Решение № 12561 от 14.11.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1120/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по молба/жалба от С. Г. С., [ЕГН], срещу Решение № Р-ЦУ-30-98/29.04.2025г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП).

Наведените основания за оспорване са незаконосъобразност на оспореният акт, допуснати съществени процесуални нарушения и за противоречие на обжалвания акт с материалноправните разпоредби и целта на закона. Жалбоподателят изтъква, че Решението не е съобразено с изискванията на ЗДОИ, тъй като с него се отказва предоставяне на поискани информация и документи, за които органът не твърди да не са налични при него, да представляват класифицирана информация или друга защитена тайна, да не е налице превес на обществен интерес за тяхно предоставяне при отказ на трето лице за предоставянето им или информацията да му е била предоставена в предходните 6 месеца. Сочи, че Решението не е съобразено с изискванията на членове 32, 33, 37 и 38 от ЗДОИ и точка 6, предложения две, три и четири от параграф 1 на неговите Допълнителни разпоредби. По отношение на отказа да му бъде предоставен документ, в който се определя формат на записа по електронен път по чл. 99, ал. 2 ДОПК, изтъква, че в решението не е изрично заявено наличие или липса на заповед или друг документ на Изпълнителния директор на НАП или на друго длъжностно лице за утвърждаване на електронните формати на декларациите или за право на служител. Оспорва отказа по отношение на предоставянето на Инструкция по чл.23, точка 2 от ЗНАП или друг документ, който да регламентира реда за обмена на информация между НАП, НОИ и НЗОК само относно осигурителните права на лицата и размерите на техните осигурителни вноски. Изтъква, че не му е предоставена инструкция, издадена с това правно основание или друг документ с посочения предмет. В Решението е заявено, че Изпълнителният директор на НАП разполага с екземпляр на две инструкции с посочения предмет и в две техни редакции, но в Решението не е изрично заявено, дали която и да е от тези инструкции, налични при Изпълнителен директор на НАП, е издадена с посоченото правно основание. Сочи, че не му е предоставена и информация за броевете на „Държавен вестник“, в които са обнародвани Инструкция по чл.23, точка 2 от ЗНАП или друг документ, който да регламентира реда за обмена на информация между НАП, НОИ и НЗОК само относно осигурителните права на лицата и размерите на техните осигурителни вноски. Оспорва отказа на Изпълнителен директор на НАП да му предостави, чрез изпращането им на електронен адрес, ако не са обнародвани, на заповед или друг документ, издаден от него или от друго длъжностно лице в Национална агенция по приходите, в който са определени формат на записа по електронен път, по чл. 99, ал.2 ДОПК на: годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ; декларация за тримесечни авансови данъчни задължения по ЗДДФЛ; декларация образец 1 за месечни осигурителни вноски; декларация образец 6 за окончателни годишни осигурителни вноски и право на служител, приемащ декларация да откаже нейно приемане при установено от него несъответствие в декларация, подписана от нейния подател и съдържаща данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 ДОПК, във вр. с чл. 81, ал. 5 ДОПК, поради деклариране на част от данните на ред в декларацията, различен от утвърдения. Сочи, че оспорва отказа на Изпълнителния директор на НАП да му предостави документа/документите, с който Национална агенция по приходите е изпълнила препоръката по точка 2 от „Одитен доклад № 0400100815 за извършен одит за съответствие при администрирането на приходите на задължителните здравноосигурителни вноски и осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване от Национална агенция за приходите за 2014 г.“, приет с Решение № 005 от 19 януари 2017г. на Сметната палата. Моли за отмяна на Решението и връщане на преписката на Изпълнителния директор на НАП със задължително указание да се произнесе по точки от 1.2 до 6 от заявление за достъп до обществена информация, заведено в Централно управление на НАП с регистрационен номер 54-30-3114 от 07.04.2025г., като за всяка поискана информация и документ заяви изрично дали я предоставя или отказва да предостави на посочения от заявителя електронен адрес. В депозирани писмени бележки оспорващият чрез процесуалния си представител – адв. П. И. – ВАК развива подробни доводи в подкрепа на изложените съображения в жалбата.

В съдебно заседание пред АдмС-Варна, оспорващият се явява лично и чрез проц. представител, аргументира допустимостта и основателността на жалбата. Моли за нейното уважаване и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – Изпълнителен директор на НАП, представляван от гл.юриск. Н. Н. А., в писмен отговор с.д. №12986/01.08.2025г. релевира подробни доводи в подкрепа на тезата за недопустимост на жалбата поради просрочие, а в условията на евентуалност за неоснователност и необоснованост на същата. В открито съдебно заседание ответникът, представляван от гл.юриск. М. А.-С., оспорва жалбата като недопустима, а в условията на евентуалност като неоснователна и недоказана с мотиви, посочени в подадения писмен отговор. Сочи, че жалбата е просрочена, с оглед на което прави искане за оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството, а в условията на евентуалност моли за потвърждаване на Решението на Изпълнителният директор на НАП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление за достъп до обществена информация с рег. №54-30-3114 от 07.04.2025 г. по описа на Централно управление на НАП, подадено до Изпълнителния директор на НАП е отправено е искане за предоставяне на следната налична информация в НАП:

„ 1. Заповед или друг документ на Изпълнителен директор на Национална агенция по приходите или на друго длъжностно лице в Национална агенция по приходите, в който са определени:

1.1. Ред за обработване, съхраняване и унищожаване ред на данъчна и на осигурителна информация, определен по делегацията на чл. 72, ал. 2 от ДОПК;

1.2. формат на записа по електронен път по чл. 99, ал.2 от ДОПК на:

1.2.1. годишна данъчна декларация по ЗДДФ;

1.2.2. декларация за тримесечни авансови данъчни задължения по ЗДДФЛ;

1.2.3. декларация образец 1 за месечни осигурителни вноски и 1.2.4. декларация образец 6 за окончателни годишни осигурителни вноски;

1.2.5. Право на служител, приемащ декларация да откаже нейно приемане при установено от него несъответствие в декларация, подписана от нейния подател и съдържаща данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 от ДОПК, във вр. с чл. 81, ал. 5 от ДОПК, поради деклариране на част от данните на ред в декларацията, различен от утвърдения;

1.2.5. Право на служител, приемащ декларация да откаже да изпрати в НОИ и в НЗОК данни от декларация, подписана от нейния подател и съдържаща данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 от ДОПК, във вр. с чл. 81, ал. 5 от ДОПК, поради деклариране на част от данните на ред в декларацията, различен от утвърдения и.

2. Инструкция по чл. 23, т. 2 от ЗНАП или друг документ, който да регламентира реда за обмена на информация между НАП, НОИ и НЗОК само относно осигурителните права на лицата и размерите на техните осигурителни вноски.

3. При посочване на документите по предните точки и подточки, да се посочи броят „Държавен вестник", в който е обнародван документа по всяка от тях.

4. В случай, че документите по точка 1 и нейните подточки не са обнародвани, да ги предоставят по електронен път на посочения от заявителя електронен адрес.

5. Да предоставят на заявителя документа/документите, с който Национална агенция за приходите е изпълнила препоръката по точка 2 от „Одитен доклад № 0400 1008 15 за извършен одит за съответствие при администрирането на приходите на задължителните здравноосигурителни вноски и осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване от Национална агенция за приходите за 2014 г.“, приет с Решение № 005 от 19 януари 2017 г. на Сметната палата.

6. Да предоставят документа за изпълнение на препоръката от Одитния доклад по електронен път на посочения електронен адрес.

7. Да предоставят данни за документите по точки от 1 до 4 включително, действащи през периода:

7.1. от 1 януари 2017г. до 31 декември 2024 г. и 7.2. от 1 януари 2025г. до 7 април 2025 г." Въз основа на извършена задълбочена експертна преценка от длъжностни лица на НАП по отношение на отправеното искане за предоставяне на информация, е установена необходимостта от допълнително време за подготовка на исканата информация и с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗДОИ, срокът за произнасяне е удължен до 02.05.2025 г., за което заявителят е уведомен с писмо на изпълнителния директор на НАП с изх. №54- 30-3114#2 от 14.04.2025 г. и същото е изпратено на посочения от заявителя ел. адрес: [електронна поща].

С Решение №Р-ЦУ-30-98 от 29.04.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП е предоставена исканата от заявителя информация по всяка една от посочените точки, като Решението е изпратено на 29.04.2025 г. на горецитирания електронен адрес на заявителя и с анонимизирани данни е публикувано в рубриката „Прозрачно управление“ на официалната интернет страница на НАП - https: //nra.bg/wps/portal/nra/za-nap/Prozrachno-upravlenie/zaqavlenia-i-otgogvori-po-ZDOI.

С молба с рег. №54-30-3831 от 02.05.2025 г. от С. Г. С. е поискано от Изпълнителния директор на НАП да му бъдат предоставени липсващи документи, които не са били предоставени с Решение №РЦУ-30-98 от 29.04.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП. В диспозитива на молбата е поискано от съдия да се отмени Решение №Р-ЦУ-30-98 от 29.04.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП, като преписката се върне на органа за предоставяне на исканите информации за данни и документи. Във връзка с молба от С. Г. С., с рег. №54-30-3831 от 02.05.2025 г. относно Решение №РЦУ-30-98 от 29.04.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, е издаден отговор рег. №54-30-3831#12.05.2025г., в който изпълнителният директор на НАП констатира, че поради големия обем и широк обхват на исканата информация, която изисква специална професионална компетентност, в г-н С. са възникнали голям брой допълнителни въпроси, които са извън предмета на производството по ЗДОИ, което е приключило с издаденото решение. Предвид това и с оглед на обстоятелството, че всеки гражданин има право на административно обслужване от страна на НАП, в рамките на нейните законоустановени функции и правомощия, на жалбоподателя е отговорено, че на осн. чл. 3, ал. 1 от ЗНАП може да се обърне за съдействие, към експертите на Териториална дирекция на НАП Варна и към експертите от ЦУ на НАП в гр. София, с цел да му бъдат дадени необходимите допълнителни разяснения по всеки един от тематичните въпроси (л.119 от делото).

В изпълнение на Решение №РЦУ-30-98 от 29.04.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, на 05.05.2025 г. длъжностно лице от ЦУ на НАП с месторабота в Териториална дирекция на НАП Варна изпраща покана на електронния адрес на С. С. да извърши преглед на място в сградата на Териториална дирекция на НАП Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „8-ми Приморски полк“ №128 на глава V „Съхраняване, използване, архивиране и унищожаване на електронни документи и документи на хартиен носител в НАП“, вкл. данъчна и осигурителна информация, съгласно легалната дефиниция на чл. 72, ал. 1 от ДОПК от „Вътрешни правила за оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в Националната агенция за приходите", утвърдени със Заповед №ЗЦУ-30-160 от 06.02.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, след което да му бъдат предоставени копия на хартиен и електронен носител. В отговор С. заявява, че желае по електронен път да получи глава V „Съхраняване, използване, архивиране и унищожаване на електронни документи и документи на хартиен носител в НАП“, предвид което същата му е изпратена на същия ден 05.05.2025 г. на посочения от него електронен адрес ( л.125-128 от делото).

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Оспореният акт – Решение № Р-ЦУ-30-98/29.04.2025г. на Изпълнителния директор на НАП е изпратен до заявителя на 29.04.2025 г., в който ден според изрично заявеното от него в с.з от 15.10.2025г. е и получен от него. Жалбата с рег. №54-30-3831 е подадена на 02.05.2025 г., видно от посочения на л. 85 гръб от делото петитум и е безспорно, че е в законоустановения 14-дневен срок, поради което възражението на ответника за просрочването й не може да бъде споделено. За оспорващия е налице правен интерес от оспорване на акта, тъй като решението е постановено по негово заявление.

Разгледана по същество, след проверка на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 146 АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Правото да се търси и получава информация е изрично разписано в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената информация бива официална – информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 ЗДОИ) и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 ЗДОИ). Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на този закон, като законът предвижда ограничение – когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи – чл. 13, ал. 2 ЗДОИ.

Законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация в случаите по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация - когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.

Анализът на разпоредбата показва, че изключение от посоченото правило е допустимо само в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т. 6 ДР ЗДОИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДОИ достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. В настоящия случай ответникът е сезиран със заявление в писмена форма, съдържащо изискуемите реквизити по чл. 25, ал. 1, т. 1-4 ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, като органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Предвидена е възможност за удължаване на срока по чл. 28, ал. 1 в изчерпателно посочени от закона хипотези – при необходимост от уточняване предмета на исканата обществена информация, когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка, както и в случаите, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. В случай, че органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща заявлението, като уведомява за това заявителя, като посочва наименованието и адреса на съответния орган или юридическо лице. Уведомяване на заявителя в 14-дневен срок органът дължи и в случаите, в които не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение (чл. 32 и чл. 33 ЗДОИ). Във всички останали случаи органът дължи произнасяне по подаденото до него заявление в сроковете, по реда и начина, посочени в закона – чл. 34 и чл. 38 ЗДОИ.

В случая исканата от оспорващия информация има характер на обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ - информацията е свързана с обществения живот и може да послужи за съставяне на мнение относно дейността на НАП.

Оспореното Решение е издадено от компетентен орган съгласно Заповед № ЗЦУ - 1258/05.10.2017 г. на изпълнителния директор на НАП, в качеството му на задължен субект по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗДОИ, вр. чл. 2 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/.

В конкретния случай Решението съдържа изискуемите реквизити, издадено е в предвидената от чл. 28, ал. 2, вр. чл. 34 ЗДОИ форма, съответно не се установява нарушение на изискването за форма на административния акт, което да обоснове отмяната му. Не се установяват и нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание. Същото е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

Според настоящия съдебен състав, на заявителят е предоставена изцяло необходимата информация с оглед собствените му права и съответно задължения относно данъци и осигуровки, както и относно административното обслужване на гражданите и юридическите лица, респ. желанието му да си създаде представа за дейността на НАП като публичен субект. На заявителя са предоставени съобразно искането му и всички съществуващи и налични документи, описани в Заявлението, т.е. е предоставен изцяло и достъп до информацията, която представлява обществена такава по определението на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, а именно, информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и която дава възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, в какъвто смисъл сочи той, че се състои правният му интерес.

Съдът намира за неоснователни посочените в жалбата оспорвания по т. 1.2.1. до т. 1.2.4 от Решението. На основание чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗДОИ, на заявителя е предоставен достъп до търсената от него обществена информация, относно формата на записа по електронен път по чл. 99, ал. 2 ДОПК на годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ; декларация за тримесечни авансови данъчни задължения по ЗДДФЛ; декларация образец 1 за месечни осигурителни вноски и декларация образец 6 за окончателни годишни осигурителни вноски, чрез предоставяне на конкретните линкове за достъп в Портала за електронни услуги на НАП, находящ се на официалната интернет страница на НАП: nra@nap.bg. Изрично е посочено, че на линк: login-portal.nra.bg/auth/login за данъчна 2024 година е достъпен електронният формат на ГДД по ЗДДФЛ като бланка за попълване и подаване и е достъпна на бутон „Подаване“ и за предходни години: на бутон „Подаване за минали години“. Идентично по отношение на Декларация за дължимите данъци /чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО/ е посочено, че е достъпна на официалната интернет страница на НАП на линк: https: //portal.nra.bg/details/dec-tax-55-1 за 2025 година: на бутон „Попълване“ и за предходни години: на бутон „Подаване за минали години“. Структурата и формата на файловете за подаване на данни в електронен вид за Декларация обр.1 и Декларация обр. 6 са утвърдени от изпълнителния директор на НАП и са публикувани на официалната интернет страницата на НАП на линк: https: //nra.bg/wps/portal/nra/Programni-produkti/Programni-produkti-za-obhvashtane0-nadanni-ot-deklaracii-ob1-ob3-ob6. Поради горното в тази му част оспореното решение няма характер на отказ за предоставяне на обществена информация и жалбата против него в тази му част е лишена от основание.

Относно поставения въпрос от заявителя за правата на служителите на НАП, приемащи декларации, да откажат приемането им при установени несъответствия, на същия е отговорено по т.1.2.5 в Решение №Р-ЦУ-30-98 от 29.04.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП, че нормативните основания за отказ за приемане на декларации са изчерпателно регламентирани в чл. 99, ал. 5 ДОПК за подавани на хартиен носител декларации, съответно в чл. 101, ал. 4 ДОПК, когато са на технически носител и чл. 102, ал. 3 от кодекса, когато се подават по електронен път. Следователно в тази му част оспореното Решение се явява постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

По поддържаното оспорване на Решението по т. 2 относно обменът на информация между НАП, НОИ и НЗОК и съществува ли изрична Инструкция или друг документ, който регулира тази материя, ответният орган изрично в мотивите на Решението е посочил, че НАП няма такъв акт/актове, съобразно посочения от заявителя предмет и обхват, но има други действащи актове, които са с голям обем и които регламентират взаимодействието и обмена на информация между НАП, НОИ и НЗОК, поради което с цел заявителят да си състави мнение за дейността на НАП, като задължен по ЗДОИ субект, следва да предостави подробна, обобщена информация относно основния предмет и съдържанието на тези инструкции. Изводът на ответния орган, че исканата информация не съществува е достатъчно ясен и конкретен. Следователно тъй като жалбоподателят в хипотезата на чл. 33 ЗДОИ, е уведомен, че НАП не разполага с искания от него акт, неоснователно се релевира с жалбата липса на предоставена информация по чл. 23, т. 2 ЗНАП. Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно утвърдената съдебна практика по приложение на ЗДОИ, същият регламентира достъпа до информация, а не достъпа до документи (носителите на информация). Документите са материални носители на информация, но ако същата не се претендира като описание на сведение или знание за някого или нещо, а само като искане за предоставяне на документ, то такава информация не се дължи.

Предоставената информация по т. 3 и т. 4 от оспореното Решение също е пълна и изчерпателна. Административният орган е посочил всички броеве на „Държавен вестник“, в които са обнародвани изброените от т. 1.2.1. до т. 1.2.4. декларации за периода от 2017 г. до настоящия момент, включително и по отношение на издадените Заповеди от министъра на финансите за утвърждаване на образци на декларации образците на данъчните декларации по чл. 29а, ал. 4, чл. 22в, ал. 8 и чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ, като са посочени и периодите, през които не са били издавани такива заповеди. За пълнота е посочено и, че образците на посочените в т. 1.2.3 и 1.2.4 от заявлението декларации са неразделна част под формата на приложения към Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Обн. ДВ. бр.1 от 3 януари 2006г., изм. ДВ. бр.7 от 23 януари 2007г., изм. ДВ. бр.8 от 25 януари 2008г., изм. ДВ. бр.3 от 13 януари 2009г., изм. ДВ. бр.1 от 5 януари 2010г., попр. ДВ. бр.2 от 8 януари 2010г., изм. ДВ. бр.11 от 9 февруари 2010г., изм. ДВ. бр.58 от 30 юли 2010г., изм. ДВ. бр.83 от 22 октомври 2010г., изм. ДВ. бр.6 от 18 януари 2011г., изм. ДВ. бр.55 от 19 юли 2011г., изм. ДВ. бр.76 от 30 септември 2011г., изм. ДВ. бр.5 от 17 януари 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.68 от 4 септември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 28 декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.45 от 18 май 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 15 ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.110 от 21 декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 5 декември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.4 от 16 януари 2015г., изм. ДВ. бр.14 от 20 февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 7 август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.2 от 8 януари 2016г., доп. ДВ. бр.38 от 20 май 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.5 от 17 януари 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.7 от 19 януари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.9 от 29 януари 2019г., отм. ДВ. бр.1 от 3 януари 2020г.), а към настоящия момент са неразделна част под формата на приложения към Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Обн. ДВ. бр.1 от 3 януари 2020г., доп. ДВ. бр.30 от 31 март 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.10 от 5 февруари 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 20 февруари 2024г.). Доколкото видно от посоченото по т. 2 от Решението не е налична Инструкция относно обменът на информация между НАП, НОИ и НЗОК, ответният орган обективно няма задължение да предоставя информация за брой на „Държавен вестник“, в който такава е била обнародвана. Видно от горното жалбоподателят е получил отговор на въпроси 3 и 4 от заявлението си, поради което и в тази му част оспореното решение няма характер на отказ за предоставяне на обществена информация и жалбата против него в тази му част е лишена от основание.

По идентичен начин в т. 5. и т. 6 в оспореното Решение №Р-ЦУ-30-98 от 29.04.2025 г. от Изпълнителния директор на НАП е предоставена подробна и изчерпателна информация на заявителя относно изпълнението на дадената препоръка от НАП в одитен доклад №0400100815 на Сметната палата и по този начин е предоставен достъп до търсената от него обществена информация. Конкретно е посочено, че с писмо с вх.№50-00-1 от 18.02.2019 г. по описа на ЦУ на НАП на председателя на Сметна палата, е изпратен окончателен одитен доклад от извършена проверка по изпълнението на дадените в одитен доклад №0400100815 препоръки. В част ІІІ „Заключение“ от доклада е констатирано, че дадената препоръка в точка 2 от цитираният одитен доклад е изпълнена, а именно Инструкция за взаимодействие между НАП и НЗОК е изменена и допълнена с Инструкция рег.№3 от 17.08.2017 г. и Инструкция за взаимодействие между НАП и НОИ е изменена и допълнена с Инструкция рег. №4 от 31.08.2017 г. Процесуалният представител на оспорващият едва в писмените бележки по спора твърди, че исканата информация не може да бъде ограничена и поради надделяването на обществен интерес от нейното получаване, съгласно чл.13, ал.3 ЗДОИ, във вр. с § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ, както и за липсата на публикуване на информация в Платформа за достъп до обществена информация от държавни органи, сред които и НАП по арг. от чл. 15в ЗДОИ. Посочените обстоятелства, дори и да са действително такива, каквито се твърди, са несвоевременно предявени, след даване на ход по същество на делото и съдът не дължи произнасяне.

Доколкото процесният спор е относно обема на предоставената информация, настоящият съдебен състав намира, че с оглед представената информация, последната е достатъчна по обем и съдържание и дава възможност на заявителя да си състави мнение за работата на задължения субект, при спазване на принципите по чл. 6, ал. 1 ЗДОИ. Обстоятелството, че предоставената информация не оправдава субективните очаквания на заявителя не води до обратен извод. Следва да се подчертае, че сред посочените принципи за осигуряване на достъп до обществена информация с чл. 6 ЗДОИ, не е посочен принцип на неограничен достъп до обществена информация. Правото на достъп до обществена информация не е абсолютно и както повечето други права, то се балансира с ограничения, необходими в демократичното общество и пропорционални на целта да се защитят други законни права и интереси предвидени в закон. На основание чл. 10, т. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, „упражняването на свободите, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.“ Така изложените отговори на първо място в пълнота обхващат информацията, необходима на заявителя в аспекта на собствените му права и задължения относно данъци и осигуровки, т.е. доколкото искането му се отнася до обстоятелства във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Следва да отбележи, че с действията си административният орган е предоставил пълна картина на прозрачността в дейността на НАП, като е изпълнил задълженията си, вменени му с чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗНАП да организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин.

По изложените съображения съдът намери оспореното решение за законосъобразен административен акт, по отношение на който не се установява наличието на някое от отменителните основания по чл. 146 АПК, съответно подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и съобразно чл. 143, ал. 4 АПК следва да бъде уважено своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв. съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. и доп., ДВ бр. 74 от 7.09.2021 г., в сила от 1.10.2021 г., бр. 53 от 1.07.2025 г.), съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК и чл. 40, ал. 3 ЗДОИ, АдмС-Варна, XIV състав