РЕШЕНИЕ

№ 130

гр. К., 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й. Б. П. при участието на секретаря Р. Г. Д. като разгледа докладваното от Й. Б. П. Гражданско дело № •••5510101332 по описа за ••• година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.49 от СК, съединен с искове за родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на дете, ползване на семейно жилище и фамилно име.

Ищцата твърди, че на •••. сключили с ответника граждански брак в гр.К., първи и за двамата, от който имат две деца- М., роден на ••• год. и К., роден на ••• год. За много кратък период от време отношенията им били сравнително добри. Ответникът имал по-труден характер и чувство за собственост, и се стремил да доминира, а тя по характер а била спокойна и тиха, и се стремяла да балансира отношенията им, но неоснователната ревност, която ответникът проявявал към нея довело до напрежение между тях. Въпреки, че ответникът й помагал в домакинството и при отглеждането на децата им между тях настъпило разочарованието и отчуждението. През пролетната ваканция на ••• година големият им син бил в гр.Г., при нейните родители. В една от нощите ответникът я събудил и започнал да я упреква и набеждава за неща, които не била направила. В края на раз••• й заявил да си събира багажа и да си заминава. Децата много се разстроили, за което големият им син разбрал, а малкият присъствал при събирането на багажа й. В интерес на двете деца, в края на ваканцията се завърнали в гр.К.. От тогава напрежението и отчуждението между тях растяло с всеки изминал ден. Нямали интимни отношения и въпреки опитите да разговарят и възстановят добрите взаимоотношения не се получило. В началото на ••• вечерта ответникът вдигнал скандал и я изгонил от дома им. Била принудена заедно с децата да се завърнат при родителите й в гр.Г. и ежедневно да пътуват до гр.К. за да продължи големият им син да учи, а малкият да посещава детската градина. След около 2 седмици ответникът се съгласил да напусне семейното им жилище, а тя и децата да се завърнат и да живеят там, тъй като условията за пътуване между двамата града се не се отразявали добре на децата. В продължение на 6 месеца ответникът живял самостоятелно в дома на родителите си. През този период в определени моменти проявявал заинтересованост и помагал, но след това поставил своите условия. Първоначално имала надеждата, че той ще се промени и ще могат заедно да полагат грижи за децата им, но се уверила, че това не е възможно. На ••• г. завръщайки се от работа в семейното им жилище не можала да си отвори входната врата. На позвъняването и отворил ответникът, който й заявил, че остава да живее там, а тя може да напусне жилището. Големият им син, който играел навън се прибрал и когато разбрал каква е ситуацията се разстроил много. Разстроил се и малкият им син и трябвало да ги успокоява, защото ответникът вдигал скандалът пред децата. Той се държал противоречал като казвал, първоначално, че я обича, а в следващият момент я гонел от жилището и я обвинявал във всякакви невъзможни неща. Предложила му да се разберат спокойно и да се разделят, запазвайки добрият тон, но той не пожелал. Обадила на брат си в гр.Г. и той отишъл. Пред брат й ответникът започнал да я дърпа и да иска да вземе лаптопа, с който работела онлайн. Заедно с малкият й син още вечерта се завърнали в гр.Г. като от тогава пътувала ежедневно до гр.К.. Големият им син останал да живее в апартамента заедно с баща си, поради това, че не искал да пътува ежедневно, а и наближавало краят на учебната година и тя не искала той да се разстройва допълнително, но поддържала връзка с него. Забелязала, че бащата не му влияел положително, което много я притеснявало. В периода на фактическата им раздяла от началото на м.януари до ••• г. ответникът не давал никаква издръжка за децата. Счита бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен като неговото запазване не било в техен и на децата интерес. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без да се произнася по въпроса за вината, да определи местоживеенето на двете деца М. и К. да бъде при нея в гр.К., ••• и тя да упражнява родителските права върху тях, а на ответника да се определи разширен режим на лични отношения с двете деца всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа на петъчния ден до 17.00 часа на неделния ден, половината от официалните празници за страната включително Великден, Нова година и Коледа, половината от пролетната ваканция на децата и един месец през лятото, когато тя не ползва платен годишен отпуск и да осъди ответника да заплаща чрез нея като майка и законна представителка ежемесечна издръжка на детето М. Х.в Д., с ЕГН-•••••••••• в размер на 250 лв. и ежемесечна издръжка на детето К. Х.в Д., ЕГН-•••••••••• в размер на 230 лв., от ••• год. до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване на издръжката и лихвата върху всяка просрочена вноска, както и за периода от ••• год. до ••• г. издръжка за минало време на децата в общ в размер на 2880 лева като заявява, че за този период издръжката следва да бъде такава, както я е посочила за бъдеще. Претендира да и бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.К., •••, представляващо апартамент, състоящ се от три стаи и сервизни помещения, таванско и избено помещение. В о.с.з. заявява, че след прекратяване на брака желае да носи предбрачното фамилно име Ф.. В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита иска за развод за допустим, но твърди че обстоятелствата, на които се основавал не съответствали на действителното фактическо положение. Оспорва твърденията на ищцата, че проявявал чувство за собственост спрямо нея и се стремял да доминира, че е проявявал неоснователна ревност към нея, както и че тя се е опитвала да балансира отношенията им. Твърди, че никога не е спирал ищцата от срещи с приятели, колеги или посещения на организирани празненства на колектива, на които е присъствала сама. Ищцата ходела на командировки по четири-пет дни извън града, за което я е подкрепял. Реално по-сериозните проблеми между тях се появили, когато ищцата се върнала на работа след приключване на отпуска и по майчинство през месец • ••• г. Оттогава поведението и се променило. Държала се хладно с него и децата. Закъснявала след работа. Почти всяка вечер се прибирала след 20.00 часа, въпреки че работното и време било до 17.00 ч. Когато я питал за причината за тези закъснения, тя твърдяла, че е много натоварена и оставала да работи след края на работния ден. Почти не разговаряли и отказвала всякаква близост с него. Живеели като съквартиранти, а не като съпрузи. Въпреки, че работел поел и всички ангажименти към дома и семейството. Грижата за децата паднала изцяло на него - хранене, обличане, хигиена. Ежедневно водел и ги вземал децата от детската градина и училище. Един-два пъти ищцата поела ангажимент да прибере големия им син от училище. Първият път закъсняла с повече от 20 мин. Вторият път - била забравила и изобщо не е отишла. Това се случило през зимата и детето я чакало навън, въпреки ниските температури. Бил вкъщи и тъкмо бил изкъпал четиригодишния К., детето М. му звъннал и казал, че няма кой да го прибере, защото майка му я нямало и не му вдигала телефона. Наложило се да остави К. сам, прибрал М. от училище, а ищцата дори не звъннала и не се поинтересувала какво се случвало с него. През пролетната ваканция на детето М. през ••• г. ищцата напуснала жилището им, но изложената фактическа обстановка не отговаряла па действителността. Тогава детето М. бил на гости на родителите на ищцата в гр.Г. Двамата с ищцата били в дома си, когато между тях отново възникнал скандал като поводът бил хладното отношение на съпругата му към него и незаинтересоваността й към децата. Нямал обяснение за промяната в поведението й, но тя не пожелала да говори, а започнала да повишава тон и да го обвинява, че проявявал безпричинна ревност. На следващият ден, както винаги отишъл да прибере детето К. от детска градина. Госпожата му казала, че ищцата го взела много рано. Прибрал се вкъщи, но нито тя, нито К. били там. Видял, че част от вещите й липсвали. Звъннал по телефона и тя го уведомила, че се прибрала в гр.Г. при родителите си и й трябвало време, за да осмисли какво се случвало между тях. Настоявал да се прибере, имайки предвид, че и двамата им сина посещавали учебни заведения в гр.К.. След доста опити от негова страна ищцата се прибрала отново в дома им заедно с децата, но животът им преминавал както преди. Ищцата закъснявала вече всяка вечер, започнала да ходи извънредно на работа през почивните дни - и събота и в неделя, не се задържала вкъщи изобщо. Прекарвал уикендите изцяло с децата. Опитвал се да разговарят, да разбере има ли друг мъж в живота й, но ищцата отказвала всякакви разговори. На ••• г., когато отказала да вземе детето от училище, минал покрай работното й място, където ищцата твърдяла, че е. Видял, че колата и я няма. Звъннал и по телефона и я попитал къде е. Тя заявила, че е на работа. Бил сигурен, че тя не е там и я помолил да излезе за минута, но тя отказала. Прибрала се вкьщи след повече от половин час. При опита му да разговарят и да му обясни къде е била, тя вдигнала скандал. След тази вечер ищцата отново се прибрала в гр.Г., заедно е децата. За да не пътуват всеки ден по два пъти от гр.Г. до гр.К. и обратно, предложил на ищцата отново да се прибере, но тя поставила условие той да се изнесе от жилището им. През този период поддържал непрекъсната връзка с децата, като всеки ден помагал на детето М. за домашните, заплащал и продължава да плаща всички разходи на дома, превеждал суми между 200 лв. и 500 лв. месечно на ищцата по банкова сметка, с които да покрива нуждите на децата. Причината поради която на ••• г. се прибрал в дома им, била тази, че не издържал повече да живее отделен от децата си. Оспорва твърдението, че предизвикал скандал и е разстроил синът им М.. Не е повишавал тон, докато ищцата крещяла истерично, започнала да крещи и на детето М. като настоявала той да тръгне с нея и със заповеден тон му нареждала да си събира багажа. Детето отказало. Тя започнала да го ругае, наричала го „п.“. Детето седнало на леглото и се разплакало. За да успокои напрежението предложил на синът им М. да отиде с нея. Ищцата взела детето К. и си тръгнала, а М. останал при него. Детето било травмирано от поведението на ищцата майката като от тогава го водел на п.. Твърди, че никога не е възпрепятствал контактите между ищцата и детето М., дори ги толерирал, но то категорично отказвало да ходи при нея. След образуване на делото ищцата непрекъснато, звъняла на детето като в разговорите си с него непрекъснато го наричала “п.” и настоявала да се премести при нея. Тя възпрепятствала неговите срещи и разговори с детето К.. Предвид обстоятелството, че поемал всички разходи и консумативи за жилището, в което живеела ищцата с двете им деца докато той живеел отделно, че заплащал уроците по английски език на детето М. в „У.“, че превеждал суми по банковата сметка на ищцата ежемесечно за покриване на нуждите на децата през периода, през който са живели разделени, оспорва иска за издръжка за минало време. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищцата, да предостави упражняването на родителските права по отношение на децата на него и те да живеят с адреса му и да определи разширен режим на лични контакти между майката и децата: всяка първа, втора, трета и четвърта седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00ч. в неделя /с приспиване/, като ги взима от дома му и ги връща пак там; Всяка нечетна година на Коледните празници да бъдат при майката, от 10.00 часа на 24-ти декември до 10.00 часа на 27-ми декември /с приспиване/ и всяка четна година Новогодишните празници от 10 часа на 31 декември до 18 часа на 02 януари; Всяка нечетна година на Великденските празници, съобразно църковния календар, от 10.00 часа па първия ден /Разпети петък/ до 17.00 часа на последния ден с приспиване; един месец през лятото, във време различно от платения му годишен отпуск; На рождения му ден - ••• децата да бъдат с него, а на рождения ден на майката - ••• при майката, независимо от горепосочения режим; През дните на зимната и пролетната ваканции децата да прекарват по равно с всеки един от родителите, като първата половина от тях, то да бъде с него, а втората - с майката; Да осъди ищцата да заплаща на детето М. Х.в Д., с ЕГН-•••••••••• чрез него като баща и законен представител, издръжка в размер на 250 лв., от 01.06.••• г. до настъпване на основание за промяна или прекратяване на издръжката, платима до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска и да заплаща на детето К. Х.в Д., с ЕГН-•••••••••• чрез него като баща и законен представител, издръжка в размер на 230 лв., считано от влизане в сила на решението до настъпване на основание за промяна или прекратяване на издръжката, платима до 5 - то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Претендира ползването на семейното жилище, находящо се в гр.К., •••. Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните съдът приема следното:

Страните сключили граждански брак на ••• г. в гр.К., първи и за двамата /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №•••/••• г./. От заверени копия на 2 бр. удостоверения за раждане е видно, че ищцата Г. К. Д., с ЕГН-•••••••••• и ответникът Х. Г. Д., с ЕГН-•••••••••• са родители на децата М. Х.в Д., с ЕГН-••••••••••, роден на ••• г. и К. Х.в Д., с ЕГН-••••••••••, роден на ••• г. По делото е прието за безспорно, че от ••• страните са разделени, че децата са останали да живеят при ищцата като по настоящем детето К. продължава да живее с нея, а от м.юни ••• г. детето М. живее при ответника.

За родителския капацитет на родителите съдът доби лични и непосредствени впечатления след изслушването им по реда на чл.59, ал.6 от СК като и двамата родители изявяват желание да се грижат за децата.

Според обясненията на майката първите шест месеца след раздялата двете деца са живеели при нея и тя се грижела за тях. Синът им М. редовно се чувал с ответника. През м.06.••• г. детето пожелало да остане при баща си и оттогава настъпила промяна у него. М. станал по-затворен, държал се дръпнато с нея и с другите, отслабнал, не желаел да се среща с нея. Забелязала отдалечаване между двете деца. Сочи, че работното й време е от 08: 00 ч. до 19: 00 часа, че се е случвало да остава на работа след работно време за час- час и половина, нямала близки в гр.К. и основно разчитала на себе си за отглеждане на децата.

Според обясненията на бащата дадени пред съда, след раздялата предоставил семейното жилище за ползване на ищцата и децата. Тъй като тя не го допускала в жилището, помагал на детето М. в подготовката по математика след работа до 19: 00 часа на багажника на колата, тъй като жилището, в което живеел било далеч от училище “е.“, което детето посещавало. През месец юни, когато решил да се прибере в жилището, защото обичал и бил привързан към децата, синът им М. решил да остане при него. Учудил се, че детето М. е отрицателно настроено към майка си. То отказвало, искало да не се чува и вижда с нея, и му споделило, че го е нарекла „п.“, защото останало при него. Завел М. на п.. През цялото лято малкото дете не му било давано да го вижда повече от 3 часа на ден. Сочи, че работи от 07: 20 ч. до 16: 05 часа и в грижите за децата може да разчита на роднините си- брат и родители, които имали жилище в близост до неговото.

Съгласно социален доклад на ДСП-К. от •••.••• г., от раждането на двете деца М. и К., основните грижи за тях са полагани от двамата родители в семейна среда като и двамата родители са участвали пряко в обгрижването и задоволяване потребностите на децата. След фактическата раздялата, майката е поела грижите за детето К., а от ••• г. бащата поел грижите за детето М.. Майката осъществява срещи и телефонни разговори с големия си син М., а бащата осъществява срещи с малкото им дете К., но последното е силно привързано към майка си и трудно заспива без нея. Детето К.- на четири годишна възраст посещава, трета група на ДГ „Е.“ в гр.К.. От м.03.••• г. детето посещава л. в ЛЦ “С.“. То има емоционална връзка с бащата. Детето М., на •••рез учебната •••/••• г. е завършил успешно с отличен успех пети клас на П. “Н.“ в гр.К.. Детето посещава допълнително уроци по английски език в частна езикова школа “е.“ гр.К.. Детето М. споделил, че не желае родителите му да се разделят, но ако е нужно да избира, би предпочел да живее с баща си, тъй като с него се чувства спокоен. По данни на родителите той е своенравно, упорито и изключително комуникативно дете, отговорен и дисциплиниран. Малолетните деца са привързани и към двамата си родители и се чувстват спокойни в тяхно присъствие. При детето К. се наблюдава силна привързаност към майката, но с баща си детето има съхранена емоционална връзка. Родителите поддържат контакти помежду си чрез съобщения по телефон. Съгласно заключението и двамата родители са в добро здравословно състояние, имат сигурна работа и доходи и са в състояние да осигуряват за децата добра среда за тяхното развитие. В интерес на малолетните деца е емоционалната връзка между тях да бъде съхранена и гарантирана чрез съвместно съжителство.

Изслушан по реда на чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето, М. Х.в Д., роден на ••• г., който споделя, че е ученик в • клас на ПП. “Н.“ в гр.К.. Първоначално останал да живее при майка си и малкия си брат на четири години. От месец юни ••• г. живее с баща си, защото не се чувства комфортно с майка си. Споделя, че й е „обиден“ и затова не желае да се вижда и чува с нея. С баща си имал по-приятелски отношения, общи хобита и се чувства по-добре. С брат си не се виждал толкова често, защото не можел да го взема от детската градина поради възрастта си.

По делото е допусната съдебно-п.ична експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно заключението и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет и са в състояние да задоволяват базисните потребности на М. - физиологични, гарантиране на сигурност, емоционална топлота, стимулиране, напътствия, ограничение и правила, чрез които децата усвояват подходящо адаптивно поведение. По отношение на грижите за децата, родителите до голяма степен могат да бъдат взаимно заменяеми, но не и в п.ичен план. Поради това всяко дете има нужда от майчин и бащин модел. Макар и разделени, родителите трябва да си сътрудничат и да отправят еднопосочни послания към детето, за да бъдат защитени неговите интереси и правото му за свободно общуване и с двамата. Връзката на детето М. с майка му не е напълно прекъсната, но е негативно повлияна. Поведението му не е израз на отхвърляне, а на обида. Чувствата му към нея са противоречиви и на поведенческо ниво вече е започнал да отказва контакти с нея. На невербално ниво, когато майка се опитва да го прегърне и целуне, от негова страна се наблюдава напрежение, обида и отдръпване. Раздялата на родителите е сериозна психотравма за децата. Влошените взаимоотношения между родителите неизбежно рефлектират върху психиката на детето и го превръщат в заложник. Когато родителите не решават зряло конфликтите си, както е в конкретния случай, и поставят детето си в ситуация на избор, у него се формира Конфликт на лоялност. В конкретния случай, конфликтът е по отношение на родителя, при който М. живее (бащата). Съзнателно или не родителите пренасят върху него личните си проблеми, а детето не трябва да бъде емоционална упора на никой от тях. Няма данни за изразено негативно отношение на бащата към майката и за съзнателно програмиране и манипулиране от страна на бащата, с цел да елиминира майката от живота на детето М.. Отношението на М. към майката е не е израз на отхвърляне, а на обида, огорчение и оскърбление. Отношенията между М. и баща му са отношения на доверие, чувство на стабилност, сигурност и устойчива положителна привързаност. Детето М. не показва чувство на вина или страх и спокойно изразява желанието да живее при баща си. Вещото лице пояснява, че ако се определи детето да живее при другия родител и това се извърши рязко и насилствено, ще се прояви съпротива и протест у него, но каквото и да се извършва спрямо него трябва да бъде постепенно и детето да бъде подкрепено и от двамата родители. Много е важна връзката на двамата родители и как ще подходят. Детето е достатъчно голямо, с добър интелектуален потенциал и може да му се обясняват връзките и взаимоотношенията на родителите. Не е добре децата да бъдат разделени, но това може да се избегне ако родителите предоставят такъв защитен терен, на който децата да се виждат и да прекарват дълго време заедно, но ако бъдат разделени задължително връзката между децата трябва да се подкрепя. Детето не отхвърля майката, по-скоро е обидено и там трябва да се извърши евентуално медиаторска работа или фамилна терапия, за да се преодолеят нещата, защото ако това продължи много дълго има опасност да се роди синдрома на родителско отчуждение.

По делото са приети заверени копия на фискален бон с квитанция от ••••• г., разписка №•••.••• г., копия от 6 месечни извлечения по разплащателна сметка с титуляр Х. Г. Д. в „Б.“ АД към: •••••• г., 31.01.••• г., 28.02.••• г., 31.03.••• г., 28.04.••• г. и 31.05.••• г. и извлечение от ел.дневник за оценки на детето М. Д.. Видно от удостоверение №•••• г. средно месечният брутен доход на ищцата е в размер на 2200.83 лв., а видно от служебна бележка изх. №••••••.••• г. средно месечният брутен доход на ответника е 3307.86 лв.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез изслушване свидетелите на ищцата- Д.С. И. и В.Н.Н., както и водените от ответника свидетели- В. К. Д. и Н.Т.К.

Съгласно показанията на свидетелят Д.С. И., през последните години, когато се налагало по проект, по който работят да се остава след работа ищцата не винаги казвала, че може да приеме задачата и искала време, за да каже дали ще може да я свърши и да остане след работа. Като пряк ръководител попитала ищцата дали семейният й живот е причината и има ли проблем със съпруга си. Колегите им споделяли за случаи, в които Х. Д. звънял за да провери дали са в офиса. Не рядко се случвало Х. Д. да чака Г. на тръгване от работа и виждала притеснение у нея- била припряна. Ищцата й споделила за ревност от съпруга й, за събуждания през нощта, с разпити от негова страна къде е била. В последните години на фирмени събития Г. присъствала на официалната част и след това си тръгвала като казвала, че е за да не бъдат децата сами през нощта. По време на работа се случвало нееднократно тя да звъни на детето си М., за да провери как е, молела да прекъснат работата за да провери оценките на детето в приложението на телефона си, като последния път се притеснила, тъй като имало недобра оценка за поведението му. Преди детето М. било усмихнато и лъчезарно дете, а когато го видяла предният път той не я поздравил, отишъл при баща си и това й направило впечатление. В последните 2-3 години детето К. около 10- тина пъти бил във фирмата тъй като Г. го вземала и се връщала за да си свърши работата. К. имал проблем с ••• и коментирала с Г. да го запише на л.. В определени периоди ищцата често оставала до по-късно на работа. В последните 10 месеца нямали проекти, по които да се налагало да остават. Закъсняването било час, два, в някои случаи и три часа по-късно след работното време. Налагало се служителите да ходят на работа и събота и неделя. Когато това се е налагало и децата били здрави знаела, че Х. Д. се е грижел за тях, докато Г. била на работа в тези извънредни ситуации.

В показанията си свидетел В.Н.Н.- съжителстваща с брата на ищцата сочи, че през последните две години в отношенията между страните имало „неспокойствие на двамата“. Когато били с тях ответникът с остри изрази казвал, че трябва да е по-бърза, когато трябвало да излизат на разходка с децата и Г. ги оправяла, пришпорвал я, правел й забележки. Жилището на страните винаги било добре почистено и подредено, децата винаги били с изгладени дрехи, било сготвено, топло и уютно. Г. Д. и се оплаквала затова, че ответникът доста често я притискал, защото доста често работела до по- късно, че ходел на работното й място да я проверява, че бил доста истеричен и когато консумирал алкохол правел скандали за минали неща и се заяждал с нея и никога не уважавал нейното мнение включително и когато били гр.Г. при тях. В началото на ••• г., по време на пролетната ваканция Г. отишла с децата в гр.Г. и отседнала в жилището на майка си. Стояла от петък до неделя. Х. Д. отишъл в гр.Г. и тя се прибрала. Споделила й, че са имали скандал и се скарали, че била много афектирана, стресирана и притеснена. През м.юни ••• г. ищцата отново отишла в гр.Г. с много повече багаж и само с малкото дете К. като им казала, че детето М. отказал да отиде. Тогава дошли в гр.К. за да й помогнат с багажа, М. искал да остане при баща си. Ищцата споделила, че с ответника не се разбирали и имат конфликт, че решението е взела сама, тъй като се скарали, защото Х. Д. ходил да я проверява на работа, твърдял, че не била на работа, а тя била. Ищцата живеела на квартира в К.. Когато живеели заедно с ответника детето К. имал говорен дефект и Г. искала да запишат детето на частен л., а Х. й казвал, че л.ът в детската градина е достатъчен. Когато се разделили детето К. започнало да ходи на частен л.. Детето М. имало голяма промяна в поведението откакто останал само при баща си-държал се студено, имал забележки в училище, понижил успеха си.

Съгласно показанията на свидетелят Н.Т.К.през последните 2-3 години виждал ответника да прибира децата в късния следобед от училище. При разговор Х. Д. му споделил, че Г. Д. била много ангажирана, което налагало да се грижи за двете деца, че готвел за семейството, че прекалено често закъснявала от работа и той имал съмнения, че тя има връзка с друг мъж поради нейните закъснения, които са били необяснени.

В показанията си свидетелят В. К. Д. сочи, че от май месец ••• г. живее в гр.С., но преди това често посещавала семейното жилище на страните. Виждала, че и двамата се грижат за дома и децата. Г. се прибирала по-късно от работа и ответникът редовно водел и взимал децата от училище. От Х. Д. разбрала, че той и детето М. отишли до работното място на ищцата, която му казала, че е там и не може да излезе, но не била там. Ответникът се изнесъл от семейното жилище, за да живеят в него ищцата и децата. Той помагал на сина си М. в решаването на задачите. Малкото дете е при майка си, а големият е при баща си. Бащата виждал малкото дете веднъж на две седмици. М. търсел брат си, искал да се съберат тримата, за да се видят. Една вечер била в дома на Х. Д. заедно с него били двете деца К. и М. и видяла как малкият се разплакал и не искал да си ходи. Присъствала на случай, когато бащата убеждавал детето М. да отиде при майка си. Г. Д. и споделила, че „преляла чашата“ и че вече не обичала ответника, че бил ревнив. Ответникът бил по- енергичен и по-инициативен, по-експресивен, а ищцата по-спокойната, по- обрана и по-търпелива. Последните две години Х. и М. й споделили, че ищцата била избухлива и нервна.

Съдът възприема онази част от показанията на свидетелите, в която се съдържат данни за отношенията между страните, основани на непосредствени лични впечатления, непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.

Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателствата и доводите на страните съдът намира брака за дълбоко и непоправимо разстроен. Макар през по-голямата част от брачното съжителство съпрузите да са живели в общи грижи за децата и семейството, то те не могли да преодолеят различията в характерите и вижданията си за брака. Компромисите, които първоначално всеки правел със себе си и не оценяването им от другия, стремежът за доминиране и липсата на доверие, и неудовлетвореността от отношението на партньора системно разрушавали емоционалната връзка между съпрузите, но те за запазване авторитета на семейството пред обществото и комфорта на децата създавали привидна стабилност. Установи се, че от връщането на ищцата на работа след приключване на отпуска по майчинство с малкото дете, отношенията се изострили и влошили. Ищцата често останала във фирмата след работно време, а понякога работела и в почивните дни по работни проекти и задания, което ангажирало допълнително ответника в грижата за домакинството и децата. Той понякога звънял във фирмата за да провери дали тя е на работа, понякога я чакал пред офиса, изразявал съмненията си за наличие на извънбрачна връзка, което довело до трудното им общуване, спорове и конфликти, в които страните не намирали общо решение, а липсата и на интимни отношения между тях довело до ревността на ответника и незачитане авторитета на ищцата, до отчужденост между тях и срив на брачната връзка в началото на ••• г., когато ищцата напуснала семейното жилище и заедно с двете деца отишла при родителите си в гр.Г.. Ответникът освободил семейното жилище през м.04.••• г., в което ищцата се върнала с децата, а той се преместил в жилището на родителите си. Повече от шест месеца съпрузите са във фактическа раздяла. Те имат различни приоритети, не полагат общи грижи за семейството, нямат общо домакинство и общ семеен бюджет. Между тях няма доверие и разбирателството, липсват взаимно уважение, обич и грижа един към друг, както и желание за съвместен живот поради което бракът е формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид и следва да бъде прекратен.

Съдът намира, че това състояние на брачните отношения се дължи на поведението и на двамата съпрузи, защото всеки от тях е допринесъл за разстройството на брака и прекъсването на брачния съюз като не е положил необходимите усилия и не е направил важните за партньора компромиси и действия за засвидетелстването на уважение и разколебаване на недоверието, необходими за преодоляване кризата в брака, а в последствие и за прекратяване на фактическата раздяла.

По иска с правно основание чл.59, ал.2 от СК: Не е спорно, а и от доказателствата се установява, че от м.04.••• г. до началото на м.06.••• г. преките, ежедневни грижи за децата са полагани от ищцата. Ответникът осъществявал контакти с тях, но преимуществено с детето М., на което помагал по математика. Ищцата не допускала ответника в жилището и срещите му с детето М. се осъществявали навън. На •.••• г. ответникът се върнал в семейното жилище като детето М. останало да живее при него, а ищцата се преместила с детето К. в жилище под наем. Оттогава децата живеят разделно.

В чл.59, ал.4 от СК са изброени критериите, спрямо които съдът преценява на кого да възложи упражняването на родителските права - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможност за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности, като изброяването е примерно, а не изчерпателно. Такова е изброяването и в ППВС №1/1974 г., тъй като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Изброените в ППВС №1/1974 г. обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето като съдът следва да следи служебно за най-добрия интерес на детето, като в този смисъл се преценяват всички относими обстоятелства при произнасяне относно родителските права. В случая и двамата родители заявяват желание и са мотивирани да отглеждат, да се грижат и възпитават двете деца- К. понастоящем на • и М.- на •. От събраните по делото доказателства се установява, че и двамата родители притежават необходимите качества, битови условия и морален облик да отглеждат децата. И двамата родители са професионално ангажирани и проявяват родителска отговорност към образованието на децата, но и двамата родители проявяват липса на осъзнато разграничаване на ролята “партньор“ от ролята “родител“, което от една страна възпрепятства ефективната комуникация между тях, а от друга страна поставят децата, особено по-голямото дете М. в заложници на техните отношения. По начина, по който ищцата вербално е общувала с детето М. е пренесла негативното си отношение към бащата върху детето, а с това, че ответникът не е обяснявал на М., че това нейно поведение не е насочено към детето, а към него, той съзнателно или не е проявявал своята неприязън към ищцата. С това си поведение двамата родители демонстрират дефицит на родителски капацитет и носят отговорност за психоемоционалните страдания на децата, особено на детето М., което е на възраст близка до пуберитетната и се нуждае от помощта на всеки един от тях, за да преодолее настъпилите промени в живота му. Следва да се посочи, че децата, особено малолетните, следват модела и примера на родителите, а не думите им, затова от съществена важност за децата са както подходът към тях, така и получаването на подкрепа и сигурност за да изграждат умения сами да се справят с трудностите. Семейната криза, раздялата, периодичните макар за сравнително кратко време пребивавания на ищцата с децата при роднините й в гр.Г., неспособността на родителите да надскочат собствените си личностни несъответствия и в тази връзка поведението им, е поставило малолетния М. в ситуация на избор, в резултат на който у детето се е формирал конфликт на лоялност към бащата, при когото е останало да живее. Децата са привързани и към двамата родители. Съдът намира за укоримо поведението на страните, тъй като никой от тях не е направил необходимото двете деца да осъществяват възможно най-често контакти помежду си, но въпреки това, връзката между децата не е прекъсната. Те са от един и същи пол и на възраст, в която близостта между тях трябва да се развива като се стимулират чувствата на привързаност и взаимопомощ между децата за да се справят с новата ситуация в семейството като това е необходимо за психичното здраве, емоционалното състояние и израстване на всяко от тях. Затова съдът намира, че в интерес на децата е да живеят заедно като в този смисъл е социалният доклад и становището на вещото лице по СПЕ, както и претенцията на всяка една от страните за упражняване на родителските права върху двете деца. Малолетното дете К. се отглежда от майката и е силно привързано към нея особено след раздялата на родителите. То е на ниска възраст, нуждае се от грижи, които на този етап от неговото развитие ищцата е по пригодна да осигури. По настояване на майката детето посещава допълнително и л., свикнало е с ежедневното й присъствие и внимание, поради което и всяка промяна към настоящия момент на стериотипа му на живота би се отразила негативно на емоционалното му състояние. В ежедневието детето е свикнало и с присъствието на по-големият си брат М., с усещане за заедност и затова емоционално преживява раздялата с него. Малолетният М. е изразил желание да живее при бащата. Не се установява родителско отчуждаване на детето спрямо майката. Неговото отношението към нея е амбивалентно, но то не е индикатор за липса на привързаност, а израз на противоречиви чувства и преживявания на детето, на конфликт и съпротива срещу настъпилата промяна на семейната структура след раздялата и тревогата му за коренна промяна на обичайната за него среда. Следва да се посочи, че желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда.

Техните становища и искания, както и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание и се вземат предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. В тази връзка следва да се има предвид, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, тъй като право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. Поведението на родителите и останалите причини, които са довели до категорично нежелание у детето да живее с единия родител, имат важно, но не решаващо значение при преценката за упражняването на родителските права и на лични контакти. / в т.см. решение №243/8.07.2014 г. по гр.д.№7289/2013 г. на ВКС, IV г., решение №207/24.07.2013 г. по гр.д.№911/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение №500298/14.07.••• г. по гр.д.№3402/••• г. на ВКС, IV г.о./. Съгласно задължителните указания, дадени в ППВС №1/74 г., раздел III, по правило децата следва да се отглеждат заедно, а разделянето им е допустимо само поради важни причини, като например голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и т.н. Прието също е, че всички деца следва да живеят при този родител, на когото са предоставени родителските права, като дори съдебна спогодба на родителите за разделяне на децата е недопустима. В случая доказателствата по делото не установяват важни причини от рода на посочените в Постановлението, затова съдът като взе предвид гореизложеното, възрастта на децата, техния пол, както и липсата на важни обстоятелства, които налагат да живеят разделени намира, че родителските права по отношение и на двете деца следва да се предоставят на майката.

Иманентна черта на упражняването на родителските права спрямо детето от единия родител е режима на лични контакти с другия родител. Съгласно чл.124, ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено, психическо и социално. Поддържането на лични отношения с родителя, при когото детето не живее е важен момент в развитието му, защото позволява то да се осъществи при условия, близки до нормалните - при грижите и на двамата родители. Затова, поддържането на лични отношения с бащата е жизнено необходимо за малолетните деца с оглед, както на правилното им социално и психическо развитие, така и за създаване на възможност чрез общуването, те да съхранят и развиват чувството си на обич, привързаност, доверие и пълноценност към него. Предвид изложеното съдът намира, че между бащата и децата К. и М. следва да бъде определен разширен режим на лични контакти, който да се осъществява както следва: Всяка първа и трета седмица от месеца, от 17: 30 часа в петък до 18: 00 часа в неделя, с преспиване, а когато месецът има пета седмица, от 17: 30 ч. в петък на тази седмицата до 18: 00 ч. в неделя, с приспиване; Всяка нечетна година на коледните празници, от 09: 00 часа на 24-ти декември до 19: 00 часа на 27-ми декември, с приспиване; Всяка четна година на новогодишните празници, от 09: 00 часа на 31 декември до 18: 00 часа на 01 януари; Всяка нечетна година на великденските празници, съобразно църковния календар, от 09: 00 часа на първия ден /Разпети петък/ до 18: 00 часа на последния ден, с приспиване; един месец през лятната ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, която до 15 юни на текущата година трябва да уведоми писмено бащата за времето на платения й годишен отпуск. За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема и връща децата в дома на майката. Така определения режим на лични отношения подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на децата или при изменение на обстоятелствата.

Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и доходите им / арг. чл.143, ал.2 от СК / като минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от минималната работна заплата за страната, която за ••• г. е 780 лв. Ищцата претендира издръжка на децата М. и К. от ••• г. до ••• г. т.е. за минало време и месечна издръжка от подаване на исковата молба-•••• г. От фактическата раздялата на родителите през м.04.••• г., към датата подаване на исковата молба и след това, ищцата полага преките и ежедневни грижи за детето К., а по отношение на детето М. тя е полагала тези грижи до ••• г., от която дата то живее при ответника, който осъществява преките ежедневни грижи за него. По делото са представени месечни извлечения по разплащателна сметка за януари, февруари, март и април ••• г., съгласно които ответникът е нареждал парични преводи по сметка на ищцата за битови нужди. Доколкото съпрузите са живели в едно домакинство до м.04.••• г., когато в семейното жилище е останала да живее ищцата с двете деца, то превода на 200 лв. предвид основанието на операцията следва да се приеме, че сумата е за покриване консумативните разходи за домакинството й. Ответникът не е ангажирал доказателства да е участвал в ежемесечната издръжка на децата до м.06.••• г. Средно месечните доходи на родителите са над средната работна заплата за страната за ••• г., като доходът на ответника е по-висок от този на ищцата, поради което той е следвало да участва с по-голяма сума в издръжката на всяко дете. Предвид характера на задължението, предвидената с чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка, която се присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи, възрастта и нуждите на децата, доходите на родителите и размерът на претенцията съдът намира, че за времето от ••• г. до ••• г. ответникът следва да заплати чрез ищцата като майка и законна представителка издръжка за минало време на детето К. в размер на 552 лв. и считано от •••• г. месечна издръжка на малолетния К. в размер на 230 лв. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума, а на малолетния М. от ••• г. до ••• г. издръжка за минало време в размер на 542 лв. и месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума. Претенцията за издръжка за минало време в частта над уважената обща сума от 1094 лв. до претендираната обща сума 2880 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните. Когато страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен дори и служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище- арг.чл.56, ал.1, изр.второ от СК. В настоящия случай страните имат две малолетни деца. Съгласно §1 от СК семейно жилище по смисъла на СК е жилището, находящо се в гр.К., •••, в което от ••• г. живее ответникът заедно с детето М.. Като съобрази интересите на малолетните деца и обстоятелството, че родителските права спрямо двете деца се предоставят на ищцата, съдът намира, че ползването на семейното жилище в гр.К., ••• следва да бъде предоставено на нея при условията на чл.56, ал.2 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“, т.е. законодателят е предоставил възможността на съпругът, който при сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия. В случая при сключване на брака ищцата е приела фамилното име на ответника и с оглед претенцията й, след прекратяване на брака тя следва да носи предбрачното фамилно име Ф.. Съгласно чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК когато и двамата съпрузи за виновни или недобросъвестни разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили.

Ищцата следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. 25 лв. окончателна държавна такса.

Ответникът следва заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. 25 лв. окончателна държавна такса и на основание чл.78, ал.6 от ГПК 731.96 лв. държавна такса за постановените издръжки.

Водим от гореизложеното съдът