Решение № 33 от 11.7.2024 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 143/2024 г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 4 от 19.03.2024 г., постановена по НОХД № 52/2024 г., Районен съд – гр. Радомир е признал подсъдимия И. В. Л. за виновен в това, че за периода от месец юни 2022 г. до месец ноември 2023 г. включително, в •••, след като е бил осъден с Решение № 260159/28.10.2021 г., по гр.д. № 334/2021 г. по описа на РС - Радомир, влязло в законна сила на 10.11.2021 г., да издържа свой низходящ - сина си •••, роден на ••• г., съзнателно не е изпълнил задължение си в размер на повече от две месечни вноски, а именно, 18 /осемнадесет/ месечни вноски, всяка в размер от по 162.50 лв. или всички в общ размер на 2925.00 лв., поради което и на основание чл. 183, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК, му налага наказание „пробация“, което при прилагането на чл. 58а, ал. 1 НК, се определя на:

• „Задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, за срок от осем месеца и - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия И. В. Л. за виновен в това, че за периода от месец ноември 2021 г. до месец ноември 2023 г. включително, в •••, след като е бил осъден с Решение № 260159/28.10.2021 г., по гр.д. № 334/2021 г. по описа на РС - Радомир, влязло в законна сила на 10.11.2021 г., да издържа свой низходящ - сина си •••, роден на ••• г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни 2 вноски, а именно, 25 /двадесет и пет/ месечни вноски, всяка в размер от по 162.50 лв. или всички в общ размер на 4062.50 лв., поради което и на основание чл. 183, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК, му налага наказание „пробация“, което при прилагането на чл. 58а, ал. 1 НК, се определя на:

• „Задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, за срок от десет месеца и - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от десет месеца.

На осн. чл. 23, ал. 1 от НК, по отношение на подсъдимия е наложено едно общо най - тежко наказание по трите престъпления, а именно:

• „Задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, за срок от десет месеца и - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от десет месеца.

Срещу посочената присъда е депозиран протест от ТО – Р. при Районна прокуратура - П., с който се оспорва законосъобразността й. В протеста се развиват оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приложел разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, в резултат на което неправилно е редуцирал наложените по отношение на подсъдимия пробационни мерки. Представителя на държавното обвинение сочи, че разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 – ал. 4 от НК са приложими само при налагане на наказание „лишаване от свобода“, но не и за наказание „пробация“ или друго по – леко наказание. На следващо място обвинителят намира, че наложените от първата инстанция наказания, определените по реда на чл. 54 от НК са явно несправедливи и не биха постигнали целите на разпоредбата на чл. 36 от НК. Въз основа на изложените съображения се отправя искане за изменение на присъдата в частта относно определените наказания, като са направени и конкретни предложения относно вида и размера на наказанията.

В законоустановения срок не е постъпило възражение от страна на подсъдимия срещу депозирания протест.

Представителят на въззивната прокуратура в хода по същество пред въззивната инстанция заявява, че поддържа протеста, като допълва, че редът по който първоинстанционният съд е определил наказанието „пробация“ противоречи на разпоредбите на чл. 58а, ал. 5 от НК, което налага изменение на присъдата и завишаване на наказанието „пробация“.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд, адв. Б. пледира при постановяване на решението си, настоящият съд да вземе предвид обстоятелството, че през голяма част от периода, за който подсъдимият е осъден да заплати издръжка на трите си деца, същите са живели при него, поради което той се е заблудил, че не дължи такава. По отношение на пробационната мярка „100 часа обществено полезен труд“ защитникът сочи, че същата е твърде неудачна, защото подсъдимият трябва да работи, за да изкарва пари и да плаща издръжка, а същевременно трябва да полага безвъзмезден труд в полза на обществото.

Подсъдимият И. Л. заявява, че поддържа казаното от защитника му и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Съдът, след преценка на доводите и възраженията на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и 314 от НПК констатира, че протестът е основателен по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд производството по делото е протекло по реда на гл. 27 НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал обстоятелствата и фактите изложени в обвинителния акт и е заявил, че не желае да събират нови доказателства и е последвало съгласие от него за провеждане на съдебното заседание по реда на съкратеното съдебно следствие. Съдът е постановил определение с диспозитив, според който е допуснал на основание чл. 372 ал. 4 НПК настоящото производство пред него да премине по реда на глава 27 НПК. Констатирал е, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебно производство доказателства и е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, като няма да събира нови доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт.

От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Подсъдимият И. В. Л. и свидетелката Т. И. Г. били сключили граждански брак на ••• г., като от брака си имат четири деца. На ••• г. се родила дъщеря им В. И. В., на ••• г. се родила дъщеря им св. С. И. В., на ••• г. се родил синът им св. И. И. В. и на ••• г. се родил и синът им И. И. В.. Тъй като отношенията между двамата съпрузи се влошили, И. Л. депозирал молба по реда на чл. 49, ал. 1 от Семеен кодекс /СК/ пред Районен съд - Радомир, с която искал сключеният между него и Г. граждански брак да бъде прекратен. Образувано било гражданко дело № 334 по описа за 2021 г. на съда, по което било постановено решение № 260159 от 28.10.2021 г., влязло в законна сила на 10.11.2021 г., с което сключеният между подсъдимия Л. и Г. граждански брак бил прекратен. Упражняването на родителските права спрямо родените им от брака три деца - С. И. В., И. И. В. и И. И. В., били предоставени на майката – Т. Г., като за Л. бил определен режим на личен контакт с тях. Със същия съдебен акт подсъдимият И. Л. бил осъден и да заплаща месечна издръжка в размер на по 162, 50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ на всяко дете, а именно на С. И. В., И. И. В. и И. И. В., чрез законния им представител – тяхната майка Т. Г., до настъпване на обстоятелства, имащи значение за изменение или прекратяване на издръжката.

Със същия съдебен акт родителските права спрямо В. И. В. били предоставени на бащата — подсъдимия Л., като Т. Г. следвало са заплаща на непълнолетната си дъщеря В. И. В. месечна издръжка в размер на по 162.50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/.

Със съдебното решение, за С. И. В., И. И. В. и И. И. В. бил определен адрес по местоживеене в •••, където децата заживели с майка си – свидетелката Г.. Въпреки влязлото в сила съдебно решение И. Л. не изпълнявал изцяло и точно така вмененото му със съдебния акт задължение. Подсъдимият извършил няколко плащания чрез система за парични преводи и платежни услуги „Easy Pay”, а именно: на дата 30.11.2021 г. заплатил паричната сума от 325, 00 лева, представляваща плащане за издръжка за С. И. В. и И. И. В., като паричният превод бил получен по банкова сметка на св. Г. на дата 01.12.2021г.; на дата 04.01.2022 г, заплатил паричната сума от 325, 00 лева, представляваща плащане за издръжка за С. И. В. и И. И. В., като получен по банкова сметка на Г. на дата 05.01.2022 г.; на дата 31.01.2022 г. заплатил паричната сума от 325, 00 лева, представляваща плащане за издръжка за С. И. В. и И. И. В., като паричният превод бил получен по банкова сметка на Г. на дата 01.02.2022 г.; на дата 28.02.2022 г. заплатил паричната сума от 325, 00 лева, представляваща плащане за издръжка за С. И. В. и И. И. В., като паричният превод бил получен по банкова сметка на Г. на дата 01.03.2022 г.; на дата 31.03.2022 г. заплатил паричната сума от 325, 00 лева, представляваща плащане за издръжка за С. И. В. и И. И. В., като паричният превод бил получен по банкова сметка на Г. на дата 01.04.2022 г.; на дата 29.04.2022 г. заплатил паричната сума от 325, 00 лева, представляваща плащане за издръжка за С. И. В. и И. И. В., като паричният превод бил получен по банкова сметка на Г. на дата 03.05.2022 г.; на дата 31.08.2022 г. заплатил паричната сума от 325, 00 лева, представляваща плащане за издръжка за С. И. В. и И. И. В., като паричният превод бил получен по банкова сметка на Г. на дата 01.09.2022 г.; заплатил паричната сума от 150 лева, за дължима от него издръжка, като паричният превод бил получен по банкова сметка на Г. на дата 29.11.2023 г., но така направения от него паричен превод бил недостатъчен дори да покрие дължимата от него вноска поне за едно от децата.

В хода на досъдебното производство са разпитани свидетелите Т. И. Г., С. И. В. и И. И. В.. Показанията на свидетелите са последователни, логични, непротиворечащи си и в унисон с останалите налични по делото доказателства. Съдът намира същите за достоверни, поради което ги кредитира изцяло.

От представената справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е осъждан за две престъпления по чл.343б, ал.1 НК, на лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал. 1 НК за срок от три годни и на глоба от 300 лв. и на лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три годни. За първото престъпление подсъдимият е реабилитиран по право.

Настоящата инстанция приема, че въз основа на самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от показанията на свидетелите Т. И. Г., С. И. В. и И. И. В., както и писмените доказателства - решение по гр. дело № 334/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Радомир, извлечение за превод на пари по банковата сметка на Т. Г., справката за съдимост на подсъдимия и др., са установени изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства. Последните са възпроизведени и в мотивите на решаващия съд, поради което Окръжен съд – гр. Перник счита, че не следва да ги преповтаря изцяло.

Няма спор по тези фактически обстоятелства:

Подсъдимият се е признал за виновен по обвинението, което признание в случая следва да се приеме като признание на фактите в обвинителния акт. Правилно деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението. Правните съображения на първоинстанционния съд за съставомерност на деянието се споделят и от въззивната инстанция. Правилно Районен съд – гр. Радомир е посочил, че деянието е извършено чрез бездействие, изразило се в неплащане на месечни издръжки, като от месец юни 2022 г. до месец ноември 2023 г., включително, не заплатил на дъщеря си С. И. В. дължима издръжка, а именно 18 /осемнадесет/ месечни вноски, всяка в размер от 162, 50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, или всички в общ размер на 2925, 00 /две хиляди деветстотин двадесет и пет/ лева; за периода от месец юни 2022 г. до месец ноември 2023 г., включително, не заплатил на сина си И. И. В. дължима издръжка, а именно 18 /осемнадесет/ месечни вноски, всяка в размер от 162, 50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, или всички в общ размер на 2925, 00 /две хиляди деветстотин двадесет и пет/ лева; за периода от месец ноември 2021 г. до месец ноември 2023 г., включително, не заплатил на сина си И. И. В. дължима издръжка, а именно 25 /двадесет и пет/ месечни вноски, всяка в размер от 162, 50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, или всички в общ размер на 4062, 50 лева /четири хиляди шестдесет и два лева и петдесет стотинки/.

Въззивният съд споделя направените въз основа на събраните доказателства правни изводи по отношение на обективната и субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия И. Л., предмета и изпълнителното деяние. Ето защо, след като Л. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като съзнателно не е изпълнил задължението си да издържа свои низходящи в размер на повече от две вноски, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение, първоинстанционния съд го е признал за виновен.

При цялостната ревизия на атакувания съдебен акт, която въззивният съд извърши съобразно правомощията си същият намира, че следва да измени първоинстанционния съдебен акт, предвид следното:

Престъплението, установено в нормата на чл. 183 от НК е такова против брака и семейството и се намира в глава IV от НК. Условие за съставомерността на деянието по неплащане на издръжка е осъждането със съдебно решение, което в случая е един общ правопораждащ факт. На следващо място логическото и граматическо тълкуване на самата правна норма не предполага различни обвинения за всяка една от предвидените хипотези за неплащане на издръжка, а напротив изисква кумулативното им включване в състава на престъплението. В тази връзка с така отразените в ОА, а в последствие и с така постановената присъда, три отделни обвинения за всяко едно от децата, се е стигнало до незаконосъобразно привличане на подсъдимия към наказателна отговорност за дейност, изкуствено разделена на три деяния, следващи едни и същи факти спрямо едно и също лице, като по един недопустим начин се е стигнало до разширяване на предмета на доказване противно на възприетото в нормата на чл. 183 ал.1 от НК.

Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Непосредствен обект на посегателство на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, съответно на наказателноправна защита, са обществените отношения в семейството, в конкретния случай породените във връзка с дължимата от родителя издръжка спрямо неговите непълнолетни низходящи, за задоволяване на техните ежедневни потребности. Укоримостта в поведението на дееца по този престъпен състав е именно съзнателното неизпълнение на задължението в размер на две или повече месечни вноски. Тези обществени отношения се характеризират не само с правопораждащия ги факт, но и със своите страни и предмет. Действително, за да се държи наказателноотговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК, законодателят въвежда като задължителен елемент от обективна страна на състава, то да е осъдено с влязъл в сила съдебен акт. Последният е основание за възникване на задължението в неговия конкретно присъден размер. Правоотношението обаче възниква, развива се и съществува между съответните страни – задълженото лице и лицето, носител на вземането – в случая подсъдимия и всеки от низходящите му. Законодателят е отчел това обстоятелство, като е регламентирал престъпното неизпълнение на посоченото задължение именно в Глава Четвърта „Престъпления против брака, семейството и младежта“, Раздел I „Престъпления против брака и семейството“. Оттук следва, че от съществено значение е неизпълнението на самото семейно задължение. Предвид това, като критерий при определяне броя на процесните деяния следва да се отчетат възникналите правоотношения между подсъдимия и всяко от трите му деца, вместо източника на задължението – съдебното решение. Тези отношения са двустранни и размерът на дължимата издръжка и поведението на подсъдимия спрямо отделните задължения също могат да бъдат различни. В случая законодателят приема за укоримо поведение не само по себе си несъобразяването с постановен съдебен акт, а неизпълнението на задължение към низходящ, с което отрицателно се засягат отношенията в семейството, поставяйки като условие наличието на осъждане на дееца за неговото изплащане.

Предвид изложеното настоящият състав счита, че процесното престъпление включва три отделни деяния по чл. 183, ал. 1 НК, спрямо които са налице всички предпоставки за прилагане на чл. 26, ал. 1 НК. Подсъдимият е бездействал по отношение на дължимата издръжка спрямо трите си деца, с което е осъществил две отделни деяния. Същевременно тези деяния са извършени през сходни периоди от време, при една и съща обстановка – наличието на едно осъдително решение, еднаква причина за неизпълнение и еднородност на вината. Престъпленията против брака и семейството не са изключени с нормата на чл. 26 от тези, за които е недопустимо приложението на „продължаваното престъпление“ (такива са само престъпленията спрямо личността на различни лица). Нещо повече - неплащането на дължима издръжка през определен период от време на определено лице представлява “еднородна проява” по смисъла на чл.26 от НК, поради което когато продълженото престъпление по чл.183, ал.1 от НК се осъществява при задължение за плащане на издръжка на две и повече ползващи се лица, е налице продължавано престъпление по чл.26 от НК. По тези съображения е неправилно продълженото престъпление да се разкъсва за всяко едно от децата, за които подсъдимият е неизправен в задължението си за издръжка в посочения времеви период /идентичен за всеки един от низходящите/, заради еднородността на деянията му, които не са изключени от продължаваното престъпление съгласно чл. 26 от НК. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в - Решение № 424/22.12.2014г. по н.д. № 1345/2014г., I н.о. (което е изключително относимо и приложимо към конкретния казус и в което изрично се посочва, че няма пречка за формиране на едно продължавано престъпление от няколко продължени деяния, всяко едно носещо признаците на престъпление по чл. 183, ал.1 НК) и др.Настоящият състав на съда намира, че в случая се касае не за три, а за едно престъпление, породено от неизплащане на издръжка, след осъждане с едно решение за всяко едно от трите деца. Допуснатият пропуск в присъдата е отстраним от настоящата инстанция, тъй като касае преквалификация на деянието при закон за същото наказуемо престъпление и без съществено изменение в обстоятелствата, с отпадане на предвидената възможност за групиране на наказанията, тъй като следва да се наложи едно наказание.

Посоченото от своя страна изисква отмяна на присъдата в частта, с която е приложен чл. 23 от НК, като освен това би следвало да рефлектира пряко и върху размера на наказанието, тъй като се касае не за три, а за едно деяние - респективно престъпление. В този смисъл съдът счита, че формално са налице основания за редуциране на размера на наложеното наказание „пробация". Ето защо на практика, за справедливо окръжният съд намира, че за осъщественото от подсъдимия престъпление на същия следва да бъде наложено наказание „пробация" при следните пробационни мерки:

-„Задължителна регистрация по настоящ адрес“, с периодичност два пъти седмично, за срок от дванадесет месеца и -„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от дванадесет месеца, На следващо място, настоящият състав на съда намира, че следва да отмени присъдата и в частта й, в която при определяне размера на наказанието, първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК по отношение на наложеното наказание „пробация“. Това е така, тъй като чрез института по чл. 58а от НК се редуцират само предвидените по закон най-тежки наказания: лишаване от свобода, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Подходът за неговото приложение задължава съдебните органи винаги да подберат най-подходящото по вид и размер наказание измежду алтернативно предвидените за съответния състав на престъпление - Решение № 494 от 10.12.2012 г. по нак. д. № 1555 / 2012 г. на Върховен касационен съд.

По отношение на разноските:

Правилно първоинстанционният съд на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил разноски в тежест на подсъдимия, като е постановил същият да заплати на Т. И. Г., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••, сумата от 300 лв. - направени разноски по делото, съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т.3 вр. с чл. 337 от НПК, Окръжен съд – Перник