Решение № 8824 от 7.11.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1281/2024 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.144 и чл.129, ал.7 от ДОПК. Образувано е по жалба на „Ай Ти Агро“ ЕООД с ЕИК: 205075222, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], офис 108, чрез адвокат А. П. от АК – Монтана, със съдебен адрес [населено място], област София, [улица]против акт за прихващане или възстановяване № ПО-02000224063093-004-001/15.04.2024 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 70/02.07.2024 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място], при ЦУ на НАП. Счита обжалвания акт за незаконосъобразен, немотивиран и необоснован, съставен в нарушение на разпоредбите на ЗДДС, ДОПК и изцяло в противоречие с практиката на ВАС и СЕС и прави искане да бъде отменен и да му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при ЦУ на НАП редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Административен съд - Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Ревизионен акт № Р-02000223005212-091-00-/12.03.2024 г. (л.34-42 от делото), е издаден от началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията за извършена ревизия на „Ай Ти Агро“ ЕООД. С ревизионния акт в част І са установени надвнесени суми в размер на 302 768, 52 лева, в част ІІ е извършено прихващане на сумата от 7 610, 68 лева и е определен остатък за възстановяване в размер на 295 157, 84 лева, а в част ІІІ са определени суми за възстановяване в общ размер на 295 157, 84 лева, представляваща ДДС за периода от 01.08.2022 г. до 31.10.2022 г. и законна лихва в размер на 0, 00 лева. В ревизионния акт е посочено, че е връчен по електронен път на 12.03.2024 г. Определените за възстановяване с ревизионния акт суми са получени по сметка на дружеството на 14.03.2024 г., видно от представената платежна форма # 65533150 (л.33 от делото). На 28.03.2024 г. от „Ай Ти Агро“ ЕООД е подадено искане за прихващане или възстановяване (л.43 от делото), с което на основание чл.129, ал.1 от ДОПК е поискано да бъде извършено прихващане или възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци – ДДС в размер на 22 274, 76 лева. С резолюция за извършване на проверка № П-02000224063093-0РП-001/03.04.2024 г. (л.32 от делото), във връзка с направеното искане е възложена проверка, като е посочено, че тя следва да установи основанието и размера на сумата посочена в искането и въз основа на направените констатации да се предприемат съответните действия по процедурата. С акт за прихващане или възстановяване № ПО-02000224063093-004-001/15.04.2024 г. (л.26-28 от делото), издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], са установени недължимо платени и събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване общо в размер на 0, 00 лева. В мотивите на акта е прието, че искането е за прихващане/или възстановяване на лихви ДДС във връзка с РА № Р-02000223005212-091-00-/12.03.2024 г. в размер на 22 274, 76 лева. При приключилата проверка с издаване на ревизионния акт няма начислена законова лихва ДДС и РА не е обжалван. Дружеството не отговаря на изискванията за възстановяване на законова лихва ДДС в посочения размер. След документална проверка на постъпилите СД и съпоставянето им с дневниците за покупки и продажби е установено, че с подаването на СД за м.03.2024 г. приключва започналата процедура по приспадане на ДК от м.01.2024 г. Относно дружеството не са налице основанията по чл.92, ал.3, т.1 от ЗДДС за възстановяване на декларирания данък в размер на 22 274, 76 лева. АПВ е връчен по електронен път на 15.04.2024 г., съгласно приложеното удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л.30 от делото) и е обжалван по административен ред с жалба вх.№ ИТ-00-3447/26.04.2024 г. (л.20-22 от делото). С решение № 70/02.07.2024 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ [населено място], при ЦУ на НАП обжалвания АПВ е потвърден. Решението е връчено по електронен път на 15.07.2024 г., съгласно приложеното удостоверение за връчване (л.16 от делото) и АПВ е обжалван по съдебен ред с жалба вх.№ 04-А-Ж-31#3/31.07.2024 г., изпратена по пощата на 29.07.2024 г., в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК. Съгласно чл.129, ал.7 от ДОПК, актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Актът за прихващане и възстановяване е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Неоснователни са направените от жалбоподателя възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АПВ, поради липса на мотиви. В случая действително изложените в АПВ мотиви са оскъдни, но това не е съществено процесуално нарушение доколкото посредством потвърждаващото решение на директора на Д.„ОДОП” се установяват основанията на които е отказано възстановяване на претендираната сума. Също така дори и да се приеме, че са налице процесуални нарушения при издаване на АПВ, следва да се има в предвид, че те не са предвидени като основание за съд да отмени АПВ и да върне преписката на органите по приходите за ново произнасяне, тъй като с оглед разпоредбата на чл.160, ал.1 от ДОПК административния съд, като съд по същество, със своето решение следва да се произнесе налице ли са основанията за извършване на прихващане или възстановяване. В допълнение следва да се има в предвид и Тълкувателно решение № 5/2004 г. на ОСС на ВАС, съгласно което административния съд, като съд по същество, със своето решение следва да се произнесе относно дължимостта на установените задължения, като дори разполага с правомощия да установи задълженията на лицето на основания различни от изложените в акта. Съгласно чл.128, ал.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Р. по който се извършва е предвиден в чл.129 от ДОПК, като в ал.2 е посочено, че след постъпване на искането по ал.1 може да се възложи извършването на: 1. ревизия; 2. проверка. Разпоредбата на чл.129, ал.3 от ДОПК задължава органа по приходите да издаде АПВ в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. В случая АПВ е издаден при спазване процедурата предвидена в чл.129 от ДОПК, в срока по чл.129, ал.3 от ДОПК, след като на дружеството е възложено извършването на проверка. При така извършената проверка е установено, че претендираната сума за възстановяване представлява лихви за ДДС, които според дружеството се дължат в 30-дневен срок от подаване на искането, което е сторено на 27.07.2023 г. Не е налице спор по делото и видно от ревизионен акт Р-02000223005212-091-001/12.03.2024 г. за данъчни периоди от 01.08.2022 г. до 31.10.2022 г., на основание чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС е приключена процедура с резултат ДДС за възстановяване в размер на 302 178, 58 лева, като дружеството не го е посочило в подадената СД по ЗДДС за м.10.2022 г. За възстановяване на данъка е подадено искане за прихващане или възстановяване с вх.№ 0200И1014191/27.07.2023 г., във връзка с което е било образувано ревизионното производство. В чл.92 от ЗДДС е предвиден редът за прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода - данък за възстановяване Съгласно чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС, когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т.1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т.1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода, като съгласно т.4 - ако след изтичането на срока по т.2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация. В случая хипотезата на чл.92, ал.1, т.4, във връзка с т.2 е неприложима, доколкото дружеството не е посочило данък за възстановяване в СД за съответния период, а именно м.10.2022 г. Сроковете за възстановяване предвидени в чл.92, ал.3 от ЗДДС, също не са приложими, тъй като по делото не се твърди и не се установява, да е налице някоя от конкретно посочените хипотези, а именно дружеството да е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка (т.1); да е земеделски производител, които извършил за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки със ставка 20 на сто на произведените от него стоки по приложение № 2, част втора, на обща стойност повече от 50 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки (т.2); да е усвоило средства за изграждане, стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, финансирани с бюджетни средства или средства, предоставени по програми на Европейския съюз (т.3); да осигурява достъп до железопътната инфраструктура и е усвоило средства по проекти, финансирани по Оперативна програма „Транспорт 2007-2013“, Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020“, Европейска програма „Механизъм Свързана Европа“ и Трансевропейска транспортна мрежа ТЕН-Т, до приключването им (т.4) и за управление на продажбите дружеството да е избрало да ползва в търговски обект софтуер, включен в списъка по чл.118, ал.16 (т.5). Не са приложими и сроковете по чл.92, ал.4 от ЗДДС, доколкото по делото не се твърди и не се установява дружеството да е получило разрешение по чл.166 от ЗДДС. В конкретния случай, намира приложение хипотезата на чл.92, ал.8 от ЗДДС, съгласно която независимо от разпоредбите на ал.1, т.4 и ал.3-5, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца. Безспорно на дружеството е била възложена ревизия във връзка с направеното искане за възстановяване на ДДС, която ревизия е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-02000223005212-091-001/12.03.2024 г. Непосредствено след издаване на ревизионния акт и съобразно извършеното с него прихващане, е възстановен част от претендирания ДДС, като сумата е постъпила по сметка на дружеството на 14.03.2024 г. Ето защо и съобразно нормата на чл.92, ал.8 от ЗДДС, в случая не са дължими лихви върху тази сума и правилно с издадения АПВ е отказано да бъдат възстановени претендираните лихви. На второ място, в случая е налице и влязъл в сила ревизионен акт, с който е установено, че по отношение на претендирания и подлежащ на възстановяване ДДС не се дължи лихва, като в производството по прихващане и възстановяване е недопустимо да бъде извършено изменение на този акт. В ДОПК съществува специален ред за изменение на установените с влязъл в сила ревизионния акт задължения, а именно реда по раздел ІІ, глава ХVІ, дял Втори от ДОПК и само в това производство е допустимо да бъде преразгледан решения вече въпрос с ревизионния акт, че не се дължи лихва заради закъсняло възстановяване на претендираното ДДС. На следващо място, напълно неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на лихва след 14.03.2024 г. до 26.04.2024 г., съответно до образуване на съдебното производство, тъй като подлежащия на възстановяване ДДС е бил ефективно възстановен именно на 14.03.2024 г. и след тази дата не може дори да се твърди, че е налице забава от страна на органа по приходите. С оглед на изложеното обжалвания АПВ се явява законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 400, 00 лева, съответстващо на нормата на чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и материалния интерес по делото – 22 274, 76 лева. Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, Х-ти състав