Решение № 1259 от 18.4.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1214/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Т. Т. В. с [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Банско, обл. Благоевград, [улица], подадена чрез процесуалния представител по пълномощие - адв. П. Д., вписан в САК, с посочен съдебен адрес: [населено място], [жк], [улица], бл. 156, вх. „В“, партер, офис 3 против Заповед № 1983К-2319/11.12.2023 год. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи, с която на жалбоподателя Т. Т. В., [ЕГН] е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР, считано от датата на връчване на заповедта – 13.12.2023 год. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди се, оспорващият не е извършил умишлено престъплението, за което е осъден в влязла в сила Присъда № 13/17.03.2023 год., постановена по в.н.о.х.д. № 853/2021 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, потвърдена с Решение № 409/08.11.2023 год., постановено по к.н.о.х.д. № 678/2023 год. по описа на Върховния касационен съд, поради което счита, че не е било налице основанието по чл. 203, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗМВР за издаване на процесната заповед. Оспорващият счита, че служебното му правоотношение с МВР е следвало да бъде прекратено на основата на подаденото от същия заявление на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, по което дисциплинарно-наказващият орган не се е произнесъл. Иска се оспорената заповед да бъде отменена. В съдебно заседание, оспорващият лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие поддържа жалбата по изложените в същата и в представени по делото писмени бележи доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените в производството разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по жалбата – Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт П., оспорва депозираната жалба и иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Съображенията за това са подробно изложени в представен по делото писмен отговор на жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. По делото са приети писмени доказателства. А. съд – Благоевград, след като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, че към 11.12.2023 год., датата на издаване на оспорената заповед, оспорващият Т. В. е младши инспектор, заемал длъжността старши пожарникар /спасител/ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – [населено място] /РС“ПБЗН“/ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Благоевград при ГДПБЗН-МВР. Със Заповед № 1983к-1204/05.09.2019 г. на главния комисар на МВР /л. 85 от делото/, на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 и чл. 164, ал. 1 от ЗМВР, младши инспектор Т. В. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – [населено място] при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи е преназначен на младши изпълнителска длъжност „старши пожарникар“ в РС“ПБЗН“ – [населено място] към РД“ПБЗН“ – Благоевград при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, считано от 16.09.2019 г – датата на встъпване в длъжност. На 13.11.2023 год. Т. В. е подал Заявление с рег. № 1985р-5022 от същата дата чрез ВПД Директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /РД“ПБЗН“/– Благоевград до Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с което е поискал на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ да му бъде прекратено служебното правоотношение с МВР, считано от 13.12.2023 год. /по собствено желание/. На гърба на заявлението М. З. - главен експерт в сектор „А.“ към РД“ПБЗН“ – Благоевград ръкописно е посочила, че към датата на подаване на заявлението - 13.11.2023 год., срещу Т. В. няма образувано дисциплинарно производство по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, със служителя няма сключен договор по реда на чл. 173, ал. 3 от ЗМВР, както и че същият дължи възстановяване на разходи за първоначално професионално обучение на основание чл. 173, ал. 4 от ЗМВР. Посочено е също така, че през м. декември 2021 год. между РД“ПБЗН“ – Благоевград и Окръжен съд – Благоевград е водена кореспонденция - изискана е кадрова справка и копия на заповеди за награди от 2012 год. и 2013 год. и заповеди за наложено дисциплинарно наказание на служителя през 2015 год. във връзка с в.н.о.х.д. № 853/2021 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, по което дело Т. В. е бил подсъдим. С Резолюция от 29.11.2023 год. Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, е приел, че молбата на оспорващия е неоснователна, поради наличие на данни по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното производство по издаване на оспорената заповед е образувано въз основа на Предложение с рег. № 1985р-5096/16.11.2023 год. от ВПД Директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Благоевград до Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР /л. 88 – л. 89 от делото/, да бъде прекратено служебното правоотношение на младши инспектор Т. В. – старши пожарникар в РС“ПБЗН“ – [населено място] към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Благоевград при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „д“ от ЗМВР. Видно от цитираното по-горе предложение е, че на 16.11.2023 год. в РД“ПБЗН“ – Благоевград е получено Писмо с вх. № 198500-1509/16.11.2023 год. от Окръжен съд – Благоевград /л. 90 от делото/ с приложени към него заверени копия на снети от електронния образ електронно подписани Присъда № 13/17.03.2023 год., постановена по в.н.о.х.д. № 853/2021 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, ведно с мотиви към нея /л. 91 – л. 105/, с която Врачков е осъден за умишлено престъпление от общ характер и Решение № 409/08.11.2023 год., постановено по к.н.о.х.д. № 678/2023 год. по описа на Върховния касационен съд /л. 106 – л. 109 от делото/, с което е потвърдена осъдителната присъда. По повод Предложение с рег. № 1985р-5096/16.11.2023 год. на ВПД Директор на РД“ПБЗН“ – Благоевград е изискано становище от Началника на отдел „Човешки ресурси“ относно приложимостта на разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „д“ от ЗМВР /установяване наличието на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“/ и конкретно дали служебните правоотношения на служителя Т. В. с МВР са били прекратявани след 29.04.2013 год. Изготвена е и Докладна записка с рег. № 1983р-20494/29.11.2023 год. от Н. отдел „Човешки ресурси“ при ГД“ПБЗН“ – МВР с предложение Директорът на ГД“ПБЗН“ – МВР на основание чл. 208 от ЗМВР да наложи на младши инспектор Т. В. – старши пожарникар в РС“ПБЗН“ – [населено място] към РД“ПБЗН“ – Благоевград дисциплинарно наказание „уволнение“ и да прекрати служебното му правоотношение с МВР /л. 57 – л. 58 от делото/. Видно от направеното отбелязване върху докладна записката е, че оспорващият Т. В. се е запознал със същата на 05.12.2023 год., което обстоятелство е удостоверено със собственоръчно положения от него подпис върху документа. На 29.11.2023 год. до Т. В. е отправена Покана с рег. № 1983р-20497/29.11.2023 год. /л. 61 от делото/ за даване на писмени обяснения, като поканата е връчена на служителя на 05.12.2023 год., в 12.00 часа. В поканата е посочено, че срещу Т. В. се провежда дисциплинарно производство, образувано на основание чл. 208 от ЗМВР, с оглед постъпили при дисциплинарно наказващия орган /Директора на ГД“ПБЗН“ – МВР/ данни за извършено на 29.04.2013 год. от Врачков престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 от Наказателни кодекс /НК/ в тогавашното му качество на лице от състава на полицията – главен полицай в РУ – Банско към ОД на МВР – Благоевград, за което същият е признат за виновен и осъден с влязла в сила Присъда № 13/17.03.2023 год., постановена по в.н.о.х.д. № 853/2021 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, потвърдена с Решение № 409/08.11.2023 год., постановено по к.н.о.х.д. № 678/2023 год. по описа на Върховния касационен съд. В тази връзка, на служителя е предоставен 24-часов срок, считан от връчването на поканата – на 05.12.2023 год., в 12.00 часа, да представи писмени обяснения или възражения по предмета на дисциплинарното производство, вмененото нарушение на служебната дисциплина, правната квалификация на нарушението и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание. На 06.12.2023 год., в 11.29 часа, Т. В. е дал писмени обяснения /л. 62 и л. 75 от делото/, в които е посочил, че с Присъда № 2993/24.06.2015 год., постановена по н.о.х.д. № 155/2014 г. по описа на Районен съд – Разлог /л. 63 – л. 66/, потвърдена с Решение № 3121/13.06.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 336/2015 год. /л. 67 – л. 74/, същият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. трето във вр. с чл. 129, ал. 2, предл. трето, вр. с ал. 1 от НК. През 2021 год. по искане на Върховна касационна прокуратура е възобновено производството по делото и Т. В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК във вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 170, ал. 2, т. 5 от ЗМВР /отм./, като на основание посочените по-горе разпоредби и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, същият е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК, е отложено, считано от влизане в сила на присъдата. В писмените си обяснения оспорващият е посочил, че възобновяването на производството срещу него и последващото му осъждане са предизвикали в него объркване и тежка психологическа травма, в резултат на което е подал заявление за напускане на структурите на МВР. Посочва също така, че през [възраст] период на служба е бил изряден служител, срещу когото не са образувани и водени дисциплинарни производство и е изпълнявал служебните си задължения безукорно и в рамките на закона. С оспорената в настоящото производство Заповед № 1983К-2319/11.12.2023 год. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, издадена на основание чл. 203, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗМВР, чл. 204, т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, т. 8 от ЗМВР, на Т. В. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР /л. 13 – л. 16 от делото/. Като мотиви за издаване на заповедта, Директора на ГД“ПБЗН“ – МВР е посочил, че младши инспектор Т. В. е осъден с влязла в сила Присъда № 13/17.03.2023 год., постановена по в.н.о.х.д. № 853/2021 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, потвърдена с Решение № 409/08.11.2023 год., постановено по к.н.о.х.д. № 678/2023 год. по описа на Върховния касационен съд за извършено престъпление от общ характер. Според посочената присъда, Врачков е признат за виновен за това, че на 29.04.2013 год., около 22.30 часа, в стая за свиждане, находяща се на I етаж в сградата на РУП – [населено място], в качеството си на лице от състава на полицията – категория „Д“ – главен полицай в „Охрана на обществения ред“ на група „Охранителна полиция“ към РУП – [населено място] при ОД на МВР – Благоевград, при изпълнение на службата, свързана с осигуряване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия – [населено място], е употребил по отношение на И. Г. Я. от [населено място] – задържан със Заповед № 159/29.04.2013 год., издадена на основания чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /отм./ физическа сила, в резултат на което е причинил на И. Г. Я. средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на капачето на лявото коляно, довело до трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК във вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 170, ал. 2, т. 5 от ЗМВР /отм./, поради което и на основание посочените разпоредби и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, същият е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК, е отложено, считано от влизане на присъдата в сила /08.11.2023 год./. Заповедта е връчена на оспорващия на 13.12.2023 год. срещу подпис, видно от отбелязването върху същата – л. 16 и от изготвения протокол за връчване от 13.12.2023 год. /л. 114 от делото/, а жалбата срещу нея до съда е подадена на 22.12.2023 год., чрез ГД“ПБЗН“ – МВР. Към административната преписка по издаване на оспорената заповед са приложени следните документи: Електронно служебно свидетелство за съдимост, издадено от Министерство на правосъдието на Република България /л. 59 – л. 60/, Кадрова справка на младши инспектор Т. В. - старши пожарникар в РС“ПБЗН“ – [населено място] към РД“ПБЗН“ – Благоевград /л. 83 – л. 84/. При така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, адресат на оспорения акт, който по неблагоприятен начин засяга нейните права и законни интереси, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Обжалваната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание на оспорващия е издадена от компетентен орган, на основание чл. 204, т. 3 от ЗМВР вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от: ръководителите на структурите по чл. 37 /по т. 1 - това са главните дирекции/ - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3. Оспорващият Врачков заема младши изпълнителска длъжност – младши инспектор, а издателят на заповедта – главен комисар А. Д. - Директор на ГД“ПБЗН“ – МВР, в чиято компетентност съгласно чл. 16, ал. 3 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 8 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, е да издава административни актове от вида на оспорения, като дисциплинарно наказващ орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, т.е. заповедта е издадена от компетентен орган. Оспорената заповед е в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК вр. чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – посочени са извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта, т.е. налице е ясна мотивировка на фактическите и правни основания за издаването й. В процедурата по провеждане на дисциплинарното производство и издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е осигурена в пълна степен възможност на привлеченото към отговорност лице да се запознае с материалите по преписката, да представи доказателства и да изрази своето становище по съществените за производството въпроси. Наличието на осъждане с влязъл в сила съдебен акт за умишлено престъпление от общ характер представлява тежко нарушение на служебната дисциплина и е достатъчно основание за дисциплинарно уволнение и за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител. В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 208 ЗМВР – при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаването на заповед, като дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението – Докладна записка с рег. № 1983р-20494/29.11.2023 год. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му, а съгласно ал. 5 на същата разпоредба, когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, двегодишният срок по ал. 2, започва да тече от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а съгласно ал 2 на чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган - Докладна записка с рег. № 1983р-20494/29.11.2023 год. е постъпила при Директора на ГД“ПБЗН“ на 29.11.2023 год., от който момент се смята, че дисциплинарното нарушение е установено от дисциплинарно наказващия орган. Присъда № 13/17.03.2023 год., постановена по в.н.о.х.д. № 853/2021 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с която Т. В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК във вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 170, ал. 2, т. 5 от ЗМВР /отм./, е влязла в законна сила на 08.11.2023 год., от която дата започва да тече двугодишния срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена на 11.12.2023 год., т.е. при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 и ал. 5 от ЗМВР. Безспорно, съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност, т.е. дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, поради което поначало може да бъде реализирана независимо от обстоятелството дали са налице доказателства, че служителят е извършил престъпление. В случая дисциплинарно наказващият орган, за да обоснове налагането на процесното наказание, с оглед и посоченото правно основание за издаване на заповедта – чл. 203, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР - осъждане за умишлено престъпление от общ характер, е приел за установено и безспорно доказано обстоятелството, че по отношение на Врачков е налице влязла в сила осъдителна присъда - Присъда № 13/17.03.2023 год., постановена по в.н.о.х.д. № 853/2021 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, влязла в законна сила на 08.11.2023 год., с която същият е признат за виновен в извършването на престъпление от общ характер по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК във вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 170, ал. 2, т. 5 от ЗМВР /отм./, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК, е отложено, считано от влизане на присъдата в сила /08.11.2023 год./, с което е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗМВР. Неоснователно е поддържаното с жалбата възражение, че служебното правоотношение на Т. В. с МВР е следвало да бъде прекратено на основата на подаденото от същия заявление на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР – по собствено желание. За да настъпи прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР не е достатъчно едностранно писмено изявление от служителя, а е необходимо и издаването на заповед от органа по назначаването в едномесечен срок съгласно чл. 228, ал. 2 вр. ал. 1 ЗМВР. Служебното правоотношение може да бъде прекратено и преди изтичането на този срок, при съгласие на страните. В конкретния случай, жалбоподателят е подал Заявление с рег. № 1985р-5022/13.11.2023 год. за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР – по собствено желание, на 13.11.2023 год., но подаденото заявление не поражда автоматично задължение за органа да издаде заповед за прекратяване на служебното правоотношение. За да настъпи целеният правен ефект със заявлението – да се прекрати правоотношението на служителя с изтичане на срока на предизвестие, е необходимо изрично волеизявление на дисциплинарно наказващия орган за освобождаване от заеманата длъжност, което волеизявление следва да се реализира в едномесечен срок по арг. на чл. 228, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗМВР. Фактическият състав на посочената хипотеза може да бъде осъществен само, ако не е налице ограничението за прекратяване на служебното правоотношение, предвидено в чл. 226, ал. 7 от ЗМВР, а именно да е образувано дисциплинарно производство срещу служителя по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Колизията между двете основания за прекратяване на служебното правоотношение – по волята на служителя и при упражняване на дисциплинарната власт на органа по назначаване, е разрешена от законодателя именно с разпоредбата на чл. 226, ал. 7 от ЗМВР, като е даден приоритет на правомощието на органа по назначаване. В този смисъл, обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение на Врачков с МВР – 13.11.2023 год. срещу него не е имало образувано дисциплинарно производство, не води автоматично до извод за незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Както бе споменато вече, дисциплинарно наказващият орган не е длъжен незабавно да се произнесе по подаденото заявление, а е длъжен да стори това в рамките на едномесечен срок от подаване на заявлението, който срок в случая изтича на 13.12.2023 год. Оспорената заповед за налагане на най-тежкото по вид дисциплинарно наказание е издадена на 11.12.2023 год., като следва да се отчете и обстоятелството, че само три дни след подаване на заявлението – на 16.11.2023 год., при дисциплинарно наказващият орган са постъпили данни, че Т. В. е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер. От изложеното следва, че оспорената заповед е съобразена с материалния закон и целта на закона. Наличието на осъждане за умишлено престъпление от общ характер е определено от чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР като тежко нарушение на служебната дисциплина и безусловно основание за дисциплинарно уволнение и прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител, защото уронва доверието в институцията, която той представлява. При наличие на осъждане е без значение поведението на служителя при изпълнение на службата относно вида на наказанието, то се определя императивно като тежко нарушение от самия закон и за дисциплинарно наказващия орган не съществува възможност за преценка на тежестта на нарушението, поведението на служителя, респективно дали и какво наказание да наложи с оглед тежестта на нарушението и поведението на нарушителя. В този случай, дисциплинарно наказващият орган действа при условията на обвързана компетентност. Като е сторил това, в процесния казус, зачитайки факта и стабилитета на влязлата в сила присъда, с която Врачков е осъден за умишлено престъпление от общ характер, ответникът е постановил законосъобразен акт, а изтъкнатите от оспорващия доводи за отмяната й са неоснователни, поради което и сезиращата съда жалба, следва да се отхвърли. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, основателна е претенцията на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Оспорващият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ГД “ПБЗН“ - МВР, сумата от 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно, във вр. с ал. 1 от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК, А. съд – Благоевград