РЕШЕНИЕ

№ 5021

гр. Пловдив, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330102976 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от••••••••, срещу А. С. С., ЕГН ••••••••••, от гр. П., ул. „•••“ № ••, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 109, ал. 1, изр. последно ЗЗО и чл. 52, ал. 2 ЗЗО, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1059 лв., представляващ стойността на предоставената медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой на в периода •••г. – ••• г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, дължими по Заповед № ••• г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по гр.д. № •••г. по описа на Районен съд Пловдив, ••• гр.с.

В исковата молба се твърди, че на дата ••• г. ответникът постъпил по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив с оплакване за •••. Тъй като спешното състояние не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, пациентът бил насочен към •••• при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив и бил хоспитализиран в клиниката на същата дата с диагноза „•••“. На ответника била оказана болнична помощ по Клинична пътека № ••• „•••“, като при постъпването му била съставена История на заболяването с № ••• г. с приложена към нея епикриза и медицинска документация и опис на извършени медицински дейности. Ответникът бил дехоспитализиран на ••• г. Твърди се, че към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното му лечение ответникът бил неосигурен по смисъла на ЗЗО, като не бил възстановил правата си на здравноосигурено лице до изписването си от болницата. Поради това ищецът счита, че на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО ответникът следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ по клиничната пътека в размер на 1059 лв., съгласно действащия към датата на хоспитализацията ценоразпис на лечебното заведение. В тази насока била и разпоредбата на чл. 52 ЗЗО. Ответникът не бил възстановил здравноосигурителните си права до изписването и не бил заплатил дължимите суми, въпреки изпратената му покана, поради което за събирането им ищецът бил депозирал заявление по чл. 410 ГПК и въз основа на същото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Последното обосновавало правния интерес от водене на настоящото дело. По изложените съображения се иска уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. С. С., чрез ••• адв. К. В., който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Поддържа, че липсвало предоставено информирано съгласие от страна на ответника за провеждане на лечението и хоспитализацията му, като същият не бил запознат, съобразно нормативните изисквания, с поставената му диагноза и характера на лечението, респ. не били поискани и съответните медицински услуги, заплащането на които се претендира по настоящото дело. Развити са съображения от особения представител, че състоянието на ответника е било спешно такова по смисъла на Закона за здравето и заплащането на лечението за преодоляване на това състояние се поемало от държавата независимо от здравноосигурителния статус на лицето. В тази връзка изтъква, че част от процесната сума включва стойността на медицински услуги, извършени преди пациента да е хоспитализиран, а за други оспорва да са извършвани. Счита за неизяснено и към кой момент е извършено изчисляването стойността на медицинските услуги. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № ••• г. по описа на Районен съд Пловдив, ••• гр.с., образувано по депозирано от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № ••• г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявения иск е допустим.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената искова претенция ищецът при условията на пълно и главно доказване следваше да установи постъпване на пациента по спешност в лечебното заведение, необходимост от хоспитализация – наличие на състояние, което налага болнично лечение по съответната клинична пътека, оказване на медицинска помощ и услуги чрез осъществяване на посочените в исковата молба изследвания и манипулации, обстоятелството, че към момента на приемането му и до изписването му от болницата ответникът е била с прекъснати здравноосигурителни права, респ. не е бил осигурен по смисъла на ЗЗО. Ищецът следваше да докаже и размера на исковата си претенция чрез установяване стойността на твърдените за осъществени манипулации по действащия за този период ценоразпис на лечебното заведение, а ответникът при установяване на горните обстоятелства – да докаже, че е платил претендираната сума.

От представената медицинска документация, в това число История на заболяването № ••• г., представените с исковата молба лист за преглед на пациент от ••• г., както и Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от същата дата и декларации за информирано съгласие, се установява по безспорен начин, че ответникът е постъпил във •••при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив на твърдяната дата, поради наличие на спешно състояние с диагноза „••••“. Следователно установява се от представените доказателства, че на дата ••• г. ответникът е постъпил по спешност при лечебното заведение – ищец по делото, и че състоянието му е налагало хоспитализация по посочената в исковата молба Клинична пътека № ••• „•••“. Поставянето на посочената по-горе диагноза, доуточнена окончателно в историята на заболяването като „••••“ пък е една от индикациите за хоспитализация, посочени в Клинична пътека № ••• съгласно Приложение № ••• от Националния рамков договор за медицински дейност от 2020-2022 г., приложим към процесния период Съгласно съставената в хода на лечението История на заболяването и представените медицински документи за извършени манипулации и проведено лечение, по време на престоя му в болницата на ответника, в качеството му на пациент, са извършени редица лабораторни изследвания, вкл. и на кръв и урина, при •••, видно от представените лабораторни резултати. Направени са му кардиограма, както и обследване и образна диагностика на корем, глезен, череп и бял дроб. Снета е анамнеза и са извършени последващи контролни прегледи. Всичко това е видно още и от епикризата на ответника (л.7), където е обобщена извършената медицинска дейност. В тази насока относно реалното извършване на медицински дейности, за които се търси плащане, следва да се отбележи, че епикризата представлява официален писмен документ, изготвен от длъжностно лица, в кръга на службата му и удостоверяващ факти с правно значение, респ. има обвързваща формална доказателствена сила за съда /вж. Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. От изложеното следва, че пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, като са спазени изискванията на клиничната пътека. Ето защо се дължи заплащане на съответните услуги.

Всички предоставени медицински услуги по клиничната пътека са надлежно отразени и съответстват на посочените в Сметка на пациента А. С. от болничното заведение (л.8-9). Това се потвърждава и от представения „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, утвърден със Заповед № •• от ••• г. на ••• на болницата, в редакция към ••• г., в който е отразена стойността на всички медицински дейности, които според документацията са извършени.

Установи се по делото, че към момента на постъпването си в болничното заведение и до края на исковия период на дата ••• г., вкл., ответникът е бил здравнонеосигурен, което се доказва от приложените по делото справки от електронната система на НАП (л. 54), съгласно която А. С. и бил с прекъснати здравноосигурителни права по време на болничния си престой от ••• г. – ••• г. и не е въстановил своите права до момента.

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109, ал. 1 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Съгласно ал. 3 на същия член здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват. Следователно през времето, през което конкретно лице е здравнонеосигурено, същото дължи заплащане на лечебното заведение за предоставените от служителите на последното медицинска помощ и услуги. В конкретния случай следва да се отбележи и че ответникът изрично се е съгласил да бъде хоспитализиран, както и с условията, при които ще заплати своето лечение. Установи се по делото и че състоянието му е изисквало хоспитализация, поради което и той е бил настанен за лечение в болницата. Предвид изложеното в настоящата хипотеза не намира приложение чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЗ, доколкото съгласно чл. 7 от Наредба № 25 от 4.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата. Т.е. след хоспитализацията на неосигурените пациенти, разходите по лечението на тези пациенти са за тяхна сметка. По настоящото дело се претендира именно стойността на указаната болнична помощ с оглед на хоспитализацията на ответника, видно от представената сметка на пациента. Поради това и възраженията в обратния смисъл, изложени в отговора на исковата молба, се намират за неоснователни.

С оглед на горното и доколкото ответникът не доказа да е заплатил оказаната му медицинска помощ, а е бил неосигурен, той следва да плати стойността й, на основание чл. 109, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗО, която стойност е определена действащия ценоразпис на УМБАЛ.

За неоснователни се намират възраженията на особения представител за недължимост на процесните суми поради това, че ищцовото лечебно заведение не било информирало пациента за необходимостта от проведеното лечение и за цената на предоставената му болнична помощ. В тази връзка следва да се отбележи, че действително лечебното заведение е длъжно да уведоми на основание чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ пациента за стойността на оказваната му медицинска помощ. Това обаче е сторено в случая видно от подписаната декларация за съгласие от А. С., където изрично е посочено, че пациентът е запознат с ценоразписа на лечебното заведение и цената на ден престой. Същият е запознат и с условията при които здравната каса ще плати лечението му, част от които е и лицето да е здравноосигурено, но и с тези, при които НЗОК няма да заплати лечението. Следователно в случая УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД е предоставило на ответника, в качеството му на пациент, необходимата информация за стойността на указваните от болницата медицински услуги и лечение на пациента, както и условията при които ще заплати въпросната цена за болничната помощ.

С оглед на горното, съдът приема, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което е издадена заповед за изпълнение, поради което предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

Относно разноските:

При настоящия изход на спора право на разноски има ищецът по силата на чл.78, ал.1 ГПК, съобразно представения списък. В полза на същия ще се присъдят сторените разноски пред първата инстанция, а именно общо 430 лв. съдебно-деловодни и 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят и дължимите разноски в заповедното производство в размер на 25 лв. за държавна такса, доколкото на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът