Решение № 37179 от 11.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7696/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Й. от [населено място] срещу Решение №1194/30.03.2025 година, постановено по н.а.х.дело № 16659/2024 година по описа на СРС- 105 състав, потвърждаващо Наказателно постановление № НП-82/05.09.2023 година на Председател на Комисия за противодействие на корупцията, с което последният за извършено нарушение на чл.38, ал.1, т.1 във връзка чл.35, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията на основание чл.173, ал.1 от ЗКОНПИ/ отм/ наложил административно наказание -Глоба в размер на 1000 лева на Д. Д. Й.. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Посочва се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е извършил нарушението, като със Заповед от 09.12.2022 година на Кмет на Община Шумен е временно назначена да изпълнява длъжността – Главен архитект на Община Шумен и е изпълнявала длъжността за изключително кратък период от време- 1 месец и 18 дни, като в действителност не е подала такава декларация и нарушението е извършено без какъвто и да е умисъл, като съгласно нормата на чл.52, ал.3 от новия Закон за противодействие на корупцията в сила от 06.10.2023 година при промяна на заеманата длъжност с друга длъжност по чл.6, ал.1 лицето, което става задължено по този раздел не подава декларация по чл.1, т.3 и нова декларация по ал.1, т.1, като тази разпоредба е приложима и спрямо нея. Сочи се още, че въпреки, че извършено нарушението, то същото е маловажно. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание, касаторът- Д. Д. Й. редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител, но от същата е постъпила писмена защита. Ответникът по касация- Председател на КПК редовно и своевременно призован, се представлява от юрисконсулт Р., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на СГП- прокурор П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд София-град, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл.63 от ЗАНН от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните: От доказателствата по делото е установено, че със Заповед № ЧР-185/09.12.2022 годиня на Кмет на Община Шумен считано от 12.12.2022 година касаторът Д. Й. е назначена за държавен служител на длъжността-„Главен архитект“ на Община Шумен, която длъжност попада в категорията на лицата по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ , с което за нея е възникнало задължението да декларира имуществото и интересите си пред КПКОНПИ в едномесечен срок от встъпването си в длъжност. С Писмо с вх. № ЦУ01-14842/21.12.2022 година Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е уведомена за назначаването на нов главен архитект на Община Шумен, като към уведомлението е приложен актуализиран списък на лицата по чл. 6 от ЗПКОНПИ в структурата на общинското звено, както и заповеди за освобождаване на лицето, което е заемало преди това длъжността- Главен архитект съответно – за назначаването на архитект Д. Д. на длъжността „главен архитект“.На 22.03.2023 година в Дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ е извършена проверка относно получените и вписани в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПКОНПИ да подават декларации за имущество и интереси по чл. 37, ал. 1, т. 1-6, т. 9, т. 12-14, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ в едномесечен срок от встъпването в съответните длъжности, при която е констатирано, че Д. Й. не е подала встъпителна декларация за имущество и интереси по образец в законоустановения срок от влизането в сила на заповедта, с която е била назначена на длъжност „Главен архитект“ на Община Шумен – 12.12.2022 година и по този начин е извършила административно нарушение на чл.38, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ - законоустановения едномесечен срок от заемането на висшата си публична длъжност, а именно – до 12.01.2023 година Й. не е декларирала имуществото и интересите си пред КПКОНПИ, с което е извършила нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ, като и към момента на установяване на нарушението, декларация все още не е подадена. С Покана с изх. № ЦУ01-1765/22.03.2023 година, Й. е поканена да се яви в КПКОНПИ на 07.04.2023 година в 11: 00 часа във връзка със съставяне и връчване на Акт за установяване на административно нарушение, но въпреки получаването на поканата, Й. не се явила в указаните ден и час, което наложило провеждането на телефонен разговор, в който тя е била известена за нуждата да се яви на 07.04.2023 година в 11: 00 часа в сградата на КПКОНПИ за да бъде съставен и връчен АУАН, но Йроданова посочила, че е в невъзможност да осигури физическото си присъствие и на 07.04.2023 година срещу кастора е съставен АУАН за извършеното от нея администаритвно нарушение, като с Пписмо с вх. № ЦУ01-1765#4/12.05.2023 година АУАН е върнат предявен и подписан от Й., , като е депозирано и писмено възражение срещу него. В хода на административно- наказателното производство, на на 04.05.2023 година Й. подала изискуемата по закон встъпителна декларация под № B477/04.05.2023 година за част I „Имущество“ и № В478/04.05.2023 година. за част II „Интереси“.Въз основа на така съставения АУАН, на 05.09.2023 година За-председател на КПКОНПИ издал обжалваното наказателно постановление № НП-82/05.09.2023 година, в което на Й. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. СРС е анализирал всички приложени доказателства по делото и обосновано е приел, че административнонаказателната отговорност на Й. е ангажирана за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ , декларация за имущество и интереси се подава в едномесечен срок от заемането на висшата публична длъжност Същото задължение се съдържа и в новия Закон за противодействие на корупцията (обн., ДВ, бр. 84 от 06.10.2023 г., в сила от 06.10.2023 г.)- разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗПК. В нормата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ/ отм/ е посочено, че лицата заемащи висши публични длъжности, с изключение на тези, задължени по Закона за съдебната власт, подават декларация за имущество и интереси, като и в този случай е налице съответствие спрямо актуалната законова регламентация на чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, а пълна идентичност се открива още и при съпоставката между правната норма на чл. 173, ал.1 от ЗПКОНПИ , която предвижда, че лице, заемащо висша публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лева и новата санкционна разпоредба на чл. 115, ал. 1 от ЗПК, която за неизпълнението на този тип задължения предвижда същите по вид и размер наказания. СРС анализирайки всички събрани доказателства е приел, че касаторът е заемал висша публична длъжност по смисъла на ЗПКОНПИ -за периода от 12.12.2022 година до 31.01.2023 година и е попадала в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ и в качеството си на „ Главен архитект“ на Община Шумен е била задължена да подава декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ , като с назначаването си на тази длъжност считано от 12.12.2022 година за нея е възникнало задължение в едномесечен срок до 12.01.2023 година да подаде встъпителна декларация за имущество и интереси пред КПКОНПИ. а с неподаването на посочената декларация е осъществен съставът на вмененото и нарушение, осъществено чрез бездействие и то трае докато бъде установено или преустановено, същото е формално по своя характер и признаците на състава не включват настъпването на определен вредоносен резултат. Обстоятелството, че касаторът е заемал длъжностите „Старши експерт ТСУ“ и „Началник отдел“ в Община Шумен и за изпълняваните служебни функции е подавала декларации за имущество и интереси в двете им съответни части пред органа по назначаването, не може да доведе до извод, че тя не подлежи на санкциониране, тъй като това деклариране не е равнозначно на оповестяването на необходимата информация пред КПКОМПИ и не обслужва целите на закона, тъй като в този период лицето не е попадало в кръга на лицата по чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ , съответно не е било задължено лице за тази цел. Наред с това, фактът, че в хода на адимнистративно- наказателното производство след съставяне на АУАН касторът е подал Декларация, не може да бъде основание за отпадане на административно- наказателната и отговорност, защото закъснението е над 3 месеца, и изпълнението на задълженията пред КПКОНПИ с оглед осигуряване принципите на прозрачност и публичност при заемането на тази позиция. Правилен е и изводът на СРС че нарушението не може да представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, което да обоснове третирането му като маловажно, и за преценка наличието на маловажен случай на извършено административно нарушение е нужно да се изследват начинът, времето и мястото на извършване на нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици, които в своята съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, а нарушението е формално по своя характер и ненастъпването на вредни последици от него не може само по себе си да обоснове неговата маловажност. За последното е необходимо наличието на особени обстоятелства, смекчаващи отговорността на извършителя и обществената опасност на неговото поведение, каквито в настоящия случай не се установиха, а фактът, че нарушението е извършено за първи път, не може да обуслови извод за маловажност на случая, доколкото не характеризира нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обичайните деяния от този тип, като това обстоятелство намерило своето отражение при отмерването на дължимото наказание за установеното противоправно поведение, като въз основа на него наказващият орган е индивидуализирал наложената глоба в минимален размер. Наред с това, при преценката дали се касае за инцидентен случай следва да бъде съобразено това, че при освобождаването си от длъжността „главен архитект“ на Община Шумен касаторът е допуснал и друго самостоятелно, но сходно по фактическите си параметри административно нарушение, също изразяващо се в неподаване на декларация за имущество и интереси, а извършването на това деяние е било признато за установено с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 24728/25.11.2024 г. по КНАХД № 8247/2024 г. по описа на XVII-и касационен състав на АССГ, с което касаторът е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на този съдебния акт, за това друго нарушение ще бъде наложено административно наказание, а значимостта на регулираните обществени отношения за упражняване на функциите на КПКОНПИ и за доверието на обществото към лицата, заемащи висши публични длъжности, като подаването на декларация по ЗПКОНПИ от лицата, заемащи висши публични длъжости, има за цел да съдейства за ефективното противодействие на корупцията и да гарантира, че тези лица изпълняват правомощията и задълженията си при спазване на законодателството, като се предотвратят възможностите за незаконно придобиване на имущество. Завишеното значение на тази нормативна регламентация произтича от закрилянето на обществени отношения, които осигуряват публичност и прозрачност на имуществените активи, придобити от обществени представители и членове на държавни органи, както и предотвратяване пораждането на конфликт на интереси при или по повод на изпълняваната от тях служебна дейност, като е налице и голямата продължителност на периода на бездействие от страна на задълженото лице-закъснението от почти четири месеца не може да обоснове извод за маловажност за случая, тъй като с него е постигнато накърняване на обществените отношения с интензитет, предполагащ налагането на административно наказание в размер, определен от административнонаказващия орган, още повече, че е подала такава декларация след като и е съставен АУАН и то се дължи на застрашителното въздействие. Настоящият състав не споделя твърдението на касатора за приложение на нормата на чл.52, ал.3 от новия Закон и той не може да намери приложение, тъй като нормата няма обратно действие и същата е влязла в сила на 06.10.2023 година, когато вече е приключило административно- наказателното производство срещу касатора и същата не попада в приложното поле на тази норма. След като нарушението е доказано по несъмнен начин, както и участието на нарушителя в него, законосъобразно е ангажирана административно- наказателната отговорност на касатора и му е наложена санкция в предвидения от закона минимум от 1000 лева. Като е достигнал до този извод, СРС е постановил едно правилно и изключително мотивирано Решение, което следва да бъде оставено в сила, а предявената срещу него жалба- отхвърлена. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Нормата на чл.63 от ЗАНН е изменена, като е създадена нова ал.3, постановява, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В алинея 5/ на чл.63 от ЗАНН/Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) е доуточнено, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В Чл. 37.