митническа контрабанда по чл. 233, ал. 1 ЗМ. Въпреки това с оглед вида и количеството на стоките е обусловен извод за осъществяване състава на нарушение на чл. 233, ал. 3 ЗМ.

Формиран е от Районния съд следния извод: „несъмнено, процесните стоки /50 броя кутии цигари/ са акцизни стоки и като такива подлежат на деклариране, и дори и да се приеме, че това задължение не е изпълнено от страна на жалбоподателя, но при наличие и на останалите посочени в нормата на чл. 237 от ЗМ кумулативно изискуеми обстоятелства, които очевидно са били налице, е следвало само да бъдат отнети процесните вещи, без да се налага глоба“. Поради това НП по отношение на наложената глоба било издадено в противоречие с материалния закон.

Настоящата съдебна инстанция не споделя възприетото от Районен съд – Свиленград, че са налице основания за отмяна на НП.

1. Не е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН.

Съгласно същата „АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението“.

В случая АУАН е съставен в присъствието на И. А. И., без да е отбелязано изрично дали той е присъствал при извършване на нарушението или при неговото установяване. От изслушването в съдебно заседание на И. като свидетел се установява, че същият е възприел актосъставителят старши инспектор П. В. Н. да приканва В. и пътниците да декларират носените от тях вещи и е забелязал, че от багажника на лекия автомобил били изкарани цигари, без да сочи марка и брой. Впоследствие забелязал, че от автомобила били изкарани и още цигари. В действителност И. не е присъствал при извършване на митническата проверка, но е възприел, че преди това колегата му е поканил водача на МПС и пътниците да декларират носените от тях лични вещи, стоки и валутни ценности.

Видно от събраните по преписката писмени доказателства, не се установява, че водачът на МПС и пътниците са декларирали носени от тях лични вещи, стоки и валутни ценности, вкл. и процесните цигари. Не са представени и твърдените от В. с писмените обяснение и възражение документи, удостоверяващи закупуването на стоките от безмитния магазин в Република Турция. Фактът, който се установява, е, че В. В. твърди закупуването на стоките за лична употреба. Не е спорно и, че в протокола за извършена проверка и разписка, съдържащи подписа на В., са вписани задържаните стоки – тютюн и тютюневи изделия, цигари Marlboro с бандерол/надпис Duty Free Marlboro 100s – 50 кутии. Писмените обяснения на В., разписките за задържане и протоколът от извършената проверка са вписани в съставения АУАН.

В този смисъл се формира извод, противно на установеното от Районния съд, че свидетелят по АУАН И. е възприел както поканата на Н. за деклариране от страна на водача и пътниците, така и, че декларирането не е осъществено, но и е бил запознат с вида и количеството на стоките, които се е следвало да бъдат декларирани. Дори и да се приеме, че свидетелят не е свидетел при извършване на нарушението, той безспорно е свидетел по неговото установяване.

Съгласно чл. 40, ал. 3 ЗАНН „при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него“.

Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН „актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си“.

В случая в действителност е налице един свидетел при установяване на нарушението и само той е подписал съставения АУАН. Това обаче не представлява съществено процесуално нарушение, основание да се отмени НП, тъй като тълкувайки нормата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, се обуславя извод, че независимо изискването на чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН за индивидуализиране на свидетелите, то е достатъчно само един от тях да се подпише в съставения АУАН. Отделно от това, протоколът от извършената проверка и разписката са официални удостоверителни документи и като такива представляват не само годно доказателствено средство, но и въз основа на тях е допустимо съгласно чл. 40, ал. 4 ЗАНН съставянето на АУАН в отсъствието на свидетели. Срещу актът, който е връчен и предявен на нарушителя, последният е възразил писмено, вкл. и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, поради което и не би могло да се приеме, че е ограничено съществено правото му на защита.

2. Анализът на събраните доказателства налага обоснован извод, че в конкретния случай са осъществени всички елементи от фактическия състав на митническата контрабанда, уредена в чл. 233 от ЗМ – превозване/пренасяне на акцизни стоки през държавната граница. Безспорно е, че превозването/пренасянето на въпросните акцизни стоки – цигари, е станало без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото уведомяването на митническите власти, че въпросните стоки се превозват/пренасят, не е осъществено по регламентирания за това начин – писмено, чрез електронно деклариране, устно или чрез конклудентни действия. Предвид разписания от законодателя фактически състав за митническа контрабанда и установяване на осъществяването й в конкретния случай е ирелевантно възражението, че намерените от контролните органи тютюневи изделия не били укрити в лекия автомобил, управляван от наказаното лице, и че същите били поставени на обичайно място.

От фактическа страна по недвусмислен начин е установено, че ответникът по касация не е обявил и декларирал в момента на преминаване през митническия контрол въпросната акцизна стока, а точно обратното – стоките са открити в багажното отделение на лек автомобил, като реалното им наличие и разкриване е в резултат на действията на митническите органи и извършената от тях физическа митническа проверка. Извършването на проверка на лекия автомобил е несъмнено индиция за липсата на изискуемото знание на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на страната. Доказан по категоричен начин е и отрицателният факт на отсъствието на деклариране на стоките от страна на ответника по касация.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, е установено, че въпросните цигари са в държане и фактическа власт на ответника по касация при преминаването на държавна граница, с което е реализирано и тяхното превозване/пренасяне през границата без знанието и разрешението на митническите органи. Доказването на тези два негативни признака – без знание и без разрешение на митническите органи, обосновава извод за осъществяване на всички елементи от фактическия състав на митническото нарушение и за наличие на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по касация за извършеното от него митническо нарушение по чл. 233 от ЗМ.

Липсата на съставомерност на извършеното деяние и вината на нарушителя са неправилно установени от съда. От събраните по делото доказателства, вкл. и лично обяснение, дадено писмено на 20.05.2023 г., се установява категорично, че процесните цигари са заявени като собственост, за лична употреба, от В.. Всички останали пътуващи в автомобила лица негласно са потвърдили заявеното от В. притежание на цигарите /никой от тях не е посочил, че цигарите са негови, нито е оспорил изявлението на В., че цигарите са негови/, като се потвърждава изводът, че цигарите са превозвани/пренасяни именно от наказаното лице В.. Предвид горното настоящата съдебна инстанция приема, че по безспорен начин са установяват елементите от обективната и субективната страна на нарушението. В НП се съдържат задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са нарушени виновно. Осъществилата се фактическа обстановка е подведена под релевантния по време, място и лица закон.

Следва да се има предвид, че конкретно установеното количество от 50 кутии цигари надвишава драстично допустимите и нормативно установените прагове за безмитен внос, предвидени в чл. 51а, ал. 4, т. 1, предл. Второ от ППЗДДС във връзка с чл. 58, ал. 7 от ЗДДС - 40 бр. цигари, тоест две кутии. В този смисъл не е налице хипотезата на чл. 237 ЗМ, доколкото стоките, макар и да се твърди от ответника по касация, че са открити на обичайни места при митническия преглед, и не са декларирани, каквото деклариране се изисква от пътниците, преминаващи държавната граница, то поради вида им и предвид количеството им се приема, че същите имат търговски характер.

С НП законосъобразно и явно справедливо на основание чл. 233, ал. 3, предл. последно във връзка с ал. 1 ЗМ, наказващият орган е наложил предвиденото от законодателя административно наказание „глоба“ в минимален размер за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН /превозване/пренасяне на акцизни стоки – тютюневи изделия, през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи/, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на случая, като е и постановил отнемане в полза на държавата на процесните цигари на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ.

Доколкото направените от Районен съд – Свиленград изводи не съответстват на фактическата обстановка и са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение следва да бъде отменено, а НП – потвърдено /чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК/.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП в полза на касатора се дължи юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред двете съдебни инстанции в общ размер на 160 лева, които следва да бъдат заплатени на Агенция „Митници“ /по аргумент от чл. 7, ал. 1 ЗМ/.

Така мотивиран, Административен съд - Хасково