Решение № 605 от 7.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9446/2024 г.

Производството е по реда на чл.215 ЗУТ, вр. чл. 145 и сл. АПК. Образувано е на основание изпратена от Столична община - НАГ постъпила жалба от „Централна Кооперативна Банка“ АД, [населено място] срещу Виза за проектиране, издадена от Гл. архитект на СО на 11.06.2024 г. за инвестиционно проектиране на нови сгради с посочена етажност и височина в ПИ с [идентификатор], с промяна предназначението от „нежилищно“ в „нежилищно“ – от УПИ I-777, 1097, 9, 499, 666, 994, 614, 1062, 615, 1098, 512, 570, 641, 500, 661, 77, 78, „за складове, офиси, безвредно производство, промишлени услуги, паркинг и трафопост“ в УПИ I-777, 1097, 9, 499, 666, 994, 614, 1062, 615, 1098, 512, 570, 641, 500, 661, 77, 78, „за хотел, ресторант, рехабилитационен център, СПА, фитнес, спортни и атракционни обекти, открити и покрити спортни полета, подземни гаражи и трафопост“, кв.10, м.НПЗ „Искър-С.“ – І, ІІ и ІІІ част, район „Искър“, съгласно влезлия в сила ПУП, одобрен със Заповед №РА50-733/11.08.2022 г. на Гл. архитект на СО и кадастралната карта, одобрена със Заповед №РА-18-27/03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК. В жалбата се твърди, че оспорената виза за проектиране е издадена в нарушение на процесуалните и материалните норми на ЗУТ и подзаконовите актове по неговото прилагане, а също и в нарушение на ЗУЗСО. Според оспорващия Гл. архитект на СО неправилно и в нарушиение на закона е приел, че е осъществена хипотезата на чл.136, ал.6 и/или ал. 7 ЗУТ и че не е необходимо да се изменя действащия ПУП. Счита, че в нарушение на закона конкретното застрояване е променено с виза по чл.140 ЗУТ. Според оспорващия извършената промяна в предназначението на ПИ с [идентификатор] е допустима само в случаите, когато е извършена градоустройствена процедура чрез одобряване на проект за изменение на ПУП. В процесния случай такава процедура не е осъществена, като в нарушение на закона преотреждането е извършено с процесната виза. От същата е станало ясно, че е премахната улицата в посока север от собствения на оспорващия [имот номер], т.е. с визата се ограничава достъпа до имота от едната му страна. По тези съображения се иска отмяната й. Ответникът – Г. архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Д. П. оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по съображения, изложени в писмото, с което е изпратена жалбата в съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересована страна – „АПН ИМОТИ“ ЕООД, [населено място], чрез управителя Н. Р. в съдебно заседание оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от административната преписка. Административен съд – София-град, Второ отделение, 52 състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното: Със заявление за издаване на виза за проектиране вх. № САГ24-ГР00-1040/09.05.2024 г., адресирано до Главния архитект на Столична община, „АПН ИМОТИ“ ЕООД, [населено място] е поискало издаването на виза за проектиране за хотел, ресторант, рехабилитационен център, СПА, фитнес, спортни и атракционни обекти, открити и покрити спортни полета, подземни гаражи и трафопост в собствения му УПИ I-777, 1097, 9, 499, 666, 994, 614, 1062, 615, 1098, 512, 570, 641, 500, 661, 77, 78, представляващ ПИ с [идентификатор], кв.10, местност НПЗ „Искър-север I, II, III част“ по плана на [населено място], район Искър. Към заявлението са приложени мотивирано предложение за издаване на виза, скица на имота и нотариални актове, установяващи правото на собственост на дружеството. Въз основа на така подаденото заявление и на основание чл.134, ал.6 ЗУТ и т.1, колона 6 от устройствена категория „Урбанизирани територии“ от Приложението към чл.3, ал.2 от ЗЕЗСО е издадена процесната виза за проектиране, която важи за инвестиционно проектиране на нови сгради с описана етажност и височина в ПИ с [идентификатор] с промяна предназначението от „нежилищно“ в „нежилищно“ – от УПИ I-777, 1097, 9, 499, 666, 994, 614, 1062, 615, 1098, 512, 570, 641, 500, 661, 77, 78, „за складове, офиси, безвредно производство, промишлени услуги, паркинг и трафопост“ в УПИ I-777, 1097, 9, 499, 666, 994, 614, 1062, 615, 1098, 512, 570, 641, 500, 661, 77, 78, „за хотел, ресторант, рехабилитационен център, СПА, фитнес, спортни и атракционни обекти, открити и покрити спортни полета, подземни гаражи и трафопост“, кв.10, местност НПЗ „Искър-север I, II, III част“ по плана на [населено място], район Искър, съгласно влезлия в сила ПУП, одобрен със заповед №РА50-733/11.08.2022 г. на Гл. архитект на СО и кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на Изпълнителния дикертор на АГКК. Посочено е, че имотът попада в „Смесена производствена зона“ /Пс/, съгласно т.20 от Приложението към чл.3, ал.2 ЗУЗСО с устройствени параметри: максимална плътност на застрояване 55%, максимален Кинт 1, 5, минимална озеленана площ 30%, мин. 10% от УПИ е с висока дървесна растителност. Посочено е също, че издадената виза не допуска намалени разстояния към съседни имоти и сгради, а за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж следва да се представят изходните данни, необходими за проектирането и за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура от съответните експлоатационни дружества. Така издадената виза за проектиране е съобщена по реда на §4 от ДР на ЗУТ на заинтересованите по смисъла на чл.131 от ЗУТ лица, като оспорващият е уведомен за издаването й на 05.07.2024 г. В законоустановения срок на 18.07.2024 г. е пдал а жалбата си, въз основа на която е образувано настоящото производство. Жалбоподателят се легитимира като съсобственик на ПИ с [идентификатор] по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-27/03.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], местност НПЗ „Искър-север II част“ по силата на вписано на 22.11.2016 г. Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ С. П., който имот е съседен на имота, по отношение на който е издадена процесната виза. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правин изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна и в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, тъй като видно от приложените по делото доказателства „Централна кооперативна банка“ АД е уведомена за издадената виза на 05.07.2024 г., като жалбата е подадена на 18.07.2024 г., видно от поставения върху нея вх. номер. Оспорената в настоящото съдебно производство виза за проектиране е издадена на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ, съгласно която разпоредба за строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, 7 и 8, както и за обекти - недвижими културни ценности издаването на виза е задължително, като за тези строежи визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл.131 от ЗУТ, с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата. По аргумент от противното на чл.140, ал. 2 от ЗУТ съдът обосновава извод, че визата по ал.3 не е копие /извадка/ от действащ ПУП, а представлява акт по устройство на територията, с който се допълват предвижданията на този план, като се създават нови права на застрояване. Следователно визата за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Кръгът на заинтересованите лица, легитимирани да оспорват актовете по съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения е определен с изричната норма на чл.131, ал.1 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В ал.2 на същата норма, при изрично и изчерпателно изброяване е установено кои имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план по смисъла на ал.1. Това са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота -предмет на плана; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В процесния случай се установи, че жалбоподателят е собственик на съседен на имота, по отношение на който е издадена визата имот, а с процесната виза е променено предназначението на имота. Следователно същият е заинтересована страна по смисъла на чл.131, ал.2, т.4, вр. ал.1 ЗУТ и за него е налице правен интерес от оспорването. Процесната виза за проектиране е и индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, вр. с чл.214, т.1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол, тъй като е издадена на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ, в които случаи визата за проектиране допълва или изменя плана за застрояване, поради което става част от него. Разгледана по същество, след проверка на административния акт съгласно чл. 168 от АПК, вр. чл.146 от АПК, жалбата е неоснователна. Съдът счита, че оспорената в настоящото производство виза за проектиране е издадена от компетентен орган, съгласно чл.140, ал.7 ЗУТ, в кръга на предоставените му правомощия и в изискуемата от закона форма. Същата съдържа необходимата информация, изискуема от разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, а именно: основания за издаването й; информация за административните актове, с които са одобрени действащият ПУП и действащата кадастрална карта; информация за допустимите устройствен показатели (допустимите плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояването, минимален процент на озеленяване); устройствената зона, в която попада имотът; линии на застрояване и височини. В нея изрично е указано, че не се допуска намалени отстояния от съседни имоти и сгради, включително през улица. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заявлението за издаване на визата е подадено от заинтересовано по смисъла на чл.161, ал.1, вр. чл.140 ЗУТ лице – „АПН ИМОТИ“ ЕООД, [населено място], по отношение на което се установи, че е собственик на имота, по отношение на който е поискано издаване на виза за проектиране.Предвид това същият е легитимиран да поиска издаване на процесната виза за проектиране. Съдът намира за неоснователно възражението на оспорващия, че при издаване на визата не е взето предвид, че не е съгласен и не е давал съгласие за промяна предназначението на процесния имот и за издаване на самата виза. За издаване на виза от вида на процесната не е необходимо съгласие на собственика на съседния имот. ЗУТ дори не предвижда уведомяване на собствениците на съседните имоти за започналото производство. Чл. 140, ал.3 ЗУТ задължава издателя на акта само да ги уведоми за издаване на визата. Визата за проектиране се съобщава на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ и подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, какъвто е инициран от жалбоподателя в настоящото производство. Процесната виза е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни норми и с предвижданията на нормативите по устройство на територията и действащия план за застрояване. Съгласно чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т. ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140. От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - ПРЗ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване. Според определението, дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗУТ "застрояване" е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти, като в съответствие с чл. 25 от ЗУТ застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво. В процесния случай оспорената виза за проектиране е издадена за промяна на предназначението на процесния УПИ от един вид нежилищно в друг вид нежилищно и инвестиционно проектиране на високо свободно застрояване на сгради с описаното предназначение. От анализа на относимата законова уредба следва, че за да е съобразена визата за проектиране с нормативните изисквания същата трябва да съответства на предвижданията на действащите за съответната територия ОУП и ПУП, като в нея се отразяват наличните сгради и постройки в УПИ – обект на визата, както и в съседните му имоти и се нанесат линиите на застрояване, както и допустимите височини, плътност и интензивност на застрояването, всички други изисквания за съответната територия, също така и допустимите отклонения по чл. 36 от ЗУТ. Това означава, че с визата се отразяват максималните стойности, до които може да се достигне при предвиденото застрояване. Другото условие за издаването на виза без да е необходимо изменение на действащия ПУП е да не се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона. Според чл.140, ал.3 от ЗУТ за строежите по чл.12, ал.3, чл.41, ал.2, чл.50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, 7 и 8, както и за обекти - недвижими културни ценности издаването на виза е задължително. Визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата. Или, за визираните в цитираната норма обекти и във връзка с чл.134, ал. 6 от ЗУТ, се допуска при минимални отклонения в предвиденото застрояване, за да не се процедира изменение на ПУП, промяната и допускането на застрояването да се извърши с издаване на виза. В тази връзка самата виза по чл. 140, ал. 3, вр. чл.134, ал. 6 от ЗУТ предполага наличието на разминаване между предвиденото в нея относно застрояването и предвижданията на действащия ПУП, но в очертаните от закона предели. В настоящия случай е допустимо застрояване за имота да се определи с визата по чл. 140 от ЗУТ – когато издаването на виза за проектиране е задължително, с нея се допуска строителство, различно или непредвидено в плана за застрояване, без да се изменя самия план - чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Касае се до строеж по чл.134, ал.6 от ЗУТ, поради което и по силата на чл.144, ал. 1, т. 3 от същия закон за него следва да бъде изготвен инвестиционен проект, което е последващата фаза от осъществяване на строителството. Процесният имот, за който е издадена визата попада в устройствена зона, съгласно Общия устройствен план на СО "Пс" - смесена производствена зона. Устройствените параметри за тази зона, според т. 20 от Приложение към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО са: максимална плътност на застрояване – 55%, максимален коефициент на интензивност на застрояване – 1, 5 и минимална озеленена площ – 30%, като минимум 10% от озеленената площ е с висока дървесна растителност. Посочено е, че тази зона е за застрояване с производствени, складови, административни, търговски и обслужващи сгради и съоръжения. Не се допускат производства с вредни отделяния, като: предприятия на химическата и каучуковата промишленост с отпадъчни технологични продукти; варо-бетонови центрове, асфалтови бази и други подобни обекти; всякакъв вид леярни за черни и цветни метали. Допуска се изграждане на жилищни сгради и общежития за персонала в предприятията, магазини и заведения за обществено хранене, хотели, здравни заведения, професионално-технически училища, професионални бази и сгради на научно-експериментални бази към предприятията при спазване на хигиенните изисквания. В обжалваната виза за процесния УПИ са посочени именно цитираните в т. 20 устройствени показатели. Предвидените в същата сгради са с предназначение, съответно на допустимото. Посочено е, че издадената виза не допуска намалени разстояния към съседни имоти или сгради, включително през улица. Така се въвежда задължение при изготвяне на инвестиционния проект на бъдещата сграда да не бъдат надхвърляни предвидените за устройствената зона параметри и да бъдат спазени изискванията за отстояния. С това са съобразени изискванията на Общия устройствен план на територията на СО. В т. 1 от Устройствена категория "Урбанизирани територии" от приложението към чл.3, ал. 2 от ЗУЗСО е регламентирано, че при спазване на санитарно-хигиенните и екологичните изисквания се допуска промяна на предназначението, определено с подробния устройствен план за определени урегулирани поземлени имоти от жилищни в нежилищни и от нежилищни в нежилищни, без да се изисква изменение на ПУП. В тези случаи предназначението на бъдещите сгради се конкретизира с визата за проектиране, която се съобщава на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ. Издадената виза не представлява изменение на ПРЗ. На основание т.1, колона 6 от устройствена зона "Урбанизирани територии" от приложението към чл.3, ал.2 от ЗУЗСО с издадената виза за проектиране е допусната промяна на предназначението, определено с ПУП – от една нежилищна в друга нежилищна функция. Предвидената промяна е допустима в условията на чл.134, ал.6 от ЗУТ без да се променят начинът и характерът на застрояване. Начинът на застрояване е определен в чл. 21, ал. 1 от ЗУТ, а именно като свободно и свързано. Видно от приложената извадка от действащия ПУП, одобрен със Заповед №РА50-733/11.08.2022 г. в имота е било предвидено свободно застрояване. С процесната виза също е предвидено свободно застрояване при коте следва извода, че с визата не е променен начинът на застрояване. Характерът на застрояване е определен в чл. 23, ал. 1 от ЗУТ, като същият е в зависимост от височината на сградите на основното застрояване – ниско, средно или високо, като ниско застрояване е с височина до 10 м; средно застрояване - с височина до 15 м и високо застрояване - с височина над 15 м. Видно от приложената извадка от действащия ПУП, одобрен със Заповед №РА50-733/11.08.2022 г. в имота е било предвидено високо застрояване с максимална височина 20 м. Видно от графичната част на оспорената виза, в която са отразени височините на сградите, застрояването също е високо, каквито са и предвижданията на плана. Ако се приеме, че характерът или начинът на застрояване касае и допустимите устройствени показатели за застрояване на имота, то също не е допуснато отклонение, тъй като визата повтаря като ограничение посочените в плана показатели. Следователно са били осъществени предпоставките по чл.134, ал. 6, вр. чл. 140, ал. 3 от ЗУТ за издаване на визата, която е в рамките на уредените от закона ограничения. Във визата са указани разстояния от новопредвидените сгради до границите на УПИ в съответствие с нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗУТ. Разстоянията за новопредвидените сгради са пряко зависими от точното им очертание в план, което се конкретизира с инвестиционния проект, както и с разрешението за строеж. Затова няма как с визата за проектиране да се зададат точните отстояния, тъй като не са налице точните параметри на новопредвидените сграда. Конкретните градоустройствени показатели за имота се установяват с инвестиционния проект. Разрешението за строеж като индивидуален административен акт подлежи на обжалване. Визата за проектиране като извадка от ПУП трябва да отговаря на неговите предвиждания, което в случая е направено. Последващите етапи ще зададат конкретните форма и размери на бъдещите сгради, въз основа на които ще се определят и конкретните отстояния. Визата за проектиране е част от изходните данни и документите, необходими за изработването и одобряването на инвестиционните проекти (чл. 12 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти). Инвестиционният проект се изготвя в съответствие с предвижданията на ПУП или визата за проектиране (чл. 5 от Наредба № 4). Конкретните размери на сградите в план се определят с инвестиционния проект, който е предмет на последваща разработка. Що се отнася до доводите на оспорващия, че от визата е станало ясно, че е премахната улицата в посока север от собствения им [имот номер], т.е. с визата се ограничава достъпа до имота от едната му страна, същите са напълно неоснователни. Това е така, тъй като с визата не се променят регулационните линии на имота, а само предназначението му и застрояването. Тези доводи биха били относими към плана за регулация, не и към издадената виза. Предвид гореизложеното съдът счита, че оспорената виза за проектиране е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в предписаната форма, при липса на допуснати процесуални нарушения в хода на проведеното административно производство и в съответствие с относимите материалноправни норми, поради което жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и на основание чл.143, ал.3 АПК основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски. Съгласно тази разпоредба когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за производството по настоящото дело, разноските за юрисконсултско възнаграждение на ответника следва да бъдат определени в размер на 100 лв., с оглед естеството на производство и реализираните процесуални действия по представителство на ответника по делото. Тази сума оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Столична община.