Решение № 15836 от 9.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5510/2024 г.

Производството е по реда на чл.145-178 АПК вр. с чл.84, ал.3 от ЗУБ. Образувано е по жалба на М. МД С., гражданин на Бангладеш срещу Решение № 4777/25.03.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата са наведени оплаквания, че административният акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изтъква се, че М. МД С. е изявен политически активист на младежкото крило на опозиционната партия Bangladesh Nationalist Party - BNP, участвал е в агитационна дейност и в протести срещу правителството. В качеството на активист на BNP е репресиран от управляващата партия Awami League, включително чрез тормоз над семейството му и чрез организиране на нападение срещу него през 2022 година. Заради политическите му убеждения е станал жертва на полицейско насилие. Повдигнати са му поредица от наказателни обвинения за смущаване на обществения ред и противодържавна дейност, по които го грози изтърпяване на дългогодишно наказание „лишаване от свобода“. Повдигнати са му три наказателни обвинения за деяния на територията на Бангладеш, извършени през 2023 година в периода, в който се е намирал в [държава]. Заявява се, че при постановяването на Решението административния орган е игнорирал фактическите твърдения на кандидата, обосноваващи изпитването на основателен страх от преследване по причини на политическо мнение и принадлежност към определена социална група (чл. 8. ал. I от ЗУБ). В нарушение на задълженията си по чл. 75. ал. 2 от ЗУБ административния орган е провел формално и повърхностно интервю с М. МД С.. В хода на интервюто изобщо не са изискани обясненията му по отношение на някои обстоятелства, които в мотивите на обжалваното Решение се приемат за неизяснени или противоречиви. Редица негови изказвания са предадени изопачено или не са възприети правилно от административния орган. Неправилно е прието, че първите обвинения срещу М. МД С. имат административен характер, тъй като той ясно е посочил, че след участието си в протеста през м. октомври 2022 година са му повдигнати наказателни обвинения; заплатил е не глоба, а известна сума като гаранция, за да не бъде задържан. Административният орган не изяснили причината, поради която М. МД С. не е получил медицински документи за получените от него наранявания, в следствие на нанесения побой от привърженици на Awami League. В подкрепа на своите твърдения за осъществено срещу него преследване в Бангладеш молителят е представил редица документи на бенгалски език, както към подадената молба за международна закрила, така и в хода на административното производство. Обяснението на административния орган, че тези документи не са взети предвид, зашото не са преведени, не може да бъде възприето, тъй като съгласно специалната разпоредба на чл. 29, ал. 1, т. 8 от ЗУБ, чуждият гражданин има право на преводач в хода на производството, което включва и извършването на превод на представените документи. Превод от бенгалски на английски език на ключов документ Заповед за арест от 30.11.2023 година е представен на административния орган в писмо с вх. № от 27.03.2023 година на ДАБ, но не е взет предвид при постановяване на Решението. Протоколът от интервюто, проведено в РПЦ-Баня на 10.02.2024 година не му е бил изчетен преди подписване, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Интервюто е продължило повече от пет часа, при което му е обяснено, че няма време за такива формалности като изчитане на протокола. Не е събрана и актуално информация за Бангладеш, която да позволи адекватна интерпретация на бежанската история на М. МД С.. В съдебно заседание, оспорващият е редовно призован, представлява се от адв. П. от ФАР, който поддържа жалбата. Ответникът - Председателят на ДАБ, представлява се от юрк. Х. - оспорва жалбата. Представя актуална справка за обществено-политическата обстановка в Бангладеш, изготвена от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ. Моли да бъде потвърден оспорения административен акт, тъй като лицето не отговаря на условията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. СГП не изразява становище. Административен съд София- град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първото производство на М. МД С., гражданин на Бангладеш пред ДАБ е проведено в РПЦ – [населено място] по реда на глава VI, раздел ІІ от ЗУБ. С решение от 02.10.2023г. на интервюиращия орган е отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила. След обжалване, Административен съд - Сливен, с Решение от 29.11.2023г. е отхвърлил жалбата срещу решението на интервюиращия орган. М. МД С. е подал последваща молба по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗУБ с рег. № УП-3615/13.12.23г., по която е постановено оспореното в настоящото съдебно производство решение №4777/25.03.24г. М. МД С., гражданин на Бангладеш е напуснал Бангладеш на 06.07.2023г. легално със самолет за Дубай и на 07.07.2023г. е влязъл легално в РБългария. Поводът да напусне страната си бил страхът да не бъде арестуван и вкаран в затвора без причина. През месец май 2023г. посещавал посолството на Бангладеш в [държава], за да получи документи, с които да получи българска виза, получил полицейско разрешение да напусне Бангладеш, сертификат, който доказвал, че не е криминално проявен. В Бангладеш бил търсен, заради своята политическа позиция. Твърди, че бил член на партията БНП /Националистическа партия на Бангладеш/ от 2017г. – неговата задача била да запознава по-големите ученици и студенти с политическите възгледи на партията, които били вярата в Господ, икономическата свобода и равенство. В йерархията на партията бил редови член, нямал специално позиция, предлагали му по-висока позиция, но отказал, заради своята сигурност. Имал документи, че е член, но в неговата страна, ако има такива доказателства можел да бъде съден, поради тази причина се наложило да унищожи тези доказателства. В момента председателят на партията Т. Р. я ръководел от Англия, защото в Бангладеш го търсили и се водели съдебни процедури срещу него. В страната му имало две опозиционни партии – БНП и Нешънъл. Управляващата партия Алани не позволявала неговата партия да прави добро за държавата и народа. нямало свобода на медиите и свобода на изразяване. Ако някой напишел нещо срещу управляващата партия идвали и го арестували. На 28.10.2022г. с други членове на БНП организирали протест в Дака, за който имали разрешение от полицията. Когато започнал протеста, полицията се противопоставила и нападнала участниците, ранили около 40 -50 човека. Трети лица хвърляли експлозиви. По време на протеста той пострадал, служителите на полицията го ритали и били, но не бил задържан. На следващият ден разбрал, че имало заведено съдебно производство срещу него, делото било административно и политическо, а не наказателно. Имал наложена финансова глоба, ни се спомнял детайли, защото това било преди две години. бил търсен и ако се върнел в Бангладеш, щял да бъде отведен в затвора, заради това, че е член на партията, рискувал да получи от 10г. до 20г. за всяко отделно обвинение. През тези години се криел от полицията и нямал възможност да наеме адвокат. Имал наложена мярка – подпис в полицията всяка седмица и когато ходил полицаите се държали лошо с него, защото бил от опозицията. Имал проблеми и с намирането на работа. напуснал страната си по икономически причини, защото не можел да си намери работа. Баща му имал проблеми в работата, правителството се опитало да го уволни, заради него и неговите политически възгледи. преди да напусне страната си се водило едно производство срещу него, а след като е напуснал е имало още три. Ако се върнел щели да го вкарат в затвора с фалшиви обвинения. Тези обвинения били напълно измислени, на датите, на които било посочено, че е извършил престъпления той не бил в страната си. С оспореното в настоящото производство Решение №4777/25.03.2024г. Председателят на ДАБ - МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. МД С.. Приел е, че по отношение на кандидата не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а именно: по причини основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Счел е, че от проведеното с чужденеца интервю е станало ясно, че официалната власт няма негативно отношение към него, тъй като той е напуснал страната си легално със самолет, необезпокояван, доброволно и по собствено желание. Твърдението му, че е напуснал страната си, тъй като се страхува да не бъде арестуван и вкаран в затвора е прието за неоснователно. прието е, че ако в действителност е бил изрично търсен от властите, не би следвало да получи документи, за да посети посолството на Бангладеш в [държава], за да получи необходимите му документи за издаване на българска виза. Изказването, че е член на партия административният орган намира за недоказано. неправдоподобно е счетено твърдението, че е бил член на партията от 2017г., тъй като тогава е бил 16 годишен, ненавършил пълнолетие. Освен това, след участието в протеста са му наложили административно наказание, за което също не представя доказателства. Като нелогични са приети твърденията, че през годините е трябвало да се крие от полицията, а същевременно след административното наказание – глоба му е била наложена мярка – подпис и всяка седмица е ходил в полицията да се подписва. Обсъдена е информацията за положението в Бангладеш, изнесена в справка с вх. № ЦУ-705/22.02.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ, но е прието, че срещу кандидата не са предприемани никакви конкретни действия на преследване от страна на полицията или официалните власти. Във връзка с представените документи на бенгалски език, че има повдигнати три фалшиви обвинения срещу него, в оспореното решение е прието, че те не са разгледани и взети под внимание, защото липсва превод на български език. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице имащо правен интерес от оспорването на процесното решение, в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на осн. чл. 48, т. 1 от ЗУБ. Решението е издадено в писмена форма, но при нарушаване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в [държава] се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието "преследване" е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1-3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход. Според чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разпоредбата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗУБ е предвидено, че при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Това изискване съдът намира, че не е изпълнено. Въпреки своя значителен обем – 8 страници, в решението си Председателят на ДАБ не е изяснил последователно и безпротиворечиво бежанската история на молителя и не е обсъдил всички представени от него доказателства, поради което е нарушен и чл.6 от ЗУБ. Мотивите на оспореното решение, макар и пространни са неясни и противоречиви, така както е неясна и хаотична разказаната от М. МД С. бежанска история. Изявленията му в Протокол с рег. № УП3615/19.02.24г. ( лист 71) от проведеното второ интервю съдържа множество категорични противоречия със заявеното вече в протокол от проведено интервю на 29.09.2023г. ( лист 205), като административният орган не е положил необходимите усилия да сравни и анализира фрапиращите разлики в отговорите на въпросите. Тъй като те касаят основни обстоятелства, имащи правно значение за предоставяне на статут по ЗУБ, е следвало да го направи, с оглед да установи, че след приключване на първото производство по ЗУБ по неблагоприятен за него начин, кандидатът изцяло е подменил бежанската си история. Не е изследвано в оспореното решение релевантното обстоятелство по чия покана, как и кога гражданинът на Бангладеш е пристигнал легално в РБългария, с каква виза, кога е изтекла, работил ли е с тази виза в хотели на Черноморието и има ли връзка между изтичане на срока на визата и претендираните права на закрила по ЗУБ. По преписката има множество данни в тази насока, които не са обсъдени, а са могли да подпомогнат административния орган при вземане на мотивирано и законосъобразно окончателно решение по последващата молба. По преписката са налице също данни - Докладна записка вх. № 40/20.02.24г. от директора на РПЦ [населено място], че представените в хода на производството пред ДАБ документи на бенгалски език не са били преведени, тъй като не е открит преводач от бенгалски език. Следователно, в хода на административното производство не са изяснени всички релевантни твърдения на кандидата и не са обсъдени представените от него писмени доказателства на бенгалски език. Поради това и възраженията му в жалбата за нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ във вр. с чл.35 и чл.36 от ЗУБ, в изложения смисъл са основателни. Оспореното решение следва да се отмени, като преписката се върне изцяло за ново произнасяне на административния орган, който следва да направи служебни преводи на представените доказателства и да ги обсъди, доколкото това е необходимо, с оглед на представената от М. МД С. противоречива и непоследователна бежанска история. В хода на съдебното следствие по искане на адв. П. е направен повторен превод от английски на български по представения от ответника запис на диск на проведеното с чужденеца интервю от 19.02.2024г., като установените неточности в отразените отговори в протокола, при новото разглеждане на молбата също следва да се обсъдят, а при нужда да се проведе и ново интервю, в което да се потвърди окончателно кои от разнопосочните твърдения на молителя за причините за напускане на Бангладеш са достоверни. Така мотивиран на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът,