Решение № 16183 от 13.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 1614/2025 г.

Производството е по реда на чл.208-228 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на заместник министъра на икономиката и индустрията, чрез юрк. Г. Г., срещу Решение № 5328 от 09.12.2024 г. по нахд № 4976/2024 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 147-и състав, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № НП-1 от 26.02.2024 г., издадено от заместник-министър на икономиката и индустрията, относно наложена на „АБ" АД, ЕИК, на основание чл. 34 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП) имуществена санкция в размер на 1 000.00 (хиляда) лева за нарушение на чл. 21, ал, 1, вр. чл. 17, ал. 2. т, 6 ЗАРИДСНПНП.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и неправилна оценка на събраните доказателства. Касаторът поддържа, че наказаното лице, като не е подало заявление в законоустановения срок за деклариране на промяна в обстоятелствата, е осъществило състава на вмененото нарушение, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Сочи, че идентификационните данни относно органите на управление на дружеството подлежат на деклариране пред министъра на икономиката и индустрията в изпълнение на разпоредбите на ЗАРИДСНПНП. С оглед публичност на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, законодателят е преценил, че промяната на обстоятелствата и вписването им по партидата на дружеството в Търговския регистър не разкрива в достатъчна степен яснота относно това кое лице извършва икономическа дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход. Излага подробни съображения защо намира мотивите на въззивния съд относно вписаната промяна на обстоятелствата в Търговския регистър по партидата на дружеството „АБ" АД за неправилни. Поддържа, че с бездействието си нарушителят е засегнал интереса на държавата да разполага с актуална информация за лицата, които осъществяват икономическа дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход и препятства изпълнението на целта на ЗАРИДСНПНП, заложена в разпоредбата на чл. 1, ал. 2, според която законът има за цел постигане на сигурност и предвидимост в търговията с нефт и продукти от нефтен произход и повишаване на енергийната сигурност на страната. Цитира съдебна практика в подкрепана доводите си. Оспорва аргументите на въззивния съд за маловажност на нарушението, тъй като закъснението е с около 4 месеца и е отстранено едва след като е приключила проверката в Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) и е издадено процесното наказателно постановление. Претендира се отмяна на решението на СРС и постановяване на друго за потвърждаване на НП, както и присъждане на разноски.

Ответникът „АБ" АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], оспорва касационната жалба в писмен отговор на КЖ от 21.02.2025 г. и в писмено становище от 24.04.2025 г. Поддържа, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са спазени процесуалните изисквания на ЗАНН, свързани с изискуемите от закона реквизити - описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. При формулираното административно обвинение (и в акта, и в наказателното постановление), неправилно е посочена вписаната промяна по партидата на дружеството в Търговския регистър, тъй като на 06.12.2023 г. е заличен Т. П. П., като член на Съвета на директорите на „АБ“ АД и на негово място е вписана единствено Д. Г. Ч., а не както неправилно е възприел административнонаказващият орган (АНО), че са вписани Д. Г. Ч., Т. Ц. Ч., Н. Ц. Ч.. Счита, че от непълното, неточно и некоректно описание на нарушението е накърнено правото му на защита. Излага доводи за маловажност на конкретното нарушение, което разкрива по-ниска степен на обществена опасност, сравнено с други нарушения от същия вид, като първо нарушение и при закъснение от 25 дни. Според касатора следва да се отчете и фактът, че съществува забрана за лицата, изпълняващи публични функции да изискват представяне на допълнителни доказателства относно данните и документите, вписани в търговския регистър като цитира чл.23, ал.6 от ЗТР, доколкото наличието на ЕИК предоставя възможност за общодостъпен, свободен и безплатен достъп до цялата актуална публична информация за търговеца на сайта на Търговския регистър. Претендира за оставяне в сила на обжалваното решение на СРС.

Представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-София-град, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания прилагайки нормата на чл.218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна районният съд е приел, че дружеството - жалбоподател „АБ“ АД е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България и е вписано в Регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (Регистъра), за извършване на икономически дейности по чл. 2, ал. 1. т. 2 ЗАРИДСНПНП - търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, за което му е издадено Удостоверение № 1015/26.08.2020 г., доп. от 04.12.2020 г. за дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 „Търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход и Удостоверение № 1109/03.09.2020 г. за дейност по чл. 2, ал. 1, т. 4 „Транспорт на нефт и продукти от нефтен произход" от ЗАРИДСНПНП.

На 09.01.2024 г. в Министерството на икономиката и индустрията била извършена проверка по документи, в хода на която е направена съпоставка на данните, вписани в Регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП за регистрираните дейности на дружеството, с актуалното състояние по партидата на същото в Търговския регистър.

В хода на проверката Д. Й. установила, че на 06.12.2023 г., по партидата на дружеството в Търговския регистър, е вписана промяна в Съвета на директорите, като е заличен Т. П. П. и са вписани Д. Г. Ч., Т. Ц. Ч., Н. Ц. Ч.. Св. Д. Й. преценила, че към момента на проверката - 09.01.2024 г., за която бил съставен Констативен протокол (КП) № 1001 от 09.01.2024 г., дружеството не е подало заявление за промяна в обстоятелствата - вписване на новите членове на Съвета на директорите на дружеството от 06.12.2023 г. в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани е нефт и продукти от нефтен произход, като законоустановеният 7-дневен срок за подаване на Заявление за промяна на обстоятелствата в Министерството на икономиката и индустрията, е изтекъл на 13.12.2023 г., за което съставила АУАН № 99 от 23.01.2024 г. за нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗАРИДСНПНП. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, Заместник-министърът на икономиката и индустрията издал обжалваното НП, е което на основание чл. 34 ЗАРИДСНПНП наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗАРИДСНПНП.

Районният съд е събрал като доказателства по делото показанията на актосъставителя Д. Х. Й. и писмените доказателства от административнонаказателната преписка, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Въз основа на тях е обосновал правен извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи и при спазване на преклузивните срокове по смисъла на чл. 34 от ЗАНН, но в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Посочил е, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са спазени процесуалните изисквания на ЗАНН, свързани с всички изискуеми от закона реквизити за описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено. Приел е, че АНО неправилно е установил вписаната промяна по партидата на дружеството в Търговския регистър, като е отразил, че е заличен Т. П. П. - член на Съвета на директорите на „АБ“ АД и на негово място са вписани Д. Г. Ч., Н. Ц. Ч. и Т. Ц. Ч.. Позовал се е на предоставено по делото извлечение от Търговския регистър, според което на 06.12.2023 г. е заличен Т. П. П., като член на Съвета на директорите на „АБ“ АД и на негово място е вписана единствено Д. Г. Ч.. Същевременно, на 11.07.2022г. е заличен Ц. Ч. - член на Съвета на директорите на „АБ“ АД и на негово място са вписани Н. Ц. Ч. и Т. Ц. Ч.. Установеното процесуално нарушение накърнявало правото на защита на дружеството, на което не било известно към кой период следва да се защитава по отношение на вмененото му деяние и в какво се изразява същото.

Независимо от установеното формално основание за отмяна на НП, съдът е разгледал спора и по същество, като е изложил аргументи, че в случая се касае за маловажно нарушение по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗАНН. Съобразил е, че се касае за първо нарушение, както и, че срокът на закъснението е 25 дни. Отчел е и факта, че съществува забрана за лицата, изпълняващи публични функции да изискват представяне на допълнителни доказателства относно данните и документите, вписани в търговския регистър, като се е позовал на чл.23, ал.6 от ЗТР. Наличието па ЕИК предоставяло възможност за общодостъпен, свободен и безплатен достъп до цялата актуална публична информация за търговеца, която може да се намери на сайта на търговски регистър.

Така обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Съгласно чл.17, ал.1 от ЗАРИДСНПНП лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, се регистрират в Министерството на икономиката и индустрията, като подават заявление за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 6 по утвърден от министъра на икономиката и индустрията образец. Според вменената за нарушена разпоредба на чл.17, ал.2, т.6 от Закона към заявлението се прилага декларация за изпълнението на общите условия за регистрация по чл. 7, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 6, както и на специалните условия по чл. 8, ал. 3, т. 5 и 6 по образец, утвърден с наредбата по чл. 4, ал. 4. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗАРИДСНПНП при промяна на обстоятелствата по чл. 17, в 7-дневен срок от настъпването им лицето, получило регистрация, подава заявление до министъра на икономиката и индустрията и прилага документите, удостоверяващи промяната.

За да намери нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН районният съд се е доверил на доказателствата, приложени към жалбата до СРС, вкл. извлечение от Търговския регистър (ТР) – история на промените в Съвета на директорите (СД) на л. 17 от делото, което е идентично с направеното по време на проверката от 09.01.2024 г. извлечение от ТР, съдържащо се в административнонаказателната преписка, приложено към КП № 1001 от 09.01.2024 г. по описа на МИИ. Данните от ТР сочат, че на 11.07.2022 г. като членове на СД на „АБ“ АД са вписани Н. Ц. Ч. и Т. Ц. Ч.. На 06.12.2023 г., в ТР е вписана промяна на СД – заличаване на Т. П. П. и добавяне на Д. Г. Ч. към вече действащите членове на СД на „АБ“ АД Н. Ц. Ч. и Т. Ц. Ч.. Нарушението е описано по единен и безпротиворечив начин в АУАН и НП: „На 06.12.2023 г., по партидата на дружеството в ТР, е вписана промяна в СД:

• заличен е Т. П. П.

• вписани са Д. Г. Ч., Н. Ц. Ч. и Теодора Цветанова Чолакова“.

Решаващият състав на касационната инстанция не намира, че визираното описание на нарушението в АУАН и НП е в разрез с императивните изисквания на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Обективен факт е, че справка в Търговския регистър за актуалното състояние на „АБ" АД, ЕИК, съдържа данни, че към 06.12.2023 г. са вписани членове на СД: К. В. О., Х. Д. Х., Д. Г. Ч., Н. Ц. Ч. и Т. Ц. Ч., като Т. П. П. е заличен като член на СД. Дължим е извод, че описанието на нарушението в АУАН и НП съответства на информацията в Търговския регистър. Фактът, че двама от членовете на СД Н. Ц. Ч. и Т. Ц. Ч. са вписани като такива на 11.07.2022 г., но фигурират като такива и към 06.12.2023 г., не съставлява съществено процесуално нарушение. Противно на приетото от първоинстанционния съд, визираното описание не е накърнило правото на защита на дружеството, тъй като и към 06.12.2023 г. като членове на СД са вписани Д. Г. Ч., Н. Ц. Ч. и Т. Ц. Ч.. В АУАН и НП ясно е посочено, че се касае за промяна в СД към 06.12.2023 г., като за дата на извършване на нарушението е посочена 14.12.2023 г. – датата, към която е изтекъл 7-дневният срок по чл.21, ал.1 от ЗАРИДСНПНП. Ето защо доводите на районния съд, че на жалбоподателя не е било известно към кой период следва да се защитава по отношение на вмененото му деяние и в какво се изразява същото, не съответстват на писмените доказателства по делото, както правилно поддържа касаторът.

Както се посочи, обективен факт е, че към 06.12.2023 г. в СД на „АБ" АД, ЕИК, е извършена промяна. Видно от приложените към касационната жалба доказателства, наказаното дружество е подало в МИИ заявление за тази промяна с изх. № АБ-1619 от 05.04.2024 г. и с вх. № 05-01-243 от 08.04.2024 г. по описа на МИИ. В самото заявление промяната в СД на дружеството към 06.12.2023 г. е описаната като „промяна в състава на СД, който се състои от К. В. О., Х. Д. Х., Д. Г. Ч., Н. Ц. Ч. и Теодора Цветанова Чолакова“. При съвкупната преценка на писмените доказателства е дължим извод за липса на нарушение чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което съществено е накърнило правото на защита на уличеното лице да разбере повдигнатото му административнонаказателно обвинение и да организира защитата си срещу него.

По изложените съображения съдът намира, че административнонаказателната отговорност на дружеството за нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗАРИДСНПНП, е ангажирана правилно и законосъобразно.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, същите за издадени от компетентни длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, съществува правно единство между описаното като нарушение, текстово и цифрово, в акта и в наказателното постановление, при правилно приложение на нарушената и санкционни разпоредби на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 2, т. 6 и чл.34 от ЗАРИДСНПНП. По изложените съображения е дължима отмяна на обжалваното решение на СРС.

Несподелим е и другият решаващ извод на районния съд за маловажност на нарушението по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН. Процесното нарушение е формално, поради което липсата на вредни последици от извършването му е ирелевантна. Обосновани са доводите на касатора, че нарушителят е бездействал през един значителен период от време, през който за него е съществувало нормативно задължение за деклариране на промяна в обстоятелствата по реда и при условията на ЗАРИДСНПНП (от 14.12.2023 г. до 08.04.2024 г., т.е. близо четири месеца), а не както неправилно приема районният съд – закъснение от 25 дни. Изложените факти сочат, че процесното формално нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид, както неправилно е приел районният съд. Фактът, че се касае за първо нарушение е съобразен при определяне на имуществената санкция по чл.34 от Закона в нейния минимум от 1000 лв.

Допълнителните доводи на СРС, а именно за съществуваща забрана за лицата, изпълняващи публични функции да изискват представяне на допълнителни доказателства относно данните и документите, вписани в търговския регистър, доколкото чл.23, ал.6 от ЗТР предоставя възможност за общодостъпен, свободен и безплатен достъп до цялата актуална публична информация за търговеца, са ирелевантни за вмененото нарушение.

По изложените съображения, след отмяна на обжалваното решение на основание чл.221, ал.2 от АПК, на основание чл.222, ал.1 от АПК следва да се постанови решение по същество на спора, с което да се потвърди НП.

При този изход на спора и с оглед потвърждаване на НП, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за всяка съдебна инстанция съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, или общо в размер на 160 лв.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал.1 и чл.222, ал.1 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд София-град, ХVІІІ Касационен състав,